РЕШЕНИЕ№
гр... София, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският
градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното
заседание на........седми юни……………………………………………………………...…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея
Кехайова…………….......
при секретаря... А. Ламбева……………………….…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Мариян Александров...........................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 1158 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба и допълнение към нея от адв.А.М., САК, защитник на подсъдимия Т.И.А., срещу присъда от
24.10.16г., постановена от СРС, 17 състав по НОХД №6159/12г, с която подсъдимия
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.150, алт.2, пр.1, вр.чл.26 от НК и му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от три години. Съдът постанови, също така, подзащитният
ми да заплати на гражданската ищца сумата от 8 000лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди.
На основание
чл.45 от ЗЗД подс. Т.И.А. е осъден да заплати сумата
от 8 000лв лева за причинени неимуществени вреди на гражданския ищец.
В жалбата са изложени твърдения,
че обвинението не е доказано по изискуемия несъмнен начин, а предявеният
граждански иск е неоснователен, тъй като събраната доказателствена
съвкупност не установявала извършването на нито едно от отделните деяния, за
които е повдигнато обвинението. Обясненията на подс.А.
били оценени като защитна версия, а като достоверни били възприети показанията
на св.В.В.. Показанията на последната не установявА. посочените от обвинението факти и били крайно
непоследователни, вътрешно противоречиви и житейски нелогични. Те намирА. частична подкрепа единствено в показанията на
свидетели, които не могат да бъдат определени като незаинтересовани и не кореспондирА. с изготвените по делото експертизи.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение и изцяло да се отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че в процеса на
събиране и след това в мотивите при оценка
на доказателства първоинстанционния съд е допуснал редица отклонения от изискванията
на процесуалния закон, в следствие на което е постановил
една необоснована присъда, една присъда
при недоказаност по несъмнен начин
на обвинението. Ето защо по
изложените подробни съображения в жалбата и в допълнението към нея, моли присъдата да бъде отменена и
да се постанови нова с която
подсъдимият да бъэде
признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, или да се върне делото
за разглеждане на друг състав
на първоинстанционния съд. Алтернативно моли в случай, че не бъдат
уважени тези искания, да се намА. размера на наложеното наказание
и този на присъденото обезщетение
Прокурорът счита,
че жалбата е неоснователна, а присъдата
на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна. От целия доказателствен
материал събран в съдебното следствие се
доказвало по категоричен и несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение, доказано било както от
обективна така и от субективна страна. Относно размера на наказанието счита, че
е правилния размер, с оглед минА.те 12 години,
и моли да присъдата като правилна
и законосъобразна да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че е беден и възрастен човек и не е направил нищо лошо.
Въз основа на материА.те
по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. Т.И.А. е
роден на *** г. в гр.Силистра, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, завършен 7 клас, пенсионер. Същият и св.В.П.В. се запознА. в края на месец април 2006г. чрез св. С.З.А.-
колега на подс. А. и приятел на пострадалата В.. По
това време последната имала проблеми с родителите си, а подсъдимият живеел сам
и В. често посещавала домът му, находящ се в
гр.София, бул."******. От 01.05.2006г. тя трайно се преместила да живее
при подсъдимия Т.И.А.. Оттогава до 20.06.2006г. последният системно
осъществявал физически тормоз-изтезавал я, удрял шамари по цялото тяло на В.П.В.,
удрял с юмруци в носа докато й потече кръв, скубал й косата, стискал със сила
гърдите й, дърпал ги и стискал зърната й, докато посинеят, като вкарвал половия
си член в гърлото й, еякулирал и я карал да го
поглъща, вкарвал пръст във влагА.щето
и забивал нокът в него. Тези действия извършвал в желание да задоволи половия
си нагон. На 01.05.2006г.подс.А. удрял шамари по
цялото тяло на В., нанесъл й удари с юмруци в носа, скубал й косата, стискал
със сила гърдите й, дърпал ги и стискал зърната докато посинеят, както и вкарал
половия си член в гърлото й, еякулирал и я карал да
гълта. Освен това вкарал пръст във влагА.щето на В. и забил нокът в него. През цялото това време
заплашвал В., че ще я направи проститутка на Околовръстен път. На неустановена
по делото дата в инкриминирания период от 01.05.2006г. до 20.06.2006г.подс.А. отново употребил сила и приклещил с ръце В., така
че същата да не може да мърда и вкарал половия си член в ануса й. На друга
неустановена дата за времето от 01.05.2006г. до 20.06.2006г., А. отново нанесъл
удари с ръце по тялото на В. и със сила я принудил да направи „свирка",
като поеме половия орган на тригодишното дете И.КА.нов в устата си, като през
това време А. я наблюдавал и по този начин удовлетворил половото си желание без
съвкупление. На 20.06.2006г. с цел отново да удовлетвори половото си желание подс.А., принудил със сила като събул панталоните и бельото
на В., опрял острие на нож в областта на срамните й устни, заплашил я че ще ги
отреже и направил опит да осъществи анален акт с нея.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обяснения на подсъдимия А.,
показанията на св.В.В.; на свидетелите С.Ж., А.В., С.А.,
Д.С., приобщени на осн. чл.281 от НПК свидетелски
показания на А.М.от ДП, КА.н КА.нов, Б.П., А.С.и А.Н.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.06.2006r.-2 броя и албум; протокол за изземване
на сравнителен материал, заключенията на СМЕ №222/2006г., СПЕ, ССекс.Е на В.В., заключенията на
СПЕ и ССексЕ на подсъдимия; заключенията на СМЕ на
веществени доказателства, КСМЕ на веществени доказателства, ССППЕ на св. Моарем, справка за съдимост и характеристика на подсъдимия А.,
са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от разпоредбите на чл.13,
чл.14, чл.107, ал.З и 5 м чл.305, ал.З от НПК. Каквито и забележки да се направят към начина по който са
изготвени мотивите, не може да се приеме, съдът не е извършил обективно,
всестранно и пълно изследване на всички
доказателства по делото и не ги е подложил на проверка. Съдът обосновано е
приел за установена
описаната от него фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, веществени доказателствени
средства и изслушани и приети експертни заключения. Не е вярно, че е кредитирал
взаимно изключващи се гласни доказателства и в частност обясненията на подс.А.. В обясненията на последния се съдържат
доказателства относно пребиваването на пострадалата и на други лица в
апартамента му. Подсъдимият отрича да е имал каквито и да било сексуални
контакти със св.В., включително и инкриминираните. Това не означава, че съдът е
кредитирал „взаимно изключващи се гласни доказателства“ и обяснява, защо е
счел, че обясненията на подсъдимия частично допринасят за изясняване на фактическите обстоятелства.
Обосновано районният съд е констатирал противоречията между показанията на В.
и тези на свидетелите С., А., М. и Н.. Неоснователно е твърдението за
необоснованост на извода, че последните „не били информирани от В. за
осъществявано върху нея престъпно поведение, тъй като сексуалните отношения имА. твърде личен характер, а В. не ги чувствала достатъчно
близки“. Всъщност, кое св.В. е приемала за притеснително и кое не е
действително въпрос на субективно отношение. От съществено значение в случая е,
че тя не е отричала сексуални контакти и с други лица. Това не изключва
възможността подсъдимия насилствено да е осъществил инкриминираните действия. Показанията
на пострадалата, дори и да съдържат известни противоречия са относително
последователни и годни да установят обективираните от подсъдимия противоправни
действия. Тя не отрича, че е през май
месец 2006г. е заживяла с подсъдимия и то не временно, на гости, а на семейни
начала в квартирата му в кв.“Овча купел“. Установява, че там са живеели и св.КА.н
К.и Б.П., заедно с малолетния им син. Твърди, че постепенно подсъдимия станал нагъл, казвал как
биел и ритал жена си, започнал да се държи лошо с В. и да я удря. Последната свидетелства,
че подсъдимия опирал нож в областта на половия орган, карал я да блудства с
детето на Б.П.. Осъществявал насила с
нея орален секс, със заплахи, с държане на ръцете, като й казвал, че дори да
повърне ще поглъща и повърнатото. Причинил й физически травми, заради които
ходила по лекари. Св.В. установява също, че е имало периоди на доброволно осъществяване
на сексуални контакти и насилствено правене на анален секс, когато той я държал
за ръцете. Въпреки това не си тръгвала, тъй като насилието се осъществявало в
малките часове на нощта и нямало как да се прибере, но споделяла с приятелката
си. Св. Д.С. потвърждава, че В.В. и се е оплаквала,
че Т. я бие и малтретира
Показания на св.В. се подкрепят от събрани по делото доказателства,
включително от показанията на св. А.В., която посочва, че е виждала
пострадалата в синини докато е живяла у подсъдимия, известно й било, че В. е
заплашвана да не казва какво се случва с нея, защото в противен случай ще
пострада семейството. Св. К. К.е бил очевидец на случая с неговото дете Ивелин,
на което пострадалата е трябвало да пипа половия орган. Същият твърди, че св.В.
е била заплашвана от подсъдимия, карал я е да прави орален секс с него, удрял й
шамари, виждал е пострадалата да излиза с пълна уста, гола да тича към банята.
Св. Б.П. свидетелства, че пострадалата В. е споделяла, че подсъдимият иска да
прави секс с нея „отзад", оплаквала се, че я е удрял, защото тя се
дърпала, че имала синини по гърдите, които е виждала, удрял й шамари и я карал
да се съблича и да прави „свирки" на детето й - двегодишния Ивелин.
Майката на св.В.В., св.С.Ж. твърди, че дъщеря й е
споделила, че живее при Т.А. в кв. Овча купел, както и че, А. когато не е бил доволен от В. непрекъснато
я биел. Св.Ж.твърди, че видяла синини по тялото на дъщеря си, а гърдите й били
целите на буци. Заявява също, че на мобилният й телефон се е обадило лице
представило се с името К., което й предложило да се видят за да разкаже какво
се случва с дъщеря й в дома на Т.А.. При срещата й с К., той разказал, че Т.А.
давал на дъщеря й В.В. от сутрин да пие алкохол, след
което й казал „направи нещо за детето си защото може да го загубиш“. Това
накарало св. Ж.да подаде молба за съдействие в 06 РПУ – СДПП. Тези показания
кореспондират с показанията на св.К. К.който заявява, че
подсъдимия биел с юмруци и шамари В.В. без причина, след, което я събличал гола започвал да
я щипе по гърдите и издевателства над нея, казвал
й да мълчи и да
изпълнява всичко каквото пожелае. Наред с
това заявява, че подс.Т.А. карал
В. да прави свирки на синът
му И.в негово присъствие и в
присъствието на жена му Б., събличал В. гола до кръста и карал малкият И.да
стиска В. за гърдите и да я хапе по шията. Св. Б.П. също твърди, че
Т.А. в нейно присъствие е биел и малтретирал В.В., карал последната да прави
с него орален и анален секс, свалял
гащите на синът й И.и карал
В. в нейно присъствие и в присъствие на баща
му К. В. да прави орален секс
с него. Показанията на К.и Петрова
кореспондират с тези на св.В.. Св. Д.С.
/приятелка на В.В./ заяви, че В.В.
й се е оплаквала, че Т. я бие и малтретира.
В хода на наказателното производство св. В.П.В. и подс. Т.И.Али са освидетелствани
по съдебно психологична, съдебно психиатрична и сексологична експертиза. Видно от
заключението на експертите по съдебно психиатричната експертиза св.В.В. е психично здрава и може да дава годни свидетелски
показания. Със заключението по сексологичната експертиза се установява, че половото
влечение на В.В. е хетеросексуално. Относно начините
на задоволяването му при нея е била налице хиперсексуалност
изявяваща се в полиеротизъм.
Видно от заключението на сексологичната експертиза сексуалността на Т.А.
биологично е правилно развита и оформена. Половото му влечение е по принцип
хетеросексуално към полово зрели жени и също така по принцип не се отчитат
отклонения в начините на задоволяването му.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза
на живо лице. Видно от заключението на експертизата при прегледа на В.В.
се е установило кръвонасядания по дясната страна на
шията, двете гърди и лявата митница. Тези увреждания могат да се дължат както
на притискане, така и на по груби еротични сексуални действия. Медикобиологичната им характеристика е от естество да
причини БОЛКА И СТРАДАНИЕ. Тяхната давност е от порядъка на 3-5-7 дни.
Състоянието на половият орган позволявало извършване на полови действия без да
останат видими травматични увреждания.
Изложеното относно събраните доказателства дава
основание на въззивния съд да приеме, че първоинстанционния такъв не допуснал отклонения от правилата за събиране и проверка на доказателствата
и присъдата не е постановена при
недоказаност на обвинението но несъмнен
начин, с което да е нарушен чл.303,
ал.2 от НПК
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че от обективна страна подсъдимия
е осъществил състава на престъплението по чл.150, пр.1 от НК. Същият е извършил
действия, които по естеството си са могли да възбудят и удовлетворят полово
желание, без съвкупление- стискал й гърдите, дърпал и стискал зърната им докато
посинеят, вкарвал половия си член в гърлото, еякулирал
и я карал да го поглъща, вкарал пръст във влагалището й и забил нокът в него,
приклещил я и проникнал с половия си член в ануса на пострадалата, опирайки нож в областта на срамните й устни,
направил опит да осъществи анален акт с нея. Тези действия са били съпътствани
от обективна страна с употребена от подс.А. сила-
удрял я с юмруци, скубал й косата, стискал й гърдите, дърпал и стискал
зърната им докато посинеят, приклещвал пострадалата , за да прави анален секс.
Подсъдимият е използвал и заплаха- че ще я направи проститутка на Околовръстен
път, заплашвал я с нож, че ще отреже срамните й устни при опит за анален секс. От обективна
страна употребените от подсъдимия А. сила и заплаха са били използвани,
за да мотивира св.В.В. да извърши блудствени
действия против волята си.
От обективна страна инкриминираното
деяние е осъществено по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст- към
момента на осъществяването му пострадалата В.В. била
на 17- годишна възраст.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено при форма на вината- пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Същият от интелектуална страна е
съзнавал, че извършваните от него действия са от естество да възбудят и
удовлетворят полово желание. Имал е представа и относно действителното
съдържание на волята на пострадалата-
знаел е, че пострадалата В. не иска да участва в блудствените
действия- същата се е дърпала и се е опитвала да се отскубне от него, като е
заявявала, че не иска и не й харесва. Подсъдимият е знаел, че въздейства
физически върху нея, за да я мотивира да предприеме противно на волята си
желаното от него поведение, като пряко е целял този резултат. Видно от
заключението по съдебно психиатричната експертиза обвиняемият Т.А. е бил психично
здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.Същият е действал с типичната за този вид престъпления цел- да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление. Фактът, че подсъдимия и св.Влкова
са имали сексуални контакти в които последната е участвала доброволно не
изключва обективната и субективна съставомерност на
поведението му. Същият е прониквал в
ануса на пострадалата, карал я да му прави орална любов, бъркал с пръсти във
вагината й, поискал е да поема в устата си половия член на малолетно дете, а то
да пипа гърдите й- все действия, за които е липсвало съгласие от нейна страна.
Подсъдимия е целял - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление,
оставайки безразличен към изразеното от В. несъгласие. Именно за да преодолее
последното е употребил сила и заплаха. Подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните му последици
По изложените
съображения въззивният съд в настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е неоснователна. В хода на производството са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.Али е осъществил състава на престъплението за което е
предаден на съд. Правилно съобразявайки наличието всички съставомерни
признаци за престъплението първоинстанционния съд е
преценил, че на подсъдимия следва да се наложи наказание.
Правилно за индивидуализацията на наказанието са отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни на същия. Като такова следва да се отчете продължителния
период от време изтекъл от извършване на престъплението до момента. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетена младата възраст на
пострадалата- момиче на 17- годишна възраст- нъпълнолетна,
както и факта, че същата дълго е преживявала доста тежко случилото се-
изпитвала е страхове. Въз основа на изложеното отмереното наказание в размер на 1 /една/ година
лишаване от свобода е справедливо, като същото напълно съответства на
обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на целите, визирани в чл.36 НК. Правилно е съобразен материалния закон действал към момента на извършване
на деянието, който се явява по- благоприятният за подсъдимия закон по смисъла
на чл.2, ал. 2 от НК, доколкото към разпоредбата на чл.150, пр.1-во от НК е
предвиждала по- нисък максимален размер на наказанието "лишаване от
свобода“ и не е имало специален минимум. С оглед на това оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за срок от три години. В случая не са били не са били налице предпоставките за приложение
на чл. 55, ал.1, т. 2, б."б" НК, тъй като по делото не са събрани
доказателства за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Законосъобразно съдът приел, че
предявеният от св.В. спрямо подсъдимия граждански иск за сумата от 30000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди от
инкриминираното деяние се явява основателен до размера от 8000 лева като до
пълния му такъв от 30000 следва да бъде отхвърлен. Безспорно по делото се установи, че в резултат
на извършеното престъпление гражданскиият ищец е
претърпял неимуществени вреди, които
съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимия следва да
репарира. Законното основание на претендираното от
гражданският ищец обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между
обвинението по което подсъдимия е предаден на съд и гражданския иск съществува
тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в
зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно
последното, съдът изложи съображения по-горе. Безспорно е, че св.В. е
претърпяла не само болки и страдания за което доказателства се съдържат в съдемномедицинската експертиза, но и унижения, оставили
траен отпечатък в съзнанието й. Неоснователно е оплакването на защитника, че
възрастта й от 17 години не следва да се отчита във вреда на подсъдимия,
тъй като „не е на долната граница над 14
години“. В съдебно-психиатричната и
психологична експертиза е посочено какво отражение е оказало върху психиката й
извършеното престъпление. До присъдения размер от 8000 лева гражданския иск е
доказан и правилно уважен. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са
парично задължение, което виновният причинител-подс.А.
дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение последния
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжника/в
случая подсъдимия/, се смята в забава и без покана. Законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Този ден
за гражданския ищец В. е 20.06.2006 г, когато е довършено продължаваното
престъпление и когато настъпва неговото увреждане, така както е претендирано. Върху уважения размер на гражданския иск
следва да се присъди законната лихва, считано от тази дата до окончателното й
изплащане.
Въз основа на изложеното, Софийски градски
съд, в настоящия въззивен състав намира, че жалбата
на подсъдимия е неоснователна, а атакуваната с нея присъда като законосъобразна
следва да бъде потвърдена. В хода на производството са събрани достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.А. е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Наказателната му отговорност е била
правилно ангажирана от първоинстанционния съд, който
в съответствие с материалния закон е индивидуализирано наложеното наказание
лишаване от свобода. Присъденото обезщетени е отмерено в справедлив размер и
липсва основание за изменение на присъдата и в тази й част.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.10.16г., постановена по НОХД №6159/12г,. по
описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.