№ 339
гр. С.З., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901327 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2020 г., на път 1-5, при км.
218+0 м., водачът И. Г. К. на товарен автомобил марка и модел „М.С.“, с peг.
№ СТ **** РН, нарушил правилата за движение и ударил лек автомобил
марка и модел „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ, управляван от Ю. Ф. Я., с което
реализирал ПТП. При злополуката пострадал пътникът в лек автомобил
марка и модел „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ - А. Н. Х..
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-13201/2020 г. Образувано било и досъдебно
производство № 261/2020 г., по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - С.З..
След инцидента, пострадалият А. Н. Х. бил транспортиран до УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД - П., където бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология
с оплаквания за силни болки в дясното рамо и ръка, невъзможност за
извършване на движения с десния крайник и рамото и болки в цялото тяло.
Назначени са му били различни изследвания и прегледи, от които са
установени: оток на дясното рамо, деформация на същото, силно ограничени
и болезнени движения в рамото, закрита фрактура на горния край на
раменната кост и други. Поставена му била диагноза: Счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/, закрито; Фрактура коли хирургици хумери
декстра. След клинично обсъждане било взето решение за провеждане на
медикаментозно и оперативно лечение. На 30.10.2020 г. под обща анестезия
било направено открито наместване на фрактурата на хумеруса, като била
поставена вътрешна фиксация със заключваща странична проксимална плака
1
и винтове. Ищецът бил изписан на 01.11.2020 г., като му били дадени
препоръки да носи ортеза за период от 30 дни, да прилага Клексан 0,4 за 15
дни и да раздвижва крайника по указания му начин.
На 09.11.2020 г. А. Х. бил прегледан от съдебен лекар, който
констатирал: върху раменната област на десния горен крайник - поставена
ортопедична бинтово марлена превръзка; ръката е поставена в положение
свита в лакътната област и плътно към тялото с ортопедична ортеза поради
закрито счупване на горния край на дясната раменна кост в областта на
хирургичната шийка. Заключава, че увреждането добре отговаря да е
причинено в резултат на ПТП, като то е предизвикало трайно затруднение в
движението на горния десен крайник.
Във връзка с проведените изследвания и лечение, по повод получените
увреждания в ПТП, ищецът извършил разходи, като е заплатил сума в общ
размер на 1610 лв., от които: - 30 лв. - рьо графия на раменна става - 2
проекции; - 1580 лв. - заключваща проксимална раменна плака и заключващи
винтове, самонарезни.
Твърди се, че ищецът е бил с ограничени движенията поради
поставената ортеза в продължение на месеци. Избягвал е да излиза навън и
силно е ограничил социалните си контакти. Поради дискомфорта и
страданията, които е изпитвал от фрактурата и операцията ищецът бил
изнервен, неспокоен и тревожен. При минимално движение и усилие се
оплаквал от болезненост и дискомфорт в дясното рамо. Поради специфичната
поза, в която била поставена превръзката на дясната ръка - препъната в
лакътната област и плътно до тялото - усещал болезненост и умаляване.
Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта, която имал някой
да е ангажиран с полагането на грижи за него. Изпитвал трудности при
обличане, при обуване, при къпане и други елементарни битови дейности,
като не можел сам да се обслужва и е бил зависим от грижите на своите
близки. Все още изпитвал болки в областта на травмите.
Излагат се обстоятелства, че пътният инцидент причинил на ищеца
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Изпитвал трудности в ежедневието си поради увреждането на по -
активната и силна дясна ръка. Не можел свободно да извършва движения с
десния горен крайник. Изпитвал бързо умаляване, дискомфорт и мравучкане
в областта на счупването. Страдал от слабост в дясната ръка и липса на сила.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото
емоционално състояние на ищеца. Отрицателно повлиял инцидента и върху
психологическото му състояние. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с
честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал
неувереност и страх от МПС. Станал неспокоен и неуравновесен. Избухвал
без причина и после страдал от чувство на съжаление. Често се натъжавал,
спомняйки си ужаса, изживян при произшествието, в което е пострадал.
Твърди се, че и към настоящия момент не можел да си служи
пълноценно с дясната ръка. Стряскал се насън и не можел да спи спокойно.
2
Бил напълно променен след преживяното. Към настоящия момент, ищецът
все още не бил възстановен напълно, като продължавал да изпитва болки и
страдания от получените наранявания. Бил обезпокоен дали ръката му ще
бъде възстановена напълно. Връщал се към момента на катастрофата и не
можел да преживее случилото се. Трагичният инцидент оставил дълбока
следа в психиката на ищеца, а от физическите увреждания, получени
вследствие ПТП, все още изпитвал дискомфорт.
Посочва, се че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач,
управлявал товарен автомобил марка и модел „М.С.“, с peг. № СТ **** РН,
който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, с полица №
BG/22/120002445105, валидна от 26/08/2020 г. до 26/08/2021 г.
Ищецът излага съображения, че съгласно чл. 380 от Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Във връзка с това на 14.12.2020 г. ищецът
отправил молба - претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника ЗК „Л.И.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение. Твърди, че към момента на депозиране на
исковата молба, застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на
ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящия иск.
С оглед обстоятелството, че ответникът ЗК „Л.И.“ АД бил уведомен на
14.12.2020 г., то ищецът счита, че от този момент върху претендираната сума
следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л.И.“ АД да
заплати на А. Н. Х., обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод
получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на
29.10.2020 г.; 1 610 лв. за претърпените имуществени вреди - разходи за
медикаменти и лечение; законната лихва върху претендиралата главница от
датата на уведомяване на ответника - 14.12.2020 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът заявява, че не оспорва изложените факти в исковата молба,
че на 29.10.2020г. на път 1-5 е реализирано ПТП с участието на товарен
автомобил „М.С." с per. № СТ **** РН, управляван от И. Г. К., както и
3
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на този
автомобил към датата на ПТП.
Не оспорва и вината на водача на товарен автомобил „М.С.“ с peг. № СТ
**** РН за настъпване на ПТП. Не оспорва, че при възникналия пътен
инцидент, ищецът е получил закрито счупване на горния край на раменната
кост в областта на хирургичната шийка, което е наложило оперативно
лечение.
Не оспорва и заплащането от страна на ищеца на сумата 1 610лв. във
връзка проведените изследвания и лечение. Заявява, че оспорва всички
останали твърдения в исковата молба, включително и твърдението, че вина за
причиненото травматично увреждане имал единствено и само водача на
товарен автомобил „М.С.“.
С оглед охраняване на правата си, предвид ранната преклузия по чл.133
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия А. Н. Х..
Твърди, че ищецът е пътувал като пътник на предната дясна седалка на
лек автомобил „Ф.Ш.“ с peг. № СТ **** РМ до водача Ю. Я., без правилно
поставен обезопасителен колан, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП. С непоставянето на обезопасителния колан, пострадалият бил
допринесъл съществено за настъпването на вредните за него последици, тъй
като при сблъсъка на двете МПС, тялото му свободно се е движило в купето
на автомобила, ударило се е в арматурното табло и предното стъкло на
автомобила, в резултат на което била настъпила описаната фрактура на
горния край на раменната кост. Счита, че в случай, че ищецът бил пътувал в
автомобила с правилно поставен обезопасителен колан и при този механизъм
на ПТП, не биха настъпили телесни увреждания на здравето му. Ответникът
счита, че с непоставянето на обезопасителен колан, пътувайки като пътник на
предната дясна седалка на лек автомобил „Ф.Ш.“ с peг. № СТ **** РМ, Х. А.
значително бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и това
негово поведение било в пряка причинно - следствена връзка с настъпилите
за него неблагоприятни последици. Посочените обстоятелства осъществявали
фактическия състав на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и моли това да бъде отчетено от съда при постановяване на
решение по същество на спора.
Независимо и отделно от направеното възражение за съпричиняване,
ответникът счита, че исковата претенция е силно завишена по размер и
неотговаряща на реално претърпените болки и страдания от ищеца, както и на
утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери
на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи.
Оспорва интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания от ищеца при полученото травматично увреждане, така както са
посочени в исковата молба. Счита, същото така, че твърденията за
негативните промени в психиката на пострадалия след ПТП не са релв.нтни
за размера на обезщетението, защото зависят от душевността и
4
чувствителността на конкретната личност и имат строго субективен характер.
Счита, че не са налице настъпили необратими изменения в здравето на ищеца
и не са били засегнали жизненоважни органи в организма му, които да
обусловят толкова висок размер на исковата претенция за неимуществени
вреди. Счита, че търсеното обезщетително плащане от 50 000 лв. е значително
завишено и по аргумент от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не кореспондира с
вида, характера, степента на увреждане на получените травми, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания. Предвид горното,
ответникът оспорва тежестта, интензитета и продължителността на описаното
травматично увреждане в исковата молба, респективно претърпените от
ищеца болки и страдания от процесното ПТП. Ответникът излага
обстоятелства, че в изпълнение на задълженията си по чл. 496 от КЗ,
застрахователно-експертната комисия при ответното дружество определила
обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди. Именно до този
размер ответникът счита за основателен иска за неимуществени вреди. В
останалата му част до претендираните 50 000 лв., счита иска за неоснователен
и моли съда да го отхвърли, като приложи принципа на справедливост,
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Х. А..
Моли да бъде осъден ищеца да заплати на ответното дружество по
съразмерност, всички съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът, предвид
становището на ответното дружество моли съда да отдели за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: - наличието
на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
дружеството по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
деликвента към момента на процесното ПТП с полица №
BG/22/120002445105, валидна от 26.08.2020 г. до 26.08.2021 г. - предявения
иск за имуществени вреди в размер на 1 610 лв., представляващи заплатени
разходи във връзка с проведените изследвания и лечение на ищеца; - вината
на водача на лек автомобил марка и модел „М.С.“, с peг. № СТ **** РН - И. Г.
К. по отношение настъпването на процесния пътен инцидент на 29.10.2020 г.,
в резултат на който пострадалият А. Н. Х. е получил закрито счупване на
горния край на дясна раменната кост в областта на хирургичната шийка по
отношение, на което е претърпял оперативна интервенция.
Ищецът прави следното пояснение и допълнение на исковата молба:
Посочва, че въпреки проведеното лечение, на 08.09.2021 г. ищецът е
потърсил отново медицинска помощ, с оплаквания от ограничени движения в
областта на дясна раменна става. От проведения преглед било установено
първично зараснал цикатрикс в областта на дясна раменна става, ограничение
в абдукцията и вътрешната ротация на ставата, консолидирала фрактура на
проксимален хумерус с наложена заключваща плака. На пострадалия бил
даден съвет за ново опреративно лечение за отстраняване на металните
5
импланти. В резултат на получените травми и претърпяната операция на
десния горен крайник ищецът получил белези, който му създавали
дискомфорт и били причена за ниското му самочувствие, като същият
избягвал да носи изрязани дрехи, който да разкриват белезите от ПТП.
Оспорва твърдението на процесуалния представител на ответника, че
произшествието било настъпило при условията на съпричиняване от страна
на пострадалия като се твърди, че А. Х. бил допринесъл за причиняване на
вредоносния резултат, тъй като според ответника пътувал „без правилно
поставен обезопасителен колан, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП“. Оспорва тези възражения, същите не съдържали конкретни
твърдения за факти, а почивали изцяло на твърдения, за които не се
ангажирали доказателства. Заявява, че поддържа исковата молба в
предявения й размер, като излага съображения в тази връзка. Посочва, че
болките и страданията, които ищецът е претърпял и продължавал да търпи
били в резултат на преживения пътен инцидент, както и това, че в резултат на
получените тежки увреждания на десен горен крайник, ищецът изпитвал
значително затруднение при извършаването на обичайните си физически
активности, изпитвал слабост в ръката, оплаквал се от често изтръпване и
мравучкане в областта на ръката, изпитвал дискомфорт и тъпа болка, която
чувствал при натоварване на крайника, изпитвал чести приливи на чувство на
безпокойство и страх, притеснение и неудобство, че не може сам да се грижи
пълноценно за своите нужди, силно бил ограничил социалните си контакти,
изпитвал страх от автомобили, станал напрегнат, нервен, като същите били
релв.нтни и за размера на обезщетението.
В този смисъл, счита че размерът на търсеното обезщетение е съобразен
както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
така в с константната съдебна практика по сходни казуси. Ищецът счита за
неоснователни и недоказани оспорванията на ответника относно тежестта,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от
ищеца в резултат на процесното ПТП. Счита, че изведените съждения от
страна на ответника относно наличието, характера, степента и вида на
телесните увреждания, получени от ищеца вследствие на ПТП, са напълно
несъстоятелни.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения,
възражения и направените доказателствени искания. Предвид исканията на
ищеца за отделяне на безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, посочени допълнителната искова молба, изразява следното
становище:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
товарен автомобил „М.С.” с peг. № СТ **** РН към датата на ПТП, поради
което не се противопоставя това обстоятелство да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване. По отношение на предявения иск за
имуществени вреди, заявява, че не оспорва заплащането от страна на ищеца
6
на сумата 1 610 лв. за проведено рентгеново изследване на раменната става и
покупка на проксимална раменна плака с винтове.
Относно основателността на размера на иска счита, че следва да се има
предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. В този смисъл, моли съда да остави без
уважение това искане на ищеца. По отношение на вината на водача на лек
автомобил „М.С.” с peг. № СТ **** РН за настъпване на процесното ПТП
посочва, че в гражданския деликт е налице законова презумпция за
виновност, която подлежи на оборване. В случая ответникът посочва, че е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В този
смисъл, моли съда да остави без уважение това искане на ищеца.
Във връзка с направеното от ищеца пояснение и допълнение на исковата
молба, изразява следното становище: Посочва, че видно от обективното
състояние на пострадалия, посочено в амбулаторен лист № 000093 от
08.09.2021 г. фрактурата на проксималния хумерус на дясната раменна става е
била напълно консолидирана. Констатираното от лекаря леко ограничение
било в резултат на непроведено от страна на ищеца адекватно лечение. Що се
отнасяло до твърдението за втора операция за отстраняване на плаката,
заявява, че подобни операции имат значително по - лек характер и последици
за пациентите. Относно твърдението за получени белези, заявява, че ако
ищецът е провел адекватна терапия за тяхното отстраняване, те щели да
изчезнат или да се намалят. Поддържа изцяло направеното в ОИМ
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия - А. Н. Х., като твърди, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.
137а от ЗДвП, тъй като е пътувал без правилно поставен обезопасителен
колан и значително е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Поддържа изложеното в отговора на исковата молба, че при сблъсъка на
двете МПС, тялото на пострадалия свободно се е движило в купето на
автомобила, ударило се е в арматурното табло и предното стъкло на
автомобила, в резултат на което е получена фрактурата в областта на
раменната кост. Ето защо, ответникът твърди, че Х. А. значително бил
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и това негово поведение е
в пряка причинно - следствена връзка с настъпилите за него неблагоприятни
последици. Поддържа становището си в отговора на исковата молба, че искът
е предявен в изключително завишен размер, несъобразен с принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и
социално - икономическите условия и стандарт на живот в страната.
Поддържа направеното оспорване на тежестта, интензитета и
продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания от
полученото при ПТП травматично увреждане.
Поддържа становището си, че негативните промени в психиката на
ищеца след ПТП не са релевантни за размера на обезщетението, защото
зависят от душевността и чувствителността на конкретната личност и имат
строго субективен характер. В този смисъл, поддържа становището си, че
търсеното обезщетително плащане от 50 000 лв. е значително завишено и не
7
кореспондира с вида, характера, степента на увреждане на получените
травми, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания от ищеца от процесното ПТП. Относно претенцията за законна
лихва върху исковете от 14.12.2020г. - датата на уведомяването на
застрахователното дружество, ответникът не оспорва, че ищецът е подал до
него молба за заплащане на застрахователно обезщетение №
16113/14.12.2020г. Посочва, че видно от съдържанието на молбата, в нея не
била посочена банкова сметка, с което било налице неизпълнение от страна
на ищеца на задължението му по чл. 380 ал. 1 изр. 2 КЗ. Поради това счита за
неоснователна претенцията на пострадалия за присъждане на лихва върху
претендираните суми от 14.12.2020г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 29.10.2020 г., на път 1-5, при км. 218+0 м.,
водачът И. Г. К. на товарен автомобил марка и модел „М.С.“, с peг. № СТ
**** РН, нарушил правилата за движение и ударил лек автомобил марка и
модел „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ, управляван от Ю. Ф. Я., с което
реализирал ПТП. При злополуката пострадал пътникът в лек автомобил
марка и модел „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ - А. Н. Х..
По делото не е спорно, че товарен автомобил марка и модел „М.С.“, с
peг. № СТ **** РН, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, с полица №
BG/22/120002445105, валидна от 26/08/2020 г. до 26/08/2021 г.
На 14.12.2020 г. ищецът отправил молба - претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л.И.“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, което към
настоящия момент не е определено.
От заключението на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза се установява следното:
Вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил закрита фрактура на
горния край на дясната раменна кост - това е фрактура на дясната раменна
кост през хирургичната шийка, непосредствено под раменната става. При
диагностицирането й тя се е изявила с цялата съпровождаща симптоматика:
оток, деформация на областта, повишена локална температура, нестабилност
на раменницата, силно ограничени движения в раменната става поради
близкото счупване, много силна болка при опит за активни и пасивни
движения.
Това счупване води до трайно затруднение в движението на горния
десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, което определя, че то покрива
медикобиологичния признак на средна телесна увреда. Възстановителния
лечебен период на този вид фрактури, лекувани оперативно с открито кръвно
8
наместване на фрагментите и фиксирането им с анатомично контурирана
заключваща плака и след това проведена рехабилитация, е за период около 4-
6 месеца.
Болковата симптоматика при този вид счупвания, с тази локализация е
изключително силна от момента на получаването на фрактурата до
операцията и първите 4-5 дни след нея. В последствие болките бавно
започват да отслабват. При условията на поставена подпорна ортеза след 10-
ия ден те са нищожни. След снемане на ортезата след 30-ия ден и започване
на бавни рехабилитационни мероприятия болката отново се засилва, но тя
вече е предизвикана от втвърдената раменна става/поради неподвижност 30
дни/. Тя продължава през целия рехабилитационен период, но е с бавно
затихващ характер/през 2-3-4 месец/. През тези месеци ищецът не е можел да
се самообслужва по отношение на събличане, обличане, личен тоалет и т.н.
След хоспитализацията на ищеца в УМБАЛ „С.Г.” - П. и извършената
предоперативно подготовка е уточнена терапевтична схема: Антикоагулант,
Антибиотик, НСПВС, аналгетик. На 30.10.2020 г. под обща анестезия е
извършено оперативно лечение: Открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация; Хумерус/Оп.протокол №2312/. След кръвното наместване на
фрактурата същата е фиксирана със заключваща плака за проксимален
хумерус. Следоперативният период е протекъл спокойно с намаляване на
болката, с афебрилитет, със засъхваща оперативна рана. На 01.11.2020 г. е
дехоспитализиран с препоръка за два контролни прегледа -06.11.2020 г. и
13.11.2020 г. и да носи ортеза 30 дни. Възстановителния лечебен период на
този вид фрактури,лекувани оперативно с открито кръвно наместване на
фрагментите и фиксирането им с анатомично контурирана заключваща плака
и след това проведена рехабилитация е за период около 4-6 месеца.
След около 10 месеца, при навлизане в следващите хладни и студени
месеци, болката в областта на преживяната фрактура се е засилила поради,
което ищецът отново е потърсил лекуващия си лекар. От Амбулаторен лист
№93/08.09.2021г. от преглед при ортопед е видна основна диагноза:
Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта.
В анамнеза е записано: Преди 10 месеца е опериран в УМБАЛ „Св.Георги”-П.
по повод на фрактура в областта на дясна раменна става. В момента е с
оплакване от леко ограничение в движението на ставата. Идва на преглед с
готова рентгенография. Обективно състояние: Подобрено. Първично зараснал
оперативен цикатрикс в областта на дясна раменна става. Ограничение в
абдукцията и вътрешната ротация на ставата. Рентгенови данни за
консолидирала фрактура на проксимален хумерус с наложена заключваща
плака. По-късно е хоспитализиран в УМБАЛ „П.”-П., където са извадени
металните остеосинтезни средства.
Периода преди втората операция е свързан с умерена и тъпа болка,
която се купира с прием на аналгетик. След извършване на операцията по
изваждане на синтезните средства, болката е по-силна и неприятна през
първите 3-5 дни. След това постепенно отслабва.
В исковата си молба ищецът е представил финансови документи
9
показващи разходи, които е извършил във връзка с лечението на получената
травма.
фактура № **********/29.10.2020г. за рентгенография-30,00 лв.
фактура № **********/29.10.2020г. за импланти-1580,00 лв.
фактура №**********/01.11.2020г. за потр.такса-17,40 лв.
фактура №**********/28.02.2022г. за доп.мед.обслужване -100,00 лв.
фактура №**********/28.02.2022г. за самост. болн. стая - 150,00 лв.
фискален бон от 28.02.2022г за консултация с анестезиолог - 80,00 лв.
Разходите представени с тези документи са на обща стойност 1957,40
лв. Те включват и разходи при втората хоспитализация в УМБАЛ „П.”- П. за
изваждане на металните синтезни средства. Тази част от лечението на ищеца е
свързана с травмите получени при процесното ПТП на 29.10.2020 г.
На 13.09.2022 г., вещото лице е направило преглед на ищеца А. Н. Х..
Установил, че движенията в дясната раменна става са чувствително
ограничени, както следва: Абдукция/отвеждане в стране/ - 80гр/норма -
180гр/; Аддукция/привеждане към тялото и напред пред него/ - 10гр/норма -
20гр/; външна ротация -90гр/норма/; вътрешна ротация - 10гр/норма/.
Ограничението в обема на абдукция и аддукция говори за липса на
достатъчна рехабилитация. Установило, че мускулатурата на дясната
раменица е без хипотрофия т.е. обема на мускулатурата е същия, като при
лявата. Дясната си ръка ищецът не можеше да завърти назад покрай гърба и
кръста си. Установило, че няма следи от стари охлузвания по главата и
колената. В разговора с него се уточнило, че е провел 2 курса на
рехабилитация след първата операция и един курс /от 7 дни/ след втората
операция. За тези рехабилитационни курсове няма представена
документация. Явно тези процедури са му били недостатъчни за раздвижване
на раменната става до нормалния обем на движения, като при лявата ръка.
По отношение на състоянието на дясното рамо за в бъдеще може да се
заключи, че дефицитът на указаните движения ще си остане и за в бъдеще.
Това е така поради големия период /около 2 години / от момента на
счупването т.е. какъвто ефект е постигнат при рехабилитацията, той ще си
остане и за в бъдеще.
Пътят в района на произшествието е прав участък, с две платна за
движение, всяко от което е с по две пътни ленти в една посока. Пътните ленти
и в двете платна са разделени с единична прекъсната линия. Пътната настилка
е асфалтова и към момента на възникване на ПТП е била суха. Вертикалната
сигнализация към момента на възникване на местопроизшествието е била в
участъка, където е прекъсната разделителната ивица. В северния и в южния й
край са поставени пътни знаци Г9 „Преминаване отдясно на знака“. ПТП е
настъпило на първокласен път 1-5 на км 218+000, в лявата пътна лента
(източната) на западното платно за движение.
Преди възникване на ПТП, товарен автомобил М.С. с peг. № СТ ****
РН се е движил в посока от север на юг - към гр. С.З..
10
Първа хипотеза - Непосредствено преди ПТП и в момента на удара т.а.
М. е бил в покой. Разположението му е било напречно на платното за
движение в участъка, където разделителната ивица е прекъсната.
При тази хипотеза, товарен автомобил М.С. с per. № СТ **** РН
непосредствено преди удара и в момента на удара е бил в покой.
При 2- ра хипотеза, т.а. М.С. с per. № СТ **** РН в момента на удара е
бил в покой - Vy М.= 0 км/ч. Скоростта на движение т.а. М. непосредствено
преди удара е била променлива величина, като автомобила от състояние на
покой се е движил равноускорително, изминал е разстояние около 5,50 м и е
достигнал скорост 14,6 км/ч. Последвало е равнозакъснително движение и
след около 5,50 м се е установил в покой.
Ударът е настъпил в източната пътна лента на западното платното за
движение на място, което се намира:
По дължина на пътното платно на около 0,97 м южно от линията на
ориентира т. Ор.
По широчина на пътното платно на около 1,55 - 2,25 м западно от
източната граница на платното за движение.
Мястото на удара е в източната пътна лента на западното платно за
движение.
В резултат на удара т.а. се е завъртял наляво около вертикалната си ос,
като се е установил с предните си състави насочени на север. Лекият
автомобил се е установил в близост до т.а. М..
Материалните щети нанесени на двата автомобила са следните:
За т.а. М. са в странична задна лява част;
За л.а. Ф. те са в дясната част на предната броня и десен фар.
Водачът на т.а. М.С. е нямал техническата възможност да предотврати
ПТП.
Опасната зона за спиране на л.а. Ф. е 54,72 м., ако се приеме, че
скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ е била
70 км/ч. След анализ на получените резултати, може да се направи извода, че
разстоянието на което се е намирал л.а. Ф.Ш. от мястото на удара в момента
на потегляне на т.а. М.С. от дясната пътна лента е по-голямо от опасната му
зона за спиране. Водачът на л.а. Ф.Ш. е имал техническата възможност да
предотврати ПТП като предприеме своевременно аварийно спиране.
Причините за възникналото ПТП при 1 - ва хипотеза са:
- Субективните действия на водача на л.а. Ф., който не е възприел
своевременно опасността за движението си - спрелият в лявата пътна лента
т.а. М. и не е предприел аварийно спиране.
При 2 - ра хипотеза:
От резултатите, получени при изчисленията в отговора на 15-ти и 16-ти
въпрос може да се направи заключението, че причините за възникналото ПТП
при 2 - ра хипотеза са:
11
Субективните действия на водача на л.а. Ф., който е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като предприеме своевременно намаляване
на скоростта си на движение или при необходимост да спре, като запази
разположението си в дясната пътна лента от момента, в който водача на т.а.
М. е предприел потегляне и завИ.е в обратна посока от дясната пътна лента.
Субективните действия на водача на л.а. Ф., който не е възприел
своевременно промяната в пътната обстановка и е предприел маневрата
„Заобикаляне” на т.а. М. на около 45 м от мястото на удара, а към този
момент товарният автомобил е бил навлязъл в лявата пътна лента, заемайки
около 2, 85 м от нея.
Механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На 29.10.2020 г. по път 1-5, около 14:30 ч в посока от север на юг се е
движил т.а. М.С. с per. № СТ **** РН с водач И. Г. К.. Било е светлата част на
денонощието. Видимостта е била нормална. Участъкът от пътя е бил прав, с
две пътни ленти за движение в едната посока. Пътната настилка била с
асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била суха. В
същото време, в същата посока след него със скорост около 70 км/ч се е
движил се е движил л.а. Ф.Ш., с per. № СТ **** РМ и водач Ю. Ф. Я.. На
предна дясна седалка, до водача е пътувал А. Н. Х.. На км 218+000 водачът на
т.а. М. е спрял в дясната пътна лента, след което е предприел маневрата
„ЗавИ.е в обратна посока”. Когато товарният автомобил е навлязъл в лявата
пътна лента, заемайки около 2, 85 м. от нея, водачът на л.а. Ф. е предприел
навлизане в лявата пътна лента. На около 0,97 м южно от линията на
ориентира т. Ор и на 1,55 - 2,25 м западно от източната граница на платното
за движение, в източната пътна лента е настъпил удар между двете МПС. За
т.а. М. ударът е настъпил в странична задна лява част, в областта на задна
лява гума, а ударът за л.а. Ф. е бил в предна дясна част, в областта на
предната броня и на десния фар. В резултат на удара, товарният автомобил се
е завъртял наляво около вертикалната си ос и се е установил в покой с
предните си състави насочени на север. Лекият автомобил се е установил в
близост до т.а. М.. Вследствие на ПТП пътникът в л.а. Ф. е получил
травматични увреждания, а на МПС са нанесени материални щети.
Ударът между двете МПС е настъпил в източната (лявата) пътна лента.
Разположението на автомобилите към момента на настъпване на удара е
показано на мащабната скица.
Товарният автомобил М.С. с per. № СТ **** РН е предприел маневрата
„ЗавИ.е в обратна посока” и е навлязъл в лявата пътна лента, когато л.а. Ф.Ш.
с per. № СТ **** РМ бил на разстояние от около 80,00 м от мястото на удара.
Към този момент лекият автомобил е бил разположен в дясната пътна лента.
Скоростта на л.а. Ф. в момента на удара в товарния автомобил е била
около 30 - 40 км/ч.
В материалите по делото няма данни видимостта между двете МПС да е
била ограничена. Има данни, че водачът на л.а. Ф. е възприел спрелият в
дясната пътна лента т.а. М..
12
При 1 - ва хипотеза:
Тъй като мястото на удара е в лявата пътна лента, то разположението на
л.а. Ф. непосредствено преди ПТП е било в нея. В този случай опасността за
водача възниква от момента, в който е имал техническата възможност да
възприеме спрелият в източната пътна лента товарен автомобил.
Разстоянието на видимост за участъкът, където е възникнало ПТП е било най-
малко около 120 м.
При 2 - ра хипотеза:
При тази хипотеза двата автомобила са били разположени в дясната
(западната) пътна лента. Опасността за движението на л.а Ф. възниква от
момента, в който водачът е имал техническата възможност да възприеме
спрелия в дясната пътна лента товарен автомобил. Разстоянието на видимост
за участъкът, където е възникнало ПТП е било около 120 м.
Ако пострадалият е пътувал с правилно поставен предпазен колан, той
би ограничил движението на тялото му напред и надясно.
При конкретния механизъм на ПТП - то, ако пострадалия е пътувал без
правилно поставен предпазен колан, в резултат на удара ще е налице
свободно движение на тялото на пострадалия. Тъй като не са налице
увреждания по главата на ищеца и изхождайки от характера и степента на
травматичните увреждания на ищеца, може да се направи извода, че е налице
свободно движение на тялото напред и надясно, при което той би протегнал
едната или двете си ръце напред. Фрактурата би могла да се получи, ако А. Х.
е пътувал без поставен или без правилно поставен предпазен колан.
Към момента на възникване на ПТП ищецът А. Н. Х. на 29.10.2020 г е
пътувал на предната дясна седалка на л.а. Ф.Ш. с per. № СТ **** РМ без
правилно поставен предпазен колан.
Най - вероятно травматичното увреждане на ищеца - счупване на
раменната кост в областта на дясната раменна става е в резултат от силовото
съприкосновение на дясната ръка в протегнато състояние напред с
арматурното табло или в друга неподвижна част отпред /предна дясна
колона/. Силното инерционно движение напред на тялото на ищеца, заедно с
рефлекторно протегнатата /протегнатите/дясна ръка /или две ръце/ среща
статично стоящото табло. Силата на удара се предава по костите на ръката
надлъжно и главата на раменната кост среща със силен удар ставната
повърхност на дясната лопатка. Някоя от костите не издържа на силовия удар
и се получава счупване.
Съгласно графичното мащабно построение в мащабната скица може да
се определи, че към момента на удара л.а. Ф. е бил разположен успоредно на
оста на пътя, а т.а. М. е бил на около 78 ° вляво от оста на пътя.
Според свидетелските показания на двамата водачи ударът за л.а. Ф. се
е реализирал в предна дясна част, в областта на десния фар.
Ако ищецът е пътувал към момента на възникване на процесното ПТП с
поставен обезопасителен колан, той не би получил счупване на кост от горния
крайник.
13
По делото са събрани гласни доказателства за установяване
механизма на настъпване на процесното ПТП.
Свидетелят И. Г. К. посочва, че ПТП - то станало на пътя К. – С.З.,
малко след заведението в посока С.З.. Негов колега закъсал на това място
аварийно и свидетелят отишъл да закара гориво, за да налеят нафта на другия
камион. Според свидетеля на това място тогава нямало мантинели, подал ляв
мигач, тръгнал в лявата лента с буса и застанал напречно на самото
съоръжение между мантинелите и изчакал тъй като от посока С.З. наближавал
автомобил, за да обърне в обратна посока към К.. Докато чакал, усетил удар в
задния диференциал на самия бус. След това свидетелят слязъл от буса,
хората от другата кола също излезли. Според свидетеля повредите на
автомобила, който го ударил били отстрани в дясно бронята и фара - челно
дясно. От КАТ дошли след около 10 - 15 минути, попитали дали има
пострадали и хората от Ф.Ш. казали, че не са пострадали.
Свидетелят Ю. Ф. Я. посочва, че са приятели с ищеца. На 29.10.2020 г.
участвал в ПТП. С ищеца пътували от К. за С.З.. Изкачили върха и се
спуснали надолу от К. за С.З.. Според свидетеля, водача на „М.С.“, бил спрял
камиончето си на около десетина метра пред тях. Свидетелят подал ляв мигач
да го изпревари и тогава М.а, направил завой за наляво и заел цялото платно
и тогава се блъснали в него. Свидетелят един път посочва, че т.а. М. се е
намирал в дясната лента, а след това, че се е намирал в лявата лент
По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Свидетелката Н.М. Х., която е майка на ищеца посочва, че след ПТП –
то, ищецът бил със счупена, раменната кост на дясната ръка. Операцията била
извършена в УМБАЛ „С.Г.“ в П.. След операцията останал три дни в
болницата. След операцията бил доста време вкъщи. Не можел да си движи
ръката два месеца и половина, не можел да се храни, да се облече, да се къпе,
тъй като водещата му ръка била дясната. След 16 месеца решил, че
имплантите, които му сложили му пречат да си движи ръката и решил да ги
махнат. Според свидетелката, синът й не можел да прави движения нагоре и
надолу, назад и не можел до крайно положение да си вдигне ръката, не можел
да си пипне кръста.
Свидетелката Е.А., която е леля на ищеца посочва, че след операцията
ръката на ищеца била фиксирана за около два месеца и половина и тогава той
не можел да се обслужва сам. Според свидетелката към настоящия момент,
движенията на ръката му били ограничени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
14
По делото не е спорно, че товарен автомобил марка и модел „М.С.“, с
peг. № СТ **** РН, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, с полица №
BG/22/120002445105, валидна от 26.08.2020 г. до 26.08.2021 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
На 14.12.2020 г., ищецът отправил молба - претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л.И.“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, което към
настоящия момент не е определено. Поради това предявените искове се
явяват недопустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, преди възникване на ПТП, товарен автомобил М.
„Спринтер“ с peг. № СТ **** РН се е движил в посока от север на юг - към гр.
С.З.. В същото време, в същата посока след него със скорост около 70 км/ч се
е движил се е движил л.а. Ф.Ш., с peг. № СТ **** РМ и водач Ю. Ф. Я.. На
предна дясна седалка, до водача е пътувал А. Н. Х.. На км 218+000 водачът на
т.а. М. е спрял в дясната пътна лента, след което е предприел маневрата
„ЗавИ.е в обратна посока”. Вещото лице е посочило две хипотези, при които е
възможно да е настъпило процесното ПТП, а именно:
Първа хипотеза - непосредствено преди ПТП и в момента на удара т.а.
М. е бил в покой. Разположението му е било напречно на платното за
15
движение в участъка, където разделителната ивица е прекъсната. При тази
хипотеза, товарен автомобил М.С. с peг. № СТ **** РН непосредствено преди
удара и в момента на удара е бил в покой. В този случай причините за
възникване на ПТП – то са субективните действия на водача на л.а. Ф., който
не е възприел своевременно опасността за движението си - спрелият в лявата
пътна лента т.а. М. и не е предприел аварийно спиране.
Втората хипотеза: т.а. М.С. с рег. № СТ **** РН в момента на удара е
бил в покой в дясната пътна лента. Скоростта на М. = 0 км/ч. Скоростта на
движение т.а. М. непосредствено преди удара е била променлива величина,
като автомобила от състояние на покой се е движил равноускорително,
изминал е разстояние около 5,50 м и е достигнал скорост 14,6 км/ч.
Последвало е равнозакъснително движение и след около 5,50 м се е
установил в покой. В този случай причините за възникналото ПТП отново са
субективните действия на водача на л.а. Ф., който е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като предприеме своевременно намаляване
на скоростта си на движение или при необходимост да спре, като запази
разположението си в дясната пътна лента от момента, в който водача на т.а.
М. е предприел потегляне и завИ.е в обратна посока от дясната пътна лента.
Субективните действия на водача на л.а. Ф., който не е възприел
своевременно промяната в пътната обстановка и е предприел маневрата
„Заобикаляне” на т.а. М. на около 45 м от мястото на удара, а към този
момент товарният автомобил е бил навлязъл в лявата пътна лента, заемайки
около 2, 85 м от нея. Вещото лице прави категоричен извод, че и при двете
хипотези удара е бил непредотвратим за водача на т.а. М., който в момента на
удара е спрял. Разстоянието на видимост за участъкът, където е възникнало
ПТП е било най-малко около 120 м. Опасната зона за спиране на л.а. Ф. е
54,72 м., ако се приеме, че скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Ш.“, с
peг. № СТ **** РМ е била 70 км/ч. След анализ на получените резултати,
може да се направи извода, че разстоянието на което се е намирал л.а. Ф.Ш.
от мястото на удара в момента на потегляне на т.а. М.С. от дясната пътна
лента е по-голямо от опасната му зона за спиране.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: че ответникът е застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобил, че в срока на
действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, че е претърпял неимуществени
и имуществени вреди в претендирания размер, както и причинна връзка
между вредите и настъпилото застрахователно събитие. Вината се предполага
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
Съдът с оглед заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза, което възприема като компетентно и мотивирано
изготвено и с оглед разпределената доказателствена тежест намира, че
ищецът в настоящия случай не установи да е налице противоправно
16
поведение на водача на „М.С.“, с peг. № СТ **** РН, което да се намира в
причинна връзка с настъпването на процесното ПТП и настъпилите
вследствие на него вреди. Противоправно е поведението на водача на л. а.
„Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ, който е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Така
допуснатите нарушения от водача на л. а. „Ф.Ш.“, с peг. № СТ **** РМ се
явяват пряка, непросредствена и единствена причина за настъпване на
процесното ПТП, което е довело до причиняване на неимуществените и
имуществените вреди на ищеца А. Н. Х., чието възмездяване се претендира.
Безспорно е, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
ПТП - то, но само настъпването на вредите не може да обоснове извод за
наличие на деликт, а оттам и основание за ангажиране на функционалната
отговорност на застрахователя. Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че от страна на соченото за делинквент лице И. Г. К. не са
осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради
което за неговия застраховател ЗК „Л.И.“ АД не е възникнала отговорността
да заплати претендираните обезщетения за настъпилите в резултат на
процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди на А. Н. Х..
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, не следва
да бъде ангажирана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове от А. Н.
Х. против ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв.
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП,
настъпило на 29.10.2020 г. и обезщетение в размер на 1 610 лв. за
17
претърпените имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение;
законната лихва върху претендиралата главница от датата на уведомяване на
ответника - 14.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ответното дружество е направило следните разноски: адвокатско
възнаграждение в размер на 2 078, 30 лв. и възнаграждение за вещите лица за
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на
1000 лв. или в общ размер на 3 078, 30 лв.
С оглед изхода на делото А. Н. Х. следва да заплати на ЗК „Л.И.“ АД
направените в настоящото производство разноски в размер на 3 078, 30 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А. Н. Х., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С.З., ул. ***, чрез адв. Р. М., със съдебен адрес: С., ул. **** против
„З.К. Л.И.“ АД - гр.С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: общ.
С., гр. С., ****, ***** за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП,
настъпило на 29.10.2020 г. и обезщетение в размер на 1 610 лв. за
претърпените имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение;
законната лихва върху претендиралата главница от датата на уведомяване на
ответника - 14.12.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. Н. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. ***, чрез
адв. Р. М., със съдебен адрес: С., ул. **** да заплати на „З.К. Л.И.“ АД -
гр.С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: общ. С., гр. С., ****,
***** направените в настоящото производство разноски в размер на 3 078,
30 лв.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
19