РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
Гр. Пловдив, 11.01.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 2596
по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от В.К.С.,
ЕГН **********,***, против решение № 1472/08.07.2022 г. по АНД № 7773/22 г. по
описа на ПРС,Х н.с.
Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, а оспореният административен акт –
електронен фиш е незаконосъобразно издаден. Иска тяхната отмяна с доводи, че мястото
на извършване на нарушението е установено едва в хода на съдебното производство,
което не може да санира пропускът в издадения ЕФ. Касае се за несъществуващ
адрес. Прави възражение и за неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив,
чрез юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За допустимостта :
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
По същество:
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на В.К.С., срещу ЕФ серия К № 4122175 издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ С. е
санкциониран за това, че на 18.08.2020г. в 12:47ч. в гр. Раковски, ул.
„Шишманско шосе“ № 13, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч,
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, МПС Алфа
Ромео 147 с рег. № РВ5903СА се е движило със скорост 74 км./ч., при разрешена
стойност на скоростта – 50км/ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №
TFR1-М № 648.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че извършването на нарушението
е установено по несъмнен начин, както и че същото е установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR
- 1М № 648, което средство е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно
приложено по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
издадено от БИМ и което средство е преминало през проверка, видно от приложен
по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-M, както
и от съставен и попълнен протокол, съгласно чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Прието е още, че изложената в електронния фиш
фактическа обстановка се установява и от приложеното по административната
преписка статично изображение от клип № 23220, от който се установява
индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно
превозно средство, с което е извършено нарушението.
В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че от
приложеното по делото статично изображение са посочени географски координати на
мястото на контрол, като връзката между тези координати и сочения адрес, че е в
границите на ограничението се установява, както от приложения по делото
протокол за използване на АТСС така и от приложения снимков материал. За
установяване на обстоятелствата относно мястото на извършване на нарушението е
назначена СТЕ, посредством която е установено точното място на заснемане на
нарушението и обстоятелството,че то е в рамките на населеното място.
Районният съд е посочил, че правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност
На следващо място районният съд е посочил, че от
приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г. като от протокол № 2-33-20 от 10.04.2020г. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M 648" се установява, че
техническото средство е преминало през проверка на 10.04.2020г.; уредът
съответства на одобрения тип, като това съответствие е установено както от
проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Съдът е
съобразил разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията и на чл. 43 ал. 4 от ЗИ, като във връзка със
заповед № 616/ 11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, въз
основа на които е приел, че измерването на скоростта на автомобила е извършено
с годно техническо средство.
Съдът е обсъдил и приспадането на нормативно опредения
толеранс от 3 км/ч при определяне на установената наказуема скорост като в тази
връзка е съобразил разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
и данните от приложените по делото протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и статично изображение.
Посочено е в оспорваното съдебно решение, че
електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като и че
на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. Обсъден е в мотивите на съдебното решение приложеният снимков
материал от техническо средство, както и протоколът за проверка. Направен е
извод, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение, като по делото е наличен коректно и
изчерпателно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от
Наредбата. Освен данните в протокола съдът се е позовал и на номера на
статичното изображение, приложено по делото, което е в обхвата на първото и на
последното статични изображения.
По отношение на размера на наложената глоба в мотивите
на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът
посочен в чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП.
Решението е неправилно.
От събраните доказателства не се формира извод, че
вмененото нарушение се явява доказано по несъмнен начин. От наличния в
административната преписка снимков материал не може да се установи по
категоричен начин дали въпросното МПС е заснето при движение в рамките на
населено място, а именно в гр. Раковски, за което населено място е относимо
въведеното, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП ограничение на скоростта за движение от 50 км./ч.
Съгласно разпоредбата на §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, по
смисъла на този закон „населено място“ е застроена със сгради територия, при
която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От своя страна,
разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от Правилника на прилагане на Закона за
движението по пътищата установява, че „начало на населено място“ се обозначава
с пътен знак Д11, а „край на населеното място“ се обозначава с пътен знак Д12.
Видно от приложената снимка № 23220, АТСС е
позиционирана в точка с географски координати NL 42°15.5728, EL 24°56.4763,
която точка, според извършена от съда служебна проверка в www.google.com/maps
не попада в очертанията на гр. Раковски. Същото се подкрепя и от приетото по
делото писмо от 10.03.2022г. на кмета на община Раковски, в което като
информация е посочено, че в рамките на града не съществува улица с наименование
„Шишманско шосе“ и няма такава улица, включена в обхвата на общинската пътна
мрежа. Тоест, не е доказан факта на движение на превозното средство в населено
място.
Това обстоятелство не се опровергава от заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ, доколкото в същото се борави с понятие за
трансформиране на географски координати в геодезическа координатна система, без
да се обосновава на какво се дължи разликата в тези така трансформирани
координати по т.1 от заключението, с тези, посочени в т.2 от същото, като така
и не е обосновано защо изписаните в изображението географски координати не
съвпадат с вероятното местоположение на заснетото нарушение. Видно от скицата
към експертното заключение е,че изписаните географски координати на статичното
изображение не са тези по изображението към електронния фиш – вместо 24”56.4763 в заключението пише 24”56.5728 и вместо 42”15.5728 в заключението пише 42”15.4763. Когато става въпрос за
географски координати, подобно разминаване е твърде съществено.
Иначе, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че недопустимо се е предприело установяване на точното място на заснемане,
респ. извършване на нарушението едва в хода на съдебното производство, след
като това не е било направено в рамките на административнонаказателното производство.
Няма пречка в хода на осъществяване на съдебен контрол да се установи точното
място на извършване на нарушението, доколкото районният съд е инстанция по
същество. В случая обаче неяснотата на описание на мястото на заснетото
нарушение касае самият факт на извършване на нарушението, доколкото то ще е
налице единствено и само, ако превишението на скоростта се е случило в рамките
на населеното място. Именно това обстоятелство не е изяснено по несъмнен начин.
Нещо повече, дори и условно да се приеме, че мястото
на заснемане е именно установеното в производството пред районен съд, на база
именно на констатациите на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че се
касае за движение на автомобил в посока извън населеното място, в
непосредствена близост или на границата на ограничението, в участък без
застрояване и кръстовища така, щото прилагането на каквато и санкция се явява в
нарушение на принципите за съразмерност. Нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима
с оглед специалната разпоредба на чл.189з от ЗДвП, но са приложими общите
принципи в административнонаказателния процес, между които и принципът за
справедливост, тоест за съответствие между степента на обществена опасност на
нарушението и нарушителя и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
и на целите на административното наказване.
По изложените съображения съдът намира,че ЕФ
неправилно е бил потвърден. Ето защо, оспореното съдебно решение следва да бъде
отменено, а вместо това да се постанови отмяна на ЕФ.
С оглед изхода на спора, на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на жалбоподателя
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., на основание
чл.18,ал.2 вр. с чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1472/18.07.2022 г. по АНД № 7773/22
г. по описа на Пловдивски районен съд, Х н.с. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
установено с АТСС серия К № 4122175 издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на В.К.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на адвокат Р. Н. Р.
сумата от 400/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.