РЕШЕНИЕ
№ 2013
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330100456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 1, предложение четири, вр. ал. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, представлявано от и. д. А. Л. и Р. Д., чрез
пълномощник адв. Г.Х., е предявил против П. Д. Д., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 15534/ 2021 г. на ПРС, II бр. с-
в, със заповед за изпълнение на парично задължение № 8623/ 17.10.2021 г., сума от 719, 62 лева
(седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки) - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, както и сумата от 219, 10 лева (двеста и
деветнадесет лева и десет стотинки) - лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г.-
30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението-
01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 24.12.2016 г. около 12.40 ч. в ***, ответникът като
водач на лек автомобил „ВМВ 5“, рег. № ***, не спазил необходимата дистанция от намиращия се
пред него лек автомобил „АУДИ А6“, рег. № ***, управляван от Н. Б. Г. и го блъснал отзад. Този
автомобил пък от своя страна ударил намиращия се пред него лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
***, управляван от С.Б.Я. който пък от своя страна ударил предния лек автомобил „Рено Клио“,
рег. № ***, управляван от С. И. Ф.. Виновният водач напуснал ПТП- то и се върнал след няколко
минути с представител за водач на возилото. За инцидента бил съставен протокол за ПТП №
1674626/ 24.12.2016 г., от който било видно, че ответникът е виновен за ПТП- то, като спрямо него
се издали АУАН, а в последствие и НП, което било обжалвано, но потвърдено по съдебен ред на
1
две инстанции. Към датата на събитието управляваният от ответника автомобил имал застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца по полица № ***, с валидност 07.06.2016 г.- 06.06.2017 г.
Водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ЗАД
„Армеец“ АД и подал уведомление за щета при ищеца, който образувал преписка по щета № ***.
Видно от доклада по щета, било определено застрахователно обезщетение в размер на 719, 62 лева,
която сума била изплатена на собственика с преводно нареждане с бордеро № 127055/ 16.10.2017
г. Виновният водач управлявал автомобила с отнето СУМПС и отказал да бъде тестван за алкохол,
в който смисъл застрахователят имал право на регрес срещу него до размера на платеното. До
лицето била изпратена и покана за изпълнение, но липсвало плащане. За събиране на сумата било
образувано частно гр. дело № 15534/ 2021 г. на ПРС, II бр. с-в, по което се издала заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславявало и
предявяването на настоящия иск. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Преди първото съдебно заседание е постъпила молба от пълномощника на същия – адв.
П.Т., с която заявява,че признава иска и моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да не му бъдат възлагани
разноските в производството.
В съдебното заседание ищецът прави искане в случай, че ответникът се яви лично и
признае исковете, да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
решение по реда на чл. 237 от ГПК са налице. Безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че установителният иск е допустим, като подаден в едномесечен срок от
получаване на съобщението за връчване на книжата чрез залепване. Представени са протокола за
процесното ПТП, наказателното постановление, което е влязло в сила, както и цялата
административно-наказателна преписка по издаването и обжалването му. Представени са
застрахователната полица, уведомлението за щета, опис на щетите и фотоалбум, експертна оценка
по щета, която не е оспорена, доказателства за изплащане на сумата на собственика на увредения
автомобил. Представена е и поканата до ответника, за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, получена лично от него на 01.11.2017г. Лихвата за три години назад
преди завеждане на заявлението възлиза на претендираната 219, 10 лева.
Ответникът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител признава, че
дължи процесните суми.
Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло. Досежно направеното
признание - предявените искове са допустими, валидно е направено признание на иска, от
ответника чрез надлежно упълномощено лице, като признанието представлява по същество
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го
счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е. признато
е право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне
под запрещение, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.
2
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на установителните искове, които следва да се уважат.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца. Досежно
изявлението на ответника, че с оглед признанието му те не следва да му бъдат възлагани, съдът
намира следното – съгл. нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
ответникът с поведението си, неплащайки задължението 4 години след поканата, получена лично,
при влязло в сила наказателно постановление относно отговорността на водача и представени
доказателства за изплатеното застрахователно обезщетение, е дал повод за завеждане на делото,
бил е в забава, получил е редовно книжата, не е депозирал отговор, поради което е било възможно
да натовари другата страна допълнително с разноски за две експертизи, поради което освен
главницата и лихвите дължи и разноските в процеса.
Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на
заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като с поведението
си, неплащайки дължимата сума четири години след поканата, ответникът е станал повод за
завеждане на делото.
Същите са, както следва – държавна такса в размер на 25 лева за заповедното
производство и 75 лева – довнесена държавна такса пред РС Пловдив за исковото такова. Що се
отнася до сумата от още 25 лева, в исковото производство ищецът е внесъл 100 лева такса при
дължима такава 75 лева и дадени указания за внасяне на 75 лева. Ето защо остатъкът от 25 лева
подлежи на връщане при поискване по надлежния ред, но не следва да се възлага в тежест на
ответника.
Също така са направени разноски за адв. възнаграждение в исковото и заповедното
производство, както следва – по 360 лева адв. възнаграждение с ДДС, общо 720 лева с ДДС, които
също следва да се заплатят от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ОЗК- Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от и. д. А. Л. и Р. Д., чрез пълномощник адв. Г.Х. и П. Д. Д., ЕГН: **********, от
***, че П. Д. Д., ЕГН: ********** дължи на „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК: ********* сумите, за
заплащане на които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
8623/17.10.2021г., постановена по ч. гр. дело № 15534/2021 г. по описа на ПРС, II-ри бр. с-в, а
именно – сумата от 719, 62 лева (седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки) -
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
***, настъпила в резултат на ПТП от 24.12.2016 г. около 12.40 ч. в гр. Пловдив по ***, за което бил
съставен протокол за ПТП № 1674626/ 24.12.2016 г., както и сумата от 219, 10 лева (двеста и
деветнадесет лева и десет стотинки) - лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г.-
3
30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-
01.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН: **********, от *** да заплати на „ОЗК- Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от и. д. А. Л. и Р. Д., чрез пълномощник адв. Г.Х. следните суми: сумата от 25 лева
(двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, 360 лева (триста и шестдесет
лева) - адвокатско възнаграждение с ДДС в заповедното производство, 75 лева (седемдесет и пет
лева) - довнесена държавна такса в исковото производство, и 360 лева (триста и шестдесет лева) -
адвокатско възнаграждение с ДДС в исковото производство.
Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4