Решение по дело №212/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

15.12.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                             трети  състав

На 10 (десети) декември                                                                          Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 212 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

            Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът  „Ч.е.Б.” АД *** твърди, че през периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., изпълнило задълженията си по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна, ответникът „Е.с.2.“ ЕООД ***, който бил клиент на дружеството с клиентски № 210038882396, за обект, находящ се в гр. С., не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останала задължена към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата 923,37 лева. Забавата на ответника основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същият му дължал сума в размер на 16,58 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 497/2019 г. по описа на съда. Ответното дружество, в срока по чл. 414а от ГПК депозирало възражение, но в предоставения му срок заявителят изразил становище, че не е налице доброволно извършено плащане. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, законният представител на дружеството изразява становище, че претенциите са неоснователни, тъй като имотът бил отдаден под наем на трето лице, което го ползвало. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.“ АД“, одобрени с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР). Според чл. 4, ал. 4, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. В чл. 19, ал. 1 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия. Видно от приложеното пълномощно рег. № 3475/15.11.2010 г. на Нотариус рег. № 592 на НК е, че законният представител на ответника упълномощил Елена Йорданова Манева  да представлява и подписва упълномощителя във връзка с дейността на търговеца. Именно упълномощеното лице подписало с ищеца на 24.11.2017 г. договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност за обект с клиентски номер 210038882396, находящ се в гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б, магазин. Съдът констатира, че ищцовото дружество издало фактури №№ **********/16.04.2019 г. и **********/15.05.2019 г., за сума в общ размер 923,37 лв. за консумирана енергия за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г. Във всички описани фактури, като получател е посочен „Е.с.2.“ ЕООД гр. В. Преслав0, за обект, находящ се в гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б.

            Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., незаплатените суми за потребена електрическа енергия за обект № 210038882396, адрес на обекта гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б, магазин възлиза общо на 923,37 лв., а на мораторната лихва – на 16,82 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 497/2019 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Ч.е.Б.“ АД подал на 17.06.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/21.06.2019 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 83,00 лв. Срещу заповедта, в срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение, което е прието за неоснователно.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от Ч.е.Б.“ АД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Е.с.2.“ ЕООД гр. В. Преслав качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 497/2019 г. на ВПРС, и след направено неоснователно възражение по чл. 414а от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

            Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 923,37 лв., представляващо стойността на консумирано количество електрическа енергия за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., в обект, находящ се в гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 17.06.2019 г. до окончателното плащане и 16,58 лв., представляващо сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от 28.02.2019 г. до 06.06.2019 г.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 497/2019 г. на ВПРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на електрическа енергия, горепосочените фактури и заключението по изготвената експертиза.

            По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ:

            Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за продажба на електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, се задължил да продава на ответника, като потребител, електрическа енергия, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на същата.

            Установи се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., „Е.с.2.“ ЕООД не изпълнило това свое задължение, като стойността на изразходваната електрическа енергия за обекта, находящ се в гр. С. възлиза общо на 923,37 лв. Възражението на законния представител на ответника, обосновано на твърдение за преотдаване под наем на процесния търговски обект се явява неоснователно, тъй като това обстоятелство е ирелевантно по отношение на съществуващото облигационно правоотношение между страните.

            Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ се явява изцяло основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Ч.е.Б.” АД *** от „Е.с.2.“ ЕООД гр. В. Преслав за парична сума в размер на 923,37 лв., представляваща стойността на консумирано количество електрическа енергия за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., в обект, находящ се в гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

            Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Съгласно приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи (от разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ), че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че „Е.с.2.“ ЕООД гр. В. Преслав не изпълнило в срок задължението си да плати на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен изцяло, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 16,58 лв., представляващо сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от 28.02.2019 г. до 06.06.2019 г.

            При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Ч.е.Б.” АД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 362,00 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 83,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.С.2.“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище ***, адрес на управление ***, представлявано от М.Я.И. и „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ..... със седалище гр. С., адрес на управление:***, обл. С., район „М.”, бул. „Ц.Ш.” № 159, бл. БенчМарк, Бизнес център, представляван по закон от К. К. и Л. В., че съществува вземане на „Ч.Е.Б.” АД от „Е.с.2.“ ЕООД в размер на 923,37 лв. (деветстотин двадесет и три лева и 37 стотинки), представляващо стойността на консумирано количество електрическа енергия за периода от 09.01.2019 г. до 08.05.2019 г., в обект, находящ се в гр. С., бул. „М.“ № 55, вх. Б, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 222/21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 497/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.С.2.“ ЕООД *** с ЕИК ..... и „Ч.Е.Б.” АД ***, с ЕИК ....., че съществува вземане на „Ч.Е.Б.” АД от „Е.с.2.“ ЕООД в размер на 16,58 лв. (шестнадесет лева и 58 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение – сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от 28.02.2019 г. до 06.06.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 497/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            ОСЪЖДА „Е.с.2.“ ЕООД *** да заплати на „Ч.е.Б.” АД ***, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 362,00 лв. (триста шестдесет и два лева).

            ОСЪЖДА „Е.с.2.“ ЕООД *** да заплати на „Ч.е.Б.” АД ***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 497/2019 г. по описа на ВПРС в размер на 83,00 лв.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

           

           

                                                                               Районен съдия: