Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3078 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Д.С. срещу
наказателно постановление № 19-0445-000225 от 14.06.2019 г., издадено от началника
на РУ – Аксаково, с което на въззивника на основание чл. 183, ал. 3, т. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за извършено
нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. На
първо място се сочи, че наказващият орган не е отразил правилно обстоятелствата
по нарушението и не е събрал всички необходими доказателства. Според жалбоподателя
наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при
определяне на размера на наказанието. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание С.Д.С. чрез процесуалния си представител адв. И.В. поддържа искането си за отмяна на наказателното
постановление. На първо място изразява становище, че нарушението не е
установено на място. На следващо място посочва, че санкционната норма на чл.
183, ал. 3, т. 2 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 37/2015 г. Заявява, че нарушителят
не е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП. Изразява становище, че нормата на чл.
94, ал. 3 ЗДвП не е забранителна, а съдържа общи правила за престой и
паркиране, като изр. 2 от същата допуска паркирането на автомобили. Твърди, че
от събраните по делото доказателства и от разпита на актосъставителя не се
установява да е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, а именно
паркираният автомобил да е над 2,5 тона, да не е спазил отстояние
за преминаване на пешеходци и да е паркирал на място, което не е разрешено.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна РУ – Аксаково,
редовно призована, не изпраща процесуален представител, не изразява становище
по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
10.04.2019 г. въззивникът паркирал лек автомобил марка „Волво“
с рег. № В 5407 РВ в гр. Аксаково, на тротоар на ул. „Боряна до дом № 12 пред
сградата на РУ – Аксаково, като не оставил 2 метра отстояние
от сградата за преминаване на пешеходци.
Около
13,15 часа на същото място се намирал В.М.Т., който заснел автомобила, паркиран
по-рано от С.Д.С., както и намиращите се в близост други автомобили.
В.Т. подал
жалба и представил в РУ – Аксаково направения от него снимков материал.
По повод
подадената от жалба началникът на РУ – Аксаково разпоредил извършването на
проверка, която била възложена на св. П.В.Б., който снел сведение от Веселин
Трифонов за установените от него обстоятелства и приел направените снимки.
На
17.05.2019 г. св. Б. съставил срещу въззивника АУАН за това, че 10.04.2019 г.
около 13,15 часа в гр. Аксаково, на ул. „Боряна“, пред дом № 12 (пред сградата
на РУ – Аксаково), е паркирал лек автомобил „Волво“ с
рег. № В 5407 РВ върху тротоар, като не е оставил 2 метра отстояние
от сградата за преминаване на пешеходци.
В тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.
На 14.06.2019 г. началникът
на РУ – Аксаково приел възражението за неоснователно и издал обжалваното
наказателно постановление, в което приел идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в АУАН, и на основание чл. 183, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложил на
въззивника административно наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение по
чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на
св. П.В.Б.; писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, сведение от Веселин
Маринов Трифонов и веществено доказателство: 1 бр. снимка.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. П.В.Б. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на представеното по делото писмено доказателствено средство –
АУАН.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат
за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. П.В.Б. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Съдът намира, че
представеното по делото веществено доказателство (снимка) също допринася за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства и доказателствени средства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях, вещественото доказателство и свидетелските показания изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка констатира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В
наказателното постановление е посочено, че административното наказание глоба се
налага на основание санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Посочената разпоредба е отменена с ДВ, бр. 37 от 2015 г., като до отмяната й
същата е предвиждала административно наказание глоба в размер на 30 лева за
водач на МПС, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно
средство върху платното за движение.
Вместо нея
със същия брой държавен вестник е приета новата санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира
пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
Наказващият орган при налагане
на административното наказание неправилно е посочил санкционната разпоредба на
чл. 183, ал. 3, т. 2 ЗДвП, вместо приложимата към конкретната хипотеза
санкционна норма на чл. 178е ЗДвП.
В случая предмет на контрол е
наказателно постановление, което има характер на правораздавателен акт на
особена юрисдикция, издадено в опростено състезателно производство, след
сезиране за решаване на конкретен административнонаказателен
правен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган и отменимост единствено по съдебен ред. Като акт от
посоченото естество, наказателното производство се характеризира със своите
специфики. Такива са изискванията за форма, включително посочването на
правилната санкционна норма. Липсата или неправилното й отразяване опорочава
издаденото НП, тъй като съществено накърнява правото на защита на
санкционираното лице и препятства осъществяване на контрол за законосъобразност
от страна на съда, тъй като наказаното лице и съдът не могат да преценят дали
правилно е определен размера на наказанието, както и дали същото е съответно на
извършеното нарушение (в този смисъл е решение, постановено по КНАХД № 275 по
описа за
2019 година на Административен
съд – Варна).
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0445-000225 от 14.06.2019 г., издадено от началника на РУ – Аксаково, с
което на С.Д.С. на основание чл. 183, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лв. за извършено нарушение по
чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: