№ 268
гр. В. , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110110728 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. П., ЕГН **********,
адрес: гр. В., ж.к. „М.“ ********** срещу В. Р. П., адрес гр. В., ж.к. „М.“ **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираната от
ответника, в качеството й на родител и законен представител на малолетния В. Д. П.,
ЕГН1051270966 сума в размер на 3250лв., представляваща издръжка за минало време за
периода 01.01.2014г.-31.01.2015г., определена с Решение №5649 по гр.д. 18489 по описа на
ВРС за 2013г., поради настъпила погасителна давност, за която сума е образувано изп. дело
№20207170400331 при ЧСИ Р. Т., рег.№717, р-он на действие ОС – В., въз основа на
ИЛ№2847/26.06.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
силата на Решение№5649/27.11.2014г. по гр.д. 18489 по описа на ВРС за 2013г., влязло в
законна сила на 27.11.2014г. ищецът е осъден да заплаща в полза на детето Виктор, чрез
неговата майка и законен представител – ответницата П., месечна издръжка в размер на
250лева, с падеж 5то число, считано от 01.01.2014г. Впоследствие въз основа на
ИЛ№2847/26.06.2020г. било образувано изп. дело №20207170400331 при ЧСИ Р. Т., рег.
№717, р-он на действие ОС – В.. На 20.07.2020г. ищецът получил ПДИ, с което бил поканен
да заплати сума в размер на 3250лв, представляваща издръжка за периода 01.01.2014г.-
31.01.2015г. До образуването на изп. дело не били извършвани действия по принудително
изпъление. Поради тази причина ищецът депозирал възражение за настъпила погасителна
давност, оставено без уважение от съдебния изпълнител.
Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията
си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително
решение по делото. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че след
направеното възражение от страна на ищеца, на 09.09.2020г. ответникът е подал молба за
прекратяване на делото, като от него не са събирани суми - издръжка за процесния период.
1
Сочи, че изп. дело е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.2 ГПК и постановлението е влязло в
сила. Твърди, че поради тази причина за ищеца не съществува правен интерес от
предявяването на наст. иск, респ. производството е недопустимо. В евентуалност -
ответникът признава иска. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца на осн.
чл.78 ал.2 ГПК. В с.з. ищецът не се явява, но поддържа иска си чрез нарочна молба. Иска се
постановяване на решение при признание на иска. Не се претендира присъждане на
разноски и адв. възнаграждение.
Ответникът редовно призован, представлява се от процесуален представител - адв. Д.,
чрез който поддържа становището изразено в отговора.
По възражението за недопустимост на производството, релевирано от ответника,
съдът намира, че така наведено същото е неоснователно поради следното: към датата на
завеждане на исковата молба в съда – 01.09.2020г. изп. дело №20207170400331 при ЧСИ Р.
Т., рег.№717 не е било прекратено, като това е станало на по – късен етап след подадена
молба от ответника. За ищеца е налице правен интерес от предявения иск, доколкото с
решението и произнасянето на съда със СПН по него ще се създаде нужния стабилитет, като
ще бъде недопустимо образуване на ново изпълнително производство от притежателя на
изпълнителния титул за същото спорно право.
От друга страна при така заявеното от ответника чрез процесуален представител
разполагащ с представителна власт да се разпорежда с предмета на делото, признание на
иска, съдът преценява, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване
на решение при признание на иска. Същевременно не са налице пречките за това.
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията такива,
с които страната може да се разпорежда. При това положение исковата претенция следва да
бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. П. П., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ж.к. „М.“ ********** не дължи на В. Р. П., ЕГН**********, с
адрес гр. В., ж.к. „М.“ **********, в качеството й на родител и законен представител на
малолетния В. Д. П., ЕГН1051270966 сума в размер на 3250лв., представляваща издръжка за
минало време за периода 01.01.2014г.-31.01.2015г., определена с Решение №5649 по гр.д.
18489 по описа на ВРС за 2013г., поради настъпила погасителна давност, за която сума е
образувано изп. дело №20207170400331 при ЧСИ Р. Т., рег.№717, р-он на действие ОС – В.,
въз основа на ИЛ№2847/26.06.2020г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2