М О Т И В И: Я Р П е предявила обвинение против подсъдимия Д.С.Г. *** за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният
акт, поради което Г. следва да бъде признат за виновен и му се наложи
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода .
Подсъдимияг Г. участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник – адвокат. Не
се признава за виновен. Чрез защитника си пледира алтернативно за прилагане на
разпоредбата на чл.9, ал.2 или чл.209,
ал.3 от НК.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият
Г.И.Г. ***.На 20.06.2019г.пострадалият бил в гр.***. След известно време,
същият бил поканен от подсъдимия Д.С.Г., да пие кафе в неговия дом,находящ се
на ***. Двамата се заговорили относно здравословното състояние на
пострадалия,при което подсъдимият предложил да съдейства на пострадалия за
уреждане с електронна инвалидна количка.Малко по-късно в дома на подсъдимия
дошъл свидетеля А.А.К. ***.Около 23:00-24:00 часа
подсъдимият продължил разговора с пострадалия за осигуряване на инвалидна
количка.В хода на този разговор свидетелят К. останал с впечатление,че в
предходен разговор подсъдимият Г. е обещал да намери инвалидна количка на
пострадалия.
В хода
на разговора подсъдимият Г. заявил на пострадалия,че свидетелят К. знаел какви
документи следва да се подадат пред съответната институция, както и че същият
може да съдейства за отпускането на електронна инвалидна количка. Подсъдимият
заявил, че за да бъде отпусната такава количка трябвало да се смени телковото решение,но за целта са необходими 500
лева.Пострадалият не разполагал с възможността да осигури такава сума,поради
което подсъдимият обещал да му отпусне паричен заем в размер на 500 лева.
Разговорът приключил към 03-04:00 часа на 21.06.2019г.
Посочените
факти,относно съдействието на свидетеля К. за осигуряване на инвалидна количка
не отговаряли на действителното положение.Свидетелят К. не разполагал с такава
възможност. Действителната цел на подсъдимия била да заблуди пострадалия,че
свидетелят К. е в състояние да съдейства за получаване на електронна инвалидна
количка и по този начин пострадалия да бъде мотивиран да даде 500 лева на К.,или
вземе на заем от подсъдимия парична сума в размер на 500 лева,която отново да
предаде на К.. Формираната на 20.06.2019г. невярна представа у пострадалия го
мотивирала на следващия ден - 21.06.2019г. да отиде в дома на подсъдимия Г., и
в присъствието на свидетеля К. да получи от подсъдимия сумата от 500 лева с
изричната уговорка да ги предаде на свидетеля К. за осигуряване на инвалидна
количка. Полученият паричен заем,пострадалият следвало да върне на подсъдимия
при първа възможност,без допълнителни условия. След като получил назаем от
подсъдимия сумата от 500 лева, пострадалият ги предал на свидетеля К. с
уговорката,последният да му съдейства за осигуряване на инвалидна количка.След
като пострадалия си тръгнал, свидетелят К. дал получените 500 лева на
подсъдимия,а от своя страна подсъдимият подарил сумата от 100 лева на свидетеля
К.. В понеделник - 24.06.2019г. на сутринта, в присъствието на свидетеля К.,
пострадалия върнал заема от 500 лева на подсъдимия Г..
На
същата дата - 24.06.2019г. пострадалия в телефонен разговор поискал пари от
своята дъщеря - свидетелката М.К..В хода на проведения между двамата телефонен
разговор, относно отпускането на инвалидна количка, К. се усъмнила,че баща й е
станал жертва на измама и уведомила полицейските органи.
В дома
на пострадалия,полицейските органи установили самоличността на свидетеля К.,който
разказал цялата история и с протокол за доброволно предаване върнал сумата от
80 лева.
В хода
на образуваното досъдебно производство подсъдимия Г. възстановил на
10.09.2019г. сумата от 400 лева на пострадалия.
Разпитан
в хода на образуваното досъдебно производство, подсъдимия Г. дава обяснения с
които не се признава за виновен.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени
доказателства -показанията на свидетелите А.А.К.,Г.И.Г.,М.Г.К.,П.Т.Т., справка за съдимост,служебна бележка и др.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани и приложени към
делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимия
Г. е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна състава на
престъплението по чл.209 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като за времето от 20.06.2019г. до 24.06.2019г. в
гр.***, с цел да
набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Г.И.Г. ***,че ще му
бъде предоставена електронна инвалидна количка от ТЕЛК, с което причинил на същия имотна
вреда в размер на 500 лева, като
случая е маловажен.
Предвид ниската стойност на
причинената вреда, бързото възстановяване на сумата по инициатива на
подсъдимия, запазените добросъседски отношения с пострадалия Г.И.Г. съдът
намери, че случаят е маловажен.
От обективна страна измамата е
престъпление с два предмета, а именно
измаменото лице и ощетеното имущество. Видно от доказателствата по делото подс.
Г. е получил сумата от 500 лв. със
съгласието на собственика им – свидетеля
Г.И.Г.. Това разпореждане е извършено от
страна на последния именно в резултат на възбуденото заблуждение от страна на
подсъдимия, което се изразява във
формиране на неправилни представи относно условията и основанието, при което се
осъществява то. Подсъдимият Г. е въвел
свидетеля Г. в заблуждение, че ще му
съдейства за предоставяне на електронна инвалидна количка от ТЕЛК. Именно така
създадената неправилна представа у свидетеля Г. относно действителните намерения на подсъдимия го е мотивирала да извърши акта на
имущественото разпореждане.
Измамата е резултатно
престъпление. Законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане
да е настъпила имотна вреда. От
доказателствата по делото безспорно
се установява, че за свидетеля Г.
е настъпила имотна вреда в размер на 500 лв.
Тази вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане, а
самото разпореждане от своя страна е следствие на неправилната представа на свидетеля Г. относно основанията и
условията на разпореждането.
При осъществяване на деянието – предмет на
обвинителният акт, подсъдимия Г. е
действал с пряк умисъл и с користна цел.
Той е предвиждал, че в резултат
на упражненото от него въздействие върху
Г.И.Г., у него ще възникне неправилна
представа за намеренията му. Освен това, подсъдимият е предвиждал, че свидетеля
Г. ще извърши желания от него акт на имуществено разпореждане, както и че в резултат на това едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това подсъдимия Г. е целял
и набавянето за себе си на имотна
облага, съзнавайки от друга страна неизбежността на имотната вреда. При
осъществяване на деянието, подсъдимия Г. е разбирал както общественоопасния и противоправен характер на извършеното, така и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял настъпването на престъпния резултат.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че подсъдимия Г. действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.209 ал.3, вр. ал.1 НК, поради което го призна
за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно вида и
размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода
до една година или пробация.
При определяне конкретния размер на наказанието съдът взе предвид от една
страна високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
обстоятелството, че се засягат
пряко обществените отношения,
свързани с гарантираното от закона право
на собственост на всеки субект, както
и с правото му да се разпорежда по
свое усмотрение със
своята собственост. От друга
страна съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
дадените от него обяснения с които способства за разкриване на обективната
истина, възстановяване на вредите и му наложи наказание при превес на смегчаващи вината обстоятелства а имено Пробация, със следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок
от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така наложеното наказание е достатъчно за постигане
на целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди всичко
счита, че същото ще окаже необходимото
поправително и превъзпитателно
въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Причини за осъществяване на
деянието от страна на подсъдимия са
заниженият му самоконтрол и стремежът му за противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както и незачитането на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: