РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110200330 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от В. М. А. против НП № 533/30.11.2022г. на
Заместник кмета на Община гр. Варна, с което на основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДП на В. М. А. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
20 /двадесет/ лева за извършено нарушение по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
да бъде отменено наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява, изпраща се писмено становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 09.10.2022г. в
гр.Варна, на ул.”Чавдар войвода” пред бл.2 жалбоподателят паркирал лек
1
автомобил с ДК№ В 1520СА на място където превозното средство създава
пречка за движението на останалите ППС
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение. Въз
основа на акта било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Й. Х.. Същата
заявява, че не била очевидец на нарушението и не може да посочи мястото на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, гласните доказателства дадени в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не основателна.
Наказателното постановление на Заместник кмета на Община- Варна е
издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед на Кмета на
Община- Варна.
Съдът намира, че неправилно е било прието от АНО, че въззивникът е
допуснал нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП, като не са съотнесени фактите
към хипотезата на правната норма. В конкретния случай съдът намира, че
АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. В НП и АУАН
не са описани обстоятелства и факти от изключително значение за
изясняване на обективната истина. Съдът намира, че е бил нарушен чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, тъй като не са били описани обстоятелствата при които е било
извършено нарушението, както и доказателствата които го потвърждават.
Декларативно е посочено, че била създадена пречка за движението на други
МПС, без да са описани доказателства въз основа на които е прието горното.
Жалбоподателят е обвинен затова, че е паркирал автомобила си пред бл.2 на
ул.“Чавдар Войвода“, като от НП не става ясно защо това обстоятелство е
прието за нарушение. Не са посочени и доказателства потвърждаващи
2
вмененото нарушение. Видно от текста на АУАН и НП не е било описано по
какъв начин е създадена пречка за движението на останалите МПС и защо
АНО приема, че е било извършено нарушение. Съдът намира, че е
недопустимо обстоятелства от такова съществено значение да не бъдат
описани, както и да не бъдат посочени доказателствата, които ги
потвърждават. В тази връзка съдът намира, че е било допуснато съществено
процесуално нарушение от АНО довело до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице, а именно да научи в какво е обвинено и срещу
какво да се защитава.
Гореизложеното води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като на въззивника е вмененено
нарушение, което не е извършил, поради което следва да бъде отменено.
Съдът счита, че при издаване на НП административнонаказващия орган
не е изпълнил изискванията на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, да прецени всички
обстоятелства и доказателства по АНП свързани със законосъобразността и
обосноваността на акта. В законоустановения срок жалбоподателят е подал
писмени възражения, които не са били обсъдени от АНО преди да издаде НП.
Констатираното нарушение води до извода, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като фактическите положения, приети за
установени от наказващия орган не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по
чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в едно
съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен
3
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди Община гр. Варна, тъй като
именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 533/30.11.2022г. на Заместник кмета на О***, с което
на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП на В. М. А. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение по
чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП.
Осъжда О**** гр. В**** да заплати на адвокат А. Д. А. от ВАК сумата от
400 лева за направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4