№ 15086
гр. С., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110133850 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от З.Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Д. П. К., ЕГН
**********, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 463,95 лева, представляваща заплатено от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“
обезщетение по щета № 471020202007159, за причинени имуществени вреди на собственика
на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № ***, увреден вследствие на ПТП
станало на 21.12.2020 г. около 21,15 часа в гр. С., по вина на застрахования при ищеца водач
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *** – ответника Д. П. К.,
управлявал МПС след употреба на алкохол, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 21.12.2020 г., в
гр. С., ответникът, управлявайки л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 220“, след употреба на алкохол,
движейки се с несъобразена скорост по ***“ с посока на движение от ул. „514“ към ул.
„517“, реализирал ПТП с паркиралия л.а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, в резултат на
което причинил щети – основна задна броня, облицовка задна броня, врата на багажник,
престилка задна и др. Твърди, че щетите са на стойност 463,95 лв., като поддържа, че на
07.01.2021 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
1
собственика на увреденото МПС на посочената стойност. Излага, че има право да получи
платеното застрахователно обезщетение, доколкото твърди, ответникът да е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Сочи и че до ответника е изпращана регресна покана, но не е постъпило
плащане. Прави искане съдът да осъди ответника да плати описаното вземане.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2022 г. ответникът се явява лично и
оспорва предявените искове, като твърди, че е заплатил изцяло и в брой всички щети на
собственика на увредения автомобил. Не оспорва обстоятелствата около настъпване на
ПТП.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 463,95 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
включени ликвидационни разноски във връзка със щета № 471020202007159, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2021
г. до окончателно изплащане на сумата.
В тежест ищеца по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е да докаже, че е
налице договор за застраховка между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване
на застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вредите; пряката
причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и
наличие на предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500 КЗ – че ответникът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
както и извършеното плащане на вредата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай, с определение от 24.10.2022 г., сочените предпоставки за
уважаване на иска са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, освен това същите са установени безспорно от събраните по
делото доказателства – застрахователна преписка и административно наказателна преписка
№ 20-4332-023306 от 08.01.2021 г. по описа на СДВР – Отдел „Пътна полиция“ при МВР.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Димитров Г., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не се установяват относими към предмета на доказване
факти, а само обстоятелството, че сумата за увредения автомобил му е заплатена от ищеца,
поради което изпълнението на задължението на застрахователя да плати обезщетение на
2
собственика на увредения лек автомобил се установява без съмнение.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева и
разноски за адвокат в размер на 360 лева с вкл. ДДС, платени по банков път съгласно
фактура № ********** от 03.06.2021 г. ведно с платежно нареждане установяващо плащане
съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието за начисляване на ДДС по § 2а. от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява от представените
доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
410,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на З.Б.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
сумата в размер на 463,95 лева, представляваща заплатено от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ обезщетение по
щета № 471020202007159, за причинени имуществени вреди на собственика на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № ***, увреден вследствие на ПТП
станало на 21.12.2020 г. около 21,15 часа в гр. С., по вина на застрахования при ищеца водач
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *** – ответника Д. П. К.,
управлявал МПС след употреба на алкохол, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на З.Б.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 410 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4