№ 304
гр. Б. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500330 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от "З...“ А., с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №*, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез адв. И.Ц., пълномощник срещу Решение
№ 909657/14.12.2020г., постановено по гр.д. № 1959/2019г., по описа на Районен съд – Б., в
частта му, с която частично е уважен предявения иск за сумата от 5100 лв., ведно с
обезщетение за забава, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се навежда, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно
поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано.
Релевират се доводи, че районният съд неправилно е определил процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /ищец/ на 30
процента. Излага се, че с оглед приетите по делото основна и допълнителна съдебно
автотехнически експертизи, решаващия съд правилно е приел, че възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат е доказано. Не се споделя извода обаче, че
въпреки приноса на пострадалия ищец, то главна и основна причина за настъпилото
произшествие се дължи на противоправното поведение на другия участник. Твърди се, че
главна причина за настъпилото произшествие се дължи на противоправното поведение и на
двамата участника в него. Посочва се, че инцидентът не би настъпил, ако водача Л.И. не е
1
предприел маневра завиване на ляво и ако ищеца е карал с разрешената за процесния пътен
участък скорост от 40 км.ч. Ето защо при преценка на механизма и причините и
обстоятелствата на възникване на ПТП следва да се приеме, че процентното съотношение на
съпричиняване на вредоносния резултат на пострадалия ищец е 50% към 50 %.
На следващо място се излага, че искът е неоснователен и е останал недоказан, тъй като
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване да е претърпял
изключителни болки и страдания от процесното ПТП, които да обосновават присъденото му
обезщетение. Твърди се, че същото е прекомерно завишено и несъответстващо от една
страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии, запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла
на чл.52 от ЗЗД и от друга страна на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. интензивността и продължителността на възстановителния
процес.
В жалбата се излага, че ответното дружество преди завеждане на исковата молба е
определило и заплатило на ищеца обезщетение в размер на 500 лв., която сума е справедлив
еквивалент на понесените от ищеца вреди.
Първоинстанционното решение се обжалва и в частта, с която на ищеца е присъдена
лихва за забава върху присъдената сума от датата на процесното произшествие до
окончателното изплащане на дължимите суми, като се посочва, че в тази част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, а именно на нормите на чл.380, ал.3,
във връзка с чл.409 от КЗ. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди, като е представил и банкова сметка на 11.06.2018г., от
която дата ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва, а не от датата на
настъпване на деликта – 21.12.2016г.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания
съдебен акт в осъдителната му част, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
като се иска да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно приетия принос на пострадалия /ищец, като бъде присъдена и лихва за забава от
11.06.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като се претендират и
разноски в това число заплатен адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Г. Г.
К., чрез пълномощника му адв. Д.А., с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Излага се,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са
взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани доказателства, както и трайната
съдебна практика. Посочва се в отговора на жалбата, че са неправилни твърденията на
ответника, че с постановеното решение неправилно е определено съотношението на
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че от събраните пред първата инстанция
доказателства по категоричен начин е доказано, че причината довела до ПТП е неправилната
2
маневра, която е предприел Л.И., а именно завой на ляво, като е отнел предимството на
ищеца, който се е движил в най – дясната част на пътното платно. Поддържа се, че от
изготвената допълнителна авто – техническа експертиза е установено, че момента на
възникване на опасността за ПТП е когато застрахования водач е преминал от лявата пътна
лента в дясната, като ищеца дори да се е движил със съобразена скорост ПТП е било
непредотвратимо.
На следващо място в отговора е заявено, че от събраните гласни доказателства и
заключението на съдебно – медицинската експертиза са доказани твърдените от ищеца
болки и страдания, като е установено, че на ищеца следва да му бъде направена още една
операция на пострадалата ръка, за да се подобри състоянието й, като дори при извършване
на същата не може да се гарантира пълното възстановяване.
Излага се, че е неправилно заявеното в жалбата, че обезщетението е прекомерно завишено
и несъответстващо на съдебната практика, като е посочено, че е определен справедлив
размер на обезщетението с оглед събраните по делото доказателства.
Поддържа се също, че са неоснователни и доводите на жалбоподателя относно
присъденото обезщетение за забава.
С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е
искане за присъждане на всички направени в производството разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, с писмено становище се поддържа
подадената въззивна жалба.
Ответника по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване пред Окръжен съд Б. първоинстанционен съдебен акт.
Същата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения.
Б.ския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема следното:
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане иск с правно основание чл.432
от КЗ предявен от Г. Г. К., с ЕГН ********** против З... „Д...“ А., с ЕИК * за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди при пътно
произшествие, претърпени болки, страдания и стрес, които ищеца продължава да търпи и
към настоящия момент, причинени виновно от водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от настъпване
на произшествието 21.12.2016г. до окончателното плащане на дължимата сума. В исковата
3
молба ищецът е заявил твърдения, че при ПТП настъпило на 21.12.2016г. в гр. Б. на
кръстовището на ул. "В. Ч." и ул. "М. К." е получил счупване /спираловидни фрактури на
трета и четвърта метакарпални кости/, като виновен за ПТП-то бил другия участник лицето
Л. С. И., който управлявайки лек автомобил марка "Р. К.", с рег. № *, виновно е нарушил чл.
37, ал. 1 ЗДвП. Поддържа, че след настъпилото ПТП, местопроизшествието било посетено от
служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - гр. Б. - Б. И. Р., който съставил
Констативен протокол. Заявява, че бил отведен в МБАЛ – гр. Б., където бил настанен в
ортопедично отделение, като на 22.12.2016г. претърпял оперативна намеса, изразяваща се в
щателно почистване на оперативното място, като бил направен разрез по тъп и остър начин
за достигане на фрактурите, направена била и медицинска интервенция на сухожилието.
Излага, че от „МБАЛ-Б.“ му била издадена епикриза, видно от която вследствие на
настъпилото ПТП му било причинено счупване на спираловидни фрактури на трета и
четвърта метакарпални кости на ляв горен крайник-с множество счупвания. Сочи, че в
резултат на ПТП-то претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неимоверни болки и
страдания с голям интензитет в областта на лявата ръка, които продължавали и до
настоящия момент. Навежда, че към датата на произшествието автомобилът на виновния за
ПТП-то водач Л. С. И. е бил застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” (съгласно полица № *, със срок на покритие до
18.03.2017г.). Твърди, че с влязло в сила решение № 9024/27.09.2018г., по н.а.х.д.№
105/2018г. по описа на РС-Б. Л. С. И. е бил признат за виновен за причинена на ищеца
средна телесна повреда, представляваща счупване на спираловидни фрактури на трета и
четвърта метакарпални кости на ляв горен крайник, като на основание чл.78а, ал.1 от НК му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и е лишен от право
да управлява МПС за срок от една година. Поддържа, че въз основа на застрахователния
договор ищецът депозирал заявление при ответника за изплащане на обезщетение. Заявява,
че ответникът заплатил на ищеца сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществените
вреди, причинени в резултат на процесното ПТП. Ищецът счита, че определеното от
застрахователя обезщетение е крайно недостатъчно, като претендира още 25 000 лв.
В срока за отговор ответника е оспорил исковете по основание и размер. В подкрепа на
тази си процесуална позиция е изложил доводи, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението е прекомерно завишен, като в случая поради доказаното съпричиняване от
страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП бил заплатил на същия обезщетение за
неимуществени вреди в размер на справедливата сума от 500 лв. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и телесните травми на ищеца. Направено е и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
поведението на ищеца била основната причина за възникване на процесното ПТП. В тази
връзка е посочено, че ищецът е бил със значително превишена скорост за участъка, същия е
можел да предотврати процесното ПТП при предприемане на аварийно спиране, същия е
разговарял по мобилния си телефон и това е допринесло за настъпване на ПТП, като не е
положил дължимата грижа за целесъобразен възстановителен процес.
4
В хода на производството пред РС Б. са събрани писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение №909657 от 14.12.2020г. постановено по гр. д. № 1959/2019г. на
РС Б., е осъден ответника З... “Д..." А., ЕИК *, да заплати на ищеца Г. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/ – главница, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и стрес,
получени в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2016г., причинено от Л. С. И., като водач
на моторно превозно средство, със сключена с ответника З... "Д..." А. ЗЗ „ГО“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2016г. до окончателното погасяване, като
е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 25
000 лв. /двадесет и пет хиляди лева./
С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за
разноски съобразно уважения и отхвърления размер от иска, като е осъдил ответника да
заплати дължимите държавни такси и разноски в полза на РС Б..
Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна
сила.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Решението е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивния
съд намира от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а това се установява и от приобщените доказателства /протокол за
оглед на местопроизшествие от 21.12.2016г./, че на 21.12.2016г. в гр. Б. на кръстовището на
ул. "В. Ч." и ул. "М. К." е настъпило ПТП при което ищецът Г. Г. К. е получил счупване
/спираловидни фрактури на трета и четвърта метакарпални кости на лявата ръка/, като
другият участник в ПТП-то бил лицето Л. С. И., който управлявал лек автомобил марка "Р.
К.", с рег. № *.
Установено е, че към датата на произшествието автомобилът на виновния за ПТП-то
водач Л. С. И. е бил застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” (съгласно полица № *, със срок на покритие до 18.03.2017г.) и
същата била валидна към датата на инцидента.
На следващо място не е спорно, че на 11.06.2018г. ищецът Г. Г. К. е предявил
извънсъдебно искане за определяне на обезщетение, както и че такова му е изплатено в
размер на 500 лв.
Горните обстоятелства са признати от ответника и първоинстанционния съд е приел, че
не се нуждаят от доказване.
5
Установено е по делото, че на 21.12.2016г., около 09:35 ч. в гр. Б. на кръстовището на ул.
"В. Ч." и ул. "М. К." е реализирано ПТП, при което Л. С. И. при управление на л.а. марка "Р.
К.", с рег. № * е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на ищеца Г. Г. К., изразяваща се в счупване на трета и четвърта дланни
кости на лявата ръка, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник за срок по-дълъг от тридесет дни.
Това обстоятелство се установява и от представените по делото решение №
9024/27.09.2018 г. по АНХД №105/2018 г. по описа на Районен съд - Б., изменено в
санкционната му част с решение № 778/15.02.2019г. по ВНАХД № 483/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Б., влязло в сила на 15.02.2019 г., което съгласно разпоредбата на чл. 300
ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно т.15 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС решението по чл.78а НК, с което
наказателният съд освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязлата в сила присъда.
Видно от описаните по-горе решения, Л. С. И. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал. 1, б. “б”, пр. II-ро, вр.
чл.342, ал.1 НК, като на 21.12.2016 г. около 09,35ч. в Б. при управление на л.а. “Р. К.", с рег.
№ * е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като е предприел маневра „завиване на
ляво“ за навлизане в друг път и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил с
марка и модел „А. Р.“, модел *, и с рег.№ *, управляван от Г.К., в резултат на което е
последвал удар между двата автомобила, като е причинил средна телесна повреда на К.,
изразяваща се в счупване на трета и четвърта дланни кости на лявата ръка, което му е
причинило трайно затруднение движенията на горен ляв крайник за срок по дълъг от
тридесет дни, поради което и на основание чл.378, ал.4 НПК, във вр. чл.78а НК е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000 лв.
Обстоятелството, че участникът Л. С. И. е виновен за настъпилото ПТП се установява и от
заключенията на вещото лице по приетите основна и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи. От същите се установява, че основната и главна причина за настъпване на
ПТП-то е поведението на водача на л.а.“Р. К.", с рег. № *, а именно Л. С. И., тъй като ПТП
не би настъпило, ако водачът на л.а.“Р. К.” е бил пропуснал движещия се направо л.а. “А.
Р.”, управляван от ищеца Г.К.. За да стигне до този извод вещото лице е пояснило при
изслушването си, че навлизането на водача на лекия автомобил “Р. К., т.е на Л. С. И. в
дясната пътната лента е основната причина за настъпилия пътен инцидент. Същият е
предприел рискова маневра – завой на ляво, като не е съобразил разстоянието, на което се е
намирал другият автомобил -“А. Р.” до мястото на удара. Става ясно, че водачът на лекия
автомобил “Р. К.” е отнел предимството на движещия се в дясната пътна лента водач на лек
автомобил „А. Р.“. При изслушването си вещото лице изтъкна, че причината за ПТП е била
от субективен характер по отношение и на двамата водачи - както на лекия автомобил “Р.
6
К.”, така и на “А. Р.”, а именно неправилно възприемане на ситуацията и от двамата водачи,
като водачът на л.а. “Р. К.” не е преценил правилно разстоянието и скоростта на другия
автомобил преди да предприеме маневра завой наляво, а водачът на л.а. “А. Р.” се е бил
движил със скорост по-висока от разрешената с пътни знаци от 40 км./ч., като същият се е
движил със скорост от 73/74 км./ч. Вещото лице е посочило, че ако водачът на л.а. “А. Р.” се
е бил движил с разрешената скорост от 40 км./ч. ПТП не би било настъпило, като в такъв
случай, водачът на л.а. „Р. К.“, безпрепятствено би преминал през кръстовището, като
същите щели да се разминат в пространството и нямало да има конфликтна точка. Посочено
е в заключението, че ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а Р. К. е пропуснал движещия
се направо лек автомобил А. Р. и след това да извърши предприетата маневра. Поддържа, че
няма технически причини за настъпване на ПТП-то, като причината е поведението и на
двамата водачи.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-
автотехнически експерти като компетентни и обосновани, като същите кореспондират и с
показанията на свидетеля Р. Р. И. (съпруга на Л. С. И. и пътуваща се него в л.а. “Р. К.”).
В хода на производството пред първата инстанция за установяване на здравословното
състояние на ищеца и получените увреждания са представени и приети като писмени
доказателства етапна епикриза за период от 16.06.2019г. до 08.07.2019г. издадена от МЦ Б.
ЕООД, Епикриза от МБАЛ Б. АД, оперативен протокол от МБАЛ Б. АД, етапна или
предоперативна епикриза, искане за образно изследване от 20.12.2016г. образно изследване
и резултати от същото, направление за хоспитализация и история на заболяването, болнични
и амбулаторни листове. Приобщено е заключение на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза. От същите е установено, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът К. е
получил спираловидна фрактура на трета и четвърта метакарпални кости с ротационна
деформация и скъсяване, която се определя като средна телесна повреда. Получената
спираловидна фрактура е резултат от торзионни сили. Вещото лице е установило, че
полученото счупване кореспондира напълно с механизма посочен в обвинението, ищецът е
държал волана с една или две ръце, при което воланът рязко се е завъртял при настъпилото
произшествие и е довел до описаните фрактури. Посочено е в заключението, че е извършена
открита репозиция и метална фиксация с К-игли, като след четвъртата седмица пациента
започва раздвижване на крайника. След два, три месеца настъпва костна консолидация, след
което пациента може пълноценно да натоварва крайника.
Вещото лице е установило, че в момента К. има нарушена екстензия на трети и четвърти
пръст, което нарушава захвата и силата, което усложнение е настъпило от операцията и е
резултат от лезия на сухожилията или сраствания, като е необходимо да се проведе
оперативно лечение. В заключението е посочено, че към момента на прегледа ищеца няма
болки и страдания, но има нарушена функция на ръката около 20-25 процента. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочил, че около три месеца след
операцията К. не е имал възможност да работи, като към настоящия момент може да работи
7
по груба работа, но фини движения на ръката ще го затрудняват.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и обосновано.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото е проведен разпит
на свидетелката Ю. П., от чийто показания, които съдът кредитира се установи, че в
резултат на счупването на лявата ръка, ищецът е изпитвал силни болки в продължителен
период, като е провеждал физиотерапия. Свидетелката е установила, че в резултат на
счупването не може да се свие пръстите на ръката, което е пречка да си намери постоянна
работа. Като не се е възстановил и психически от травмата.
Спорните въпроси, повдигнати с жалбата на ответника в настоящото производство са
размера на присъденото от първата инстанция обезщетение за причинените неимуществени
вреди и наличието или не на принос за настъпване на вредоносния резултат по см. на чл. 51,
ал.2 ЗЗД от пострадалия, респ. неговото стойностно изражение спрямо установената вина на
прекия причинител.
От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза се установява, че ищеца е
получил телесни увреждания в пряка причинна връзка с ПТП, а именно спираловидна
фрактура на трета и четвърта метакарпални кости с ротационна деформация и скъсяване,
които са му причинили болки и страдания. Вещото лице е посочило, че получените
травматични увреждания са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. Непосредствено след инцидента, както и през следващите няколко месеца
пострадалия е изпитвал болки в ръката. Отразено е, че възстановителния период е
продължил в порядъка на 2-3 месеца, като в рамките на този период настъпва пълно
възстановяване на пострадалия. Установено е от разпита на вещото лице, че в продължение
на три месеца ищецът не е могъл да работи. От заключението на вещото лице е установено
също, че към момента К. има нарушена екстензия на трети и четвърти пръст, настъпило
усложнение от операцията, като е необходимо провеждане на оперативно лечение за
възстановяване, и към настоящия момент е нарушена функцията на ръката му около 20-25
процента.
С оглед на събраните доказателства във връзка с вида и характера на търпените от ищеца
увреди, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е отчел в пълнота
релевантните по делото обстоятелства от значение за правилно прилагане на принципа по
чл.52 ЗЗД във връзка с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г., като според
настоящият състав е присъдил справедливо обезщетение. На пострадалия е било причинено
счупване на трета и четвърта метакарпални кости на ляв горен крайник. По съвкупност
получените травматични увреди са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота с възстановителен период около 2 – 3 месеца, през който период ищецът не е
могъл да полага труд, като в резултат на получените травми 5 години по - късно ищеца има
усложнение изразяващо се в затруднен захват на лявата ръка, за които според настоящия
състав справедливо като обезщетение е определената сума от 8 000лв. Съдът съобрази в тази
8
насока и събраните гласни доказателства. Първоинстанционния съд е съобразил
икономическата конюктура в страната към датата на извършване на ПТП, като е определил
справедлив размер на обезщетението, който е съобразен с актуалната съдебна практика по
идентични случаи.
От така определеното според настоящата инстанция размер на обезщетението на
пострадалия следва да се разгледа другото повдигнато с жалбата оплакване против
наличието на принос, евентуално за стойностното му изражение спрямо вината на прекия
деликвент. В отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за принос на
пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, основано на няколко различни по основание факти – ищецът
е бил със значително превишена скорост за участъка, същия е можел да предотврати
процесното ПТП при предприемане на аварийно спиране, същия е разговарял по мобилния
си телефон и това е допринесло за настъпване на ПТП, като не е положил дължимата грижа
за целесъобразен възстановителен процес.
Законът предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение за обезвреда -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден, като намаляването е съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Тъй като причинно-следствената връзка е
обективен факт, принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/ 1963 г.- т.7, имащо характер на задължителна съдебна
практика, която в случая следва да бъде съобразена от съда. Така в цитираното ППВС е
прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В случая с оглед
установения по делото механизъм на процесното ПТП, релевираното от ответника
възражение за съпричиняване е основателно и следва да доведе до намаляване на
определеното на ищеца застрахователно обезщетение. От заключението на
автотехническата експертиза се установи, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца е основателно, тъй като последният се е
движил със скорост по-висока от разрешената с пътни знаци от 40 км./ч., като по този начин
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. С оглед констатациите на основната
и допълнителната съдебно-автотехнически експертизи, съдът приема, че настъпването на
ПТП-то на 21.12.2016г. се дължи както на противоправното деяние на застрахования при
ответника водач на л.а. “Р. К.” Л. С. И., който е нарушил правилата за движение
регламентирани в чл.37, ал.1 от ЗДвП, така и на ищеца Г.К., управлявал л.а. “А. Р.”, който
също е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
регламентиращ, че водачът не трябва да превишава стойността на скоростта, която се
сигнализира с пътен знак. В настоящия случай ищецът се е движил със скорост по-висока от
9
разрешената с пътни знаци от 40 км./ч., като същият се е движил със скорост от 73/74 км./ч.
Ако ищецът се е движил с разрешената скорост от 40 км./ч., ПТП не би било настъпило,
като в такъв случай Л. С. И., безпрепятствено би преминал през кръстовището, като същите
щели да се разминат в пространството и нямало да има конфликтна точка. При това
положение това поведение на пострадалия-ищец, не съответства на предписаното от закона,
като същото наред с поведението на Л. С. И. се явява пряка и непосредствена последица за
настъпилото ПТП и произлезлите вреди. Следователно се установява съпричиняване на
вредите от страна на увредения-ищец, като същият има установен принос за настъпването
на вредоносния резултат, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение. Въпреки приноса на ищеца за
настъпилото ПТП и произлезлите вреди, от заключението на вещото лице се установи, че
основата и главна причина за ПТП-то се корени в поведението на Л. С. И., тъй като същият
не е спазил разпоредбата на 37, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като ако водачът не е
предприел тази маневра, ПТП е нямало да настъпи.
Съдът намира, че не е доказано по делото, че говоренето по мобилния телефон от страна
на ищеца към момента на възникване на процесното ПТП е допринесло за настъпването на
пътния инцидент. Дори да се приеме, че ищецът е говорил по мобилния си телефон, каквито
са показанията на свидетелката Р. Р. И., това не води до извода, че това поведение на ищеца
се явява пряка и непосредствена последица за настъпилото ПТП и произлезлите вреди.
Както стана ясно съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори и когато то не съответства на предписаното от закона, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. В случая само и единствено управлението от страна на ищеца на МПС
със скорост близо два пъти над разрешената се явява пряка и непосредствена последица на
настъпилото ПТП и вредоносния резултат, а не и говореното по мобилния телефон. На
следващо място следва да се посочи, че другото възражение на ответника, че ищеца не е
положил дължимата грижа за целесъобразен възстановителен процес, се опроверга от
приобщеното заключение на медицинската експертиза и събраните гласни доказателства за
проведен рехабилитационен процес.
Извършвайки преценка на механизма и причините на възникване на ПТП, въззивния съд
възприема направения извод от първостепенния съд, че процентното съотношение на
съпричиняване на Л. С. И. и пострадалия-ищец е 70% към 30%. , като намира, че същия е
обоснован.
Поради изложеното възражението за съпричиняване се явява основателно, тъй като се
установи, че противоправното поведение на пострадалия /в нарушение на изискванията на
ЗДвП/ е способствало за увеличаване обема на вредите. Не може да бъде споделен довода
изложен във въззивната жалба, че съотношението на съпричиняването е равно, тъй като
10
основна причина за настъпване на ПТП е неправилната маневра на водача Л.И., а не
поведението на пострадалия.
Съдът, съобрази, че правилно първоинстанционния съд след като е намалил
определеното обезщетение е приспаднал от същото и заплатената от ответника сума от 500
лв., като е присъдил обезщетение в размер на 5100 лв. С оглед изложеното
първоинстанционното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По възражението изложено във въззивната жалба, досежно периода на присъденото
обезщетение за забава, съдът констатира, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви,
защо същото следва да бъде присъдено от датата на настъпване на ПТП.
С исковата молба ищецът е претендирал заплащане на лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, а именно – 21.12.2016 г. В случая обаче както
застрахователния договор, така и застрахователното събитие са се осъществили след
01.01.2016 г., когато е влязъл в сила действащия към настоящия момент КЗ. По тази причина
приложение следва да намери именно този кодекс. По силата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3.
Самият чл. 429, ал. 3 от КЗ, към който препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
ограничава отговорността на застрахователя за лихви за забава като определя за начален
момент на същата по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. В случая
тези лихви не се дължат от датата на настъпване на застрахователното събитие, което следва
и от разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ. За разлика от чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./,
разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за лихви за
забава, дължими се от застрахования на увреденото лице като посочва, че същата се
осъществява при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. С оглед на изложеното
следва да бъде прието, че при сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498
от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако
същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за
увреденото лице липсваше в КЗ /отм./.
С решение № 128/04.02.2020г. постановено по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I г.о е
прието, че в хипотезата на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ /в сила от
11
01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В конкретния случай по делото от представените доказателства се установи, че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на 11.06.2018г. с
молба вх.№ 1459, поради което при липса на други данни и оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на
която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 11.06.2018
г. до датата на окончателното плащане. От това следва, че предявеният иск за лихви за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен за периода след
11.06.2018г. до окончателното плащане, като за периода преди 11.06.2018г. същия е
неоснователен и неправилно е уважен от първоинстанционния съд, поради което решението
в тази му част, следва да бъде отменено като неправилно и искът за лихва преди дата
11.06.2018г. да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода от въззивната проверка, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
въззиваемия. В хода на производството пред въззивния съд въззиваемия Г.К. е претендирал
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Въззивника в подадено писмено становище е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като е изложил, че не е налице фактическа и
правна сложност на делото, по – голяма от обичайната.
С оглед материалния интерес по делото, в чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че минималното
възнаграждение в настоящия случай е в размер на 585,00 лв. Съдът намира, че
претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от страната в размер на 1200 лв. се
явява прекомерно с оглед фактическата и правна страна на спора, и обема на извършените
действия. В случая от страна на пълномощника на въззиваемия е подаден отговор на
въззивната жалба, като същия се е явил в проведеното едно съдебно заседание. Във
въззивното производство не са събирани доказателства, и делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, поради което претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено в близък до минималния размер от 600,00 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Б., четвърти въззивен състав
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 909657 от 14.12.2020г. постановено по гр.д. № 1959/2019г. по описа
на РС Б., в ЧАСТТА, с която е осъден ответника З... “Д..." А., ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район "И.", ж.к. "Д.", бул. "Г.М.Д." № *, представлявано от Б. Г. И., Р.
В. М. и Ж. С. К. да заплати на Г. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.
Б.“ № * законна лихва върху присъденото обезщетение от 5100 лв. за претъпени
неимуществени вреди получени от ПТП настъпило на 21.12.2016г., считано от 21.12.2016г.
до 10.06.2018г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА З... “Д..." А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "И.", ж.к.
"Д.", бул. "Г.М.Д." № *, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на Г. Г. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М. Б.“ № * законна лихва върху присъденото
обезщетение от 5100 лв. за претъпени неимуществени вреди получени от ПТП настъпило на
21.12.2016г., за периода от 11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за
периода преди 11.06.2018г. отхвърля иска като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 909657 от 14.12.2020г. постановено по гр.д. № 1959/2019г.
по описа на РС Б. в останалата обжалвана /осъдителна/ част.
ОСЪЖДА З... “Д..." А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "И.", ж.к.
"Д.", бул. "Г.М.Д." № *, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на Г. Г. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М. Б.“ № * сумата от 600,00 /шестстотин
лева/ лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13