Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София ,                 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора Антоанета Панчева  като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 3637 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 28.11.2017г., постановена по НОХД № 2 830/17г. по описа на СРС, НО, 152 състав съдът е признал за невиновен подсъдимия Н.А.Г. за това, че на 15. 02. 2016 г. около 17.35 часа в гр. София, кв. Изток, ул. *****, срещу вход А на бл. 37, в паркиран лек автомобил марка „Ауди“ с ДК № *****, да е държал без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите високорисково наркотично вещество - един брой спринцовка, съдържаща смес от кофеин, метадон и амфетамин с тегло 3.00 мл е активно действащ компонент амфетамин 1.7 % на стойност 90.00 лева, и на основание чл.304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК. С присъдата си, СРС, НО, 152 с-в е постановил на основание чл. 354а, ал. 6 от НК да бъде отнет в полза на Държавата остатъка от наркотичните вещества, приобщени като веществени доказателства по делото с протоколи за претърсване и изземване от 15. 02. 2016 г., които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в депозиран протест твърди неправилност на присъдата, инвокирайки доводи за наличие на обществена опасност на деянието. Прокурорът оспорва извода на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В подкрепа на тезата си прокурорът се позовава на количеството и вида на високорисковото наркотично вещество, неговата стойност и личността на дееца. От въззивната инстанция се иска да отмени на присъдата на СРС и постанови  нова, с която подс. Г. да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд и да му се наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита протеста за основателен и моли да бъде уважен, като намира за неправилен извода на СРС относно приложимостта на хипотезата на чл.9,ал.2 от НК с оглед обремененото съдебно минало на дееца и количеството наркотик. 

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Н. моли съда да остави без уважение протеста, като счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна. Заявява, че спор по фактите по делото не е наличен, но обвинението неправилно интерпретира количеството наркотично вещество, което всъщност е пренебрежимо малко и фактът на поставянето му в разтвор не го прави повече.

Подсъдимият Г. моли въззивния съд да потвърди оправдателната първоинстанционна присъда.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените в протеста доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред в СРС, НО, 152 с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК /съкратено съдебно следствие/, като на основание чл. 371,т.1 от НПК подсъдимият Г. и защитникът му са изразили съгласие да се ползват протоколите за разпит на всички свидетели и повечето експертни заключения /на СОЕ и СПЕ/, което е одобрено от съда. В хода на проведеното съдебно следствие е изслушан единствено експертът, изготвил заключението на ФХЕ, като при разпита му са установени по делото съществени за правилния му изход обстоятелства.

Въз основа на събраните в д.п. и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК доказателствени средства и разпита на експерта И., СРС е приел за установено от фактическа страна, че подс. Н.А.Г. към 15. 02. 2016 г. страдал от наркотична зависимост - синдром на зависимост към опиоиди (хероин), поради което при него били налице психически и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Това негово състояние не протичало с качествени нарушения в съзнанието, поради което той можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към същия период на подс. Г. била изписана поддържаща терапия с метадон и той бил включен в програма на ЕТ „ИПСМП - д-р Б. Екова“ МПП и му била издадена идентификационна карта, която да удостоверява пред компетентните органи, че той има право да държи метадон, който е необходим за ежедневен прием с оглед запазване на физическото и психическо здраве на включеното в поддържащата програма лице.

На 15. 02. 2016 г. подсъдимият Н.Г. и лицето В.С.А.(спрямо когото наказателното производство е прекратено след сключване на споразумение за решаване на делото) се намирали в лек автомобил марка „Ауди“ с ДК № *****, собственост на бащата на А., който бил паркиран в София, кв. „Изток“, ул. „*****“ срещу вход А на бл. 37. А. стоял на шофьорското място, а подс. Г. на предната дясна седалка. В себе си подс. Г. държал в спринцовка течност от 3 мл., състояща се от смес на кофеин, метадон и амфетамин. В този разтвор концентрацията на амфетамин била 1.7%, което изчислено в суха маса от това вещество възлизало на 0.05 грама.

Преди да излезе от автомобила, подсъдимият Г. оставил държаната от него спринцовка в собствената си плетена шапка, която оставил в колата. След като той и В.А. напуснали МПС и тръгнали пеша, те били спрени от свидетелите К.С.и К.С., служители на 01 РУ-СДВР. При проведен между тях разговор относно това дали двете лица съхраняват в себе си наркотични вещества или други забранени от закона вещи и предмети, те признали, че в лекия автомобил, описан по-горе има такива, като подс. Г. заявил, че в шапка там е оставил спринцовка с разрешен за него за употреба метадон.

По-късно било извършено претърсване и изземване от лекия автомобил, при което описаната по-горе спринцовка била иззета. Протоколът бил одобрен от съдия от първоинстанционния СРС.

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след   пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите К.С.С., К.М.С., Г.Д.Г., Д.П.Б., С.А.А., Д.Н.А., дадени на д.п. и , заключенията на СПЕ и СОЕ, депозирани на д.п., приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК, както и приетата в хода на съдебното следствие ФХЕ, протоколите за претърсване и изземване от 15. 02. 2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за доброволно предаване от същата дата, копие от идентификационна карта за подсъдимия Н.Г., справка за собственост на МПС, справка за съдимост.

Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след самостоятелен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателство по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и  в тяхната съвкупност.

            Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на доказателствената съвкупност относно съществените за правилния изход на делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно попадащите в предмета на доказване факти. Данните в гласните доказателствени средства се подкрепят и припокриват от констатациите в писмените доказателствени средства и заключенията на експертизите, като писмените доказателства установяват съдебния статус и осъществяваната от подс. Г. терапия с метадон. В този смисъл наличието на деянието, неговия предмет, механизмът на осъществяването му и участието на подс. Г. в извършването му се установени несъмнено и категорично по делото. Т.е. интересуващите делото факти са доказани еднопосочно и хронологично последователно от съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал, който не разкрива противоречия или непълноти относно включените в предмета на доказване обстоятелства.

 

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е  заключил, че подсъдимият Н.А.Г. не е осъществил от обективна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т.1, алт. 1 от НК, тъй като поради своята явно незначителна обществена опасност, неговото деяние е малозначително, т.е. не е престъпно с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Тук пред скоби следва да се посочи правилността на разсъжденията на първоинстанционния състав относно количеството високорисково наркотично вещество, държано от подс. Г.. Несъмнено подс. Г. е държал амфетамин, който е представлявал като количество 1.7 % от разтвор от 3 мл., съдържащ, освен амфетамина, и кофеин, и метадон, както и друга субстанция, която вероятно е била вода. Амфетаминът обаче не е активен наркотично действащ компонент на наркотик, а самият представлява синтетично създадено наркотично вещество и законът инкриминира държането точно на това вещество. Т.е. щом амфетаминът е представлявал 1.7% от разтвор общо 3 мл., то сухото вещество амфетамин е било около 0.05 грама / на стойност 1.50лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /. Всеки друг подход при определянето / както е направил прокурорът в обвинителния акт/ на количеството наркотично вещество би довел до правно и житейски неприемлив резултат, че при смесването на наркотичното вещество с други вещества, общото им количество /тегло би било меродавно при държането именно на високорисковото и забранено за държане такова.

            С оглед така установените по делото факти, случаят, макар формално да се субсумира под посочената правна квалификация – на чл. 354а, ал.3, пр.2,т.1,пр.1 от НК – поради явно незначителната степен на обществената опасност не представлява престъпление. Въззивният състав е мотивиран за този свой извод предвид следните съображения:

            Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които поради малозначителността на конкретното извършено деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна репресия, в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на престъплението поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не е престъпно.

Разпоредбата не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на определен вид престъпления, следователно същата е принципно приложима по отношение на всички състави.

Следва да се отбележи, че наказателната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на наказателната репресия на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се явява обществено неоправдано. На следващо място, при преценка на тези обстоятелства - дали деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние, както и данните за степента на обществена опасност на самия деец. От значение е и обстоятелството, че обществената опасност е динамична величина, а не константна, поради което е необходимо деянието да се преценява не само към момента на извършването му, а и във връзка с всички последвали факти, относими към него и на фона на конкретният етап на развитие на обществените отношения.

            Съобразявайки изложеното дотук принципно положение, съдът намира, че установеното по делото деяние на подс. Г. – държал високорисково наркотично вещество - не е престъпление, защото осъществява само формално признаците на престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение, но поради явната незначителност на обществената му опасност, не е престъпно.

На първо място количеството на инкриминираното наркотично вещество е твърде малко – 0.05 грама, като стойността му е много ниска – 1.50  лева. С оглед това вещество, неговото количество и данните, че при подсъдимият е налице синдром на зависимост към опиоиди и същият е се е подложил на поддържаща метадонова  терапия, се налага извод, че инкриминираното вещество е било предназначено за лична употреба. Подсъдимият е пристрастен към употребата на наркотици, което поначало изисква преценка на деянието му при зачитане на това негово състояние. Без значение за оценка на конкретната престъпната дейност са причините, поради които той е изпаднал в състояние на наркотична зависимост. Като факт, обаче, последната следва да се приеме за изключително улесняваща мотивацията на дееца да се снабдява с наркотични вещества, за да задоволява болестните си потребности.

Като се има предвид състоянието на обществените отношения в тази насока – ноторно е обстоятелство, че всеки може да се сдобие много лесно с марихуана, амфетамин, хероин /при това с лошо качество, предназначени за улична продажба/ без да му са налага да предприема специални усилия /както такива, свързани с намирането на лица, които я предлагат, така и такива, свързани с намиране на местата, на които се предлага/, както и че липсват адекватни действия от страна на държавата, предприето на социално ниво за превенция, предотвратяване и ограничаване на употребата на наркотичните вещества сред подрастващите и младежта, поради което същата е широко разпространено явление – деянието на подс. Г. следва се определя като такова с явно незначителна степен на обществената опасност с оглед обективните му характеристики.

Действително, при преценка на данните за степента на обществена опасност на самия деец, която е свързана с тази на деянието, следва да се отчете факта на осъждането на подсъдимия. Само последното обаче не може да мотивира автоматичен извод за наличие на значителна степен на обществена опасност на поведението на дееца. От значение са и другите обстоятелства на конкретното общественоукоримо поведение. Посочените по-горе такива, според съдебния състав, имат превес и са решаващи за преценката, че деянието на подсъдимия разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Следва да се има предвид и, че развитието на настоящето наказателно производство дотук е изиграло своеобразна репресивна роля по отношение на подсъдимия и самото обстоятелство, че се явява в качеството на лице, срещу което е предприето преследване от държавата, дефинитивно е осъществило поправително и предупредително въздействие върху личността му.

В заключение от изложеното, съдът намира, че използването на наказателна репресия по отношение на подсъдимия Г. в конкретния случай, с оглед естеството на извършеното от него и с оглед данните за личността му, се явява неоправдано на фона на целите, поставени пред наказателната политика. Деянието на подсъдимия се определя като такова с явно незначителна обществена опасност, а оттук и неразкриващо такава, характерна за типичната, визирана от законодателя в разпоредбата на чл. 354а, ал.3, пр.2,т.1,алт.1  от НК. Неоправдано е да се прилагат оттук насетне механизмите за осъществяване на държавна принуда, свързани и с ненужно ангажиране на човешки и материален ресурс в конкретния казус.

Законосъобразно СРС е приложил императивната разпоредба на чл.354а, ал.6 от НК и е постановил отнемане на наркотичното вещество в полза на Държавата

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото следва да останат в тежест на Държавата.

С оглед на изложеното  и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО, 152 състав присъда по НОХД № 2 830   по описа за 2017 г. следва да бъде потвърдена.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

            Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, VІ въззивен състав 

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 28.11.2017г., постановена по НОХД № 2 830 / 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 152 състав, с която подсъдимият Н.А.Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т.1, алт. 1 от НК.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                          2.