№ 176
гр. Ловеч, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500374 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила е въззивна
жалба вх.№ 6877/02.08.2022 от Е. Й. И., понастоящем в ЗО„Атлант“ Троян,
срещу Решение № 319/20.07.2022 г. по гр. дело № 1054/2021 г. по описа на
Ловешки районен съд, с което отхвърлен предявения от Е. Й. И. срещу
мл.инспектор П. П. М. иск за сумата 1500.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Е. Й. И. е осъден
да заплати на П. П. М. направените по делото разноски в размер на сумата
350.00 лв. Счита, че атакуваното решение е неправилно. Излага, че
неправилно делото е образувано като частно гражданско дело, а не като
частно наказателно дело. Оспорва изводите на първата инстанция, че е
изтекъл срокът за подаване на тъжба, тъй като депозирал такава с вх. №
375/04.06.2021 г. в деловодството на ЗО“ Атлант“ – Троян. Посочва, че не е
получил отговора на ответника и не е запознат с постановление на РП - Ловеч
от 30.08.2021 г., с което е прекратено наказателното производство. Оспорва и
присъдените на ответника разноски, като твърди, че не е ясно за какво са
сторени и не е получил списък за разноските.
Моли съда да отмени Решение № 319/20.07.2022 г. по гр. дело №
1
1054/2021 г. по описа на ЛРС, като делото се върне за нова разглеждане и
бъде преобразувано от гражданско в наказателно дело.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от П. П. М., чрез пълномощник адв. П. П. от АК - Ловеч, със съдебен адрес:
***. Счита, че въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна.
Излага съображения за неоснователност на твърдението, че делото би
следвало да бъде гледано като наказателно от частен характер, а не като
гражданско дело. Изтъква, че в подадената тъжба, с която се поставя
началото на първоинстанционното производство, никъде не се твърди
извършване на престъпление по смисъла на НК и не се иска осъждане на
дееца. В петитума на тъжбата има единствено искане за заплащане на
обезщетение в посочен от тъжителя/ищец размер. Оспорва възражението, че
въззивникът не е получил копие от писмения отговор на ответника в
първоинстанционното производство. Счита за неотносим и въпроса, дали Е.
И. е запознат с постановлението на РП - Ловеч от 30.08.2021 год. за
прекратяване на наказателното производство. Твърди, че от събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че за въззивника Е. Й. И. не са
настъпили вреди, които да са резултат от твърдяното в исковата молба
противоправно поведение от страна на П. П. М..
Моли съда да отхвърли подадената от Е. Й. И. въззивна жалба против
Решение № 319/20.07.2022 год. по гр.д. № 1054 по описа за 2021 год. на
Районен съд - Ловеч като неоснователна и потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиникът редовно призован участва чрез
видеоконферентна връзка по „Скайп“. Не излага нови доводи и моли делото
да бъде върнато за ново разглеждане от РС-Ловеч с аргумент, че същото е от
наказателен, а не от граждански характер.
Въззиваемият П. П. М. редовно призован не се явява. Чрез
процесуалния си представител адв. П. П. оспорва въззивната жалба, като
счита същата за неоснователна. Излага съображения, че в
първоинстанционното производство не са събрани доказателства в подкрепа
на твърдението, че П. М. е осъществил действия против въззивника. Моли
съда да остави в сила обжалваното решение на ЛРС като правилно и
законосъобразно, като му присъди и направените разноски за тази инстанция.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 1054/2021 г. по описа на РС Ловеч е
образувано по постъпила тъжба /имаща характер на искова молба/ от Е. Й. И.
с искане за осъждане на ответника П. П. М. да му заплати на основание чл. 45
от ЗЗД сумата от 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 08.01.2021г., до окончателното й
изплащане. Исковата претенция се основава на твърдения, че на 08.01.2021 г.,
около 08,30 часа в Затвора - гр. Ловеч, III група, пред килия № 315,
ответникът в качеството му на надзирател го ударил със железен чук в
областта на ребрата, заплашил го с думите: „Днес ще ти се стопят лагерите „ и
го обиждал, като го псувал на майка, което рефлектирало отрицателно на
достойнството му, причинило му физическа болка, безспокойство, стрес,
незащитеност, страх и чувство на малоценност.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор, ответникът е оспорил
изцяло исковата претенция с твърдение, че не е проявявал противоправно
поведение и не е причинил вреда на Е. Й. И.. Излага, че твърдяното от ищеца
деяние е било предмет на прокурорска преписка, която е прекратена поради
липса на доказателства за извършено престъпление.
Между страните по делото не се спори, а това обстоятелство се
установява и от събраните по делото доказателства, че към 08.01.2021г.
въззивникът Е. Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
гр.Ловеч, а ответникът е работил на длъжност „надзирател“.
Във връзка с изискана справка от РП-Ловеч, по делото е постъпило
писмо, ведно с постановление за прекратяване на наказателно производство
от 30.08.2021 г. От него е видно, че по пр.пр. 2804/2021г. по описа на РП-
Ловеч е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Отказът не
е обжалван от л.св.Е. Й. до горестоящата прокуратура.
От приетото като доказателство писмо рег. № ИЗ-1252/10.05.2022 г. на
ГДИН, Затвор - Ловеч се установява, че записи от камерите в Затвора – Ловеч
за периода 07.01.2021г. - 08.01.2021г. не могат да бъдат предоставени, поради
изтекъл срок на съхранение. Като доказателство по делото е приета и пр.пр.
№ 328600-32030/07.07.2021г.
От приложената медицинска справка № 3267/03.06.2022г., издадена от
ГДИН, Затвора Ловеч относно здравословно състояние на л.с. Е. Й. И. е
видно, че на 08.01.2021г. в амбулаторния журнал няма регистриран преглед
на Е. И..
По искане на ищеца в хода на първоинстанционното производство
съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. В показанията си
3
разпитаният по делото св. Й.Й. заявява, че на 07.01.2021г. пребивавал в
Затвора – Ловеч и бил хигиенист. Преди вечерната проверка видял, че
възникнал спор между ищеца и надзирател, като надзирателят му ударил
шамар и му казал, че ще го смаже от бой, като го дърпал в коридора, но не си
спомня името на старшината. Свидетелят твърди, че за 08.01.2021 г. нищо не
си спомня и не се е интересувал, като обяснява само как се извършва
проверката сутрин.
В показанията си св.С.Б. си спомня, че с ищеца били в съседни
помещения и станал някакъв конфликт между него и ответника. Излага, че на
08.01.2021г. сутринта при извършена проверка от надзирателите чул шум и
размяна на реплики. Отишъл до вратата и се опитал да я отвори. Видял в
коридора една жена – надзирател, която му наредила да се прибира в килията
си, при което св.Б. не излязъл от нея. Докато се намирал в килията, от съседна
килия чул отново гласът на надзирателката, която казала: “Дай пак, дай пак,
за да се научи къде се намира“. Не видял какво се случвало в съседната
килия, но му направили впечатление репликите, които надзирателят отправял.
Малко след това отново чул надзирателката да казва: „Трябва да се бият
редовно, за да знаят къде се намират“. Чул и размяна на псувни на майка,
които идвали от неизвестно за него лице. Не може да посочи колко човека са
се намирали в коридора на затворническите килии, какви действия са
извършени и от кого, кой е оправял псувните и към кого. Свидетелят заявява,
че един от надзирателите обичайно носи метален чук, с който се проверявала
всеки ден целостта на решетките, намиращи се на прозорците.
По искане на ответника в качеството на свидетел е разпитан П.К. -
служител на ОД на МВР - Ловеч. Последният твърди, че в задълженията му е
разследване на престъпления или нарушения, извършени на територията на
Затвора –гр.Ловеч от лишени от свобода и служители на затвора. Заявява, че
познава ищеца и е водил негови тъжби към прокуратурата и Дирекцията.
Пояснява, че се срещнал с него през месец януари 2021г. по повод
извършваща се от прокуратурата проверка за оказан над него психически и
физически тормоз от надзорния състав на затвора. Свидетелят снел сведения
от няколко лишени от свобода, но никой от тях не споменал за сблъсък между
ищеца и ответника. Прегледал и записите на охранителните камери за
периода 07.01.2021 г.- 08.01.2021 г. Твърди, че при прегледа на видеозаписа
установил, че един от надзирателите, който бил жена, влязъл в словесен
конфликт с И., след което извикала инспектор Г. и разговарят с него във
връзка с отказа на същия да изпълнява наложеното му наказание „седем дни
по чистотата“. Св. К. излага, че между тях не е имало физически контакт. На
записът се виждало, как на следващата сутрин друг надзирател – М., минал да
провери целостта на решетките с метално чукче, като се виждало словесен
контакт между него и лишения от свобода И.. После И. излязъл от килията и
вдигнал ръка срещу надзирателя, който от своя страна също вдигнал ръка с
чукчето на нивото на корема си, но не видял физическо съприкосновение
между двамата. При проведения разговор между св. К. и л.с.И. по повод
4
подадения от него сигнал, последният заявил, че не желаел да дава показания
и не си е вадил медицински документ, поради което свидетелят приключил
водената от него преписка с мнение за прекратяване. Св.К. твърди, че
камерата няма звук, а само картина, но е прегледал записа и възприетото от
него се потвърждавало и от заявеното от страна на други лишени от свобода,
които били разпитани във връзка със случилото се. Обяснява, че той има
достъп до камерите, като записите на същите се съхраняват в интервал от 72
часа до 30 дни в зависимост от това на кое място е поставена и колко бързо
записва. Според свидетеля ищецът е вербално агресивен и може би
напрегнат, защото това му е първа присъда. Изрично подчертава, че когато
извикал ищеца за снемане на сведение го попитал, дали се е прегледал при
фелдшера към затвора и дали му е издадено медицинско удостоверение, при
което получил отрицателен отговор от И..
При тази приета за установена фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че районният е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата 1500.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са:
противоправно деяние - действие или бездействие, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние,
настъпилата вреда и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника, изброените предпоставки следва да са налице
кумулативно.
Въззивният състав споделя направения от районния съд правен извод,
че от страна на ищеца не са доказани всички елементи на фактически състав
на непозволеното увреждане. На първо място в хода на първоинстанционното
производство ищецът не е доказал наличие на твърдяното от него в исковата
молба действие от страна на ответника М., т.е. че на 08.01.2021г. около 08,30
часа в Затвора гр. Ловеч пред килия № 315 го ударил със железен чук в
областта на ребрата, заплашил го с думите: „Днес ще ти се стопят лагерите“ и
обиждал, като го псувал на майка. От представената по делото писмена
справка безспорно се установява, че на 08.01.2021г. в амбулаторния журнал
няма регистриран преглед на ищеца Е. И.. Тези твърдения не се подкрепят и
от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на св.К., който е
служител към ОД на МВР са логични, последователни и непротиворечиви. Не
са налице индиции за проявено от него пристрастие и лична
заинтересованост, предпоставящо възприемане на показанията му като
недостоверни. От друга страна възприятията на св. Б. касаят пресъздаване на
една фактическа обстановка, при която същият чул думи, отправени от
надзирателката, но не и от ответника. В показанията си този свидетел
5
категорично заявява, че не е видял физическа саморазправа и не е възприел
конкретни обиди, отправени от М. към И.. Св.Й. твърди, че възприел
възникнал спор между ищеца и надзирател, който му ударил шамар, но на
07.01.2021 г. и на който не знае името. Заявеното от него не кореспондира с
твърдяното от ищеца физическо увреждане – удар с чук по тялото и
отправени обиди, изразяващи се в псуване именно от страна на ответника.
Твърденията на ищеца не се доказват и от приложеното медицинско
направление/искане, издадено от Медицинския център към Затвора – Ловеч.
От него се установява, че на 29.01.2021г. на ищеца е поставена диагноза:
зачервяване и повърхностни кръвонасядания на гръдния кош в ляво. Предвид
характера и степента на уврежданията, както и датата на констатиране на
същите – 29.01.2021г., съпоставени с твърденията на И., че ответникът му е
нанесъл удар с чук в областта на гръдния кош на 08.01.2021г., съдът намира,
че така удостовереното зачервяване и повърхностно кръвонасядане на
гръдния кош на ищецът не се намира в причинно следствена връзка с
действия, извършени от М.. Следва да се отбележи, че констатираните
увреждания, реализиращи медико -биологичния признак на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК, се характеризират с относително кратко
проявление във времето от една страна, а от друга от ищеца не са ангажирани
доказателства, че именно в резултат на действията на ответника са причинени
противоправно физически и/или психически увреждания, още повече
отразените в медицинското направление от 29.01.2021г. физически
увреждания.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не е
доказано описаните в исковата молба действия да са били извършени от
ответника. Когато не е установено от какво е настъпил резултата и от чие
вредоносно поведение, не може да се търси отговорност по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД.
На следващо място следва да се отбележи, че противоправността като
обективен юридически факт, включен във фактическия състав на
непозволеното увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между уредените нормативни или общоприети правила за
поведение, вкл. общата забрана да не се вреди другиму и фактически
осъщественото от дееца. В настоящия случай обаче доказателства за
противоправност на поведението от страна на ответника М. не са ангажирани.
В подкрепа на този извод на съда е и приетото като доказателство
Постановление от 30.08.2021 г. на РП – Ловеч, с което отказано образуването
на ДП и прекратена преписка № 2408/2021 г.
Недоказването на който и да е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, има за последица отхвърляне на предявения
осъдителен иск. В настоящия казус въззивникът не е доказал по безспорен и
несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са резултат от
виновното противоправно поведение на ответника, което води извод за
6
неоснователност на исковата претенцията.
Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба оплаквания, че по подадената от ищеца тъжба е следвало да
се образува наказателно, а не гражданско дело. С оглед изложените факти и
обстоятелства в исковата молба и направеното в петитума искане, правилно
районния съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
сумата 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Независимо от наименованието на сезиращия акт –
тъжба, а не искова молба, определяща за характера на делото е вида на
търсената защита. Следва да се отбележи, че в случая на ищеца е била
предоставена и правна помощ, а последният в собственоръчно написана
молба е заявил, че желае да се разгледа претенцията му.
При тези доказателства въззивният състав приема, че наведените във
въззивната жалба доводи са неоснователни и обжалваното решение на РС
Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3, вр. с чл.273 от
ГПК, Е. Й. И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски за настоящето производство в размер на сумата от 350.00
лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/20.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 1054/2020 год. по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3, вр. с чл. 273 от ГПК, Е. Й. И.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Ловеч, да заплати на П. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350.00 лв. разноски по делото за
въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7