Решение по дело №1/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 166
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20225320100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Карлово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100001 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен
от Р. М. Г., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул. „**-ва“ №* , чрез адв. Л.Н.,
против С. М. Г., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул. „**-ва“ №*.
В исковата молба се твърди, че ищецът Р. М. Г. и ответникът С. М. Г. са
братя и от дълги години се намирали във влошени отношения. Част от
споровете им били свързани с подялба на наследствени имоти и по-конкретно
– двуетажна къща с двор, находяща се в с. С., общ. К., обл. П., ул. „**-ва“ №*.
След продължителни съдебни спорове имотът бил разделен между братята Р.
М. Г. и С. М. Г., съобразно влязло в сила съдебно решение. Във връзка с
влязлото в сила съдебно решение ищецът Р. М. Г. решил да огради неговата
част от имота с бетонни колове и метална мрежа. На 31.03.2020 г. около обяд
ищецът Р. М. Г., Е. Г. и М. Г. решили да предприемат действия относно
ограждане на частта от имота, разпределена на Р. М. Г.. Заедно с
горепосочените лица бил и П. Г., който също бил брат на ищеца и ответника
по делото.
Твърди се, че всички те започнали да поставят бетонни колове на
местата, които били отбелязани при извършеното преди това замерване на
1
имота. След като поставили първия бетонен кол, следвало да изкопаят дупка,
в която да поставят втория бетонен кол. Мястото, на което следвало да се
постави вторият кол, се намирало в част от двора, която била оградена преди
това от ответника С.Г.. Ищецът Р.Г. взел бетонния кол и го сложил на рамото
си, след което тръгнал към пътната врата на двора на ответника С.Г.. През
това време М. Г. и П. Г. решили да отидат до автомобила на М. Г., за да
вземат необходими инструменти за поставянето на бетонния кол, като Е. Г. от
своя страна взел голям метален свредел, с който щял да изкопае необходимата
дупка за поставяне на стълба и тръгнал след ищеца Р.Г.. Докато вървели по
улицата, Е. Г. и ищецът Р.Г. забелязали, че ответникът С.Г. се задавал отгоре
по улицата с бързи крачки. Ответникът изпреварил Е. Г. и ищеца, и влезнал в
двора си, след което затворил металната врата след себе си. Ищецът, носейки
на рамото си бетонния кол, застанал пред входната врата на двора и заявил на
ответника, че трябва да влезе вътре и да забие коловете, за да огради неговото
място. Тогава ответникът С.Г. заявил: „Влез вътре, да видиш какво ще стане!“
Ищецът, без да каже нищо, бутнал с предната страна на бетонния кол
входната врата, след което вратата се отворила. Ответникът се намирал от
дясната страна на вратата. Ищецът, носейки бетонния кол с двете си ръце,
направил крачка напред и в този момент ответникът С.Г. се пресегнал и
хванал стоящата в близост до вратата права лопата с двете си ръце, замахнал с
нея и ударил с острата част на лопатата ищеца Р.Г. в областта на главата.
След удара шапката на ищеца Р.Г. изхвръкнала, същият паднал на
земята, като бетонният кол затиснал краката му, а от главата му започнала да
тече кръв. С това си деяние ответникът С.Г. причинил на ищеца Р.Г. открита
черепно-мозъчна травма с наличие на фрактура на черепния свод и черепната
база през челната кост, с наличие на въздух под твърдата мозъчна обвивка в
областта над челната пазуха с наличие на замърсена разкъсно-контузна рана
на главата и с кръвоизлив в околоносните кухини и фрактура, обхващаща
носната преграда.
В този момент на помощ на ищеца се притекли М. Г. и П. Г..
Ответникът С.Г. стоял надвесен над ищеца Р.Г. държейки във въздуха с двете
си ръце правата лопата. В този момент П. Г. се пресегнал и с ръцете си успял
да отнеме лопатата от ръцете на ответника. След като взел лопатата от ръцете
на ответника, П. Г. излязъл от двора. В този момент настанала суматоха и на
мястото се появили съпругата на ответника – С. Г., З. Ж., М. Г., И. А. и Я. Ч..
2
П. Г. и М. Г. хванали пострадалия Р.Г. и му помогнали да се изправи. Е. Г. се
обадил на тел. 112. Докато звънял на въпросния телефон забелязал, че П. Г.
хвърлил на пътното платно лопатата, която бил отнел от ответника С.Г..
Тогава дал мобилния си телефон на баща си – М. Г., след което взел
изхвърлената лопата и я занесъл в дворното място на дядо му – ищецът Р.Г..
Впоследствие на място пристигнала линейка, която откарала ищеца в
болница.
Във връзка с подадения сигнал на тел. 112 на място бил изпратен и К. К.
– полицай в РУ на МВР - гр.К.. Докато пътувал към мястото на инцидента, на
мобилния телефон му се обадил ответникът С.Г. и му заявил, че бил
възникнал скандал между него и брат му. Пристигайки на място, К. заварил
екипа на Бърза помощ, които превързвали раната на ищеца. К. установил, че
от мястото, където бил спрял екипът на Бърза помощ, до дома на ответника
С.Г. на ул. „**-ва“ № *, имало следи от капки кръв. Разстоянието било около
30 метра. На място ответникът С.Г. заявил на К., че брат му – ищецът Р.Г., се
опитал насила да влезе в двора му, блъснал го с входната врата, след което
ответникът го бил ударил с лопата. По гърба на якето на ответника С.Г. и
отпред по пуловера му имало следи от кръв. К. установил, че видимо по
ответника нямало следи от наранявания. Със Заповед за задържане на лице
№281зз-66 от 31.03.2020 г. ответникът С.Г. бил задържан за срок до 24 часа
по ЗМВР.
Твърди се, че на 17.03.2021 г. по НОХД № 651/2020г., Р. с. К. е одобрил
споразумение, сключено между Р. п. –П., ТО – К. и подсъдимият С. М. Г.,
като последният се признал за виновен в това, че на 31.03.2020 г. в с. С., обл.
П. е причинил на Р. М. Г. ЕГН: ********** средна телесна повреда
изразяваща се нараняване, проникващо в черепната кухина, а именно в
открита черепно-мозъчна травма с наличие на фрактура на черепния свод и
черепната база през челната кост, с наличие на въздух под твърдата мозъчна
обвивка в областта над челната пазуха с наличие на замърсена разкъсно-
контузна рана на главата и с кръвоизлив в околоносните кухини и фрактура,
обхващаща носната преграда. На основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ от НК, му било наложено наказание
пробация със следните пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по
настоящ адрес, за срок от две години, включваща явяване и подписване на
3
осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично; 2/
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години, и 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа
годишно за срок от една година.
В исковата молба се твърди, че с деянието си ответникът е извършил
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. По този начин причинил на ищеца
вреди от неимуществен характер, а съгласно чл.45 , ал.1 от ЗЗД всеки бил
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
На 31.03.2021г. ищецът бил транспортиран в УМБАЛ „П.“ ООД - гр. П.,
отделение по Неврохирургия, като му била извършена оперативна
интервенция. По данни на епикризата от същата болница, ищецът „загубил
съзнание за неясен период от време. След инцидента установява, че има
обилно кървяща рана на главата. Оплаква се от главоболие, придружено със
световъртеж“. Ищецът бил изписан на 06.04.2020 г., с препоръки за щадящ
режим с постепенно раздвижване. След изписването му, ищецът все още
изпитвал болки в главата и обща отпадналост, които продължили около два
месеца. Получените телесни увреждания и трудностите, които имал във
връзка с тях, дали отражение на общото физическо и психическо състояние на
ищеца. В първите дни след инцидента той изпитвал силно главоболие, около
два месеца не можел да работи и изпитвал затруднения при общуване.
Преживял силен стрес и уплаха, които се отразили и на психическото му
състояние. Страдал от безсъние и тревожност.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът не бил заплатил на
ищеца причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, безсъние, страх, притеснение, безпокойство, агресия, физически и
емоционални страдания, психически дискомфорт, неудобства в ежедневието,
избягване на социални контакти, вследствие на причинената му средна
телесна, повреда. Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати обезщетение от общо 20 000 лева за причинени неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания, безсъние, страх, притеснение,
безпокойство, физически и емоционални страдания, психически дискомфорт,
неудобства в ежедневието, ограничени социални контакти, вследствие от
4
нанесената му от ответника средна телесна повреда на 31.03.2020 г. в с. С.,
изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, за което
ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД
№651/2020 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва от датата на
причиняване на вредите – 31.03.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, представляван от адв. С.Ш., оспорва частично иска.
Не отрича, че по НОХД 651/2020 г. по описа на РС К. бил осъден и с
оглед сключеното споразумение, вината и виновното му поведение не били
предмет на установяване в настоящото производство. Оспорва предявения
иск в размер на 20 000 лева, като излага следните обстоятелства:
Представена била епикриза от У. м. б. за л. „П.“, в която били описани
извършените процедури на ищеца, непосредствено след инцидента и
полученото нараняване. Описаните процедури били следните: „…щателно
очистване на получената рана от чужди тела с местна локална анестезия,
промивки с кислородна вода и други процедури, които на са свързани с
непосредствена интервенция по отношение на сериозна оперативна намеса в
черепната кухина“. Освен това в епикризата било записано, че субективните
му оплаквания са отшумели още в болничното заведение, по време на
периода, в който е бил там на лечение от няколко дни. Не трябвало да се
пренебрегва фактът, че ответникът бил изписан без да му бъде назначено
каквото и да било медикаментозно лечение, а само възстановителен период.
Ето защо ответникът намира, че претенцията от 20 000 лева не съответства на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и моли съда да важи
предявения иск по справедливост. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложения в заверен препис Протокол №260024/07.03.2021 г. е
видно, че по НОХД №651/2020 г. по описа на Р. с. гр. К. съдът е одобрил
споразумение между РП - П., ТО - К. и С. М. Г., с което същият се признава за
виновен за това, че: на 31.03.2020 г. в с. С., обл. П. е причинил на Р. М. Г.
ЕГН: ********** средна телесна повреда, изразяваща се нараняване,
проникващо в черепната кухина, а именно в открита черепно-мозъчна травма
с наличие на фрактура на черепния свод и черепната база през челната кост, с
5
наличие на въздух под твърдата мозъчна обвивка в областта над челната
пазуха с наличие на замърсена разкъсно-контузна рана на главата и с
кръвоизлив в околоносните кухини и фрактура, обхващаща носната преграда.
За извършеното престъпление, на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ от НК, на С. М. Г. е наложено
наказание пробация, със следните пробационни мерки: 1/ задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от две години, включваща явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично; 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години, и 3/ безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
120 часа годишно за срок от една година.
Ищецът е представил медицински документи, въз основа на които,
както и на останалите материали по делото, е изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, неоспорена от страните. Съгласно
заключението на вещото лице, оздравителните процеси относно нанесените на
ищеца фрактури в областта на черепните структури засягат възстановяването
на костната тъкан и протичат средно между 25-40 дни. Оздравителните
процеси относно разкъсно-контузна рана по кожата на главата – поради
богатото кръвоснабдяване на скалпа в тази област, протичат по-бързо за
разлика от други части на човешкото тяло и продължават около 30 дни до
образуване на цикатрикс. Вещото лице посочва, че в материалите по делото
не се установява наличие на медицински документи, предоставящи
информация за извършени контролни прегледи. Изслушан лично в съдебно
заседание, вещото лице П.Т. заявява, че пострадалият няма доказано мозъчно
сътресение. Той е с ясно съзнание, адекватен, като болката от увреждането
може да отмине с отминаване на оздравителните процеси.
От показанията на свидетеля С. С. Г. се установява, че е съпруга на
ищеца. Потвърждава изложеното в исковата молба, че ищецът и ответникът
са братя, които от дълго време водят спорове за наследствен имот в с. С..
Отношенията им били силно влошени и така се стигнало до инцидента на
31.03.2020 г., за който свидетелката научила впоследствие от децата си. При
опит да загради мястото от имота, което му било предоставено от съда,
ищецът бил ударен от брат си в областта на темето, с острата част на лопата.
Намесата на съпругата на ответника и други техни близки предотвратила
опасността той да нанесе други удари на пострадалия. След удара С.Г.
6
изпаднал за кратко в безсъзнание. С Бърза помощ бил транспортиран до
болница в П., където престоял за лечение около една седмица. Свидетелката
го посетила на следващия ден след настаняването му там. Видели се за
кратко, главата му била превързана. Не бил стабилен, залитал, шепнел, докато
разговаряли. Казал, че се чувства зле, боляла го главата, виело му се свят.
Споделил, че не можел да повярва какво направил брат му. В първите дни
след изписването му ищецът не можел да става от леглото. Нямал апетит,
пиел само сокове, продължавало да му се вие свят. След като започнал да
става, свидетелката стояла до него и го прикрепяла, защото имало опасност
да падне. Оплаквал се, че от директното слънце го боляла главата. Вечерно
време, когато ставало хладно, пак започвало да го боли главата. Носел шапка,
както заради слънцето, така и заради студа. След инцидента коренно се
променило поведението и характера му. Споменът му тежал. Станал разсеян,
избухлив, агресивен и раздразнителен, затворил се в себе си. Преди бил весел
и общителен, събирал се често с приятели. Сега бил стресиран, опасявал се,
че при среща с брат си може да си разменят реплики и отново да възникне
конфликт. След изписването от болницата му били предписани
болкоуспокояващи. Съпругата му непрекъснато почиствала раната и сменяла
превръзки. След около 20 дена тя го придружила за преглед в същото
болнично заведение. Докторът му препоръчал да се пази от директното
слънце, да не прави резки движения, да не се претоварва и преуморява.
Месеци наред главата го боляла, а раната на темето ту се затваряла, ту се
отваряла. При отварянето изтичала някаква течност. Понастоящем раната
вече се затворила, но продължавал да пие болкоуспокояващи. Ищецът искал
да започне някаква работа, за да помага в издръжката на семейството, но
близките му се опасявали, че ако се претовари, раната му може пак да се
отвори. Заради брат му и за да избегнат бъдещи разправии с него, се
принудили да продадат своята част от наследствения имот.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
7
виновно е причинил другиму. Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2
НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното
от наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици
/чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и
от гледна точка на вида и естеството на увреждането. Установена е и вината
на ответника, като тези въпроси не подлежат на пререшаване.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В
настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта
неимуществени вреди, техният интензитет и продължителност.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и
морални ценности – здравето, психическата сфера, душевния мир,
трудоспособността и др.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички кумулативно
изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане
на ищцата – деянието, вследствие на което са причинени вредите, причинната
връзка между деянието и вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника. Съдът кредитира
изцяло приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
която намира за обективна и компетентно изготвена. В резултат на описаното
по-горе деяние няма съмнение, че ищецът Р. М. Г. е претърпял физически,
психически и емоционални болки и страдания. За тези неимуществени вреди
законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото
им се обезщетение ще се определя на принципа на справедливостта – чл.52 от
ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока,
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия
вредоносен резултат допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия,
8
осакатявания и др.
Съдът, като се съобрази с горепосоченото и константната съдебна
практика относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото и тяхната оценка – Постановление №
4/1968 г., намира, че нанесените от ответника на ищцата Р. М. Г.
неимуществени вреди, се изразяват в преживени безсъние, страх,
притеснение, безпокойство, физически и емоционални страдания, психически
дискомфорт, неудобства в ежедневието, ограничени социални контакти,
чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 12 000 лева. Настоящият
състав счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на
действителното причинените неимуществени вреди, на техния вид,
интензитет и продължителност. За разликата до предявената в претенция в
размер от 20 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Основателни са и претенциите за дължимост на законна лихва.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването
му – 31.03.2020 г., като деецът е станал известен още тогава – чл.114, ал.3 от
ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се
смята в забава и без покана.
По разноските:
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса по делото. С оглед изхода на спора, съдът следва да осъди
ответника да заплати по сметка на РС К. държавна такса върху размера на
уважената част от иска по чл.45 от ЗЗД или общо 480.00 лева, както и депозит
за вещо лице – 200.00 лева.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски
и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГП, такива му се полагат,
съразмерно с уважената част от иска – общо 180.00 лева за адвокатски
хонорар.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска –
180.00 лева за адвокатски хонорар.
Доколкото всяка от страните дължи на другата разноски в еднакъв
9
размер, такива по компенсация не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул. „**-ва“ №*
да заплати на Р. М. Г., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул. „**-ва“ №*
сумата от общо 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, безсъние, страх, притеснение, безпокойство, физически и
емоционални страдания, психически дискомфорт, неудобства в ежедневието,
ограничени социални контакти, вследствие от нанесената му от ответника
средна телесна повреда на 31.03.2020 г. в с. С., изразяваща се в нараняване,
проникващо в черепната кухина, за което ответникът е признат за виновен с
влязло в сила споразумение по НОХД №651/2020 г. по описа на РС К., ведно
със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 31.03.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, като над тази сума, до пълния
претендиран размер от 20 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН: **********, от с. С., обл. П., ул. „**-ва“ №* да
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт деловодни разноски в размер на общо 680.00 лв. (шестстотин и
осемдесет лева).
ПРИСЪДЕНАТА в полза на ищеца сума може да бъде платена с
пощенски запис на адрес: гр. Е., ул. „В.“ №**.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10