Р Е Ш Е Н И Е № 1221
гр. Бургас, 21.05.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично
съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1080 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, предявени от М.Г.М., ЕГН: **********,***, съдебен
адрес:*** срещу ”Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.В, Район ””, Летище В.
Ищцата твърди, че е работил при ответника
на длъжност “***”, с място на работа: отдел “Пътническо обслужване“ – Летище Б,
по безсрочен Трудов договор № 68 / 16.03.2018г. Твърди, също така, че със Заповед
№ *** от 18.12.2018г. на главния изп. директор й е наложено
дис-циплинарно наказание ”Уволнение”, а с негова Заповед № 775 от същата дата –
трудо-вото правоотношение е било прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, тъй като: е извършено по време на пол-зването на
разрешения й платен годишен отпуск – в нарушение на чл.194, ал.3 от КТ; не са й
искани обяснения от компетентните за това длъжностни лица – в нарушение на
чл.192, ал.1 от КТ; заповедта за уволнението е изготвена преди изтичане на
срока за да-ване на такива – нарушение по смисъла на чл.192, ал.2 от КТ; не е
налице соченото в за-поведта основание – кражба на пари от пътник и не е
обсъдено при какви обстоятелства е извършено вмененото й във вина нарушение на
трудовата дисциплина и какво е било отношението й към същото – в нарушение на
чл.189 от КТ, както и че в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ заповедта за
уволнението не е мотивирана. Иска от Съда да го отме-ни, както и да я възстанови
на заеманата преди това длъжност. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете, като излага съображения, че уволнението е зако-носъобразно –
към момента на налагането на дисциплинарното наказание отпускът на ищцата е бил
прекъснат, искани са й обяснения от надлежно упълномощено за това ли-це и тя е
дала такива, при определяне на наказанието й са били взети предвид всички,
релевантни обстоятелства и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е надлежно мотивирана. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и
от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищцата е работила
по трудово правоотношение в ответното дружест-во на длъжност “***”, с място на рабо-та: отдел “Пътническо обслужване“ – Летище Бургас, по
безсрочен Трудов договор № 68/16.03.2018г.
Със Заповед № *** / 18.12.2018г. на гл. изп. директор и
гл. финансов ди-ректор на ”Фрапорт Туин
Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, връчена на ищцата на съща-та дата при условията на
отказ и получена лично от нея на следващия
ден, на основание чл.195, ал.1, вр. с чл.188, т.3 от КТ, на М. е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”, за това, че по време на работа на 28.11.2018г. при извършване на регис-трация
на пътници и багажи за полет S7924 на
авиокомпания S7/Siberia Airlines, с пла-нирано
време на излитане 16.55 часа за Москва/Домодедово, е взела банкноти, равнява-щи
се на сумата 550 евро, намиращи се в паспорта на руски гражданин. Посочено е,
съ-що, че с тези си действия служителката е злоупотребила с доверието на
работодателя и е уронила доброто му име, с което е извършила тежко нарушение на
трудовата дисци-плина, съгласно чл.187, ал.1, т.8, чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, вр. с чл.53,
ал.2, б.”е” и б.”л” от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, и е
нарушила принци-пите
на отговорност, лоялност и почтеност от Етичния кодекс за поведение на служите-лите.
С тяхна Заповед № 775 – от същата дата, трудовото правоотношение с М. е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Възраженията на ищцата за допуснати нарушения
в хода на процедурата по дис-циплинарното й уволнение са неоснователни.
Процесната заповед за прекратяването на
трудовото правоотношение, във връзка и със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, е мотивирана – изложени са ясно фактическите и правните
основания за издаването й в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.
Неоснователни са твърденията в исковата
молба, че работодателят не е изискал обяснения по случая от ищцата. По делото е
приложена заповед от 14.12.2018г. на ди-ректора на Летище Бургас за това,
връчена на М. на 17.12., когато последната е дала подробни писмени обяснения,
представени с отговора. Обстоятелството изтекъл ли е определеният срок за
депозирането им или не, е без каквото и да било значение, при положение, че
същите са били взети предвид при налагане на дисциплинарното на-казание, а наказаното лице е разполагало с
възможността да ги допълни и в хода на съ-дебното производство.
Не се установяват и твърденията на ищцата
дисциплинарното наказание да е на-ложено по време на ползването на платения й
годишен отпуск. Действително, на Миха-лева е бил разрешен такъв за времето от
12. до 21.12.2018г., но същият е бил надлежно прекъснат на 17.12. – така
показанията на свидетелката Милица Пенкова, пряк ръково-дител, която сочи, че
на 16.12.2018г. следобед се е свързала с нея по телефона и я е уве-домила, че
на другия ден следва да се яви на работа, поради необходимост от допълни-телен
персонал, а тя се е съгласила. На следващата сутрин ищцата се е явила на работ-ното
си място и е разписала съответна заповед за това, приложена по делото. Свидетел-ката
я е включила в седмичния график на отдела – за гише ”Информация”, и М. е
започнала да изпълнява трудовите си задължения.
Най-накрая, изложените в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание обстоятелства, относно вмененото във вина
на ищцата дисциплинарно нарушение, без-спорно се установяват от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а
имен-но – на 28.11.2018г., при извършване на
регистрация на пътник – руски гражданин и не-говия багаж, тя е взела от
паспорта му 550 евро – с намерение да ги задържи за себе си. Твърденията на М.,
че парите са щели да изпаднат и тя е искала да ги върне, се явяват нейна
защитна позиция и се опровергават категорично от показанията на свиде-телите Милица Пенкова и С.Р., базирани на личните им
възприятия от прег-леда на записите на камерите на Летище Бургас. Двамата
сочат, че тя е издърпала банк-нотите от паспорта на пътника, докато той е
оправял багажа си наведен и не я е гледал, след което веднага ги е скрила под
електронния четец. Впоследствие е разговаряла с не-го, но не му ги е върнала, а
след като е приключила работа на чекинг гишето е прибрала парите в джоба си и
не е уведомила никого. На следващия ден, приятел на руския граж-данин е подал
жалба от негово име в ГПУ Летище Бургас. В хода на разследването, по-лицейските
служители са установили съпричастността на ищцата към случая и на 10. 12.2018г.
са я извикали, за да даде обяснения. На същата дата тя е възстановила
процес-ната сума. С нарочно писмо ответното дружество е уведомено за инцидента
от разслед-ващите органи, като въз основа на него е отпочнато и дисциплинарното
производство срещу М.. Съставена е комисия, която да се запознае със случая,
гледан е видео-записът и е изготвен протокол, в който подробно са отразени
действията на ищцата. Те, според настоящия съдебен състав, материализират
злоупотреба с доверието на работо-дателя от страна на служителя и уронват
доброто име на дружеството пред клиентите и държавните органи – хипотезите на
чл.187, ал.1, т.8 и чл.190, ал.1, т.4, пр.1 от КТ, наме-рили отражение и в
разпоредбите на чл.53, ал.2, б.”е” и б.”л” от Правилника за вътреш-ния трудов
ред на ”Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, като съставляват и тежко
нарушение на трудовата дисциплина – по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, как-то
е посочено и в заповедта за дисциплинарното уволнение. С оглед тежестта на дисци-плинарното
нарушение, като са взели предвид и последващото поведение на М., обективирано в
дадените от нея писмени обяснения, а именно: опитите й да оправдае и омаловажи
постъпката си, изопачавайки фактите, както и неспособността й да поеме с
достойнство отговорността за действията си, законосъобразно директорите на
дружест-вото са наложили на ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение, рес-пективно са прекратили трудовото правоотношение с нея, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, още повече че във връзка с
образуваното досъдебно производство компетентни-те държавни органи са отнели
допуска й до зоните за сигурност на Летище Бургас, кое-то пък я поставя и в
обективна невъзможност да изпълнява адекватно трудовите си за-дължения.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са неоснователни и като та-кива следва да се отхвърлят.
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски – 5 лв. за СУ,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Г.М., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***, искове за признаване за
незаконно уволнението й, извършено на осно-вание чл.330, ал.2, т.6, вр. с
чл.188, т.3 от КТ,
във вр. с чл.187, ал.1, т.8,
чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, вр. с чл.53, ал.2, б.”е” и б.”л” от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството и Етичния кодекс за поведение на служителите му, със Заповед № 775/ 18.12.2018г., издадена във връзка със Заповед № *** от същата дата, двете на гл. изп.
директор и гл. финансов директор на работодателя ”Фрапорт Туин Стар Еър-порт Мениджмънт” АД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, Район ”Владислав
Варненчик”, Летище Варна, както и за възстановяването й на заема-ната преди
това длъжност: “***” в От-дел “Пътническо
обслужване“ на Летище Бургас.
ОСЪЖДА М.Г.М.
да заплати на ”Фрапорт Туин Стар
Еър-порт Мениджмънт” АД сумата 5 лв.
– разноски по делото, както и 150 лв.
– юрискон-султско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от посо-чения в съдебното
заседание ден на обявяването му – 22.05.2019г.
Съдия: