Р Е Ш Е
Н И Е № 163
Гр.
Сливен, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя Георгиева.,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 164 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД №118 по описа на Районен
съд Нова Загора за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 69/03.07.2019 г. по АНД № 118/2019 г. на Районен съд Нова Загора е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 2243745, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Ю.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 от
Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ю.Г., който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност
и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че електронният фиш е издаден при
съществено нарушение на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 165 ал. 2 т.
8 от ЗДвП, с твърдение, че процесният участък от пътя, на който е било
поставено стационарното техническо средство не бил обозначен чрез поставяне на
съответния пътен знак. Това довело до постановяване на незаконосъобразен
санкционен акт. Последният бил несъответен на нормативните изисквания и поради
липсата на посочени в същия конкретен издател и дата на издаване. Счита, че
заснемането на нарушението е АУАН, а електронният фиш се приравнява на
наказателно постановление. Позовава се и на чл. 34 от ЗАНН, с твърдение, че
електронният фиш е съставен след изтичане на предвидения тримесечен срок след
заснемане на нарушението – 27.06.2018 г., тъй като същият бил връчен на
15.02.2019 г. Моли съда да отмени атакуваното решение и потвърдения с него електронен
фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 27.06.2018
г. в 13:23 часа в гр. Нова Загора по ул. „П. Евтимий“ срещу бензиностанция
„Лукойл“ при движение в посока гр. Стара Загора с лек автомобил Тойота – Ярис
1.4 Д с рег. № ******* било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с АТС „SITRAFFIC LYNX
speed ERS 400“, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от
75 км/ч при разрешена за населеното място 50 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 3 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен
фиш сер. К № 2243745 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство в размер на 100,00 (сто) лева на Ю.Д.Г.
(посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение
по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция и Протокол от проверка № 138-ИСИ/05.07.2017 г.,
съставен в Български институт по метрология и удостоверяващ, че стационарната
видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC LYNX speed ERS 400“ отговаря
на метрологичните изисквания, Справка в Централна база – КАТ за собственик на
пътно превозно средство, снимков материал с отразени в същата локация, скорост
на движение на заснетия автомобил, лимит на скоростта, дата и час.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на
санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че 27.06.2018 г. в 13:23 часа в гр. Нова Загора по ул. „П.
Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ при движение в посока гр. Стара Загора с
лек автомобил Тойота – Ярис 1.4 Д с рег. № ******* било извършено
административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „SITRAFFIC LYNX speed ERS 400“, като
водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 75 км/ч при
разрешена за населеното място 50 км/ч. Скоростта на движение на процесния
автомобил е отчетена в рамките на населеното място при ограничение от 50 км/ч.,
което налага извода за допуснато от водача административно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на
превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани
стойности на скоростта, които за населено място са лимитирани до 50 км/ч. В
процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със
скорост над допустимата за участъка е това е установено по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Първият от тях е за
нарушение на разпоредбата на чл. 165 ал. 2 т. 8 от ЗДвП, изразяващо се в
неспазване на изискването за обозначаване на участъка от пътя, на който е бил
осъществен контролът, чрез поставяне на съответен пътен знак. Доводът на
касационния жалбоподател е необоснован, доколкото цитираната разпоредба е
отменена със Закон за изменение на ЗДвП, обн. ДВ, бр. 54/2017 г., в сила от 05.07.2017
г., а процесното нарушение е извършено на 27.06.2018 г.
На
следващо място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че липсата на дата на издаване и подпис на издател на
електронния фиш съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните
реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в
специалния Закон за движението по пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189
ал. 4 изр. второ, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
плащане. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези
нормативно установени реквизити са налице, следователно така издаденият
санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и
съдържание, за да бъде приет за валиден.
Необоснована
е и извършената в жалбата аналогия между снимковия материал и електронния фиш с
АУАН и наказателно постановление. Актовете за установяване на административно
нарушение като волеизявления на администрацията са регламентирани в Глава
Трета, раздел II от ЗАНН, с
конкретизация към задължителните реквизити в нормата на чл. 42, а наказателните
постановления – в раздел IV и съответно – чл. 57, в
който законодателят е императивно е
указал задължителното съдържание на наказателното постановление. Двете
разпоредби са неотносими и неприложими към електронния фиш, доколкото
последният съставлява друг вид санкционен акт, чието прилагане е нормирано в
чл. 39 ал. 4 от ЗАНН. Съгласно този текст, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш. Нормата на чл. 85а от с.з. сочи, че
доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния
процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.
39 ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед
тази законова делегация, пряко приложим е чл. 189 ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, съгласно който при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция на понятието
„Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от
ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Следователно, позоваването от жалбоподателя
на чл. 34 от ЗАНН в контекста на гореизложените твърдения е некоректно и тази
разпоредба е неприложима при този вид санкционни актове.
Горните
изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката
на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд Нова Загора е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2243745, издаден от
ОД на МВР Сливен, с който на Ю.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 1 т.
3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 69/03.07.2019 г. на Районен съд Нова Загора, постановено по
АНД № 118/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.