Определение по дело №421/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                    /26.01.2021 г., гр. Провадия

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 26.01.2021 г., в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 421/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 260831/28.10.2020 г., подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г., против В.А.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

      В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

      На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

      Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

Излага, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.А.И. е било образувано ч.г.д № 32/2020 г. по описа на PC – Провадия, по което против длъжника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В законоустановения 14 – дневен срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което в срока по чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Твърди, че легитимацията му произтича от договор за цесия, сключен на 29.11.2019 г. между ищеца и „Иновативни финанси” ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен с „Теленор България” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Теленор” е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 от договора, от които е и вземането спрямо ответника В.А.И. по договор М03223073 от 28.06.2017 г. в общ размер на 204.35 лева.

    Твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, като с подписването на същия абонатът е взел и устройството с марка PHILIPS s 309 Black. Вземанията по описания договор били на обща стойност 204.35 лева и били обективирани във издадените на ответника фактури: № **********/25.10.2017 г., № **********/25.11.2017 г., № **********/25.01.2018 г. Цената на иска представлявала сбор от задълженията на ответника, както следва:

          40.06 лева - цена на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца и

          164.29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. за мобилен номер **********.

 С молба вх. № 260831/28.10.2020 г. уточнява, че към фактура № **********/25.10.2017 г. е приложена подробна разпечатка за общото потребление на ответника през съответния отчетен период, видно от която през отчетния период 25.09.2017 г. – 24.10.2017 г. на ответника е начислена дължимата месечна абонаментна такса съобразно избрания тарифен план за мобилен номер ********** в размер на 20.82 лева без ДДС, представляваща дължимата месечна абонаментна такса съобразно ползвания абонаментен план; към фактура № **********/25.11.2017 г. е приложена подробна разпечатка за общото потребление на ответника през съответния отчетен период, видно от която през отчетния период 25.10.2017 г. – 24.11.2017 г. на ответника е начислена дължимата месечна абонаментна такса съобразно избрания тарифен план за мобилен номер ********** в размер на 20.82 лева без ДДС, представляваща дължимата месечна абонаментна такса съобразно ползвания абонаментен план, а общият размер на задълженията на ответника през отчетния период 25.09.2017 г. – 24.11.2017г. с ДДС е в размер на 48.39 лева, като от него са сторнирани с кредитно известие преди издаване на крайната фактура приложимите отстъпки и внесени суми, с оглед което крайната дължима сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги с ДДС е в по-малък размер, а именно - 40.06 лева, която сума е отразена в крайната фактура № **********/25.01.2018 г. като баланс за предходен отчетен период с ДДС.

         Заявява претенция и за мораторна лихва в размер на 37.56 лева върху фактура № **********/25.01.2018 г. за периода от 13.02.2018 г до 06.12.2019 г., тъй като ответникът не е погасил в срок задължението си към кредитора.

 В молба вх. № 260831/28.10.2020 г. изрично заявява, че по отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 37.56 лева, прави отказ от иска в тази му част.

 Посочва, че неустойката е начислена на основание т. 11 от индивидуалния договор и представлява сбора от три месечни абонамента в размер на 62.46 лева /3 х 20.82 лв. (цена на месечния абонамент без ДДС)/ и сумата в размер на 101.83 лева, представляваща разликата между цената на закупеното с договора устройство марка PHILIPS s 309 Black без абонамент или общо сумата в размер на 164.29 лева.

 Излага, че съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ, както и че по силата на чл. 26 от ОУ неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на мобилния оператор /чл. 75 от ОУ и т. 11 от индивидуалния договор/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Твърди, че в конкретният случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен телефонен номер ********** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил, поради което е изпълнен фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД.

 В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. С оглед на това, с настоящата искова молба представя и моли да бъде прието извлечение от Приложение № 1, според което по силата на договор за цесия от 12.07.2019 г. „Теленор България” ЕАД е прехвърлител, а „Иновативни финанси” ООД е собственик на вземането спрямо В.А.И. в размер на 204.35 лева, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „Иновативни финанси” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.

     Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „Иновативни финанси” ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор в качеството си на цесионер и пълномощник на цедента за цесията от 12.07.2019 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.11.2019 г. Излага, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Поддържа, че няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът В.А.И. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „Иновативни финанси” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба, както и че законът не указва формата и момента на съобщаването. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

     Твърди, че в конкретния случай длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.

     Моли, в случай че ответникът не подаде отговор на исковата молба в преклузивния едномесечен срок и не се яви в първото по делото заседание, да бъде постановено неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да бъде признато за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.

          По изложените съображения моли съда да признае за установено по отношение на ответника В.А.И., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ” ЕООД в размер на 204.35 лева – дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от мобилния оператор „Теленор България” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал” с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, с подписването на който абонатът е взел устройство с марка PHILIPS s 309 Black, обективирани в издадените на ответника  фактури: № **********/25.10.2017 г., № **********/25.11.2017 г., № **********/25.01.2018 г., потребени за периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018 г., от която сума   

            40.06 лева - цената на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., по който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца и

               164.29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., по който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

    Претендира направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

    С влязло в сила определение № 2234 от 03.07.2020 г., постановено по настоящото дело, исковата молба е върната в частта за разликата на 40.06 лева до пълния претендиран размер на главницата от 204.35 лева, която разлика в размер на 164.29 лева е претендирана с исковата молба като дължима сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., като недопустима, и производството по делото е прекратено относно посочената сума от 164.29 лева, като е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 80/21.02.2020 г., издадена по ч.г.д. № 32/2020 г. на РС – Провадия, в частта по отношение на сумата от 164.29 лева, представляваща разлика между присъдената в заповедното производство сума в размер на 204.35 лева, представляваща главница, формирана от дължими суми за неплатени мобилни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги от 28.06.2017 г. и претендираната в настоящото исково производство сума от 40.06 лева, представляваща цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договор от 28.06.2017 г.

                 Съдът намира, че постъпилата молба вх. № 260831/28.10.2020 г. е подадена от легитимирано лице – подписана е от адвокат В.Г. – пълномощник на ищцовото дружество, която е овластена с изрично пълномощно за упражняване правата по чл. 34, ал. 3 ГПК /лист 6/, с която същата заявява, че прави отказ от предявения установителен иск за мораторна лихва в размер на 37.56 лева.

            Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Доколкото е налице отказ от този иск не се изисква становище от ответника.  Предвид така направеното от ищцовото дружество волеизявление съдът намира, че в тази  част производството по делото следва да се прекрати, поради отказ от предявения установителен иск за мораторна лихва за забава в размер на 37.56 лева за периода от 13.02.2018 г до 06.12.2019 г.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

           Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 32/2020 г. на РС – Провадия заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 80/21.02.2020 г. в частта по отношение на сумата от 37.56 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.02.2018 г до 06.12.2019 г.

                

   Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:  

   В срока по чл. 131 от ГПК не постъпил отговор от ответника. Съобщението, ведно с преписи от исковата молба с приложенията и от молба вх. № 260831/28.10.2020 г. е връчено редовно на същия на постоянния адрес, който съвпада с настоящия, на 18.12.2020 г. /л. 58/.

   В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение обаче длъжникът – сега ответник е обосновал същото, като е заявил, че има злоупотреба с личните му данни /имена и ЕГН/, че в договора, сключен от негово име с „Теленор България” ЕАД, номерът на личната му карта е измислен /липсва копие/, подписът и почеркът не са негови. Поискано е копие от договора с писмо вх. № 587-**********/17.01.2018 г. и е внесена жалба в Икономическа полиция – гр. Варна. Твърди, че измамата е извършена от служител на Интърнити в гр. Варна, установена е с графологичен анализ от Икономическа полиция към ОД на МВР – Варна и случаят е предаден на Прокуратурата. Изчаква се писменото решение на прокурора /л. 54 от ч.г.д. 32/2020 г. на РС – Провадия/.

  Съгласно т. 11а от ТР № 4814.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.

 

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

 

 При разпределение на доказателствената тежест:

   При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтичат претенциите му – наличието на валидно правоотношение между ответника и „Теленор България” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените далекосъобщителни услуги за исковия период; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди, включително, че по силата на сключения договор за далекосъобщителни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсената сума за исковия период, както и правомерността на начисляването ѝ. Следва да докаже и валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесиите от цедента.

 

     Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземание, както и да установи всички свои твърдения и възражения в обективирани във възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, в т. ч. за неистинността на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г, съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

 

     Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата: че по силата на сключения договор за далекосъобщителни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, за вида и размера на претендираното вземане; че търсената сума за исковия период е правомерна начислена, че е налице валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, доколкото съгласно чл. 20 от договора за цесия от 12.07.2019 г. цесионерът „Иновативни финанси” ЕООД се задължава да не прехвърля вземанията на трети лица, освен с предварително писмено съгласие на цедента, каквото в случая ищецът не е представил, както и че длъжникът е уведомен за цесиите от цедента.

 

Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответника че не сочи доказателства относно твърдяната неистинност на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г.

 

По доказателствените искания на ищеца:

Представените с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.

Следва да се приложи изисканото ч.г.д. № 32/2020 г. на РС – Провадия.

 

По доказателствените искания на ответника:

Такива не са заявени.

 

СЪДЪТ, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца най – късно в първото по делото о.с.з. да заяви, дали желае да се ползва от представения към исковата молба договор за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г.

 

На страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.    

      Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 от ГПК производството по г. д. № 421/2020 г. по описа на РС – Провадия в частта относно предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г., против В.А.И., ЕГН **********  установителен иск по чл. 422, във вр. с. чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 37.56 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.02.2018 г. до 06.12.2019 г.

       Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на стрраните пред ОС – Варна.

 НАСРОЧВА делото за разглеждане на висящия иск в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. от 09:30  часа, за които дата и час да се призоват страните.

 УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата: че по силата на сключения договор за далекосъобщителни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги; за вида и размера на претендираното вземане; че търсената сума за исковия период е правомерна начислена, че е налице валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, доколкото съгласно чл. 20 от договора за цесия от 12.07.2019 г. цесионерът „Иновативни финанси” ЕООД се задължава да не прехвърля вземанията на трети лица, освен с предварително писмено съгласие на цедента, каквото в случая ищецът не е представил, както и че длъжникът е уведомен за цесиите от цедента.

 УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, най – късно в първото по делото о.с.з. да заяви, дали желае да се ползва от представения към исковата молба договор за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г.

УКАЗВА на ответника че не сочи доказателства относно твърдяната неистинност на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г.

ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба документи, като писмени доказателства.

ПРИЛАГА изисканото за послужване  ч.гр.д. № 32/2020  г. на РС - Провадия.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се е явил  в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

 Определението в тази част не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК /л. 54 от ч.г.д. № 32/2020 г. на РС – Провадия/, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

                                  

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: