Мотиви към Присъда
№ 2 / 20.01.2016г. по НОХД №
606/2015г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия Л.Т.Л. с ЕГН **********,***, обвинителен акт, с който
на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от
Наказателния кодекс, във вр. с чл.13, ал.1, т.2, вр. чл.22, ал.1 от ЗМГО – за това, че на 01.08.2014г. в
к.к.Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, на крайбрежната алея в
търговски обект – павилион № 21, срещу бар „Валхала”,
стопанисван от „***********, без съгласието на притежателя на изключителното
право по чл.13, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения, а именно,
че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката, дадено съгласно чл.22, ал.1 от
Закона за марките и географските означения (притежателят на право върху марка
може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите,
за които е регистрирана и за част или за цялата територия на Република България
с лицензионен договор в писмена форма), използвал в търговската си дейност
марки „Рей Бан”, „Шанел”, „Прада”, „Айсуоч”, Хублот”, Ролекс”, „Брайтлинг”, „Булгари”, обект на
това изключително право, без правно основание, като излага за продажба:
1 180 броя слънчеви очила, означени
със знаци, сходни на регистрираните марки „Рей Бан” (Ray-ban), притежание на LUXOTTICA GROUP S.P.A. (Луксотика)
и идентични на стоките, за които регистрираните марки са получили закрила, с
единична цена 10 лева, на обща стойност 11 800 лева;
129 броя слънчеви очила, означени със
знаци, сходни на регистрираните марки „Шанел” (CHANEL), притежание на CHANEL SARL (Шанел) и идентични на стоките, за които регистрираните
марки са получили закрила, с единична цена 10 лева, на обща стойност 1 290
лева;
113 броя слънчеви очила, означени със
знаци, сходни на регистрираните марки „Прада” (Prada), притежание на PRADA S.A. и идентични на
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила, с единична цена 10
лева, на обща стойност 1 130 лева;
46 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки _ICE
WATC (Айс Уоч),
притежание на _ICE IP
S.A. (Айс) и идентични на стоките, за
които регистрираните марки са получили закрила, с единична цена 20 лева, на
обща стойност 920 лева;
48 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки HUBLOT
(Хублот), притежание на HUBLOT S.A. и идентични на стоките, за
които регистрираните марки за получили закрила, с единична цена 20 лева, на
обща стойност 960 лева;
89 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки ROLEX
(Ролекс), притежание на ROLEX S.A. и идентични на стоките, за
които регистрираните марки са получили закрила, с единична цена 20 лева, на
обща стойност 1 780 лева;
43 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки BREITLING
(Брайтлинг), притежание на BREITLING S.A., идентични на стоките, за
които регистрираните марки за получили закрила, с единична цена 20 лева, на
обща стойност 840 лева;
73 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки „Шанел” (Chanel), притежание на CHANEL SARL/Шанел и идентични на
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила, с единична цена от
20 лева на обща стойност 1 460
лева;
22 броя часовници, означени със знаци,
сходни на регистрираните марки BULGARI
(Булгари), притежание на BULGARI
S.P.A. и идентични на стоките, за които регистрираните стоки са
получили закрила, с единична цена 20 лева, на обща стойност 440 лева,
Като стоките възлизат на обща стойност от
20 620 лева, а на 164 600 лева като оригинали.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото
доказателства то е доказано по несъмнен начин. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Л.Т.Л. -
адвокат Галина Колева – АК-Бургас, пледира за постановяване на оправдателна
присъда като сочи, че подзащитният й не е осъществил състава на престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК нито от обективна нито от субективна страна. Счита, че
протоколът за доброволно предаване не бил годен способ за изземване на
веществени доказателства, поради което не било изяснено количеството стоки,
изложени за продажба от търговския обект на подсъдимия. Начинът, по който той
предлагал стоки за продажба, не могли да заблудят потребителя , че това са
оригинални стоки от посочените марки поради външния им вид и поради цената, на
която са предлагани. Това от своя страна изключвало умисъла на подсъдимия за използване
на търговските марки с цел лично облагодетелстване и увреждане интересите на
притежателя на изключителното право върху марката. От доказателствата по делото
не може да се направи извод, че тези стоки са под специалната закрила от закона.
Подсъдимият Л. разбира в какво е обвинен,
възползва се от правото да не дава обяснения като в правото си на последна дума
моли да бъде оправдан, тъй като не счита, че е извършил престъпление и счита
себе си за невинен.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Т.Л.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, настоящ адрес:*** Сава Раковски № 5,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, управител на „***********.
Придобил е търговска
дееспособност на 06.11.2012г. след като е
регистриран като управител и еднолична собственост на капитала на търговско
дружество с фирма „*********** ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, а като основна дейност е посочил търговия на дребно – часовници
и бижютерия.
В качеството си на едноличен
търговец към 01.08.2014г. подсъдимият Л. стопанисвал павилион, находящ се на
крайбрежната алея в курортен комплекс Слънчев бряг, срещу бар „Валхала”, когато е била извършена проверка от свидетеля А.А.
– инспектор в група ПИП при РУП-Несебър. Поводът за проверката както обикновено
и бил поредния подаден сигнал от представители на „Турко,
Т. и Турко” ООД, този път за това, че в района на
хотел „Кубан” в к.к.Слънчев бряг, в различни търговски обекти се предлагат за
продажба стоки, като търговците използвали в нарушение на закона запазени марки
по Закона за марките и географските обозначения. При проверката на обекта,
стопанисван от подсъдимия, е бил съставен констативен протокол от свид.А., в който е посочено, че при проверката, освен подсъдимия
е присъствал и представител на „Турко, Т. и Турко” ООД, който е бил предварително уведомен за
предстоящата проверка, както и че подсъдимият не е представил документи за
произход и начин на придобиване на изложените от него за продажба стоки:
слънчеви очила „Рейбан”, „Шанел”,
Айс-уоч”, „Бредлинг” и „Хублот”. С протокол за доброволно предаване подс.Л. предал на полицейския орган – свид.
А.А., следните стоки от павилиона: слънчеви очила „Рейбан”
– 1 180 броя; слънчеви очила „Шанел” - 129 броя;
слънчеви очила „Прада” – 113 броя; часовници „Айсуоч” – 46 броя; часовници „Хублот”
– 48 броя; часовници „Ролекс” – 89 броя; часовници „Бредлинг” – 42 броя; часовници „Шанел”
– 73 броя; часовници „Булгари” – 22 броя.
Свидетелят А. в показанията си
пред съда твърди, че разбира и може да разграничи истинските стоки и марки от
неистинските такива, тъй като имал 12-годишен опит, макар да не е ходил на
специализирани обучения, а само на семинари, които се провеждали с
представители на различни марки от различни страни по света, които ги
запознавали детайлно в разликите между оригинала и неистинската или
фалшифицирана стока и знаци. Въпреки това не е напълно сигурен, че сам може да успее
да направи всеки път разграничение. В конкретния случай свид.
А. твърди, че продаваните от подсъдимия стоки били „неоригинални”,
„неистински”.
По делото се установи, че
представител на „Турко, Т. и Турко”
ООД, присъствал на проверката в търговския обект на посд.
Л. на 01.08.2014г., е свидетелят Х. Димитров Г., работещ по трудов договор за
дружеството като частен детектив, който също е посещавал обучения и семинари по
теми за различаване на марките по различните стоки, включително и относно
швейцарски часовници. На тези семинари обикновено присъстват представители на
митнически и полицейски органи и на прокуратурата. Стоките, които са били
изложени за продажба при проверката, според предположенията на този свидетел са
били произведени в Китай, макар, че на часовниците било посочено, че са
произведени в Швейцария, а на очилата, че са произведени в Италия, същите са
били внесени на територията на Република България от неизвестна държава, макар,
че вносът на такива стоки е забранен. Не допуска притежателите на марките да
произведат тези некачествени стоки и да залепят стикери, които
обикновено не се използват при производството, тъй като това би се отразило
негативно на имиджа им.
Свид. А.С.Т.
потвърждава, че на семинарите и обученията, организирани и провеждани ежегодно
на територията на Република България, а в определени случаи и в други страни,
не се допускат търговци, на които остава възможността само да се свържат със
съответните търговски компании и да предлагат оригинални стоки.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена експертиза относно наличие на идентичност
или сходство между знаците върху вещите, приобщени като веществени
доказателства, и релевантни регистрирани марки, налице ли е идентичност или
сходство между веществените доказателства и стоките, за които са регистрирани
релевантни марки и при наличие на идентичност или сходство по поставените
по-горе въпроси има ли вероятност за объркване на потребителя, която включва
възможност за свързване на знаците с релевантни марки. При изготвяне на
експертизата е извършен оглед на веществените доказателства и при тях са
установени следните марки:
1. 1 180 броя слънчеви обича „Рейбан” (Rayban);
2. 129
броя слънчеви очила „Шанел” (Chanel);
3. 113 броя часовници „Прада”(Prada);
4. 46 броя часовници „Айс” (ICE);
5. 48 броя часовници „Хублот” (HUBLOT);
6. 89 броя часовници „Ролекс” (ROLEX);
7. 42 броя часовници „Брайтлинг” (Breitling);
8. 73 броя часовници „Шанел” (Chanel);
9. 22 броя часовници „Булгари” (Bulgari).
От заключението на назначената и
изготвена по досъдебното производство експертиза се
установява следното:
По национален ред, по реда на
Мадридската спогодба и Протокола и марка на Общността, на територията на
Република България са регистрирани марки, съдържащи характерни елементи, които
са открити върху обектите, предоставени за експертиза, а именно:
Притежание на LUXOTTICA GROOP S.P.A., IT: HP, рег.№ 10051, RAY-BAN – словна марка, с
приоритет от 22.04.1975г., покровителствен срок: 22.04.2015г., регистрирана за
стоки от клас 09 – очила, рамки за очила; СТМ, с рег.№ 4934618, RAY-BAN – комбинирана марка,
с приоритет: 02.03.2006г., покровителствен срок: 02.03.2016г., регистрирана за
стоки от клас 09 – очила, слънчеви очила; СТМ, с рег.№ 10950921, RAY-BAN TECH LITEFORCE –
комбинирана марка, с приоритет: 08.06.2012г., покровителствен срок:
08.06.2022г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила, слънчеви очила; СТМ, с
рег.№ 10949675, RAY-BAN
LIGHTRAY – комбинирана марка, с приоритет: 08.06.2012г., покровителствен
срок: 08.06.2022г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила, слънчеви очила;
СТМ, с рег.№ 282665, LUXOTTICA
– комбинирана марка, с приоритет: 07.06.1996г., покровителствен срок:
07.06.2016г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила.
Притежание на CHANEL SARL, CH: НР, с рег.№ 51902, CHANEL – словна марка, с
приоритет от 05.07.2005г., покровителствен срок: 23.10.20123г., регистрирана за
стоки от клас 09 – очила, очила за слънце; НР, с рег.№ 38897, СС – комбинирана
марка, с приоритет от 07.01.2000г., покровителствен срок: 07.01.2020г.,
регистрирана за стоки от клас 09 - … оптични уреди и апарати, клас 14 –
часовници; MI, с рег.№
318753, CHANEL – словна
марка, с приоритет от 11.08.1966г., покровителствен срок: 11.08.2016г.,
регистрирана за стоки от клас 09- … оптични уреди и апарати; MI, с рег.№ 318753А, CHANEL – словна марка, с приоритет от
11.08.1966г., покровителствен срок: 11.08.2016г., регистрирана за стоки от клас
09 - … оптични уреди и апарати; MI,
с рег.№ 731984, СС – комбинирана марка, с приоритет от 10.02.2000г.,
покровителствен срок: 10.02.2020г., регистрирана за стоки от клас 09 – слънчеви
очила; MI, с рег.№
313034А, CHANEL – словна
марка, с приоритет от 10.05.1996г., покровителствен срок: 10.05.2016г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовници.
Притежание на PRADA S.D., LU: СТМ, с рег.№ 9981663, PRADA MILANO DAL 1913 –
комбинирана марка, с приоритет: 19.05.2011г., покровителствен срок:
19.05.2021г., регистрирана за стоки от клас 09 – оптични уреди и апарати; MI, с рег.№ 660545, PRADA - комбинирана марка, с приоритет от
19.04.1996г., покровителствен срок: 19.04.2016г., регистрирана за стоки от клас
09 – очила; MI, с рег.№
662397, PRADA MILANO DAL 1913
– комбинирана марка, с приоритет от 19.04.1996г., покровителствен срок:
19.04.2016г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила; MI, с рег.№ 661532, PRADA MILANO – комбинирана марка, с
приоритет от 19.04.1996г., покровителствен срок: 19.04.2016г., регистрирана за
стоки от клас 09 – очила; MI,
с рег.№ 650695, PRADA – комбинирана
марка, с приоритет от 15.12.1995г., покровителствен срок: 15.12.2015г.,
регистрирана за стоки от клас 09 – очила; MI, с рег.№ 683704, PRADA – комбинирана марка, с приоритет от 23.10.1997г.,
покровителствен срок: 23.10.2017г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила; MI, с рег.№ 686197, MIU MIU –
комбинирана марка, с приоритет от 02.12.1997г., покровителствен срок:
02.12.2017г., регистрирана за стоки от клас 09 – очила.
Притежание на ICE SA, BELGIUM: СТМ, с рег.№ 11718525, ISE & WATCH – словна
марка, с приоритет: 08.04.2013г., покровителствен срок: 08.04.2013г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовници; СТМ, с рег.№ 1128035, ICE – словна марка, с
приоритет: 27.09.2012г., покровителствен срок: 10.07.2022г., регистрирана за
стоки от клас 14 – часовници; СТМ, с рег.№ 5549209, icewatch – словна марка, с приоритет:
13.12.2006г., покровителствен срок: 13.12.2016г., регистрирана за стоки от клас
14 – часовникарство и хронометрични инструменти; СТМ,
с рег.№ 1029087, ICE WATCH – комбинирана
марка, с приоритет: 04.03.2010Г., покровителствен срок: 07.01.2020г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовникарство и хронометрични
инструменти; MI, с
рег.№ 1029087, ICE WATCH – комбинирана
марка, с приоритет: 07.01.2010г., покровителствен срок: 07.01.2020г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовници.
Притежание на HUBLOT SA, GENEVE: MI, с рег.№ 460421, HUBLOT – комбинирана марка, с приоритет:
26.03.1981г., покровителствен срок: 26.03.2021г., регистрирана за стоки от клас
14 – часовници.
Притежание на ROLEX SA, CH: НР, с рег.№ 14413, ROLEX – комбинирана марка, с
приоритет: 21.05.1983г., покровителствен срок: 21.05.2023г., регистрирана за
стоки от клас 14 – часовникарство и други хронометрични
инструменти; СТМ, с рег.№ 976721, ROLEX – словна марка, с приоритет: 09.10.2008г., покровителствен
срок: 21.05.2018г., регистрирана за стоки от клас 14 – часовници; СТМ, с рег.№
1455757, ROLEX – комбинирана
марка, с приоритет: 10.01.2000г., покровителствен срок: 10.01.2020г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовници; СТМ, с рег.№ 2703510, ROLEX – словна марка, с
приоритет: 22.05.2002г., покровителствен срок: 22.05.2022г., регистрирана за
стоки от клас 14 – часовници;
MI, с рег.№ 476371, ROLEX
– комбинирана марка, с приоритет: 24.03.1983г., покровителствен срок: 24.03.2023г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовници; MI, с рег.№ 681844, ROLEX – комбинирана марка, с приоритет:
11.09.1997г., покровителствен срок: 11.09.2017г., регистрирана за стоки от клас
14 – часовници.
Притежание на BREITLING SA, CH: СТМ, с рег.№ 890749, BRITLING – словна марка, с
приоритет: 24.08.2006г., покровителствен срок: 01.06.2016г., регистрирана за
стоки от клас 14 – часовникарство и други хронометрични
инструменти; СТМ, с рег.№ 1045863, BRITLING JET TEAM – комбинирана марка, с приоритет: 19.08.2010г.,
покровителствен срок: 23.06.2020г., регистрирана за стоки от клас 14 –
часовникарство и други хронометрични инструменти; МИ,
с рег.№ 1045863, BRITLING –
комбинирана марка, с приоритет: 07.01.1994г., покровителствен срок:
07.01.2024г., регистрирана за стоки от клас 14 – часовникарство и други хронометрични инструменти.
Притежание на BULGARI S.P.A, IT: СТМ, с рег.№ 1510866,
BULGARI – комбинирана
марка, с приоритет: 16.02.2000г., покровителствен срок: 16.02.2020г.,
регистрирана за стоки от клас 14 – часовникарство и други хронометрични
инструменти.
При изготвяне на експертизата
вещото лице е извършило оглед и сравнителен анализ, като е взело предвид
Методическите указания по чл.12 от ЗМГО и е търсено сходство по три критерия:
фонетично, смислово и визуално, при което е установено, че съществува сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и упоменатите по-горе регистрирани
марки и идентичност
между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните
марки са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на
идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени
в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати и на
представяне на знаците. Сходството може да доведе до объркване на потребителя,
което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки, посочени по-горе.
Подсъдимият Л. няма дадено
съгласие от притежателите на изключителното право върху горецитираните марки да
ги използва в търговската си дейност, включително и да ги предлага за продажба
в стопанисвания от „***********, ЕИК ********* павилион, находящ се срещу бар „Валхала” в курортен комплекс „Слънчев бряг”.
От заключението на извършената в
хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
се установява, че към 01.08.2014г. общата пазарна стойност на вещите със сходен
знак на търговските марки като оригинал възлизат на стойност 164 600 лева,
а като имитация възлизат общо на 20 620 лева, в т.ч. по търговски марки: 1) за 1 180
броя слънчеви очила „Рейбан” – като оригинал 118 000
лева, а като имитация – 11 800 лева; 2) за 129 броя слънчеви очила „Шанел” – като оригинал 12 900 лева, а като имитация – 1 290
лева; 3) за „113 броя слънчеви очила „Прада” – като
оригинал 11 300, а като имитация – 1 130 лева; 4) за 46 броя часовници „Айс” – като оригинал 3 220 лева, а като имитация – 920
лева; 5) за 48 броя часовници „Хублот” – като
оригинал 3 360 лева, а като имитация – 960 лева; 6) за 89 броя часовници „Ролекс” – като оригинал 6 230 лева, а като имитация –
1 780 лева; 7) за 42 броя часовници „Брайтлинг”
– 2 940 лева, а като имитация – 840 лева; 8) за 73 броя часовници „Шанел” – като оригинал 5 110 лева, а като имитация –
1 460 лева; 9) за 22 броя часовници „Булгари” –
като оригинал 1 540 лева, а като имитация 440 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията
на свидетелите А.А.А., А.С.Т. и Х. Димитров Г., дадени в съдебни заседания на
31.08.2015г. и на 22.10.2015г., Констативен протокол и Протокол за доброволно
предаване от 01.08.2014г., съставени от свид. А.А. ***,
Справка от Търговския регистър, Писмо изх.№ 24-00-407(1) / 25.08.2014г. на
Патентно ведомство на Република България, Заключенията на изготвените
експертизи, Справка за съдимост, писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл.283 от НПК.
Липсата на документи, доказващи
търговския оборот, лишава съда от възможността да изследва въпроса за
преминаването на собствеността върху предадените на подсъдимия Л. родово
определени вещи и на риска от погиването на стоките, не може да се провери и
версията на защитата относно твърдяното място на получаването и/или закупуването
на процесните вещи и дали знае за техния произход,
респ. дали е знаел, че е нарушил закона. По делото обаче не са представени
каквито е да е доказателства за умисъла и за субективната страна на
престъплението, в което подсъдимият е обвинен, и който умисъл той е следвало да
има за инкриминираното деяние.
По делото не е извършван оглед на
веществени доказателства, респ. липсва протокол за такъв оглед, а протоколът за
доброволно предаване няма характер на доказателствено средство, а съставлява
единствено писмено доказателство, удостоверяващо предаването на една вещ от
едно лице и получаването й от друго.
Съдът даде вяра на заключението
по изготвената по делото експертиза от вещото лице М.А., като съобрази специалните
познания на вещото лице и последователността в изложението на експертната му
позиция.
Настоящата инстанция не кредитира
заключението на изготвената по делото съдебно оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице Ж.Е., тъй като изложеното от нея в констативно-съобразителната
част е декларативно, а от изслушването й в съдебно заседания заявява, че при
изготвяне на заключението не е извършвала оглед на стоките, а е ползвала
единствено снимковия материал. Въпреки това си е позволила да даде заключение,
в което е определила стойността на доброволно предадените от подсъдимия вещи
като реплики – противно не само на останалите доказателствата по делото, но и
на изложеното в обвинителния акт за идентичност между самите веществени доказателства
и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.
По тази причина и въпреки
специалната подготовка, която твърдят, че са получили свидетелите А. и Г.,
съдът не кредитира показанията им, че стоките били неоригинални, неистински и
некачествени.
От правна страна:
Съгласно чл.304 от НПК съдът
намери на първо място, че деянието, описано в обвинителния акт срещу подсъдимия
Л.Т.Л. по чл.172б, ал.1 от НК не съставлява престъпление, и на второ място, в
случай, че се приеме, че е съставомерно, то
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Обвинителният акт против Л.Т.Л. е
внесен в съда за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, според който: „Който без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската
дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на
това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без
правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до
пет хиляди лева.”
Разпоредбата на чл.172б, ал.1 от НК е бланкетна норма, чието съдържание се определя от
специалните закони, т.е. НК осигурява наказателно правна защита на обществените
отношения, чиято материалноправна регламентация в конкретния случай се съдържа
в Закона за мерките и географските означения (ЗМГО).
Съдържанието на изпълнителното
деяние „използване в търговската дейност на марка” е залегнало в текста на
чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, според който правото
върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с
нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези,
за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на
марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни с тези, за които
марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на
територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би го увредило.
Съгласно чл.13, ал.2 от същия
закон използване в търговската дейност
по смисъла на ал.1 е: 1) поставянето на знака върху стоките или върху техните
опаковки; 2) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им
на пазара, или съхраняването им с тези цели, както с предлагането или
предоставянето на услуги с този знак; 3) вносът или износът на стоките с този
знак; 4) използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Даденото легално определение на
съдържанието на правото върху марка ясно очертава три самостоятелни негови
правомощия – 1. използване на марката, 2. разпореждане с марката, и 3. забрана
на трети лица без съгласие на притежателя да използват в търговската си дейност
знак, който е идентичен или подобен на марката. При съпоставяне текста на ЗМГО
с този на чл.172б от НК може да се направи извод, че наказателноправна защита е
дадена не изобщо на правото върху марка, а само относно правомощието използване на марката. Поради бланкетността на чл.172б, ал.1 от НК следва да се приеме,
че наказателната норма включва и чл.13, ал.2 от ЗМГО. При така внесената яснота
относно обхвата на нормата, се налага извода, че нито една от формите на
изпълнителното деяние не включва използване на сходни с марката знаци. Тъй като
по делото е установено именно това, съдът на първо място приема извода за несъставомерност на деянието.
На следващо място, в случай, че
се приеме, че деянието е престъпление, то при така установената фактическа
обстановка и след преценка на относимите към предмета
на доказване факти, съдът приема, че подсъдимият Л. не е осъществил състава на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.
Субект на престъплението по
чл.172б, ал.1 от НК може да бъде само лице, притежаващо качеството на търговец
или по занятие осъществяващо търговска дейност и което използва в тази си
дейност без изричното съгласие на притежателя на изключителното право марка
обект на това изключително право. Безспорно е, че подсъдимият Л. може да бъде
субект на това престъпление, тъй като е бил управител и едноличен собственик на
капитала на „ВИТ – ЛЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
и в това си качество е предлагал стоки в търговския си обект, находящ се срещу
бар „Валхала” в курортен комплекс Слънчев бряг.
Съдът счита, че не е доказано, че
в случая има незаконно „използване” на марка от подсъдимия Л.. Действително
понятието марка е регистрирано в чл.9, ал.1 от ЗМГО, съгласно който: „Марката е
знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на
други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци.”, а чл.13 от ЗМГО урежда правните последици от
регистрирането на съответната марка. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМГО:
„Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за
стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите-членки на
Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази
марка от него или с негово съгласие”, т. нар. „изчерпване на правото на марка”,
каквото е заглавието на цялата разпоредба. Това означава, че всяко лице,
закупило стока от пазара, спокойно може да я препродава и отговорност може да
се търси от лицето, пуснало стоката на пазара, ако същото не притежава
разрешение от притежателя на марката. Нормалната логика на търговския
стокооборот, когато един потребител закупува стоката от склад или магазин е да
предполага, че стоката, предлагана там е законна и отговаря на необходимите
нормативни изисквания, включително и че се продава със съгласието на
притежателя на марката. В случая не е доказано от кого са произведени стоките,
намерени и в търговския обект стопанисван от подсъдимия Л., в качеството му на управител
на търговско дружество, и доброволно предадени от него, и не е установено дали
производителят и лицето, пуснало стоките в продажба, е притежавал такова
разрешително. Не бе установено безспорно, че подсъдимият Л. е знаел, че
евентуално за тези конкретни стоки не е имало разрешение от притежателя на
марката за поставяне на сходен знак, като без значение е в случая за
„идентичност” или „сходство” става въпрос (различие, което има отношение в
случая само към степента на „вероятност за объркване на потребителите” – чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО), същият не е знаел, че закупува стока, която се намира на
пазара без съгласието на притежателя на марката и поради това препродавайки
тази стока, не е знаел, че на него самия ще му е необходимо такова разрешение.
Вярно е, че е налице изискването за полагане грижата на добрия търговец, но да
се сподели такова разбиране означава всеки търговец непрекъснато да се движи
със съответните експерти, които да проверяват всяка една стока дали отговаря на
съответните изисквания, дали има разрешение на притежателя на марката и т.н., а
това означава практически да се блокира търговския оборот. Действително грижата
на „добрия търговец” предполага по-високи изисквания спрямо действията му като
такъв в сравнение с „добрия стопанин”, но неизпълнението би породило достатъчно
основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
търговеца, която следва да бъде наложена от специализираните органи, но не и да
води автоматично до пораждане и на наказателна такава. За последното следва да
се установи именно директния умисъл на дееца. Така изложеното не се променя от
безспорния факт на публичност на регистъра на Патентното ведомство.
Неизвършването на проверката може да обоснове извършването на административно
нарушение, но не и да изпълни от субективна страна състава на дадено
престъпление.
В тази насока съдът намира, че не
следва да сезира компетентния административен орган по Закона за марките и
географските означения – Патентното ведомство, тъй като в настоящия случай
административно наказателно производство не може да бъде образувано, тъй като
ще бъде нарушен принципът non bis in
idem по чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, какъвто е случая с цитирания протокол № 7
към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от НС, обн.
ДВ, бр.87/24.10.2000г. и в сила от същата дата, са част от вътрешното право и
нещо повече – имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство,
които им противоречат). Освен това образуването на настоящото производство, с
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Л., изключва
ангажирането и на административно наказателната такава (ТР № 3/22.12.2015г. по
ТД № 3/2015г. на ОСНК на ВКС).
За пълнота на мотивите, според
настоящия съд, използваното понятие „без правно основание” в разпоредбата на
чл.172, ал.1 от НК се отнася за хипотезата за използването на географско
означение или негова имитация, но не и за използване в търговската дейност на
марка, като извод в тази насока е именно глаголът „използва” два пъти в
цитираната разпоредба и на съюзът „или”, поради което неправилно прокурорът го
е включил в обвинението.
Показанията на разпитания по
искане на обвинението свидетел А.Т. и тези на Х.Г. не допринасят за изясняване
на фактите по делото и съдът не може да обоснове изводите си въз основа на тях.
Макар обаче за ирелевантни за делото факти, показанията на тези свидетели, а и
на свид.А., допринасят за установената практика на „Турко, Т. и Турко” ООД. Голяма
част от служителите на това дружество, без значение от длъжността, на която са
назначени там, в действителност обикалят из страната, посещават
търговски обекти и когато забележат, че се разпространяват „фалшиви стоки”,
подават сигнал до съответните органи. За извършването на тази тяхна дейност тези
служители са преминали обучение (чрез провеждане на семинари) за да могат да
разпознават стоки, на които неправомерно са поставени знаци на търговски марки.
Изводите, които могат да се извлекат от тези показания са основно два: 1) само
след специално обучение може да се разпознае дали стоките са с произход от
притежателя на марката или свързано с него предприятие, както и в ТР № 1/2013г.
на ОСНК е цитирано Решение С-323/09 на СЕС, че това не може да се разбере и от
„относително осведоменият и в разумни граници наблюдателен потребител”; същото
обаче следва да се признае и за търговеца, различен от този, който е произвел
фалшифицираните стоки, след като не е преминал специално обучение и не
притежава специални качества и знания в тази област, колкото и да полага
грижата на добър търговец, и 2) освен
търговската дейност осъществявана от „Турко, Т. и Турко” ООД, насочена към реализиране на печалба, политиката
на този търговец, а и на търговците, които това дружество представлява, е
насочена и към друг начин на придобиване на приходи, а именно чрез участие в
наказателни съдебни дела като страна, в качеството им на ощетени юридически
лица и предявяване на граждански искове срещу подсъдими за престъпления по
чл.172б, ал.1 и ал.2 от НК. За целта търговското дружество, използвайки
специалните знания на своите служители, се опитва да изгради структурна мрежа
от отношения и интереси, които са насочени към образуване на такива наказателни
производства, каквото е настоящото, чрез подаване на сигнали срещу такива
търговци, които правомерно са придобили стоките, с цел излагането им за
продажба при правомерно осъществявана от тях търговска дейност, но не и срещу
производителите на тези стоки, които в действителност използват, като поставят
идентичен или сходен знак, с регистриран такъв и без съгласието на маркопритежателя, чиито права по този начин се нарушават.
По делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да е видно дали има или не осъществени от
митническите органи задържания на стоки, за които има основание да се смята, че
нарушават права върху интелектуалната собственост, с вносител „ВИТ – ЛЛ” ЕООД.
След като и според обвинението,
изградено на съдебната експертиза на М.А., че не са сходни, т.е. не се касае за
продажба на т.нар. стоки-менте, а се касае за идентични
стоки, то тогава неприложима е разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО, на
която се е позовал прокурорът в обвинението, а тази на чл.13, ал.1, т.1 от
ЗМГО, при която, съгласно разясненията, дадени в т.І.2 от ТР № 1 от
31.05.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, вероятността от объркване се
предполага.
Обвинението обаче не ангажира по делото
никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за умишлено престъпление, че
преди или най-късно към момента на започване на изпълнителното деяние, в
съзнанието на подсъдимия (когато опитът му като търговец е бил едва две години,
и който не е преминавал специално обучение за разпознаване нито дали върху
стоките и поставен знака на маркопритежателя или този
знак е идентичен или сходен с него, нито дали стоките са произведени от
притежателя на марката или от друго лице)
чрез излагането на стоките и предлагането им за продажба в търговския
обект, са съществували представи относно наличието на защитена търговска марка
с конкретно съдържание (словно, фигурно, графично, комбинирано), регистрирана
от друго лице или субект и ползваща се с правна защита на територията на
страната по силата на регистрацията си, както и съзнателни представи за липсата
на съгласие от страна на притежателя на правото върху тази марка за употребата
й от нея в търговската си дейност.
Липсата у подсъдимия на документи за
закупуване на стоките и за техния произход само по себе си не може да очертае
прекия умисъл у подсъдимия при осъществяване на престъпно деяние, тъй като той счита,
че продаваните от него стоки са оригинални, но това не е било само негово
убеждение, като от доказателствата по делото се установи, че това в
действителност е така.
Пак с оглед доказателствата по
делото, и в частност съдебно марковата експертиза, че предлаганите за продажба
в стопанисвания от подсъдимия обект стоки са оригинални (идентични), означава,
че не би могло да се направи извод за обратното, а именно, че същите са
неоригинални, фалшифицирани, въз основа на цените, на която той ги е предлагал
за продажба, конкретно посочени от свидетелите.
Така по делото липсват
категорични доказателства предлаганите от подсъдимия Л. процесни
слънчеви очила и часовници да не са оригинални, а да са сходни на
регистрираните марки, т.е. да са т.нар. стоки-менте,
така, че да създават погрешна представа у потребителите, че са произведени от
или със съгласието или под контрола на притежателите на регистрираните марки,
посочени по-горе, каквото е всъщност обвинението съгласно обвинителния акт
против подсъдимия Л.
Поради изложените съображения и
на основание чл.304 от НПК съдът призна за невиновен подсъдимия Л.Т.Л. и го
оправда по повдигнатото обвинение по чл.172б, ал.1 от НК.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства по
делото, подробно писани по-оре, съдът върна на правоимащото лице по следните
съображения:
Л.Т.Л. е оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. И след като това
е факт, то отнемането на вещите на основание чл.172б, ал.3 от НК е невъзможно,
тъй като разпоредбата третира отнемане на предмета на престъплението, в
извършването на което Л. е оневинен. По същите съображения е недопустимо
отнемането на иззетите промишлени стоки на основание чл.53, б.”б.” от НК,
когато вещите са принадлежали на виновния и са били предмет на умишлено
престъпление, в случаите, когато това е изрично предвидено в особената част на
НК – както се посочи по-горе, Л.Л. е изцяло оневинен в извършване на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Следователно позоваването на
разпоредбата на чл.53 от НК е недопустимо. Ето защо, от наличието на акт, с
който деецът е изцяло оправдан в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1
от НК, като последица следва връщане на иззетите като веществени доказателства
стоки на правоимащия – в случая на Л.Т.Л. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:*** Сава Раковски № 5, който е предал същите на органите на досъдебното производство.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото в размер на 357 лв. (триста
петдесет и седем лева), представляваща възнаграждения за вещи лица, изготвили
съдебните експертизи, остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: