Р Е Ш Е Н И Е
Номер 222 / 06.08.2020 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На петнадесети юли Година 2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ
УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1309 по описа за 2020 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на Община Стара Загора, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт С.Н. против решение № 350 от 10.03.2020г., постановено по
гр.дело № 3290/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът
обжалва атакуваното решение в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил
Община Стара Загора да заплати на Н.Т.Е. сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и стрес от
ухапване на безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2018г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски по делото. Изложени са съображения за това, че
първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което въззивникът моли то
да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с
което съдът да отхвърли предявените срещу Община Стара Загора искове.
Претендират
се направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени
искания не са направени.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което,
същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивникът Община
Стара Загора,
редовно и
своевременно призовани, за тях се явява процесуалния им представител старши
юрисконсулт С.Н., която моли да
се уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да се отмени изцяло обжалваното
Решение на РС-СТАРА
ЗАГОРА. Подробните
съображения са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на датата
15.07.2020 год. и в депозираната по делото подробна писмена въззивна жалба.
Въззиваемият Н.Т.Е.,
чрез процесуалния си представител адв. П.Х.- редовно и своевременно призована, не се явява лично,
вместо нея адв. Х., който моли да се остави без уважение въззивната жалба и да
се потвърди изцяло Решението на първоинстанционния съд. Подробните съображения
са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на датата 15.07.2020
год. и в депозирания по делото писмен отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 във връзка с чл.45 и във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че подадената въззивна жалба, се явява процесуално
допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство
правилно е установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените по делото
писмени доказателства – амбулаторен лист от датата 25.09.2018г., медицинско
направление от 25.09.2018г., медицинско направление от 26.10.2018г., се
установява, че вследствие ухапване от куче на датата 24.09.2018г. на въззиваемата
е назначено лечение с медикаменти, както и физиотерапия и рехабилитация. От
медицинско удостоверение с № 987/2018г., изготвено от д-р Д. – началник
Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД гр. Варна, е видно,
че при извършения на 25.09.2018г. преглед на въззиваемата се установяват
травматични увреждания – травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно – контузна
рана и ожулвания в областта на дясната подбедрица, които са резултат от
действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, и отговарят добре
да са получени при ухапване от куче в посоченото време – 24.09.2018г. Тези
констатирани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неоспасно за живота, ако не настъпят усложнения.
По делото е изслушано пред
първостепенния съд и заключение по назначената съдебномедицинска експертиза,
което се явява неоспорено от страните, и което и настоящият въззивен съд
възприема като компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че на 24.09.2018г.
/съдът приема, че в изписаната година е допусната техническа грешка, тъй като в
обстоятелствената част на заключението вещото лице изброява документи,
приложени към исковата молба и приети като доказателства, с посочена година на
издаването им - 2019г., вместо правилното 2018г./въззиваемата е получила
травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно – контузна рана и охлузвания в
областта на дясната подбедрица. Установените травматични увреждания напълно
отговарят да са получени от ухапване от куче, като е причинено разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По поделото е изслушана в качеството
на свидетел и лицето К.Т.А.-М., чиито показания, преценени съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира с доверието си – същите са последователни,
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката е
придружавала въззиваемата на процесната дата 24.09.2018г., когато вървейки по
ул. Граф Игнатиев в гр. Стара Загора, чули лай на кучета. Кучетата били три,
всяко с марка на ухото, без каишки и без стопани. Едно от кучетата захапало въззиваемата
за прасеца на десния крак, което й причинило силна болка. Впоследствие прасеца
придобил синьо – черен цвят, което наложило да поставят на въззиваемата
противобясна ваксина. До месец се получило одебеляване. Болките на въззиваемата
продължили около месец, като дълго време след това въззиваемата изпитвала страх
от бездомни кучета.
Ответникът обосновава защитата си,
като твърди, че служителите на общината не са бездействали противоправно. В
тази връзка, представя Писмо изх. № 10 -11 – 1688/14.02.2019г. на ОДБХ – Стара
Загора, Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета,
приета с Решение под № 225 по Протокол № 9/31.05.2012г. на ОбС – Стара Загора,
и Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията
на Община Стара Загора и за организация работата на Общински приют за
безстопанствени животни Стара Загора, приета с Решение № 1195 по Протокол №
26/25.10.2017г. на Общински съвет – Стара Загора.
Правилно решаващият
съд приема, че
предявеният иск е
основателен и е налице непозволено увреждане, претърпяно от въззиваемата, тъй
като с
горепосочения резултат е настъпила и вредата в патримониума на
пострадалата по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Правилно съдът приема, че рязкото
влошаване на здравословно състояние и впоследствие и настъпилата травма на
пострадалата Ефтимова е именно в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда
по отношение на същата пострадала и ухапването от горепосоченото бездомно куче
и че е налице причинната връзка между двете.
Правилно,
законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички
законови предпоставки за уважаването на иска на въззиваемата по чл. 49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД. В този смисъл съобразно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно
нормата на чл. 49 от ЗЗД Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на въззивника е по чл.49 от ЗЗД и е за чужди противоправни и виновни деяния. Община Стара Загора следва
да отговаря за дейността на организацията и съответните служители в нея, които
е привлякло и допуснало да работят в нейна полза и за нейна сметка по надзора
на бездомните и безстопанствени кучета на територията на Община Стара Загора. В
този смисъл тази отговорност се явява обезпечителна по своя правен характер,
тъй като въззивната Община гарантира пред своите граждани, че ако случайно
станат жертва на непредвидена вреда в вследствие на ухапването от
безстопанствено куче, то ще се гарантира именно репарирането на причинените
вреди. Налага се извода, че отговорността
е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа, до които
правилни и законосъобразни изводи е достигнал и първоинстанционния съд.
Въззивната
инстанция приема, че в настоящата ситуация Община Стара Загора не е доказала
изпълнението на нормативно предвидените й задължения за ограничаване и контрола
над безстопанствените кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в
сила от 31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона,
са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията
на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се
намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и
здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.
47, ал. 1 ЗЗЖ) Съгласно § 5 от
ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона (който е бил
продължен с §
17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и отменен Дв,
бр.34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват
настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл.
41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, в чл.
47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл.
50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите
на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези
мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е
задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49
от ЗЗЖ. Изпълнението на това задължение обаче нито възниква, нито е
обвързано със срока по §17 .
|
|
|
|
|
От представените от въззивника
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
изпълнението на задълженията по чл. 40,
41,
47
и 48
ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на
мерките и извършването на действия по
установяване и контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. По
делото не се установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижата
си за опазване живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата
грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на
скитащи кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени надлежно.
Макар общината да е приела Наредба за реда и условията на отглеждане на животни
компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в
общински приют за безстопанствени животни Стара Загора, както и Програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, то липсват данни
адекватно да са приложени нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на
града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над
граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в
неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от
агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на ответната община за
противоправното бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
|
|
|
|
|
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на Община
Стара Загора: а/ налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на
служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване агресивно поведение на бездомните кучета към хора или животни,
за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор
и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения
произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2,
чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита на животните, както и
от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на неимуществени вреди на въззиваемата,
изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилото в резултат на
нападението на бездомното животно ухапване на дясната подбедрица; в/ налице е
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на животните.
В
хода на делото се установи, че въззиваемата е претърпяла болки и страдания в
резултат от причинените оток, кръвонасядане, разкъсно контузна рана и
охлузвания от ухапването от куче в областта на дясната подбедрица. Оздравителният
период при посочените травматични увреждания е в рамките на около три седмици.
Настъпилият инцидент е дал отражение и на психическото състояние на въззиваемата
– изживяла е силна физическа болка, все още изпитва страх от бездомните кучета.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на
размера на обезщетението, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет,
продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната
към момента на увреждането и др.
Успешното провеждане на иска за обезщетение
на причинени от непозволеното увреждане вреди предполага установяване на
наличието на вредоносния резултат, който
се явява и в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на
нея. В случая и тези елементи са налице.
Съдът
приема, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред
двете съдебни инстанции, предявените срещу Община Стара Загора искове са били
доказани, предвид което същите са били уважени от първоинстанционния съд до
размера на обезщетение от 2000 лева, като в останалата му част до размера на
претендираните 3000 лева искът е бил отхвърлен.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. съдът взе предвид и следните обстоятелства:
Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и емоционалната сфера и живот, както и достойнството
на пострадалия, от настъпилата вреда в неговия патримониум. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, които той е преживял вследствие на
настъпилата вреда. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига
вредата му да е действителна и сериозна, както е именно в настоящия случай.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Въззивният
съд приема, че е неоснователен и несъстоятелен доводът, изложен от
жалбоподателя във въззивната му жалба, че размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди не е завишено по размер и е съобразено с
принципите на чл.52 от ЗЗД. Последователна е съдебната практика на ВКС относно
размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди действително
настъпилите вреди. При претендирани обезщетения за неимуществени вреди е
приложим принципът на справедливото обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни
обстоятелства. В конкретния случай, съгласно заключението на приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на
описания в исковата молба инцидент – ухапването от горепосочено бездомно куче,
още повече че кучетата са били и повече от две, което създало и допълнителен
стрес у пострадалата и нейните придружители.
Приетите като писмени
доказателства по делото - представените с исковата молба медицински документи,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и установените от
свидетелите обстоятелства и факти, са установили по категоричен начин изложеното
в исковата молба и водят до извода за преживените от въззиваемата болки и
страдания вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното
ухапване.
При
определяне размера на дължимото на въззиваемата обезщетение за репариране на
причинените й на 24.09.2018 г. неимуществени вреди, Старозагорският районен съд
е взел предвид релевантните за определянето му критерии, задължителните
указания, съдържащи се в ППВС №4/68 год.
Така,
при определянето на дължимото на въззиваемата обезщетение PC –
Стара Загора се е ръководил както от възрастта на пострадалата, страданията и
негативните психически преживявания, които тя е изпитала и преживяла, така се е
съобразил и със съдебната практика, а също и като се има предвид житейски
оправданото в подобни ситуации. Именно правилно установената фактическа
обстановка и верните и правилни правни изводи на първата инстанция, и
въззивният съд счита, че присъденото в
полза на пострадалата обезщетение се
явяват в адекватни и съответни размери, които изцяло съответстват на
действително претърпените от нея болки и страдания, вследствие на настъпилото
увреждане в нейния патримониум.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция счита, че решението на РС-Стара Загора е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а въззивната жалба е неоснователна и недоказана и
като такива следва да бъдат оставена без уважение, като решението на Старозагорския
РС бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.
На основание
чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемата и ищца направените от
последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат –
адвокат П.Х., които съобразно списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен за въззиваемата пред
въззивния съд от пълномощника им адв.Х. и съобразно представения договор за правна
помощ от 01.06.2020 год. /съответно на лист 17 от настоящото дело/ възлизат
общо на сумата от 500 лева договорено и заплатено възнаграждение заплатено от
въззиваемата за въззивната инстанция.
Пълномощника
на въззивника ст.юрисконсулт С.Н.е направила възражение за прекомерност
на
присъдените по делото разноски, което възражение въззивният съд намира за неоснователно поради следните съображения:
Съдът счита,
че размерът на посоченото и определено възнаграждение на въззиваемата за въззивното производство в
размер на 500 лева е неправилно и необосновано завишено и същото следва да бъде
намалено от настоящия съд и тъй като е в противоречие с разпоредбите на Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението
на жалбоподателя, че посоченото в договора за правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, противоречи на разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за МРАВ, която гласи, че за защита по дела с определен интерес минималните
възнаграждения са следните:
2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; Това означава, че при процесния иск с цена
и интерес от 3000.00 лева минималното възнаграждение при този интерес възлиза
на 370.00 лева /т.е. 300 лева + 70.00 лева/.
Независимо от
това съдът счита, че настоящия спор не представлява и фактическа, и правна
сложност при установяването на конкретните факти и извършването на необходимите
процесуални действия по доказването им, както и относно приложението на
материалния закон, което е наложило издирването и прилагане на приложимата
съдебна практика, по сега действащите ЗЗД и ГПК.
На основание
на гореизложеното, съдът следва да уважи като основателно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено в
договора за правна помощ на въззиваемата и нейния пълномощник адв. П.Х..
На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е под 5000 лева, настоящото въззивно решение не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 350
от 10.03.2020г., постановено по гр.дело № 3290/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА
СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“
№107, представлявана от кмета на общината Ж.Т., да заплати на Н.Т.Е., ЕГН
**********,***, чрез пълномощника си адв. Х. ***, ***, направените
разноски по делото пред въззивната инстанция, общо в размер на 370,00лв. /триста
и седемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.