ПРИСЪДА № 8
Гр. Разград 31 03 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на тридесет
първи март 2011 година в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : С.К.
Р.Б.
Секретар
: М.Н.
Прокурор :
Антония Донева
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
нох
дело № 33 по описа за 2011 г.
и
на основание чл. 303 от НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.А., ***, живущ ***, български гражданин, неграмотен, вдовец,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08 11 2010 г. в гр. Исперих,
обл. Разград, умишлено умъртвил И. Я. ***- престъпление по чл. 115 от НК за
което го ОСЪЖДА НА дванадесет години
лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 373, ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА определеното наказание от дванадесет години лишаване от свобода с
една трета до размера на ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание
чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор
при строг първоначален режим.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с
ал. 2 от НК съдът приспада предварителното задържане, считано от 08 11 2010
г.до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.А. да заплати на Н.Б.А., ЕГН **********
сумата 15 000 / петнадесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08 11
2010 г. до окончателно плащане, като отхвърля гражданския иск в останалата му
част до първоначално предявения размер от 40 000 лева, като недоказан.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, ал. 1, т. 11 вр.
с чл. 53 от НК веществените доказателства :
-
1 бр. несгъваем нож с
дължина 0,23м., с червено-кафява дръжка, с отвори в горната част на острието;
-
1 бр. зелена найлонова
торбичка, с която е пренесен в РУП - гр. Исперих 1 бр. несгъваем нож с дължина
0,23м., с червено-кафява дръжка, с отвори в горната част на острието;
-
Земна маса /пръст/,
напоена с тъмночервена, наподобяваща кръв течност, от начало на следа със същия
цвят пред дом № 22 в кв. „Запад" гр. Исперих;
-
Земна маса /пръст/,
напоена с тъмночервена, наподобяваща кръв течност, от край на следа със същия
цвят -петно с диаметър 0,30 м., находящо се на 1,00м. преди югоизточен ъгъл на
дом 3 в кв. „Запад" гр. Исперих и на 0,60м. от източна фасадна кирпичена
стена на същия дом;
- Земна маса /1 бр. камъче
с неправилна форма/, опръскано с тъмночервена, наподобяваща кръв течност, от
средната част на следа със същия цвят, открито върху неасфалтираната улица
между домове № 22 и № 3 в кв. „Запад" в гр. Исперих, на 1,40м. от западна
ограда на дом № 22 и на 0,60м. преди нивото на началото на улицата;
-
Натривка от показалец на
лява ръка на; натривка от среден пръст на лява ръка; натривка от палец на дясна
ръка; натривка от показалец на дясна ръка; натривка от среден пръст на дясна
ръка на; натривка от врата /шията/ - отпред на лицето, всички на подсъдимия А.;
- натривки
от китките на ръцете на трупа на И. Я.С. и нокти от пръстите на ръцете на трупа
на И. Я.С. да се унищожат след влизане в сила на присъдата
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- 1
бр. сива на цвят мъжка риза с дълъг ръкав марка „Myvet", с петна от тъмночервена,
наподобяваща кръв, течност по яката и 1 бр. мръснобяла на цвят памучна тениска
с къс ръкав, с петна от тъмночервена, наподобяваща кръв, течност около яката да
се върнат на собственика им - подсъдимия
А..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.А. да заплати по сметка на
Разградски окръжен съд за разноски по делото сумата 330 лева, както и сумата
600 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския
иск.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и
протестира в 15 – дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.
Председател :
Съдебни заседатели : 1.
2.
МОТИВИ към присъда № 8 /
31 03 3011 г., постановена по нох дело № 33 / 2011 г. по описа на ОС – Разград,
съдия – докладчик Лазар Мичев
Обвинението против подсъдимия А.Г.А. е
в това, че на
08 11 2010 г. в гр. Исперих, обл. Разград, умишлено умъртвил И. Я. ***-
престъпление по чл. 115 от НК.
Окръжна прокуратура Разград подържа
така повдигнатото и предявено обвинение.
Гражданският ищец Н.А. подържа
предявения от него граждански иск против подсъдимия за сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от деня на деликта до окончателно плащане.
Подсъдимия А. направил самопризнания
още при разпита му на досъдебното производство, което се подкрепя и от
останалия доказателствен материал. С оглед на тези обстоятелства и
предоставената от закона възможност съдът взе служебно решение за провеждане на
предварително изслушване по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимия и защитника му заявиха, че са съгласни да бъде проведено съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Освен това
подсъдимия лично заяви, че признава изцяло изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти, след като му бяха разяснени правата по чл. 371 от НПК. Съдът, след като
установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти.
Подсъдимият А.Г.А. /А. А. Х./ и
пострадалата И. Я. *** живели около 16 години на семейни в дома на му в с.
Малко Враново, обл. Русе. И двамата имали свои деца. През тези години се разбирали
добре, не се чувало да се карат, нито имало данни за случаи на агресия от
страна на обвиняемия спрямо жена му. Свидетелката И. Б. - внучка на
пострадалата С. забелязала, че от около една година преди инцидента баба й
започнала да се държи странно, според нея „не била наред с главата". По
това време пострадалата за пръв път напуснала обвиняемия и отишла при сина си -
св. Н.А. ***. Казала му, че е напуснала мъжа си, защото бил посегнал да я удари
и заплашвал да я убие, като в последствие подсъдимия отрекъл това. Пострадалата
гостувала на синовете си в с. Веселец около седмица, след което подсъдимия
отишъл да я вземе и тя с прибрала с него. Не станало ясно за какво са се
скарали.
През месец септември
2010г. С. *** и отседнала при сина си Б.А., който работел в Гърция, но към него
момент си бил у дома. Обяснила му, че се разделила с А. и не желае повече да го
вижда. Малко време преди това двамата с подсъдимия били в София при другият й
син - св. Я.А.. Докато били там двамата не се карали. Пострадалата не се
оплаквала на сина си от мъжа й. В София двамата останали около месец. През това
време св. Я.А. забелязал, че подсъдимия имал навик да носи със себе си малък
сгъваем нож, който ползвал при хранене. От София обаче подсъдимия си купил и
голям нож с кожена кания. Когато си тръгвали, пострадалата казала на сина си,
че има намерение да си вземе багажа и да отиде при брат му Б.. Не му казала
обаче, че смята да се раздели с подсъдимия.
След като напуснала подсъдимия,
пострадалата С. заживяла с бащата на съпругата на сина си Б. – св М. ***. Пред
него тя споделила, че подсъдимия я
ревнувал много и я заплашвал, че ако го напусне, ще я убие. Тъй като не й
харесало да живее в дома на Х., тя си тръгнала, като му обяснила, че ще замине
при сина си Б. в Гръция. Отишла обаче при внучката си И., която живеела в гр.
Исперих. Казала й, че напуснала и дядо й М. Х. и останала да живее при нея.
На
08.11.2010г. подсъдимия А., който междувременно бил разбрал, че С. ***, отишъл
там с намерение да я помоли да се върне да живее при него. Попитал св. М. Х.
къде е дома на И. и тя се съгласила да го заведе до там. Обвиняемият й обяснил,
че търси бабата на И., с която живее, за да вземе от нея някакви документи.
Пострадалата излязла на улицата заедно с внучката си. След като подсъдимия
видял пострадалата веднага я хванал за дрехите и започнал да я дърпа,
приканвайки я да тръгне с него. Заканил се, че ще я убие с нож. Пострадалата се
съгласила да тръгне, но го молела да я изчака да си събере дрехите и да си
вземе лекарствата. Той обаче не се съгласил и продължил да я дърпа. Внучката й И.
се опитала да освободи баба си, но не успяла. Свидетеля А., който случайно бил
на улицата и видял инцидента, също се опитал да се намеси и да вразуми
обвиняемия, но той заплашил, че ще намушка пострадалата с нож. Казвайки това,
извадил от дрехите си нож с острие около 20 см. и я намушкал в областта на
гърдите два-три пъти, държейки я същевременно за дрехите с другата си ръка.
Свидетеля А. се опитал да го възпре, като го ударил с пръчка, намерена от него
на улицата, но не успял да предотврати случващото се. Свидетелката И. Б. се
опитала да подкрепи баба си и да я заведе вътре, но тя, след като направила
няколко крачки, паднала на земята. Подсъдимия видял, че С. е ранена и побягнал
по посока към центъра на гр. Исперих, държейки ножа в ръцете си. Свидетеля А.
тръгнал след него с намерение да го проследи и да каже на полицията къде е
отишъл. Междувременно полицейските служители – свидетелите Г. и В., които около
13.30 ч. получили сигнал за произшествието, пътувайки към дома на Б., получили
информация за посоката, в която избягал
извършителят и отправяйки се натам го засекли. При спирането на полицейския
автомобил на около 2 метра от него, обвиняемият се самонаранил с ножа, който
продължавал да държи в ръката си в дясната част на врата, след което изпуснал
ножа. Полицаите прибрали ножа в найлонов плик и в последствие го предали на
разследващите. Откарали обвиняемия в МБАЛ - Исперих, където му била оказана
медицинска помощ. Прегледалият го хирург констатирал, че нараняването му е
повърхностно.
Междувременно пострадалата била откарана
от екип на ЦСНМП в болницата, където обаче в 13.50 ч. била констатирана смъртта
й.
В 17.25 часа подсъдимия А. бил
освидетелстван при което е констатирано, че раната на врата му е с дължина
1,2см. и плитко дъно. В 18. 25 ч. му била взета кръв за установяване наличието
на алкохол. Според вещото лица по назначената химическа експертиза, такъв не е
констатиран нито в кръвта на обвиняемия, нито на пострадалата.
При
огледа и аутопсията на трупа на пострадалата И. Я.С. е установено:
1. Остра кръвозагуба със сърдечна
тампонада, изпълване на сърдечната торбичка с 240 мл кръв и съсиреци / хемопорикард
/ от проникващо в сърцето прободно - порезно нараняване и кръвопропиване на
рехавите тъкани около перикардната торбичка с кръв; прерязване на перикарда;
обща анемия на вътрешните органи; мековата, със сбръчкана капсула слезка;
по-бледи послесмъртни петна
2. Проникващо в сърцето прободно - порезно
нараняване - кожна рана в лява гръдна половина с дължина 4 см., остри ъгли / по-изразено
на долния, където има и надрязване / и гладки стени, подлежащо прерязване на
подкожието, междуребрените мускули на ниво З / 4 - то ребра, перикарда, изцяло
предна стена на лява камера и непълно прерязване на задната стена от вътрешната
страна - на 7.5 см над сърдечния връх.
Общата конфигурация на
увреждането в лява гръдна половина е показала прободно - порезно нараняване с
леко коса посока на раневия канал – отгоре / надолу и отвътре / навън.
При налагане на сонда от
кожната рана до вътрешната страна на задната стена на лява камера е установена
обща дължина на раневия канал е 11.5 см.
Наличието на едно надрязване / като малко
отклонение / в долния ъгъл на кожната рана показва, че е действало едноостро
прободно - порезно оръжие с тесен гръб / нож / и че режещата страна на острието
е сочела надолу.
3. Прободно - порезно нараняване в дясна
гръдна половина, проникващо и в коремната кухина - вертикална кожна раната с
остри ъгли / по-изразено в долния край /, гладки стени и дължина при събрани
ръбове 2.7 см., подлежащо гладко прерязване на подкожие, междуребрена
мускулатура под 6-то ребро, диафрагмата и проникване в черния дроб, където
завършва сляпо по горната повърхност на десния му дял;
4.
Проникващо в коремна кухина прободно - порезно нараняване - вертикална кожна
рана с дължина 2.8 см, гладки стени и остри ъгли - по-изразено на долния, с
пълно прерязване на дебелината на коремната стена и дължина на раневия канал 4
см;
5. Оток на мозъка и белите дробове;
точковати
кръвоизливчета по повърхността на белите дробове; цианоза на
лицето, шията, рамената и най - горния отдел на гръдния кош;
пълен стомах, пълен пикочен мехур; липса на алкохол в кръвта.
Причината за смъртта на И.
С. е острата кръвозагубата от проникващото в сърцето прободно - порезно
нараняване, довело до излив на 240 мл кръв в околосърцевата торбичка и
тампонада на сърцето.
Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо.
Уврежданията са получени
приживе, видно от находката при аутопсията - колекция от кръв и съсиреци в
сърдечната торбичка, кръвопропиване на меките тъкани около перикарда,
изразената анемия на вътрешните органи, развилия се оток на мозъка и белия
дроб.
Заключението по
назначената съдебно-психиатрична експертиза е, че по време на деянието подсъдимия
А. бил видимо ядосан, но поведението му било адекватно на създалата се ситуация
и изводимо от нея. Същия не се е намирал нито в състояние на патологичен афект,
нито в състояние на физиологичен афект Оценявайки емоционалното състояние на
подсъдимия и цялостното му поведение по време на деянието вещото лице изключва
подсъдимия да се е намирал в състояние на патологичен афект, което определя
като “краткотрайно разстройство на съзнанието “ . Освен това вещото лице сочи,
че под физиологичен афект се разбира рязко изразено колебание на емоциите. Той
представлява силно, внезапно настъпващо, краткотрайно, но бурно протичащо
чувство, предизвикано най често от неприятни преживявания. Съпровожда се от
промени във възприятно - представната сфера и мисловния процес, в мимическата и
жестова изразност, в двигателната активност, вегетативно ендокринната
корелация, сърдечно - съдовата система, дейността на вътрешните органи и на
тазовите резервоари. Съзнанието е ясно, но често стеснено.
Ясното съзнание определя лицата
извършили инкриминирано деяние в състояние на физиологичен афект, като
вменяеми. Физиологичния афект зависи от силата и значимостта на дразнителя, от
вида на темперамента на индивида, от типа на висшата му нервна дейност, от
моментното състояние на психиката му.
От събраните материали
по делото вещото лице установило, че А.
е възприемал фактическата обстановка, разположението си спрямо пострадалата,
участието си, и нанесения удар - къде, в коя област на тялото на пострадалата,
нейната реакция, реплики и т.н., т.е. при описаната в обясненията му ситуация
не се откриват тежки промени във възприятията и ограничение върху контрола над
ситуацията. Характерно за това състояние е внезапността на възникване и
деянието се извършва с най близкия предмет. Няма планиране. Докато в случая
действията и обясненията на обвиняемият сочат на подготовка и планиране на
деянието. Взел е големия си нож, а не както обикновено малко сгъваемо ножче и освен
това още след като вижда жена си, започва да я заплашва, че ще я намушка с нож.
Непосредствено след
извършване на деянието А. е със защитно поведение — бяга от местопрестъплението
и прави опит да се самоубие, като се самонаръгал с ножа, с който е извършил
престъплението. Това също дало основание на вещото лице да отхвърли по
категоричен начин наличието на физиологичен афект.
Дълбока психична астения
характерна за постафективното състояние също не се отчита. Напротив - по
свидетелски показания А. бил превъзбуден и словесно агресивен.
Анализът
на състоянието на дееца по време и след деликта дал основание на вещото лице да
приеме, че емоционалните му реакции не достигат дълбочината на физиологичен
афект независимо, че действията му се отличават с внезапност и импулсивност.
Подсъдимия А. не се води в регистрите
на ДПО – Разград и не страда от психично заболяване. Може да разбира свойството
и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.Може да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Резултатите от проведеното отчитат развитие на психичните
сфери в норма. Памет и интелект в норма. Интелектуалното развитие е съответно
за възрастта и придобития житейски опит. Няма патологични мотиви при извършване
на деянието.
Очертаната фактическа обстановка,
изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия, се подкрепя от събраните да досъдебното производство доказателства:
Показанията на свидетелите Я.А., Н.А., М. Х., С. Ю., С. Б., Ш. А., И. Б., Р. А.,
М. Х., М. Г. и Ю. В., както и обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на
местопроизшествие, и фотоалбум към него, биографична справка, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за разпознаване на
лица и предмети и фотоалбум към него, протокол за освидетелстване и фотоалбум
към него, протокол за вземане образци за сравнително изследване, протокол за
оглед на труп, служебна бележка, удостоверение за наследници, акт за смърт,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, заповед за задържане,
протоколно определение за вземане мярка за неотклонение, справка за съдимост,
съдебно – медицинска експертиза, съдебно – психиатрична експертиза и химическа
експертиза, както и веществените доказателства.
Изброените по – горе
доказателства са логични, последователни и кореспондиращи си. В съвкупността си
те в хронология пресъздават имащите значение за разкриване на обективната
истина по делото факти. В показанията на свидетелите И. Б. , Н.А.,Я.А., М. Х., С.
Ю., С. Б., Ш.
А. се съдържат данни за съвместния живот и взаимоотношенията
между подсъдимия и пострадалата. Всички
изброени са близки на единия или на другия, но така или иначе са познавали и
двамата. Очевидци на самото извършване на убийството били свидетелите М. Х. и Р.
А.. Св. И. Б. също станала свидетел на част от събитията, случили се на
улицата. Тя не видяла конкретните действия на подсъдимия, при които той намушкал
пострадалата с нож. Била очевидец обаче на възникналия конфликт в началото и в
края, когато видяла от гърдите на баба й да тече кръв. Свидетеля А. разпознал
подсъдимия като лицето, наръгало с нож пострадалата. Той е и този който
проследил подсъдимия до момента в който бил задържан от полицейските служители
– свидетелите Г. и В.. Те видели как подсъдимия с носения от него нож се
порязал в областта на шията. Този нож бил иззет и приложен по делото като
веществено доказателство. Този нож е бил разпознат от св. Я.А. като ножа,
закупен от подсъдимия от гр. София, при престоя му там. При задържането на
подсъдимия бил извършен обиск, при който наред с другите вещи, описани в
протокола / л. 139 от ДП /, е иззето и джобно ножче с калъф, като и кожен черен
калъф за нож.
От заключението на изготвената и
приложена по делото СМЕ се установява причинно следствената връзка между получените
от пострадалата наранявания и настъпилата в резултат на това смърт.Две от трите
прободно – порезни наранявания са в областта на жизнени важни орган, каквито са
сърцето и черния дроб. Като причина за смъртта вещото лице сочи острата
кръвозагуба от проникващото в сърцето нараняване. Смъртта е била неизбежна и е
настъпила бързо.
Заключението на съдебно – психиатрична
експертиза сочи, че подсъдимия не се води в Регистрите на ДПО – Разград, не
страна от психично заболяване. Може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Извършеното от подсъдимия деяние се
обяснява с освобождаващото действие на агресивно поведение от конфликтна
ситуация в семейството и от ниското ниво на психическа адаптивност на
подсъдимия, като следствие на общата му емоционална неустойчивост. В
заключението си вещото лице категорично изключва наличието на афект у
подсъдимия.
В своята съвкупност събраните на
досъдебното производство преки и косвени доказателства, изброени и обсъдени по
– горе, изцяло подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и го сочат
като единствено възможния автор на деянието.
От правна страна:
При тези фактически констатации съдът
прие от правна страна, че с действията си подсъдимия е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл. 115 от НК.
От обективна страна: Деянието е
извършено с активни действия от страна на подсъдимия А. спрямо пострадалата С.
– нанесъл е със сила три удара с нож в жизнено важни области - лявата гръдна
половина и корема. Налице е безспорна причинно – следствена връзка между
деянието и настъпилия съставомерен резултат.
От субективна страна: Подсъдимият А.
извършил деянието при форма на вината – пряк умисъл. Формата на вината се
обективира в действия. За установяване на умисъла е необходима цялостна оценка
на всички факти и обстоятелства, които индивидуализират деянието и свързаните с
него последици. Нанасяйки със сила удари с голям нож в гърдите и корема на
пострадалата С., където са разположени жизненоважни органи, подсъдимия
съзнавал, че по този начин ще предизвика смъртта й.
По делото не е налице хипотезата на
чл. 118 от НК. Подсъдимият А. не се е намирал в състояние на силно раздразнение
- съдебно психиатричната експертиза не установява наличието на афект към
момента на извършване на деянието. Не са налице доказателства да е налице
поведение от страна на пострадалата, което да е предизвикало състояние на силно
раздразнение у подсъдимия / например обида, клевета или др. /. Такова поведение
не е налице от страна и на други лица, присъствали на инцидента. Твърдението на
защитата, че подсъдими се намирал в състояние на афект, поради обстановката и
намесата на св. А., не намират никаква опора в събрания доказателствен
материал.
С оглед на изложеното подсъдимия А.Г.А.
бе признат за виновен в това, че на 08 11 2010 г. в гр. Исперих умишлено
умъртвил И. Я. *** – престъпление по чл. 115 от НК.
Относно наказанието:
Предвид реда по който бе проведено
съдебното производство, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието следва
да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази разпоредба,
при постановяване на осъдителна присъда, следва да бъде определено наказание съобразно
общите правила на НК, което да бъде намалено с една трета.
Така съобразно принципа на
законоустановеност на наказанието съдът прие, че следва да се съобразят вида и
размера на предвиденото в НК наказание за конкретното престъпление – от десет
до двадесет години лишаване от свобода.
Съобразно принципа на индивидуализация
на наказанието съдът прие, че следва да се отчетат степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете необременото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни, изразеното съжаление и разкаяние за стореното. От друга страна обаче
като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете показността на извършеното. В
тази връзка съдът прие, че изпитваната от подсъдимия ревност по никакъв начин
не оправдава крайните му действия.
Съвкупната преценка на всички изложени по –
горе фактори води съда на извода, че наказанието на подсъдимия А. следва да
бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на
дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК съдът
намали с една трета до размера на осем години лишаване от свобода. Това
наказание на основание чл. 57, ал.
1 вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС подсъдимия следва да изтърпи в
затвор при строг първоначален режим.
Съдът констатира, че в случая не са
налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1
от НК – няма нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито
изключително такова обстоятелство.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с
ал. 2 от НК съдът приспадна предварителното задържане, считано от 08 11 2010
г.до влизане в сила на присъдата, като зачете един ден задържане за един ден
лишаване от свобода.
Съдът прие, че предявения иск е
основателен и доказан, но завишен по размер, поради което на основание чл. 45
от ЗЗД съдът осъди подсъдимия А.Г.А. да
заплати на сина на пострадалата Н.Б.А. сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 08 11 2010 г. до окончателно плащане, като отхвърли гражданския иск
в останалата му част до първоначално предявения размер от 40 000 лева,
като недоказан. Съдът прие че уважения размер на гражданския иск ще отговори на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се имат предвид конкретните
отношения между пострадалата и гражданския ищец – от години са живеели в
различни населени места и не са подържали интензивни контакти.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 вр.
с чл. 53 от НК съдът се произнесе и по въпросите относно веществените
доказателства.
На основание чл. 189, ал. 3 от НК
съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото и държавна такса върху
уважената част на гражданския иск.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата си.
Председател :
MH