Решение по дело №2831/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 478
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20177040702831
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

478                         дата  15 март 2019 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 25 февруари 2019  год., в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 2831 по описа за 2017 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от ЗУТ.

            Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с“ АД, гр.Елхово против Заповед № 8-Z-1046/30.08.2017г. на кмета на Община Созопол, с която е одобрен ПУП-ПРЗ, за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор *по КК на гр.Созопол, местност „Мапи“, землище Созопол, като същият се урегулира с цел изграждане на сгради за отдих и курорт, обособява се нов УПИ с номер ІІ-54.33 (по нанесени корекции в зелен цвят), с площ от 2349 кв.м., местност „Мапи“, землище Созопол и същият се отрежда за изграждане на сгради за отдих и курорт, с параметри на застрояване: за охранителна зона „А“ от ЗУЧК – плътност макс. 20%, кота корниз Н макс. = 7м, Кинт макс. = 0,5, минимална площ за озеленяване 70%, като ½ от нея да е отредена за дървесна растителност; за охранителна зона „Б“ от ЗУЧК – плътност на застрояване макс. 30%, кота корниз Н макс. = 10м, Кинт макс. = 1.0 и минимална площ за озеленяване 50%, като ½ от нея да е отредена за дървесна растителност. Със заповедта са одобрени и план-схемите на инженерната инфраструктура в обхват на ПУП.

            Жалбоподателят „Хелио-тур-с“ АД оспорва издадената заповед, като възразява, че процедурата по изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ е била проведена без негово участие като собственик на постройки в имота, които е следвало да бъдат отчетени при одобряването на плана и да се нанесат в проектите по част Геодезия и Архитектурна, като за тях също се предвидят УПИ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на своите възражения и твърдения.

            Кметът на Община Созопол се представлява от пълномощник, който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

            От заинтересованите страни лично се явява Е.Г.Г., който моли жалбата да бъде отхвърлена. В.Г.Г. не се явява, като заинтересованите страни се представляват от общ пълномощник, който взема становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Предвид безспорния факт, че заповедта не е била съобщена на жалбоподателя, следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок. По отношение правния интерес на жалбоподателя от водене на настоящото оспорване и в отговор на възражението на пълномощника на заинтересованите страни в тази връзка, изразено в негово становище на л.95 от делото, съдът намира за необходимо да отбележи следното: представените по делото доказателства сочат, че в КР към КК жалбоподателят „Хелио-тур-с“ АД е записан като собственик на ПИ с идентификатор ***. Този имот се явява съседен на процесния с идентификатор *по КК на гр.Созопол, местност „Мапи“, по отношение на който се процедира процесния ПУП-ПРЗ и предвид обстоятелството, че се променя предназначението на този имот, то жалбоподателят се явява заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, т.е. правният му интерес е обоснован.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Данните от административната преписка сочат, че в КР към КК жалбоподателят „Хелио-тур-с“ АД е вписан като собственик на имот с  идентификатор **по КК на гр.Созопол. Собственици на съседния имот  с идентификатор *са заинтересованите страни В.Г. и Е.Г., по чието искане е била инициирана процедура за промяна предназначението на имота като земеделска земя, като в тази връзка е била издадена Заповед № Z-895/21.06.2010г. на кмета на Община Созопол, с която е допуснато изработването на ПУП – ПРЗ на имота, попадащ по предвижданията на проекта за изменение на ОУП в територия за курорт и допълващи дейности, с отбелязване на подлежащите на спазване изисквания. Заповедта е влязла в сила.

Със заявление вх. № 5-94Р-16/09.05.2017г. пълномощник на заинтересованите страни е поискал изработването на ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор +++, с цел извършване промяна на предназначението на земеделската земя. Изработен е проект, включващ части градоустройство, геодезия, ВиК, ел.схеми, съгласувани с експлоатационните дружества, благоустройство, инженерна геология. Предложението е било съгласувано и с РИОСВ, за което е било представено Решение № БС-64-ПР/26.08.2010г., потвърдено впоследствие с писмо № ПД-755/3/19.04.2017г. Внесеният проект  е бил разгледан на заседание на ОЕСУТ при Община Созопол, за което е съставен Протокол № 5-94-Р-16/2/12.06.2017г., видно от което, прието е, че проектът отговаря на нормативните изисквания.

При тези фактически данни и след като се позовал на обстоятелството, че по действащия ОУП на Община Созопол, одобрен със Заповед № РД-02-14-539/13.07.2016г. на министъра на РРБ, имотът попада частично в охранителна зона „А“ и охранителна зона „Б“  от ЗУЧК, в устройствена зона  за курорт и допълващи дейности ОК 4  (11), с отреждане за изграждане на сгради за отдих и курорт и след като посочил, че предвижданията на одобрявания ПУП съответстват на предвижданията по ОУП, издал процесната Заповед № 8-Z-1046/30.08.2017г., с която одобрил ПУП-ПРЗ, изготвен за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор *по КК на гр.Созопол, местност „Мапи“, землище Созопол, като същият се урегулира с цел изграждане на сгради за отдих и курорт, обособява се нов УПИ с номер ІІ-54.33 (по нанесени корекции в зелен цвят), с площ от 2349 кв.м., местност „Мапи“, землище Созопол и същият се отрежда за изграждане на сгради за отдих и курорт, с параметри на застрояване: за охранителна зона „А“ от ЗУЧК – плътност макс. 20%, кота корниз Н макс. = 7м, Кинт макс. = 0,5, минимална площ за озеленяване 70%, като ½ от нея да е отредена за дървесна растителност; за охранителна зона „Б“ от ЗУЧК – плътност на застрояване макс. 30%, кота корниз Н макс. = 10м, Кинт макс. = 1.0 и минимална площ за озеленяване 50%, като ½ от нея да е отредена за дървесна растителност. Със заповедта са одобрени и план-схемите на инженерната инфраструктура в обхват на ПУП.

            С Решение № 4/09.11.2017г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ и на основание чл.24, ал.2 от с.з. и чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ, е променено предназначението на земеделска земя на ПИ с идентификатор *за изграждане на обект „Сгради за отдих и курорт“. Решението е влязло в сила.

            Заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ е законосъобразна.

Чрез разработвания понастоящем ПУП-ПРЗ се постига първоначално урегулиране на ПИ с идентификатор *по КК на гр.Созопол, като имотът се урегулира в УПИ ІІ-54.33, с площ от 2349кв.м., планът се изработва за промяна предназначението на имота и той се отрежда за изграждане на сгради за отдих и курорт, с параметри на застрояване, конкретно посочени за частите, попадащи в двете охранителни зони по смисъла на ЗУЧК.  Именно с оглед на първоначалното урегулиране и даване на предназначение на имота съдът прие, че жалбоподателят се явява заинтересована страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ.

В производството по издаване на процесната заповед не се констатираха сочените от жалбоподателя нарушения. Основното възражение касае провеждане на процедурата по изработване и одобряване на процесния ПУП-ПРЗ без негово участие, като страната претендира, че това е било задължително, предвид факта, че в процесния имот с идентификатор *са налични негови строежи – бунгала, които не са били съобразени при изработването на ПУП, респ. не са били зачетени при изготвяне на част архитектурна и геодезия на проекта. В тази връзка дружеството се позовава на обстоятелството, че за процесните бунгала са били издадени заповеди за премахването им, но те са били отменени като незаконосъобразни от съда, поради което и предвид съществуването и м на място в имота е следвало да бъдат съобразени при процедирането на процесния ПУП, както и на това основание е следвало да участва в административното производство. Това възражение съдът счете за неоснователно. За изясняване на тази част от предмета на спора, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – архитект, който следваше да идентифицира на място процесните бунгала като разположение, както и да установи дали те съответстват на описаните в АДС № 656/04.07.1994г. и последващите, съставени въз основа на него АДС № ****., АДС № 227/12.09.1996г., АДС № 228/12.09.1996г., АДС № 229/12.09.1996г. и АДС № 230/12.09.1996г., въз основа на които дружеството претендира, че е придобило собствеността върху тях. В тази връзка експертът посочва, че в имота действително са налични три бунгала, които на приложената към заключението комбинирана схема той е нанесъл като ПС4, ПС5 и ПС8 и по-конкретно отбелязва, че това са „останки“ от бунгала, но липсва каквато и да е идентичност между бунгалата описани в горните АДС и процесните на място в имота, както е тези, които вече са били премахнати, като те не съответстват като характеристики (описание, вид на конструкцията, площ) с описаните в АДС. След като страната претендира правото на собственост върху наличните в ПИ с идентификатор *бунгала именно въз основа на записванията в горните АДС, но вещото лице констатира, че липсва идентичност между тях, то не може със сигурност да се твърди, че именно жалбоподателят е собственик на находящите се в имота бунгала и на това основание да претендира зачитането им при изработването на процесния ПУП. Фактът, че против дружеството са били издадени заповеди за премахване на бунгалата не променя горния извод, не само защото такъв административен акт не може да служи като източник, от който да се претендира право на собственост, но и защото заповед за премахване на строеж не е нормативно задължително да бъде издадена срещу собственика на строежа, но може да бъде издадена и срещу извършителя на строежа. Отделно от това, изводите на орган по други административни производства не са обвързващи настоящия процес. В този смисъл, след като по настоящото дело не може със сигурност да се твърди, че наличните в процесния имот бунгала са собствени именно на дружеството-жалбоподател, то страната не може да претендира на това фактическо основание незаконосъобразност на издадената заповед.     

По същество също не се констатира незаконосъобразност на процедираната разработка за ПУП-ПРЗ. В тази насока съдът също се позовава на констатациите на вещото лице, според което, предвид обстоятелството, че процесният имот попада едновременно в зона „А“ и зона „Б“ по смисъла на ЗУЧК, то административният орган правилно е нанесъл границата между двете зони и съобразно нормативите за всяка една от тях е определил и съответните показатели на застрояване. Посочва също, че предвиденото с разработвания ПУП-ПРЗ не противоречи на предвижданията на ОУП на Община Созопол, като съгласно неговата графична част, територията, в която попада процесния имот е обозначена като зона за отдих  и курорт – Ок4/11, която сигнатура е относима за територии за курорт и допълващи дейности Кк ≤ 10м, с Пзастр. = мах 30%, Кинт. = 1, Позел. = мin 50%, като ½ трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. Видно е, че тези показатели на ОУП са спазени при разработването на процесния ПУП, където в зона „А“ са заложени . плътност мах 20%, кота корниз Н мах = 7м, Кинт мах = 0,5, минимална площ за озеленяване 70%, като ½ от нея е отредена за дървесна растителност; съответно за частта, попадаща в зона „Б“ от ЗУЧК е предвидена плътност на застрояване мах 30%, кота корниз Н макс. = 10м, Кинт мах = 1.0 и минимална площ за озеленяване 50%, като ½ от нея е отредена за дървесна растителност. Не се наблюдават нормативни несъответствия и при очертаване на ограничителната линия на застрояване, както и процедираното одобрение на плана не засяга площите на съседните имоти, вкл.този на жалбоподателя.

            В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК относими към  обжалваната заповед – издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са налице отклонения от материалния закон, както и е издадена в съответствие с целта на ЗУТ.

            На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в документиран размер от 500лв. Заинтересованите страни не са поискали разноски.

            Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“ АД, *** против Заповед № 8-Z-1046/30.08.2017г. на кмета на Община Созопол.

            ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ***, с ЕИК *** да заплати на Община Созопол, гр.Созопол, ул.“Хан Крум“ № 2 сумата от 500 лева разноски по делото.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: