РЕШЕНИЕ
№
198 24.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На
тридесети юни две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар: Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1499 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №965 от 01.07.2019 г.,
постановено по гр. дело №6072/2017 г., РС Стара Загора, III граждански състав, е признал за
установено, че Я.Я.П., К.К.М., М.К.Е., М. Я.М., Н.Я.М., М.Г.Я., К.М.П.,***, Я.П.А.,
А.П.А., В.П.А., Н.К.Р. и М.К.Я. са съсобственици на недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. на
един етаж и с идентификатор 68850.512.60.1 и с административен адрес на
сградата ***, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен
имот, целия от 262 кв. м., с номер на предходен план 33, кв. 10 парцел X в кв.
Лозенец по плана за града, а сега с идентификатор 68850.512.60 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с граници и съседи – 68850.512.905;
68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66; 68850.512.67; 68850.512.59, при
следните квоти: Община Стара Загора – 15/75 ид.ч.; К.М.П. – 15/75 ид.ч.; Я.П.А.
– 5/75 ид.ч.; А.П.А. – 5/75 ид.ч.; В.П.А. – 5/75 ид.ч.; Н.Я.М. – 5/75 ид.ч.; Я.Я.П.
– 5/75 ид.ч.; М.Я.М. – 5/75 ид.ч.; М.Г.Я. – 3/75 ид.ч.; Н.К.Р. – 3/75 ид.ч.; К.К.Е.
– 3/75 ид.ч. и М.К.Я. – 3/75 ид.ч.
Обезсилен е нотариален акт №194, том V,
peг. №5365, дело 367/17 г. на Нотариус П.И., рег. №308, с район на действие –
района на Районен съд Стара Загора, в частта му, с която К.М.П. е призната за
собственик по давностно владение и наследство на същия, посочен по-горен
недвижим имот, до размера на претендираните общо от ищците 60/75 идеални части.
Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано от ответника К.П. изцяло,
с доводи за недопустимост на исковата претенция поради липса на пасивна
процесуална легитимация и липса на предмет на иска. Във въззивната жалба се
излагат и съображения за неправилност, поради неправилна преценка на събраните
по делото доказателства. Въззивницата твърди, че е придобила имота по давност
при непрекъснато владение за повече от десет години, че е прехвърлила същия
преди завеждането на исковата молба, както и че имотът не съществува към
настоящия момент. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния
съд и да постанови друго по същество на спора, като отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Я.П., К.М., М.Е., М.М., Н.М. и М.Г., чрез
процесуален представител по пълномощие, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията в отговора на въззивната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искова молба на Я.Я.П., К.К.М., М.К.Е., М.Я.М., Н.Я.М., М.Г.Я., с която е
предявен срещу К.М.П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 108 от ЗС,
както и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Твърди се от ищците, че с ответницата са
наследници на общия наследодател М.Я.М., като след смъртта му са продължили да
ползват оставения им в наследство недвижим имот, като живеели в него, ползвали
го и го обитавали в различни комбинации и за различни периоди от време. Сочи
се, че макар някои от тях да са променили местоживеенето си, винаги са считали,
че са собственици на процесния имот. Излага се, че през месец октомври 2017 г.
ищците са узнали, че ответницата се е сдобила с констативен акт за собственост
на имота и е прехвърлила същия на трето лице с договор за покупко-продажба.
Поискали са от съда да признае за установено, че заедно с ответницата са
съсобственици на процесния недвижим имот при съответните идеални части, както
следва: М.Г.Я. – 1/25 идеални части; К.К.М. – 1/25 идеални части; М.К.Е. – 1/25
идеални части; Н.Я.М. – 1/15 идеални части; Я.Я.П. – 1/15 идеални части и М.Я.М.
– 1/15 идеални части. Поискали са също така да бъде обезсилен и отменен нотариалният
акт в частта му, в която ответницата е призната за собственик на целия имот.
Разглеждането на делото пред
първоинстанционния съд е протекло в три открити съдебни заседания. Събрани са
писмени доказателства и са изслушани допуснатите свидетели и на двете страни.
След обявяване на делото за решаване съдът е констатирал, че исковата претенция
не е била насочена и към други петима наследници на общия наследодател, които
също са съсобственици на имота заедно с ответницата при съответни квоти.
Отменил е определението си, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход
на устните състезания и е възобновил производството по делото. Като страни са
конституирани и новопосочените ответници. Разглеждането на делото е приключило
на 28.05.2019 г.
В своята въззивна жалба въззивницата
П., на първо място, твърди, че не е пасивно процесуално легитимирана да
отговаря по предявените искове, тъй като процесният недвижим имот е бил
прехвърлен на трето лице преди завеждането на исковите претенции, тя не е
собственик и не владее имота.
В отговор на това оплакване, следва да
се посочи, че съгласно приетото в ТР №8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК (т.
2) и ТР №4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС (т. 3б), в съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца
зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор. ВКС приема, че е налице
правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Допустимостта
на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост
с фактически или правни действия. Подобно оспорване е налице, например, с
подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2
от ГПК, или извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, тъй като с
това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича
правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. Приема се в практиката
на ВКС, че максимална защита ищците биха получили при предявяването на иска
както срещу приобретателя, така и срещу прехвърлителя, но съгласно прогласеният
в чл. 6 от ГПК принцип съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. Следователно, от волята на ищеца зависи
чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право
(Решение №126/10.11.2016 г. по гр. д. №744/2016 г., ІІ ГО на ВКС).
С оглед възприетото от върховната
съдебна инстанция следва да се отговори на въззивницата, че същата е процесуално
легитимирана да отговаря по предявения иск, като не е налице това посочено от
нея основание за прекратяване на производството по делото.
Във въззивната жалба, на второ
място, се прави оплакване за недопустимост на производството поради липса на предмет
на предявения иск.
В отговор на това оплакване, следва да
се посочи, че е допустим иск за собственост за установяване на конкретно право
или правоотношение по повод съществуваща към момента на предявяване на иска
вещ, която не е погинала или разрушена (Определение №64/10.02.2014 г. по ч.гр.
дело №216/2014 г, I ГО на ВКС). След като липсват данни, а и твърдения, че
процесният недвижим имот не е съществувал към датата на подаване на исковата
молба, такива са събрани едва в хода на производството, а страната се позовава на
тях едва с въззивната жалба и, от друга страна, фактите, от които произтича
правният интерес на ищците, са установени по делото, то обстоятелството дали
липсва предмет на иска поради разрушаване на постройката и изграждането на нова
следва да намери отражение в съдебния акт по същество на спора, където ще бъде
обсъдено дали спорното право съществува или е погасено с погиване на вещта,
негов предмет, но не прави претенцията недопустима.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се
извлече смисъла му.
От фактическа страна се установява по
делото, а и липсва спор между страните, че М.Я.М., общ наследодател, е починал
на 20.05.1997 г. и страните по делото са негови законни наследници. С договор
от 06.10.1961 г. М. М. е придобил право на строеж върху държавно място от 258
кв.м., парцел III,
кв. 5 по плана на гр. Стара Загора, находящо се в кв. „Лозенец“ за построяване
на жилищна сграда. В различни документи, част от приложените към делото на
първоинстанционния съд нотариални дела, общият наследодател е посочен с
различни фамилни имена, но се касае за едно и също лице.
Ищците (сега въззиваеми) са
съсобственици общо на 24/75 идеални части от правото на собственост върху
сградата, както следва: М.Г.Я. – 1/25 идеални части; К.К.М. – 1/25 идеални
части; М.К.Е. – 1/25 идеални части; Н.Я.М. – 1/15 идеални части; Я.Я.П. – 1/15
идеални части и М.Я.М. – 1/15 идеални части.
Ответницата К.М.П. (сега въззивник) е
призната за собственик на наследствения недвижим имот – еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 53 кв.м., на един етаж, с идентификатор
68850.512.60.1 и с административен адрес на сградата ***, построена с отстъпено
право на строеж върху общински поземлен имот, целият от 262 кв.м., с номер на
предходен план 33, кв. 10, парцел X в кв. Лозенец по плана за града, а сега с
идентификатор 68850.512.60 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с
граници и съседи - 68850.512.905; 68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66;
68850.512.67; 68850.512.59, с нотариален акт №194, том 5, рег. №5365, дело
№367/29.09.2017 г., издаден от нотариус П.И.. Правото на собственост ѝ е
признато въз основа на давностно владение и наследство.
Видно от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №195, т.V, рег. №5367, дело №368/2017 г. на
нотариус П.И., К.М.П. е продала на Д.П.П.процесния недвижим имот за сумата от
9500 лева.
От показанията на разпитаните пред
районния съд свидетели се установява, че от 2000 г. насам ищците живеят и
работят в Гърция и Кипър, а ответницата е живяла както в процесния имот, така и
в друг имот в кв. „Зора“, като е полагала и грижи за своята сестра, Я.М.Я.,
починала на 04.08.2017 г.
За да се приеме, че ответницата е
установила владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части
от същия имот, както се твърди в отговора на исковата молба и продължава да се
поддържа във въззивната жалба, не е достатъчно да е упражнявала фактическа
власт върху целия наследствен имот повече от 10 години, необезпокоявано от
никого, а е необходимо освен това и да е отблъснала владението на останалите
наследници, като е манифестирала ясно пред тях намерението си да владее целия
наследствен имот само за себе си. Само в този случай, след изтичане на 10
години от момента, в който е отблъснала владението на останалите наследници, тя
може да придобие по давност и техните идеални части от наследствения имот. Заплащането
на данъците за този имот, на което се позовава в случая ответницата, обаче не представлява
действие по отблъскване на владението, защото, от една страна, това действие е
такова на обикновено управление и поради това не води до отричане на правата на
останалите наследници върху наследствения имот. От
друга страна, и посочената от самата ответница свидетелка Н.П.твърди в своите
показания, че данъците са били заплатени, когато ответницата решила да продаде
къщата, т.е. с оглед на предстоящата продажба. Свидетелката твърди още, че
преди това ответницата не е плащала данъци поради неизправност в документите.
В конкретния случай по делото няма данни
ответницата да е демонстрирала ясно и недвусмислено пред другите наследници
намерение да завладее техните идеални части от процесната сграда, отблъсквайки
владението им върху същите идеални части от нея и манифестирайки ясно и
недвусмислено пред тях намерението си да ги владее само за себе си. Напротив, от
показанията на свидетелките Б.С.П., посочена от ищците, и П.Д.М., посочена от
ответницата, се установява, че по инициатива на ответницата страните са
обсъждали продажба на съсобствения си наследствен имот. Това недвусмислено
сочи, че същата ги е считала за собственици на техните идеални части и че не е
имала намерение да свои имота като единствен собственик.
След направения от въззивния съд анализ
на свидетелските показания не се констатираха изтъкнатите във въззивната жалба пропуски,
процесуалния нарушения и необоснованост на
фактическите
изводи в обжалвания съдебен акт. Обстоятелството къде е починала Я.М.Я. няма
отношение към извода за упражненото давностно владение, тъй като дори
ответницата да е упражнявала фактическа власт върху имота, то същата не е имала
намерение да го владее само за себе си.
В показанията на разпитаните по делото
свидетели се съдържат твърдения, че след прехвърлянето на недвижимия имот от
ответницата на трето лице, постройката е била съборена и на нейно място е
изградена нова. За изясняване на това обстоятелство в настоящото производство
бе назначена съдебно-техническа експертиза.
От приетото заключение на тази
експертиза се установява, че в поземления имот в кв. „Лозенец“, в която е била
построена процесната жилищна сграда, действително е налице постройка. След
оглед на място вещото лице посочва, че се касае за постройка в груб строеж, с
площ от 120 кв.м., на два етажа, находяща се в западната част на парцела, с
лице на улица „Ком“. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
строежът е извършен в края на 2017 г., в момента е на груб строеж и още не е
завършен. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че от направения оглед е
установило, че за новия строеж в северозападния край на настоящата сграда е
използвана част от старата постройка, представляваща стари тухлени стени с
мазилка.
Видно от скиците на поземлен имот с
идентификатор 68850.512.60, процесната постройка също се е намирала в западния
край на имота, на границата с имот 68850.512.59 и на ул. „Ком“ (л. 29 от делото
на РС; л. 15 и 18 от нотариално дело №367/2017 г. на нотариус П.И., рег. №308
по регистъра на Нотариалната камара).
Съгласно трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, искът за собственост следва да се отхвърли, като
неоснователен, когато вещта не съществува към датата на приключване на
съдебното дирене, защото с погиването ѝ, независимо по каква причина,
правото на собственост върху нея се прекратява, поради липса на обект (Решение
№245/16.12.2015 г. по гр.д. №3263/2015 г. I ГО на ВКС). В настоящия случай обаче
се претендира право на собственост върху постройка, изградена при упражняване
на учредено право на строеж. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗС правото на строеж не
се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за
учредяването е предвидено друго. В тези случаи носителят на правото на строеж
може да възстанови разрушената сграда (Решение №178/09.07.2012 г. по гр. д. №
972/2010 г., I ГО на ВКС; Решение №675/26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г., I
ГО на ВКС). При възстановяването на разрушена сграда, новата постройка следва
да бъде със същата площ и обем като предишната, защото след осъществяването на
правото на строеж то се трансформира в собственост върху постройката и загубва
самостоятелен живот, като става неделима част от абсолютното вещно право, но не
се погасява. За да е допустимо отклонение от параметрите на погиналата
постройка, е необходимо това да е предвидено в акта на учредяване. В противен случай
то ще се счита за собственост на собственика на земята, ако има юридическо
основание да бъде самостоятелен обект на собственост. Освен това, ако титулярът
на вещното право на строеж, е построил в повече от предвиденото в договора,
макар и на основание строително разрешение и по утвърден архитектурен проект,
това, което е създадено извън рамките на учредената суперфиция и което има
юридическото основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение
(чл. 92 ЗС) от собственика на парцела. Когато извършеното строителство не
представлява самостоятелен обект, а например е увеличена застроената площ на
съществувалата сграда, както в настоящия случай, за построеното в повече следва
да се приложи чл. 97 от ЗС и то да следва главната вещ, първоначалната
еднофамилна жилищна сграда (в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение
№178/09.07.2012 г. по гр. д. № 972/2010 г., I ГО на ВКС; Решение
№137/17.08.2010 г. по гр. д. №3954/2008 г., I ГО на ВКС; Решение
№675/26.01.2011 г. по гр. д. №656/2009 г., I ГО на ВКС; Решение №316/20.05.2013
г. по гр. д. №217/2012 г., II
ГО на ВКС; Решение
№173/26.06.2013 г. по гр. д. №1273/2013 г., I ГО на ВКС).
От посоченото следва извод, че въпреки
че първоначалната постройка е била съборена, новата сграда на нейно място е изградена
в резултат на учреденото право на строеж на общия наследодател и тъй като не са
налице изключващи правото на собственост на ищците обстоятелства, то същите
следва да бъдат признати за собственици на съответните им идеални части от
съществуващата в имота сграда.
С обжалваното съдебно решение районният
съд се е произнесъл по въпроса за правото на собственост и на други, участващи
в съсобствеността, но незаявени като ответници по иска лица, като ги е
конституирал служебно в това качество. Настоящият съдебен състав намира
решението в тази част за недопустимо като постановено по непредявен иск.
Съображенията за това са следните.
Искът се характеризира със своите
страни, предмет, основание и обхват на търсената защита. Когато съдът излезе от
рамките, определени от тези характеристики и формира воля извън тях, която да
обективира в решението си, последното е недопустимо и подлежи на обезсилване. В
случая е предявен положителен установителен иск за право на собственост върху
недвижим имот (постройка). По предявен установителен иск за собственост пасивно
легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост
на ищеца върху имота. Ищецът не би имал правен интерес да предяви иск срещу
съсобственик, който не оспорва правата му в съсобствеността, не му отнема
владението и не осъществява действия, с които пречи на упражняването на
собственическите правомощия на ищеца-съсобственик. В този смисъл възможна е
хипотезата на предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост или
негаторен иск само срещу един от съсобствениците – този, който оспорва правата
на ищеца-съсобственик и спрямо когото ищецът-съсобственик има правен интерес да
установи със сила на присъдено нещо правата си в съсобствеността. По тези
искове съсобствениците не са задължителни необходими другари по смисъла на чл.
216, ал. 2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение,
нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо
всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари (Решение
№221/05.06.2012 г. по гр.д. № 1190 от 2011 г., I ГО). В този смисъл съдът нито
трябва служебно да ги конституира, нито да дава задължителни указания на ищците
да предявяват искове и срещу тях.
Поради изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е признато за установено
спрямо К.М.П., че ищците са съсобственици на еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68850.512.60.1 и с административен адрес на сградата ***,
построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, целия от
262 кв. м., с номер на предходен план 33, кв. 10 парцел X в кв. Лозенец, по
плана за града, а сега с идентификатор 68850.512.60 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с граници и съседи - 68850.512.905;
68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66; 68850.512.67; 68850.512.59, при
следните квоти: М.Г.Я. – 1/25 идеални части; К.К.М. – 1/25 идеални части; М.К.Е.
– 1/25 идеални части; Н.Я.М. – 1/15 идеални части; Я.Я.П. – 1/15 идеални части
и М.Я.М. – 1/15 идеални части. Първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо в останала част, в която е признато за установено,
че Община Стара Загора, Я.П.А., А.П.А., В.П.А., Н.К.Р. и М.К.Я. са
съсобственици на процесния недвижим имот, наред с ищците и ответницата.
Съгласно приетото с ТР №3/2012 г. от 29.11.2012 г. по тълк. дело №3/2012 г., ОСГК
на ВКС, лице, което претендира правото на собственост, признато другиму с
констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. При положителния установителен иск
за собственост, предмет на установяване са правата на ищеца, затова отмяната на
констативния нотариален акт на ответника като законна последица от уважаването
на иска, следва да се постанови от съда само по отношение на признатите на
ищеца права с решението, защото само за тях се разрешава възникналият спор за
материално право (Решение №59/17.07.2019 по дело №2214/2018 г., I ГО на ВКС).
Размерът на претендираните от ищците
дялове в съсобствения недвижим имот е 24/75 идеални части, както е посочено и в
исковата молба. Над този размер те не претендират участие в съсобствеността.
Нотариалният акт следва да бъде отменен за претендираните от ищците 24/75 идеални
части от правото на собственост.
При този изход на спора на въззивницата
разноски не се дължат, а на въззиваемите – не се присъждат поисканите с
отговора на въззивната жалба разноски поради липса на доказателства за реалното
им извършване.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК на
касационно обжалване подлежат решенията по въззивни граждански дела по искове
за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, поради което и
настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №965 от
01.07.2019 г., постановено по гр. дело №6072/2017 г., РС Стара Загора, III граждански състав, в частта, в
която е признато за установено, че Община Стара Загора, с адрес: гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики” №107, Я.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, А.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, и М.К.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, са
съсобственици на следния недвижим имот:
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м. на един етаж и с
идентификатор 68850.512.60.1, с административен адрес на сградата ***,
построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, целия от
262 кв. м., с номер на предходен план 33, кв. 10, парцел X в кв. Лозенец по
плана за града, а сега с идентификатор 68850.512.60 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с граници и съседи - 68850.512.905;
68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66; 68850.512.67; 68850.512.59, при
следните квоти: Община Стара Загора – 15/75 идеални части; Я.П.А. – 5/75
идеални части; А.П.А. – 5/75 идеални части; В.П.А. – 5/75 идеални части; Н.К.Р.
– 3/75 идеални части; М.К.Я. – 3/75 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№965 от 01.07.2019 г., постановено по гр. дело №6072/2017 г., РС Стара Загора, III граждански състав, в частта, в
която е признато за установено по отношение на К.М.П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, че М.Г.Я., К.К.М., М.К.Е., Н.Я.М., Я.Я.П. и М.Я.М. са
съсобственици на следния недвижим имот:
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.60.1, с административен
адрес на сградата ***, построена с отстъпено право на строеж върху общински
поземлен имот, целия от 262 кв. м., с номер на предходен план 33, кв. 10,
парцел X в кв. Лозенец по плана за града, а сега с идентификатор 68850.512.60
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с граници и съседи -
68850.512.905; 68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66; 68850.512.67;
68850.512.59, при следните квоти: М.Г.Я. – 1/25 идеални части; К.К.М. – 1/25
идеални части; М.К.Е. – 1/25 идеални части; Н.Я.М. – 1/15 идеални части; Я.Я.П.
– 1/15 идеални части и М.Я.М. – 1/15 идеални части.
ОТМЕНЯ
Решение
№965 от 01.07.2019 г., постановено по гр. дело №6072/2017 г., РС Стара Загора, III граждански състав, в частта, в
която е обезсилен нотариалния акт №194, том V, peг. №5365, дело 367/2017 г. на
Нотариус П.И., рег. №308 с район на действие – района на Районен съд Стара
Загора, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
нотариален акт №194, том V, peг. №5365, дело 367/2017 г. на Нотариус П.И., рег.
№308 с район на действие – района на Районен съд Стара Загора, в частта му, с
която К.М.П. е призната за собственик по давностно владение и наследство на
следния недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
68850.512.60.1 и с административен адрес на сградата ***, построена с отстъпено
право на строеж върху общински поземлен имот, целия от 262 кв. м., с номер на
предходен план 33, кв. 10 парцел X в кв. Лозенец по плана за града, а сега с
идентификатор 68850.512.60 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с
граници и съседи - 68850.512.905; 68850.512.61; 68850.512.65; 68850.512.66;
68850.512.67; 68850.512.59 до размера на претендираните общо от ищците идеални
части – 24/75 идеални части.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: