№ 14789
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110164998 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ***********,ЕИК ***********,със
седалище и адрес на управление гр.С***********,представлявано от
***********,против Р. П. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 9375,86 лева –
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,сумата
от 958,44 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г.,87,91
лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,14,89 лева мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. до 25.03.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот – ***********,при което ответницата И. като клиент на
топлинна енергия е задължена да заплаща цената на същата в срока по
общите условия. Ищецът сочи,че договорното правоотношение между
страните е регламентирано съгласно общите условия на дружеството
доставчик,а претендираната цена съответства на реално доставено количество
топлинна енергия в имота,която не е заплатена и възлиза на 9375,86 лева. С
оглед обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
сумата от 958,44 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г. С исковата молба са заявени и искове за
заплащане на парични суми за дялово разпределение и на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 87,91 лева и 14,89
лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
1
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата
претенция.
Ответницата Р. П. И. в подадения писмен отговор чрез особения
представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани с доводи,че
ответницата не е единствен собственик на имота,а притежава ½ ид.част от
същия,при което не може да отговаря за заплащане на пълния претендиран
размер на паричната сума за топлинна енергия. Твърди се,че исковете са
недоказани по основание,защото липсват доказателства за потребеното
количество топлинна енергия и са основани на частни документи,изгодни за
ищеца. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответницата моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК *********** претендира
издаването на заповед за изпълнение против Р. П. И. за сумите от 9375,86
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,958,44 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 25.03.2021 г.,87,91 лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,14,89 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до
25.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 18862/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на *********** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт за учредяване право на ползване от 19.12.2003 г. се
установява,че *********** и *********** са учредили на своята дъщеря Р. П.
И. вещно право на ползване върху недвижим имот – а***********“ с площ от
103,25 кв.м. с принадлежащото му таванско помещение и с принадлежащите
общи части от сградата.
Видно от нотариален акт от 19.12.2003 г.,*********** и
***********,като дарители,и *********** И.,като дарена,са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което продавачите се
задължават да прехвърлят правото си на собственост върху а***********“,а
дарената приема дарението с благодарност.
С молба декларация Р. П. И. е поискала от *********** да бъде открита
партида за а***********“.
Установява се,че с молба от *********** е поискано подновяване на
вписване на законна ипотека за обезпечаване на задължение по договор за
кредит,сключен между *********** и *********** и Р. П. И. на 12.11.2002 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита по електронен път на
първо число всеки месец,след което се приспадат за сметка на доставчика
2
технологичните разходи,топломерът е преминавал метрологична проверка със
заключение за съответствие като макар една от проверките да е след срока
вещото лице приема,че общият топломер е бил годно средство за търговско
измерване предвид заключението за съответствие,технологичните разходи са
приспадани в съответствие с нормативната уредба,потребеното количество
топлинна енергия за процесния период,без да има задължения извън
процесния период,възлиза на 9350,32 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза към
22.11.2022 г. няма данни за извършени плащания,изравнителните сметки са
въведени в информационната система,със суми за възстановяване по
изравнителни сметки не са прихващани задължения,предхождащи процесния
период,а е формирана сума за доплащане в размер от 2355,48
лева,неиздължените парични суми възлизат на 9350,36 лева за топлинна
енергия и 87,91 лева за дялово разпределение,мораторната лихва върху тях
възлиза на 994,53 лева върху главницата за топлинна енергия и 15,60 лева
върху сумата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на предпоставки за
уважаване на иска,а именно да докаже,че съществува договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия,да докаже
доставеното количество топлинна енергия,да докаже размера на вземането за
топлинна енергия. Законът предвижда фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,т.е. в настоящия случай искът се явява
предявен на 01.04.2021 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което доставя топлинна енергия,а ответницата И. се
явява клиент на топлинна енергия. Законът не поставя изискване за наличието
на сключен писмен договор по отношение на топлоснабдените имоти към
влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,а договорното правоотношение се явява
възникнало с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Съдът приема,че ответницата И. е клиент на топлинна енергия като
носител на вещно право на ползване върху имота,в която насока към исковата
молба е представен нотариален акт от 2003 г. В хипотезата,когато върху
даден имот има собственик,както и носител на вещно право на
ползване,задължен да заплаща цената на топлинна енергия е носителят на
вещно право на ползване,тъй като именно вещният ползвател реализира
фактическа власт върху имота,респективно се явява задължен да заплаща
консумираната в имота топлинна енергия. В подкрепа на разбирането,че
именно ответницата И. е задължена да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия е и наличието на подадена от ответницата молба до ищеца с
3
искане за откриване на партида,която по своята същност представлява
изявление на ответницата относно възникване на договорно правоотношение
с ищеца. Не може да бъде споделен доводът на ответницата чрез особения й
представител,че ответницата отговаря за заплащане цена на топлинна енергия
до размера на ½ от задължението,защото не е единствена собственица на
имота. Действително към исковата молба е представена молба от
*********** от 2012 г. с искане за подновяване вписване на законна ипотека
за обезпечаване задължения по договор за жилищен кредит от 2002
г.,сключен с ответницата и с *********** – съпруг на ответницата,но
доколкото представените нотариални актове от 2003 г. се явяват последващи
спрямо възникване на договорното правоотношение по договор за кредит от
2002 г. и спрямо вписаната законна ипотека от 2002 г.,както и при
отчитане,че в нотариалните актове от 2003 г. е посочен друг нотариален акт
от 2003 г. и предвид обстоятелството,че прехвърлители по нотариалните
актове от 19.12.2003 г. са лица,различни от сочените като ипотекарни
длъжници лица,съдът намира,че са осъществени разпоредителни сделки и
според последната по време разпоредителна сделка ответницата Р. И. се явява
носител на вещно право на ползване върху целия недвижим имот,респективно
отговаря за заплащане на паричната сума за целия имот. Отделно от
това,дори да не бъдат споделени развитите съображения,доколкото от
справката от НБД „Население“ се установява,че ответницата И. е сключила
граждански брак през 2000 г.,а договорът за кредит за закупуване на жилище
е сключен през 2002 г.,т.е. по време на брака,дори да се приеме,че
собственици на недвижимия имот са ответницата и съпруга й,то това не би
променило извода,че искът е основателен спрямо ответницата за цялото
задължение. Съгласно чл.32 от СК за задължения за семейни нужди
съпрузите отговарят солидарно,т.е. спрямо кредитора всеки от съпрузите
отговаря за цялото задължение,а задължението за заплащане цена на
топлинна енергия за жилищен имот представлява задължение за семейни
нужди.
Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,което означава,че приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на цената точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е
заплатена в срока по общите условия. Доказването,че цената е заплатена е
възложено на ответницата И.,която не е ангажирала доказателства,че е
изпълнила задължението си,поради което съдът счита,че исковата претенция
за заплащане главница за топлинна енергия е доказан по основание,а по
размер се явява доказан за сумата от 9350,32 лева,представляваща цена за
реално доставеното за процесния период задължние за топлинна
енергия,определена според заключението по съдебно-техническата
експертиза,начислена за процесния период,без да са включени задължения
извън процесния период,а за разликата до претендирания с исковата молба
размер от 9375,86 лева искът като недоказан подлежи на отхвърляне. С оглед
това,че според експертното заключение технологичните разходи са
приспадани и са за сметка на доставчика,съдът намира,че претендираната
цена е за доставена в имота топлинна енергия. Макар ответницата И. чрез
особения си представител да релевира довод,че исковата претенция е
4
недоказана,защото се основава на частни документи,съдът приема,че този
довод се явява неоснователен – частните документи не се ползват с
обвързваща доказателствена сила,каквато имат официалните документи,но
имат своето доказателствено значение при обсъждането им и съпоставянето
им с другите доказателства по делото,а в настоящия случай съвкупният
анализ на доказателствата обосновава разбирането,че исковата претенция е
доказана по основание. Софийският районен съд счита,че е доказана и
исковата претенция за сумата за дялово разпределение предвид клаузата на
чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик,както и при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза,т.е. искът е
доказан за сумата от 87,91 лева. За да възприеме,че искът за заплащане сума
за дялово разпределение е доказан по основание,съдът отчете,че общите
условия на доставчика предвиждат цената за дялово разпределение да бъде
заплащана на доставчика,който впоследствие превежда парични суми на
дружеството,което реализира дялово разпределение. Предвид извода на съда
за основателност на исковете за главница и за сума за дялово разпределение
съдът е длъжен да разгледа своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в
определен период от време кредиторът бездейства. Приложимата погасителна
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай искът се явява предявен на 01.04.2021 г.,а са
претендирани главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. и сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,поради което съдът намира,че възражението за давност е
неоснователно. Предвиденият срок за заплащане на топлинна енергия по
общите условия от 2016 г. е 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката,поради което към предявяване на иска не е изминал период,по-
дълъг от три години,считано от изтичане на срока за плащане по отношение
на нито едно задължение. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че исковата претенция за главницата за топлинна енергия подлежи на
уважаване за сумата от 9350,32 лева,за сумата за дялово разпределение – за
сумата от 87,91 лева.
Уважаването на искова претенция по чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение. Когато изпълнението на задължението има падеж или уговорен
срок,считано от датата,следваща падежната дата или считано от
датата,следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в забава и
отговаря за заплащане на мораторна лихва. Ако задължението няма падеж
или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде
изпратена покана. Съдът счита,че доколкото в общите условия не е посочен
срок за плащане на задължението за сума за дялово разпределение,а ищецът
не доказва да е изпратил покана до ответницата,искът за сумата от 14,89 лева
подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че искът за
заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан
по основание и по размер и подлежи на уважаване. Според общите условия на
доставчика – чл.33 е уговорен срок за изпълнение на задължението,а в
5
конкретния случай плащане в рамките на уговорения срок липсва,поради
което и искът за обезщетение за забава е доказан по основание и по размер. С
оглед това,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на мораторната лихва възлиза на 994,53 лева,искът за мораторна
лихва,предявен за сумата от 958,44 лева следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени 256,15 лева за
заповедното производство и 2149,29 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Р. П. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,че
съществува вземане на ***********,ЕИК ***********,със седалище и адрес
на управление гр.С***********,представлявано от ***********,в размер от
9350,32 лева ( девет хиляди триста и петдесет лева тридесет и две стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,сумата
от 958,44 лева ( деветстотин петдесет и осем лева четиридесет и четири
стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г.,87,91
лева ( осемдесет и седем лева деветдесет и една стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 18862/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от *********** против Р. П. И. в частта за разликата
над 9350,32 лева до пълния претендиран размер от 9375,86 лева главница за
топлинна енергия и за сумата от 14,89 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 25.03.2021 г.
ОСЪЖДА Р. П. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С*********** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ***********,ЕИК
***********,със седалище и адрес на управление
гр.С***********,представлявано от *********** сумата от 256,15 лева (
двеста петдесет и шест лева и петнадесет стотинки ) съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумат от 2149,29 лева ( две хиляди сто четиридесет и девет лева двадесет и
девет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6