МОТИВИ
към присъда № 27/13.12.2019 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на ВрОС
Подсъдимият Е.С.Ц. *** е предаден на съд по обвинение в
извършване на престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.“б“, пр.1, вр.ал.1, б.„в“
от НК за това, че на 19.11.2018 г. около 11.55 часа, на път ІІ-11 на изхода на
гр.Мизия в посока гр.Оряхово, при 107.2 километър, управлявайки моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с регистрационен
номер ВР *** АН, собственост на В. И. Н. от с.***, в нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал пътното превозно средство, което управлява и на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движел със скорост от 79 км/ч, несъобразена със
състоянието на пътя - мокра пътна настилка, със заснежаване в края на пътното
платно, е загубил контрола върху управлението на лекия автомобил и внезапно е навлязъл
в лентата за насрещно движение, като е предизвиквал ПТП с насрещно движещия се правомерно
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с регистрационен номер ВР ***
АР, собственост на Е. П. Р. от гр.***, управляван от А. П. Р., и по
непредпазливост е причинил смъртта на возещия се на предна дясна седалка в лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с регистрационен номер ВР *** АН М. Е. И.
*** и средна телесна повреда на возещия се в средата на задната седалка в лек
автомобил марка „Форд", модел „Мондео" с регистрационен номер ВР ***
АН М.Н.М. ***, изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено със загуба на
съзнание.
В хода на съдебното производство, на
основание чл.76 от НПК като частни обвинители са конституирани Г.Л.М. и Е.И.М.-родители на починалия от катастрофата М. Е. И., и И.Е.И.-негова сестра.
Производството пред ВрОС се проведе по реда на глава ХХVІІ,
в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Подсъдимият Е.Ц. и договорният му
защитник-адв.Т.К., заявиха съгласие да не се извършва разпит на свидетелите М.
К. Р., М. В. М., Г. Д. Г., Н. С. Т., О. К. Д., А. Б. Р., А. П. Р., М.Н.М., Г. Ц.
Д., М. Б. М., Е. В. Д., К. В. М., М. М.
С., К. Е. Н., В. И. Н., С. Т. С., Г. П. Г., Н. Г. К., както и на експертите д-р Ф. Т.,
изготвил четири съдебно-медицински експертизи по писмени данни, д-р С. К.,
изготвил съдебно-медицинска експертиза на труп и инж.Г.В., изготвил
съдебно-оценителна експертиза, а протоколите за разпит на свидетелите и заключенията
на тези експерти от досъдебното производство да бъдат използвани при
постановяване на крайния съдебен акт. Това съгласие е одобрено от съда с
определение от 13.11.2019 г., съобразно разпоредбата на чл.372,
ал.3 от НПК, като при приключване на съдебното следствие посочените гласни
доказателствени средства и експертни заключения са приобщени по делото по реда
на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че е нарушена единствено разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, като подсъдимият не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, вследствие на което е загубил контрола върху
управлението му и внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение, като е причинил
ПТП с посочения вредоносен резултат. Пледира за
определяне на наказание лишаване от свобода в минимален размер от три години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от пет години. На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК предлага на
подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години.
Повереникът на частните обвинители-адв.Д.М., моли подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в рамките на минималния размер, но при ефективно
изтърпяване, както и лишаване от право да управлява МПС за по-дълъг срок, на
основание чл.343г от НК. Развива подробни доводи в подкрепа на тези искания.
Защитникът на подсъдимия-адв.Т.К., не оспорва фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Моли за индивидуализиране на основното
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК с
прилагане на института на условното осъждане. По отношение на кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС, заявява, че се солидаризира
със становището на прокурора същото да бъде отмерено за срок от три години.
Подсъдимият Ц. изразява съжаление за случилото се и моли за
условно наказание лишаване от свобода.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, настоящият
съдебен състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Е.С.Ц. е роден на *** ***. Същият е
правоспособен водач на МПС, категория „В“ и притежава свидетелство за
управление на МПС от 23.05.2017 г., валидно до 23.05.2027 г. За извършени административни
нарушения по чл.179, ал.2, чл.177, ал.1, т.2 и чл.183, ал.1, т.3 от ЗДвП,
касаещи причиняване на ПТП поради неспазване на дистанция и управление на МПС,
без да е правоспособен водач, на Ц. е издадено НП № 15-4332-006386/27.05.2015
г., с което е санкциониран с три глоби в общ размер на 410 лв.; за нарушения по
чл.183, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, касаещи неправилно паркиране и нарушаване
правилата за разположение на ППС върху платното за движение веднъж през 2017 г.
и на два пъти през 2018 г. са му налагани глоби с фиш общо на стойност 60 лв. Подсъдимият
е неосъждан и е с много добри характеристични данни по местоживеене и
месторабота.
Свидетелят В. И. Н. притежавал лек автомобил „Форд“ модел
„Мондео“ с peг.№ ВР *** АН, който през лятото на 2018 г. продал на подсъдимия Ц.,
но регистрацията на автомобила в КАТ гр.Враца не била променена и към датата на
ПТП автомобилът се водел на името на свидетеля Н..
На 19.11.2018 г., към 08:30 ч., подсъдимият Е.Ц. *** с лекия си автомобил
„Форд“ модел „Мондео“ с peг.№ ВР *** АН към с.Галово. В автомобила пътували и неговите
колеги и близки приятели - свидетелите М. Р., М. М., М.М. и починалият М. И.,***.
През целия път автомобилът се управлявал от подсъдимия Ц.. Пътното платно било
хлъзгаво и на места заледено.
Към 11:00 ч. групата спряла в с.Девене и след като изпили по
едно кафе продължили пътя към с.Галово. Автомобилът отново се управлявал от подсъдимия,
а на предна дясна седалка до него седял пострадалият М. И.. На задна седалка в
дясно седял св.М. Р., в средата св.М.М., а зад водача седял св.М. М.. Малко
преди обяд подсъдимият Ц. преминал с автомобила си без да спира през гр.Мизия и
продължил по пътя към гр.Оряхово.
След излизането от гр.Мизия в посока гр.Оряхово, на път ІІ-11,
при км 107.2, навлизайки в ляв завой и движейки се със скорост от 79,2 км/ч, подсъдимият
видял, че срещу него в лентата за насрещно движение се движи специален
автомобил-снегорин, с вдигната дъска за почистване. В този участък от пътя
движението било двупосочно, като платното за движение било с две ленти,
разделени една от друга с непрекъсната осева линия. Пътното покритие било мокро
и частично заледено, като дясната пътна лента, по която се движел управляваният
от подсъдимия лек автомобил била почистена от снежната покривка до асфалт с
ширина на почистената част 3,60 метра, а лявата лента била с ширина на
почистената част 2,45 метра. От двете страни на почистената асфалтова настилка
имало снежна покривка. Подсъдимият Ц. преценил, че снегорина е навлязъл на
около половин метър в неговата пътна лента и се стреснал, тъй като решил, че
може да последва удар. За да го избегне подсъдимият Ц. навил волана на дясно,
при което десните гуми на автомобила му застъпили заснежената част в края на
пътното платно. Автомобилът, управляван от Ц. и снегоринът се разминали
безпрепятствено, но след това лекият автомобил поднесъл, станал неуправляем и
навлязъл в насрещната лента, без подсъдимият да може да реагира по какъвто и да
е начин. По това време от гр.Оряхово към гр.Мизия се движел със скорост от 82,3
км/ч лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг.№ ВР *** АР, собственост на Е. П. Р.
от гр.***, управляван от св.А. П. Р. от гр.***. При навлизане в насрещната
лента, управляваният от подсъдимия автомобил бил ударен в предна дясна
странична част, в областта на преден десен калник и предна дясна врата с предна
челна част в областта на предна броня от движещия се в полагащата му се лента
за движение лек автомобил марка „Фолксваген Поло" с peг. № ВР *** АР, след
което двата автомобила се установили в покой. Към момента на настъпване на
произшествието пътуващите в лекия автомобил „Форд Мондео“ били с поставени
предпазни колани.
Първоначално сигналът за станалото ПТП бил подаден на тел.112
от пострадалия М. Р.. Впоследствие на място пристигнали екип на ФСМП гр.Б.Слатина
и свидетелите Г. Д., М. М. и Е. Д. - служители на РСПБЗН гр.Оряхово.
Вследствие на удара сериозни наранявания получил возещият се
на предна дясна седалка до подсъдимия Ц. - М. Е. И., който, след проведените
мероприятия по изваждането му от автомобила, бил транспортиран във ФСМП гр.Бяла
Слатина. Поради тежкото му състояние по-късно бил преместен в УМБАЛ „Г.
Странски“ гр.Плевен, където, въпреки предприетите реанимационни мерки, същия
ден в 17:00 часа починал.
В резултат на произшествието увреждания получили и останалите
пътници в лекия автомобил, управляван от подсъдимия-св.М.М., св.М. М., св.М. Р.,
както и водачът на другия лек автомобил-св.А. Р.. Деформации и повреди били причинени и по двата автомобила.
След катастрофата подсъдимият незабавно предприел действия
за оказване помощ на пострадалите в автомобила му пътници. Откопчал предпазния
колан на св.М.М. и с помощта на св.М. М. го извел от автомобила. След това се
опитал да отвори предната дясна врата, за да помогне за изваждането на
пострадалия М. И., който бил заклещен вътре и стенел от болка. Поради силните
деформации на двете десни врати не могъл да го извади, но успял да го освободи
от предпазния колан. Опитите на подсъдимия по изваждането на пострадалия И.
продължили през цялото време, включително и при пристигането на служителите на
РСПБЗН гр.Оряхово. С помощта на хидравлична ножица последните срязали предната
и средната дясна греда на автомобила, като по този начин успели да освободят
пострадалият И. и същият бил изваден от автомобила през предната му лява врата,
за което помогнал и подсъдимият.
От заключението на изготвената СМЕ за аутопсия на труп № 117/2018
г. с вещо лице д-р С. К., се установява, че починалият М. Е. И. на 24 г. е получил
съчетана механична травма, изразяваща се в следните увреждания: глава - охлузна рана; счупване на
черепната основа; излив на кръв между меките мозъчни обвивки и в синусите на
решетъчната кост; проникване на въздух в черепната кухина; мозъчна контузия; гръден кош - счупване на три десни и
пукване на три леви ребра; кръвонасядане на средностението (хемомедиастинум); излив на кръв в дясната плеврална
кухина (хемоторакс); сътресение на гръдните
органи; контузия на белите дробове и сърцето; корем - сътресение на коремните органи; десерозиране и пукване на
черния дроб, излив на кръв в коремната кухина; таз - счупване на лонните и дясната хълбочна кост; разкъсване на
дясната кръстно-хълбочна става; масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; крайници – охлузвания; усложнения - травматичен шок, мозъчен и
белодробен оток. Смъртта на М. И. се дължи и е пряка последица от съчетаната
механична травма и усложненията й. Уврежданията са резултат на тъпа травма с
голяма сила в условията на станалото ПТП (пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, ударен отдясно
от друг автомобил) и са
получени от удари върху прилежащите части на купето и сътресение при рязката
промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционното движение на
тялото.
Според заключението на изготвената СМЕ по писмени данни № 71/2019
г. М.Н.М. на 42 г. е получил мозъчно сътресение, придружено със загуба на
съзнание, което увреждане му е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота, както и порезни рани на лява длан, лява подбедрица и челото,
които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период около 2 седмици. Мозъчното сътресение със загуба
на съзнание отговаря на медико-биологичните критерии на средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи и остри предмети и могат да бъдат
получени в условията на ПТП-травма в купето на лек автомобил.
От заключенията на изготвените три СМЕ по писмени данни №№
66/2019 г. 67/2019 г. 72/2019 г. се
установява, че М. К. Р. е получил разкъсно-контузни рани в областта на лицето, М.
В. М. е получил генерализирана контузия на тялото, а А. П. Р.-разкъсно-контузна
рана на дясно коляно, кръвонасядания в областта на гръдния кош и предната
коремна стена, кръвонасядане в областта на двата горни и ляв долен крайник.
Уврежданията на Р. и Р. са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, а тези на М. до болка и страдания, т.е. същите съставляват леки
телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК, и следователно са несъставомерни.
В обобщение, според заключенията на СМЕ е налице пряка
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилата смърт на М. Е. И.
и причинената средна телесна повреда на М.Н.М..
В издишания въздух от
подсъдимия Ц. и св.А. Р. в момента на настъпилото ПТП не е открито наличие на
алкохол, който факт е установен чрез изследване с техническо средство „Дрегер
Алкотест“, нито наличие на наркотични вещества, видно от показанията на св.Г.Д.Г.-пътен
полицай.
Видно от протокола за оглед на ПТП участъкът от пътя ІІ-11 в
посока гр.Мизия-гр.Оряхово, км 107.2, на който е реализирано ПТП, е в условия
на продължителен ляв завой, с променлив наклон на изкачване. Движението в този
участък от пътя е двупосочно. Платното за движение се състои от две ленти, разделени една от
друга с непрекъсната осева линия. Пътното покритие е било частично заснежено.
Гледано в посока огледа - към гр. Оряхово, дясната пътна лента е била почистена
от сняг до асфалт с ширина на почистената част 3,60 м, а лявата е била
почистена до асфалт с ширина 2,45 м. От двете страни на почистената асфалтова
настилка е било заснежено - наличие на снежна покривка. Почистеното пътно
покритие е от едрозърнеста асфалтова смес без неравности. Настилката е била
мокра.
За изясняване на причината за произшествието, скоростта на
движение на двата автомобила в условията на ПТП, опасната зона за спиране,
както и мястото на удара в досъдебната фаза е назначена АТЕ. Видно от
заключението й скоростта на движение на лек автомобил „Форд“ модел „Мондео“ с
peг.№ ВР *** АН в условията на настъпилото ПТП е била около 79,2 км/ч, а
скоростта на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с peг.№ ВР *** АР в
момента на удара е била около 82,3 км/ч. При огледа на местопроизшествието не
се намерени спирачни следи от двата автомобила, от което следва, че скоростите
им на движение в условията на настъпилото ПТП непосредствено преди удара са
равни на скоростите им на движение към момента на удара. Опасната зона на
спиране на лек автомобил „Форд" модел „Мондео" с peг. № ВР *** АН при
движение със скорост от 79,2 км/ч, в условията на настъпилото ПТП, е била около
68,5 метра, а тази на лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Поло" с
peг.№ ВР *** АР, при движение със скорост от около 82,3 км/ч, в условията на
настъпилото ПТП, е била около 80,9 метра. Мястото на инициалния удар между
двата автомобила в надлъжно направление е на разстояние 25,45 м. от линията на
ориентира и в напречно направление на 4-5,6 м. вляво от десния ръб на пътя - от
снежната покривка. Ударът е настъпил в полагащата се лента за движение на лек
автомобил марка „Фолксваген" модел „Поло" с peг.№ ВР *** АР и
насрещна за движение за лек автомобил „Форд" модел „Мондео" с peг.№ ВР
*** АН. В момента на удара двата автомобила са се намирали изцяло в лентата за
движение в посока гр.Оряхово - гр.Мизия. Водачите и на двата автомобила при
движение с определените скорости преди и по време на ПТП не са имали техническа
възможност да предотвратят удара. Произшествието е станало в светлата част от
денонощието при нормална видимост и мокро пътно платно, на път ІІ-11 в посока
гр.Мизия-гр.Оряхово, в условията на ляв завой, с променлив наклон на изкачване
в посока гр.Оряхово. Лек автомобил „Форд" модел „Мондео" с peг.№ ВР ***
АН се е движел по път ІІ-11 в посока гр.Мизия - гр.Оряхово, в условията на ляв
за него завой с променлив наклон на изкачване, в полагащата му се дясна лента
със скорост от около 79,2 км/ч. В един момент при движение в тази посока водачът
му е видял и възприел насрещно движещ се срещу него специален автомобил снегорин
като опасност за разминаване, вследствие на което със завъртане на волана на
дясно при разминаване, с десните гуми на лекия автомобил е навлязъл по заснежен
участък от пътя, при което движещите колела на автомобила - предно ляво и
предно дясно, попаднали на настилки с разнороден коефициент на сцепление между
гумите и настилката, при което със скорост на движение от около 79,2 км/ч
автомобилът е загубил напречната си устойчивост, а водачът контрола върху
управлението му, вследствие на което под ъгъл от около 18 градуса се насочил
към лентата за насрещно движение, навлязъл в нея и при достигане до мястото на
удара е ударен в предна дясна странична част, в областта на преден десен калник
и предна дясна врата от движещия се в полагащата му се лента за движение лек
автомобил марка „Фолксваген" модел „Поло" с peг. № ВР *** АР. Вследствие
на получения ударен импулс лекият автомобил продължил движението си въртеливо в
посока обратна на часовниковата стрелка и постъпателно в посока левия ръб на
пътя, гледано в посока гр. Мизия - гр. Оряхово (посока на огледа), излязъл извън пътното платно и се
установил в покой върху снежната покривка. От своя страна лекият автомобил
марка „Фолксваген" модел „Поло" с peг. № ВР *** АР се е движил по път
ІІ-11 в посока гр. Оряхово - гр. Мизия, в условията на десен за него завой с
променлив наклон на спускане в полагащата му се дясна лента, със скорост от
около 82,3 км/ч. В един момент, намирайки се на около 8,67 метра от мястото на
удара, е имал техническа възможност да види и възприеме като опасност от ПТП на
разстояние от около 17,67 м от него навлизащия в лентата му за движение срещу
него лек автомобил „Форд" модел „Мондео" с peг.№ ВР *** АН, като
опасност от ПТП, но поради липса на време и разстояние - попадане на мястото на
удара в опасната му зона на спиране, с предна челна част на автомобила в
областта на предна броня ударил насрещно движещия се и навлязъл в лентата му за
движение лек автомобил „Форд" модел „Мондео" с peг.№ ВР *** АН.
В следствие на удара между двата автомобила и настъпилите
ударни импулси лекият автомобил „Фолксваген Поло" се върнал назад на около
3 метра и се установил в покой в полагащата му се лента за движение. Според
тази експертиза, от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е
загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил „Форд" модел
„Мондео" с peг.№ ВР *** АН от страна на водача му Е.Ц. и внезапното
навлизане в лентата за насрещно движение, с което е поставил сам себе си и
водача на движещия се в полагащата му се лента лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Поло" с peг. № ВР *** АР в невъзможност да
предотвратят настъпилото ПТП. Експертизата е категорична, че от техническа
гледна точка, отчитайки установените габарити на пътното платно и на двете МПС,
няма данни за съпричастност на специалния автомобил-снегорин към последвалото
ПТП.
За изясняване на въпроса за безопасната скорост, при
движението с която управляваният от подсъдимия лек автомобил не би загубил
напречната си устойчивост, а водачът контрола върху управлението му и не би навлязъл
в лентата за насрещно движение, в съдебната фаза е назначена допълнителна АТЕ,
възложена на същия експерт, изготвил и първоначалната АТЕ. Според заключението и
устните пояснения на експерта в съдебното заседание (л.72 от съдебното дело) загубата на
напречната устойчивост на автомобила е възможно да се получи при всяка скорост
на движение, различна от 0. Същевременно експертът заявява, че и при движение с
установената скорост от 79,2 км/ч подсъдимият е могъл безпрепятствено да
премине през завоя, без да навлезе в насрещната лента, като единствената
причина за настъпилото ПТП е загубата на контрол от негова страна върху
управлението на лекия автомобил, вследствие по-рязкото завъртане на волана
надясно при разминаване със снегорина и навлизане и движение на десните колела
на л.а. по заснежена повърхност от пътя, при което се е появила разлика в
коефициентите на сцепление между предно дясно и предно ляво задвижващо колело в
порядъка от 2 до 6 пъти и използване на спирачната система в тези условия. Експертът
е категоричен и за това, че при тази скорост на движение водачът на лекия
автомобил "Форд Мондео" е имал техническата възможност, след като е
възприел снегорина като опасност от челен удар, да осъществи спиране преди
разминаване с него и го пропусне, след което да продължи движението си, при
което автомобилът не би загубил напречната си устойчивост.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза
стойността на щетата по лекия автомобил „Форд“ модел „Мондео“ с peг.№ ВР *** АН,
вследствие претърпяното ПТП към инкриминираната дата, е в размер на 927 лева, а
по лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Поло" с peг. № ВР *** АР -
в размер на 748 лева. МРЗ към 19.11.2018 г. е била 510 лв.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
Гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия Е.С.Ц., депозирани в съдебната фаза; показанията на
свидетелите М. К. Р., М. В. М., Г. Д. Г., Н. С. Т., О. К. Д., А. Б. Р., А. П.
Р., М.Н.М., Г. Ц. Д., М. Б. М., Е. В. Д., К. В. М., М. М. С., К. Е. Н., В.
И. Н., С. Т. С., Г. П. Г., Н. Г. К., депозирани в досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.283, ал.1, вр.чл.373, ал.1 от НПК;
Писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП (том 1, л.16 – 24 от ДП); фотоалбум към него (том 1, л.25 – 27 от ДП); протокол
за отговорно пазене (том 1, л.29 от ДП); приемо-предавателен протокол (т.1, л.30 от ДП); 2 бр.протоколи за предаване на веществени доказателства (т.1, л.32-33 от ДП); протокол за доброволно предаване (т.1, л.50 от ДП); зав.препис от трудов договор № 90/05.11.2018 г. (т.1, л.51 от ДП); епикриза за проведено лечение в ОАИЛ на М.Н.М.,
издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.*** (т.1, л.61 от ДП); медицинска документация на името на М. Е. И. (т.2, л.2 – 9 и л.15 - 25 от ДП); 4 броя фишове за спешна медицинска помощ (т.2, л.26 - 29 от ДП); протокол за доброволно предаване (т.2, л.10 от ДП); медицинска документация на името на А. Р. (т.2, л.11 - 13 от ДП); ИЗ на А. Р. и М.М. (т.2, л.33 - 41 от ДП); справки за собственост на МПС (т.2, л.50 - 51 от ДП); писмо изх.№ 967р-6559/30.11.2018 г. на сектор ПП
към ОД на МВР-Враца (т.2, л.53 от ДП); 2 бр. справки за
нарушител/водач (т.2, л.54 - 55 от ДП); препис-извлечение от акт за смърт на М. Е. И. (том 2, л.124 от ДП); удостоверение за наследници на М. Е. И. (том 2, л.131 от ДП); удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (том 2, л.130 от ДП); справка за съдимост на Е.С.Ц. (том 2, л.133 от ДП); справка-характеристика на Е.С.Ц.,*** (т.2, л.121 от ДП); характеристика на Е.С.Ц. по месторабота (т.2, л.184 от ДП); актуална справка за съдимост на подсъдимия Е.С.Ц. (л.33 от съдебното дело);
Заключенията на назначените експертизи - съдебно-медицински експертизи по писмени данни №№66/2019
г., 67/2019 г., 71/2019 г. и 72/2019 г. (том 1, л.93, л.97-98, л.102, л.106 от ДП); съдебно-медицинска експертиза на
труп № 117/2018 г. (том 1, л.87-91 от ДП); автотехническа експертиза (том 1, л.111-126 от ДП); съдебно-оценителна експертиза (том 1, л.131-134 от ДП); допълнителна автотехническа експертиза (л. 65-69 от съдебното дело).
Между така събраните по делото доказателствени
материали няма някакви съществени противоречия относно факта на настъпване на
процесното ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило, както и механизма му;
времето и мястото на настъпването му; атмосферните условия и състоянието на
пътя към този момент; участвалите в произшествието ППС и техните водачи; пострадалите
от произшествието лица и вида на получените вследствие на произшествието
наранявания, както и деформациите и щетите по двата автомобила. В тази връзка
следва да се отбележи, че на практика в събрания доказателствен материал по
същество липсват противоречия, които да налагат преодоляването им по реда на
чл.305, ал.3, изр.2 от НПК чрез излагане на изрични съображения за мотивите,
довели до кредитирането или некредитирането на съответната част от
противоречащите си доказателствени източници. Отделно от това следва да се
отбележи, че в действителност страните по делото не оспорват възприетата в
обвинителния акт фактическа обстановка, нито доказателствените източници, въз
основа на които е установена тя. Така съдът възприема показанията на
разпитаните в ДП свидетели, приобщени в съдебното производство по реда на чл.283, ал.1, вр.чл.373, ал.1 от НПК, като последователни, логични и непротиворечиви. Съдът не намира основания
да бъдат отхвърлени като недостоверни и обясненията на подсъдимия Ц., депозирани
пред настоящия съд, тъй като в по-голямата си част същите са непротиворечиви и
не се опровергават от останалия доказателствен материал, като напротив-подкрепят
се и се потвърждават от останалите кредитирани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съдът единствено не кредитира обясненията на подсъдимия Е.Ц.,
дадени в съдебно заседание, и показанията на св.М. М. и св.М. Р., депозирани в
досъдебното производство, според които снегоринът е бил частично навлязъл в
лентата им за движение и при разминаване ги е "засякъл", с което е
допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като противоречат на заключението на
изготвената АТЕ, според което, както по-горе се посочи, не е налице никаква
съпричастност на специалния автомобил към последвалото ПТП.
Съдът възприема изцяло и заключенията на коментираните
по-горе съдебни експертизи, като прецени, че същите са обективни, компетентни,
всестранни и пълни.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият Е.С.Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл.343,
ал.4, вр.ал.3, б.”б” пр.1, вр. ал.1, б.“в“ НК, тъй като на инкриминираните дата
и място, при управление на МПС-лек автомобил марка "Форд", модел
"Мондео" с рег.№ ВР *** АН, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Е. И. на 24 г. и средна телесна повреда на М.Н.М. на 42
г., изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
Принципно, за да е съставомерно престъплението по чл.343 от ЗДвП, е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В конкретния случай съдът приема, че нарушението на
правилата за движение по пътищата, което е извършено от подсъдимия Ц. и което е
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и с
последвалия вредоносен съставомерен резултат, е единствено това на чл.20, ал.1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. В тази разпоредба се съдържа общо правило, което
възлага и вменява на водачите на ППС задължение да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Контролът по смисъла на чл.20,
ал.1 от ЗДвП многократно е изясняван в практиката на В(К)С, в която, в съответствие и с правната теория, еднозначно е
приемано, че фактически се касае за владеене на управляваното превозно средство,
и то във всяко отношение, при което се обхващат всичките действия на водача,
които засягат не само техническото състояние на пътното превозно средство и
показанията на неговите уреди, както и възможността пътното превозно средство
да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и
положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или
терена, включително ако се намира в покой. Следователно
"контролирането" по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП включва всяко едно
действие на водача с органите на управление, както и внимателното и всеобхватно
наблюдение и преценка от негова страна на пътната обстановка, респективно
нейното изменение и поведението на останалите участници в движението. В случая
категорично не се касае до нарушение, свързано с режима на скоростта, доколкото
от данните по делото се установява, че скоростта е била в рамките на
разрешената от 90 км/ч и е била съобразена със състоянието на пътя и с
геометричната му характеристика-радиуса на завоя. И това е така, тъй като според
двете заключения на АТЕ-първоначално и допълнително, и устните пояснения на
автотехническия експерт, и при движение с установената скорост от 79,2 км/ч
управляваният от подсъдимия лек автомобил е могъл спокойно да премине през
завоя, без да настъпи ПТП, като единствената причина той да навлезе в лентата
за насрещно движение и да реализира ПТП с другия автомобил е в резултат от
действията на водача му-загубата на контрол върху управлението на лекия
автомобил при разминаване с насрещно движещо се превозно средство поради необоснованата
субективна преценка че е "засечен" от него и неправилното боравене с уредите
за управление, т.е. неконтролирането на пътната обстановка и превозното
средство. Подсъдимият е видял и възприел насрещно движещ се специален автомобил-снегорин,
като опасност за разминаване и се стреснал, в резултат на което завъртял (при
това по-рязко) волана на дясно при разминаване и с десните гуми на лекия
автомобил навлязъл по заснежен участък от пътя, при което движещите колела на
автомобила - предно ляво и предно дясно, попаднали на настилки с разнороден
коефициент на сцепление между гумите и настилката, при което автомобилът
загубил напречната си устойчивост, а водачът контрола върху управлението му и
под ъгъл от около 18 градуса се насочил към лентата за насрещно движение,
навлязъл в нея и причинил ПТП с другия правомерно движещ се лек автомобил. Тези
установени по делото фактически положения налагат извод, че в пряка причинна
връзка с настъпването на произшествието и със съставомерния резултат се явява
единствено допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Предвид
това от обвинението на подсъдимия следва да отпадне инкриминираното му
нарушение на правилото по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
Същевременно налице е причинна връзка между нарушеното
правило за движение и настъпилия съставомерен резултат-смърт на едно лице и
средна телесна повреда на друго лице.
Обстоятелството, че уврежданията на пострадалите са от
различен характер, като е причинена смъртта на едно лице и едновременно с това едно друго лице е получило средна телесна повреда, обуславя от
обективна страна съставомерността на престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3,
б.”б” пр.1, вр. ал.1, б.“в“ от НК.
От данните по
делото (показанията на
свидетелите-очевидци М. Р., М. М., А. Р., от тези на св.Г. П. Г. и обясненията
на подсъдимия, депозирани в с.з.)
е видно, че след ПТП подсъдимият е взел активно участие в оказването на помощ
на живите към момента пострадали-М. И. и М.М.. Първоначално освободил
предпазния колан на пострадалия М.М. и с помощта на св.М. го извел от лекия
автомобил, след което подсъдимият дейно и упорито участвал в мероприятията по
освобождаване на десните врати на автомобила, които от удара били деформирани,
и по този начин бил изваден от него и пострадалият И., който все още давал признаци за живот. Тези действия са
били насочени обективно към спасяване на живота и запазване на здравето им,
като помощта е била необходима, тъй като е оказана на живи хора (пострадалият И. все още е бил жив), и обуславят приложението на
привилегированата разпоредба на чл.343а от НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост (небрежност)
по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 НК, като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но тъй като той е правоспособен
водач категория „В“, е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди, че при
неспазването на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП може да настъпи ПТП с фатален
резултат.
При горните съображения съдът призна подсъдимия Е.С.Ц. за виновен
в извършено престъпление по транспорта по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр.
чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” пр.1, вр. ал.1, б.“в“ НК, за което му наложи
наказания. Същевременно на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и
го оправда по първоначалното обвинение по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” пр.1,
вр. ал.1, б.“в“ НК, както и за това деянието да е извършено в причинна връзка и
в нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
За извършеното от подсъдимия Е.С.Ц. престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“г“, пр.1, вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”б” пр.1, вр. ал.1, б.“в“ НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години, както и
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимия Ц., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му
съдебно минало, младата му възраст, добрите характеристични данни по
местоживеене и месторабота, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за
случилото се, което няма основание да не бъде възприето като искрено, след като
при ПТП е причинена смъртта на негов близък приятел, а като отегчаващи–това, че
несъставомерни телесни увреждания са получили още три лица и са настъпили
материални щети по двата автомобила, а така също наличните данни за извършени
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по
административен ред.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на
обществена опасност на конкретното деяние и на дееца (невисока, с оглед чистото му съдебно
минало и добри характеристични данни) съдът прие, че на подсъдимия Е.Ц. следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на две
години и шест месеца лишаване от свобода.
Същевременно съдът намира, че не са налице многобройни, нито
изключително по своята същност обстоятелство, което да налага индивидуализиране
на това наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под законовия
минимум, каквото неоснователно искане се поддържа от защитата.
За разлика от позицията на частното обвинение, съдът намира,
че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно от страна на подсъдимия Ц.. Освен че са налице законовите изисквания
за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и
наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода (в случая две години и шест месеца), съдът приема, че целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия, могат
да бъдат постигнати и чрез условно осъждане. Подсъдимият Ц. е социално и
трудово интегриран, няма други противообществени и криминални прояви, с много
добри характеристични данни е по местоживеене и месторабота и деянието по
настоящото дело се явява изключение в неговия живот, поради което не е
необходимо същият да бъде изолиран от обществото чрез настаняването му в
пенитенциарно заведение. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота
му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от емоционалното му състояние
като реакция на инцидента. Ето защо, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание от две години и шест месеца
лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила. Основание за определяне на този по-дълъг изпитателен срок е
необходимостта да бъде реализирана не само индивидуалната, но и генералната
превенция, на фона на зачестилия брой на пътни произшествия, приключващи с
фатален за човешкия живот край.
Предлаганият от частното обвинение ефективен начин на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е неоправдано репресивен и не
държи сметка за наличието на изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и за данните, свързани с личността на подсъдимия като цяло. Освен това не
бива да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за
поправяне на дееца, ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото и ще насърчи общественото съзнание към
положителни промени.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия Ц. и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Определеният размер на това наказание е мотивиран от изброените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е съобразен с
константната съдебна практика и с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, че при
съвместното им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може
да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода, нито да го надминава с
повече от три години. При определяне срока на това наказание съдът отчете в
негативен аспект данните от справката за нарушител/водач, от които е видно, че
подсъдимият е санкциониран по административен ред през 2015 г. с наказателно
постановление за три нарушения по чл.179, ал.2, чл.177, ал.1, т.2 и по чл.183,
ал.1, т.3 от ЗДвП, касаещи причиняване на ПТП поради неспазване на дистанция и
управление на МПС, без да е правоспособен водач, които са сравнително тежки по
своя характер, а на 24.10.2017 г., 18.09.2018 г. и 17.10.2018 г. с три фиша за
нарушения по чл.183, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, касаещи неправилно паркиране и нарушаване
правилата за разположение на ППС върху платното за движение, които завишават
обществената му опасност като водач на МПС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 1729.95 лева, които следва да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца, а по сметка на ВОС сумата от 262 лева,
представляваща разноски в съдебната фаза.
Веществените
доказателства лек автомобил „Форд“ модел „Мондео“ с peг.№ ВР *** АН и лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с peг. № ВР *** АР, оставени на съхранение
в базата на ОД на МВР-Враца в с.Косталево, обл.Враца, след влизане в сила на
присъдата да се върнат на собствениците им, първият автомобил-на подсъдимия Е.С.Ц.,
а вторият-на св.Е. П. Р..
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: