04.12.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на шести ноември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№584 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители във вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс и е образувано
по жалба от ЕТ М. К.– гр.С., ЕИК ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/311/00577/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на
ДФЗемеделие – София, с изх.№№1-6500/8609 от 19.06.2020г., с допусната с Решение
изх.№01-6500/8609 от 30.06.2020г. поправка на очевидна фактическа грешка в
номера на АУПДВ, както следва – номер на акта №26/311/00813/3/01/04/01. Твърди се, че оспореният
акт бил неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неустановяване на обективната
истина по проекта. На жалбоподателя, който кандидатствал по мярка 311
Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013г., и след изпълнение на одобрен проект за къща за
гости, Зам.Изпълнителният директор на ДФЗ издал уведомително писмо за извършено
плащане. Последното било влязъл в сила стабилен индивидуален административен
акт, който безспорно доказвал точното изпълнение на задълженията по отношение
извършената инвестиция. В периода от 24.06.2019г. – 27.06.2019г. на
жалбоподателя била извършена проверка на място след плащане, при която били установени
нарушения на т.4.12. и т.4.18 от подписания договор. С писмо изх.№01-6500/8609
от 30.10.2019г. на Изп.директор на ДФЗ жалбоподателят бил уведомен за започнало
производство по издаване на АУПДВ, завършило с издавеното на оспорения акт.
Жалбоподателят счита, че фактическите констатации в акта били донякъде
обективно верни, но били интерпретирани неправилно, като така били направени от
органа незаконосъобразни и необосновани логически изводи. Бизнес планът бил
документ, обобщаващ намеренията на дадено предприятие за определено начинание,
като се използвал за управление и планиране в рамките на предприятието. Фондът
изплащал помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно
одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор,
анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове. В
предмета на договора нямало никакви уговорки за изпълнение на финансови
показатели, а само задължение за изграждане на къща за гости. Всички инвестиции
за осъществяване на проекта били извършени, както и обектът бил използван по
предназначението, описано в бизнес плана. Изградената къща функционирала като
такава и притежава съответно удостоверение за категоризация. Според
жалбоподателят целта на отпуснатата безвъзмездна помощ била разнообразяване към
неземеделски дейности, респ. създаване на туристически обекти с условие да се
предоставят туристически услуги, а не осъществяване на самите туристически
услуги – нощувки, поради което не можело да се счита, че не били изпълнени
задълженията по договора. Освен това проверяващите не били направили анализ на
броя на нощувките, за да се установи какъв е процентът на изпълнение спрямо
заложените в бизнес плана. Следвало да се има предвид и че нощувките през
процесния период били в по-голям процент на изпълнение, но предвид различната
икономическа обстановка през годините се наложило да бъдат намалени цените. В
този смисъл се твърди, че къщата за гости работела в почти пълен обем, като
дори допълвали в някои случаи легла, защото не достигали наличните. Заложените
индикатори и цели за брой нощувки в бизнес плана за 2016, 2017 и 2018г. имали
прогнозируем характер, а не били конкретни резултати. Не били обсъдени усилията
на жалбоподателя, изразяващи се в пускане на обяви в пресата и интернет
сайтовете, предлагащи туристически услуги. Бизнес планът имал до голяма степен
индикативен характер и било общоизвестно, че се изпълнява при променливи
условия на икономическата среда. Липсвало нормативно изискване ползвателят на
подпомагането да реализира икономическите показатели, заложени в бизнес плана. Оспорва
се неизпълнението на бизнес показателите и като размер. В таблицата на
заложените приходи в бизнес плана била допусната техническа грешка в позиция
Закуски на гостите в хотела още при одобрение и разглеждането на проекта, като
погрешно било изписано приходи в размер на 60 000,00 лева годишно, а не
както следва – 6 000,00 лева. Приходите били изчислявани въз основа на 4
лева на закуска, а не както погрешно било записано 40 лева, като техническата
грешка била очевидна и закуската не можела да бъде изчислена като такава от
40,00 лева. Твърди се още, че Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 – 2013, на база на които бил
изчислен размерът на санкцията, не били приложение към договора и нямали правна
сила в договорните отношения между страните. Освен това тези правила само били
бланкетно посочени в оспорения акт и това изчерпвало мотивите относно
определения размер на санкцията. Към датата на подписване на договора с ДФЗ
нямало такива утвърдени правила, а същите били обнародвани в ДВ
бр.69/30.08.2019г., т.е. тези правила не били действащи при подписването,
изпълнението и действието на процесния договор. Критериите за допустимост на
кандидатите и проектите се съдържали в наредби на МЗХГ, регламентиращи
прилагането на съответните мерки от ПРСР 2007-2013 и било абсолютно недопустимо
и в пълно противоречие с чл.13 от АПК въвеждане от страна на ДФЗ на други
критерии за допустимост извън нормативно регламентираните. Твърди се още, че
стартирането на производството по установяване на публично държавно вземане
било след изтичане на законовия срок, в който ДФЗ може да осъществява контролни
функции за спазване на клаузи по договора. Производството започнало на
30.10.2019г., а договорът между страните бил от 08.10.2014г., като така към
датата на образуване на производството бил изтекъл 5-годишния законов срок за
мониторинг. Съгласно т.7.1, б.А от договора същият се прекратявал с изтичане на
уговорения в него срок. Към датата на стартиране на проверката на място –
24.06.2019г., а и до приключването ѝ на 27.06.2019г., не били влезли в
законна сила измененията на ЗПЗП – ДВ бр.51, в сила от 28.06.2019г. Измененията
в ЗПЗП нямали обратно действие и началото на проверката било на основание друга
законова разпоредба, по друга процедура. Констатациите на проверката не
съставлявали основание за издаване на АУПДВ по несъществуващ закон. Така
административният орган не разполагал с материална компетентност да издаде
акта, а това обуславяло незаконосъобразност на издадения акт. Неприложима била
разпоредбата на пар.5 от ДР на ЗПЗП за налагане на санкция въз основа на вече
определени финансови корекции или АУПДВ, тъй като такива нямало издадени против
ЕТ до влизане в сила на законодателните промени. Съществували и редица
съществени нарушения на ДОПК, тъй като цитирането и позоваването на
констатациите на проверката като основание за издаване на АУПДВ противоречало
на чл.3, ал.3; чл.6, ал.1; чл.7; чл.8; чл.37, ал.1; чл.108, ал.1; чл.110;
чл.112; чл.117; чл.119; чл.116 и др. от ДОПК. За да е законосъобразен актът, то
е следвало да се предприемат действия по събиране на вече изплатените суми,
като е било необходимо да се установи със средствата на закона по безспорен и
категоричен начин, че е налице недължимо плащане, т.е. да се обоснове нарушение
на приоритетното европейско право по мярка 311. Иска да се постанови решение, с
което да се отмени
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/00813/3/01/04/01 на
Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София, с изх.№№1-6500/8609 от
19.06.2020г., като бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителен Директор
ДФЗемеделие, счита жалбата за неоснователна.Оспореният акт бил правилен и
законосъобразен, постановен в пълно съответствие с процесуалните разпоредби. Не
се събрали доказателства, които да оборват направените от органа изводи, а и
това се потвърждавало от заключението на експертизата. Претендират разноски за адв.възнаграждение
и експертиза.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните няма спор относно сключения на основание чл.31, ал.2 от Наредба №30 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ПРСР за периода 2007-2013 Договор №26/311/00813 от 08.10.2014г. по
мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013г., както и относно подадената заявка за плащане
№26/311/00813/3/01 от 08.10.2015г. и извършеното плащане на 07.12.2015г. Съгласно
договора – т.1.1, Държавен фонд Земеделие предоставя на ЕТ М.К. - като
ползвател, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и
реално извършени от едноличния търговец разходи, свързани с осъществяването на
проекта. Няма спор и относно разработения и одобрен бизнес план с
идентификационен №26/311/00813 с
наименование Къща за гости за алтернативен селски туризъм в УПИ ІV-111, кв.32, с.Мезек, общ.С., в чиято част ІV е заложен финансово-икономическия статус – приходи и
разходи, на проекта.
При извършена извънредна проверка на
място, след плащане, в периода 24.06.2019г.-27.06.2019г., по проект №26/311/00813, както и след извършени
допълнителни административни проверки, било констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения бизнес план, като установеното изпълнение на
бизнес плана за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., съставлявало
съответно 21,81%, 18,87% и 16,64% изпълнение на одобрения бизнес план за
годината – Таблица №2 от Производствената и търговска програма на бизнес плана.
За резултатите от проверката жалбоподателят
е бил уведомен с писмо изх.№01-6500/8609 от 30.10.2019г. – 8-10 от
приложението, като по отношение на тях е постъпило възражение –
вх.№01-6500/8609 от 17.12.2019г. – л.13-17 от приложението.
Оспореният в настоящото производство Акт
за установяване на публично държавно вземане №26/311/00813/3/01/04/01 е
издаден от Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София, с изх.№№1-6500/8609 от
19.06.2020г., като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 304 194,04 лева. В акта са обсъдени залегналите в бизнес
плана финансови показатели, както и установеното изпълнение на бизнес плана за
три пълни финансови години, като са посочени конкретните стойности – за 2016г.
били реализирани приходи в размер на 39 590,52 лева, а заложените били
181 500,00 лева; съответно за 2017г. и 2018г. приходите били
34 256,93 лева и 32 694,16 лева, а заложеното – 181 500,00 лева
и 196 500,00 лева или установеното изпълнение на бизнес плана
средноаритметично за трите пълни проверявани години било в размер на 19,04% от
заложените приходи. В АУПДВ административният орган подробно е обсъдил
направеното възражение от жалбоподателя, като е изложил съображенията си и направил
извод, че не намира основание за промяна на крайния извод за възстановяване на посочените
в акта суми. Обсъдени са Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.26,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., като аргументирано - не са
постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана; реализираните
приходи от подпомагана дейност, изчислени средноаритметично за всички
проверявани пълни години били под 20% от предвидените; времетраенето на
неизпълнението продължило над две финансови години, и съгласно т.30 от
Правилата е определен размера на санкцията – 100% от предоставената финансова
помощ по договора.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна по делото по искане на страните е назначена съдебносчетоводна
експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице установява приходите за трите проверявани
години, както и че те не съответстват на заложените в бизнес плана, като
изчислява и съответния процент на изпълнение спрямо заложеното по бизнес плана.
Допълнително са направени изчисления по искане на жалбоподателя, като се приема
за грешно записана стойността в бизнес плана относно предоставяне на закуска /вместо
40,00 или 45,00 лева през съответните три години – 4,00 лева за закуска/ и са
изчислени процентите изпълнение при тези стойности, както и общия процент
изпълнение за трите години общо – 27,11 %. По искане на жалбоподателят вещото
лице изследва и стойността на закуските в къщата за гости, когато закуската не
е включена в предлагания пакет услуги – между 1,28 лева и 4,00 лева в
зависимост от асортимента.
По делото е представено писмо от Община С.,
видно от което към декември 2013г. на територията на Община С. не е имало
регистрирани къщи за гости, докато към декември 2015г. къщите за гости са 7
броя.
Актът е получен от
адресата си на 26.06.2020г., видно от отбелязването в известие за доставяне –
л.7, а жалбата е подадена на 07.07.2020г. пред Административен съд Хасково.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Акта
за установяване на публично държавно вземане, чиито права са засегнати от този
акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и между страните няма
спор относно просрочие, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на публично държавно
вземане №26/311/00813/3/01/04/01, е издаден от
компетентния орган съгласно разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП - Изпълнителния
директор на Държавен фонд Земеделие, като АУПДВ е в предвидената от закона
писмена форма.
При издаването на оспорения АУПДВ не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обуславят неговата незаконосъобразност. Обжалваният акт е постановен,
като посочени правните основания за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на
разпоредените правни последици, както подробно са описани и фактическите
основания за издаването на акта. Административният орган е спазил разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил адресата за започналото производство
по издаването на АУПДВ, посочил е установените обстоятелствата, както и е
предоставена възможност на земеделския стопанин да депозира възражения и
допълнителни доказателства. От тази възможност жалбоподателят се е възползвал,
като е депозирал писмено възражение без приложени писмени доказателства, а то е
било обсъдено при издаване на акта. При анализа на постъпилото възражение административният
орган изрично е посочил, че не приема изложените аргументи за основателни, тъй
като се счита, че жалбоподателят има задължение за спазване на количествените
показатели при изпълнението на прогнозния/одобрения бизнес план; не се
установява техническа грешка в бизнес плана, доколкото в плана са посочени суми
по отделно за три години и са единични и сборни стойности за съответните
години; оспорените Правила били достъпни и жалбоподателят бил запознат с тях
веднага след обнародването им; проверката била стартирала в 5 годишния
мониторингов период, уговорен в договора. В случая следва да се има предвид, че
проверката е започнала преди изтичане на мониторинговия период, като
обстоятелството, че откриването на производството по издаване на АУПДВ – писмо
от 30.10.2019г., е след изтичането на този срок, не опорочава процедурата.
Оспореният АУПДВ е издаден на основание
чл.46, ал.1 и 2 във вр. с чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г., т.4.4, б.Б и
т.8.1 от Договор №26/311/00813 от 08.10.2014г. във вр. с т.4.12 и т.4.18 от
същия и т.30 от Правила, обнародвани в ДВ бр.69/30.08.2019г. и на основание
чл.59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.2
от ЗПЗП. Съгласно т.8.1 от договора в случай, че ползвателят не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ, или е представил документ с невярно съдържание,
неистински или преправен, включително и когато са представени при или по повод
кандидатстването по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал
условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече
облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, то фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми,
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта. В случая административният орган обосновано е
приел, че едноличният
търговец не е изпълнил задължението си, тъй като съгласно пар.1, т.19 от ДР на
Наредба №30/2008г. „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите,
указани в същото приложение - чл.26, ал.1 от Наредбата. Един от задължителните
реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план за
разнообразяване на дейността, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от
Наредбата, като съгласно чл.16, ал.2 това следва да бъде за период от 5 години.
В ДР към Наредбата – пар.1, т.6 и т.26 са описани значенията на понятията
„икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на
бизнес плана. В приложения бизнес план за разнообразяване на дейността ползвателят
е посочил, че при изграждането на къщата за гости ще осъществи предлагане на
завършен туристически продукт, обединяващ комфортна нощувка, вкусна българска
кухня и възможност за развлечение, както и популяризиране на интегрирания
туризъм в общината. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка
една от 10 години от изпълнението на бизнес плана, като за 2016г., 2017г. и
2018г. са заложени приходи от продажби/нощувки в размер съответно на 181 000,00
лева, 181 000,00 лева и на 196 500,00 лева. От анализа на цитираните
норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е
налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в
неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за трите години,
което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и
целите, заложени в чл.2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от
образеца към бизнес план - Приложение №3 към чл. 16 от наредбата е финансово-икономическият
статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част.
Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за
целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения
капацитет, като отделно от това се описват и всички предвидени разходи.
Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и
предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите
за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на
чл.16, ал.2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на
целите по чл.2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание
за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на
чл.27, ал.3, т.1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с
критериите за оценка по приложение №6 от него също подлежат на преценка -
чл.27, ал.3, т.2. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация
за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал.2 от нея и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи, поради което в АУПДВ органът се е позовал и на
чл.16, ал.2 от Наредбата. Както правилно е установено от административния орган
в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.8.1 от договора, а именно:
ползвателят е длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по договора, в
съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и
е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като в случай, че не
изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата
помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на
изискванията на чл.46 от Наредбата. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ
е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за
планираните приходи, поради което органът е достигнал до верни изводи за
финансовото неизпълнение на плана за 2016г., 2017г. и 2018г., тъй като с
реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат
условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът е
бил оценен като допустим за подпомагане. Неизпълнението на предварително
заложената в плана приходна част е ясна индиция, че едноличният търговец не е
разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл.30, пар.2, предложение
второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №966/2012г. относно финансовите правила,
приложими за общия бюджет на Съюза. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че договорът между страните не включва задължение за него да
спазва количествени показатели при изпълнението на прогнозния бизнес план. Това
е така, защото само с изграждането на къщата за гости не може да бъде оправдано
отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, като се имат предвид и вече
посочените цели по мярка 311 /чл.2 от Наредбата/. Със сключването на договора
едноличният търговец се е задължил не само да извърши строително-монтажните
работи и изгради къщата за гости, но и да използва активите по предназначение и
з постигане на целите, които са му отредели с одобрения проект. С представения бизнес
план едноличният търговец сам се е определил съответните приходи, а чрез тях и
е доказал пред органа жизнеспособност и устойчивост на инвестицията при
постигането на планираните цели на предоставената финансова помощ. Установените
стойности от административния орган са подкрепени и от изводите на
експертизата, като показват изпълнение на приходите под 20%, а това безспорно
представлява неизпълнение от страна на ползвателя. За периода от време три
години би могло да се изгради еднозначен извод относно продуктивността и
жизнеспособността на финансовото начинание. Още повече, че поетият ангажимент
за реализиране на приходи по бизнес плана не би могъл да се изпълни в остатъчен
период до изтичане на 5-годишния срок, тъй като проверените три години са
последните от срока. В настоящия случай е без значение доколко едноличният
търговец е действал добросъвестно и е положил всички усилия да достигне
заложените стойности, както и без значение се явява установения факт за броя на
изградените в същия регион къщи за гости след 2013г., тъй като вече беше посочено,
че тези стойности са заложени от самия ползвател и са преценени при
одобряването му за съответната безвъзмездна финансова помощ. Относно
възражението за допусната грешка във формирането на цените, касаещи
предлаганите закуски, съдът намира същото за неоснователно. Това възражение
вече е било отправено пред административния орган, както и правилно е отчетено,
че не може да бъде прието, че съставлява техническа грешка. Действително в
бизнес плана тази стойност е посочена последователно за няколко години и на
няколко отделни позиции, а следва и да се има предвид, че за първите две
проверени години стойността е заложена като 40,00 лева, а за третата – 45,00
лева, поради което е изключено да се счита, че представлява техническа грешка.
Възраженията на жалбоподателя относно
другия основен спорен момент – за определянето на размера на подлежащата на
възстановяване сума, съдът също не намира за основателни. Съгласно чл.46, ал.2
от Наредбата в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, административният
орган определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. В настоящия случай степента на неизпълнение
законосъобразно е определена пропорционално спрямо периода, за който
изискванията не са били изпълнени. Административният орган е изложил верни
фактически констатации и е формирал обосновани правни изводи, които
съответстват на изискванията на приложимата Наредба №30/2008г. и съответно на
т.30 от Правилата – ДВ бр.69 от 30.08.2019г. Мотивировката по отношение размера
на средствата, които следва да бъдат възстановени, е в достатъчна степен, като
е отчетено времетраенето на констатираното неизпълнение през три пълни
финансови години, взет е предвид и установения процент неизпълнение, а също и
че не може да съществува план на ползвателя за мерките, които ще предприеме за
достигане на съответните приходи с оглед крайния срок на договора. Така при
стриктно съобразяване с изискванията на чл.46, ал.2 от Наредбата, както и на
Правилата, правилно е преценено, че сумата за възстановяване е 100%.
Действително с получената финансова подкрепа едноличният търговец е изградил къщата
за гости, но при непостигане на приходи от извършената инвестиция, то не може
да бъде постигната нормативно заложената цел за повишаване на заетост в
селските райони и развитието на туризма. Така с осъществената с финансовата
помощ инвестиция не може да се демонстрира икономически растеж в селския район,
тъй като не се генерират заложените приходи, т.е. инвестицията не се ползва по
предназначение. В случая са налице условията за връщане изцяло на изплатената
финансова помощ, като следва да се има предвид и че е установено и нарастващо
неизпълнение на заложените показатели по бизнес плана за трите последователни
години. Неизпълнението на нормативните и договорни задължения е такова, че се
формира извод относно проекта като икономически нежизнеспособен, не създаващ
устойчива заетост и не довеждащ до постигане на целите по мярка 311, с което се
обосновава санкция в размер на 100%. Именно поради това не може да бъде прието
и възражението на жалбоподателя, че все пак е осъществявал дейност, както и
реализирал приходи. Следва да бъде отбелязано и че Наредбата предвижда
възможност, ако прогнозираните приходи от дейността са нереални и неизпълними,
ползвателят на помощта да поиска промяна на договора в частта за заложените
приходи, но не и да счита, че не е обвързан с показателите на бизнес плана,
заради които е одобреното самото финансиране - чл.41, от която възможност няма
данни едноличния търговец да се е възползвал. Административният орган е
определил размера на подлежащата на възстановяване сума - 100%, съобразно на и въз
основа на Правилата, одобрени от ДФ Земеделие, издадени на основание чл.27,
ал.9 от ЗПЗП, които са действащи към момента на постановяване на оспорения
административен акт.
Така съдът счита, че оспореният АУПДВ №26/311/00813/3/01/04/01,
издаден от Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София, с изх.№№1-6500/8609 от
19.06.2020г. е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен административен
орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона
съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същият е съобразен и с целта на закона, а жалбата срещу него е
неоснователна и недоказана.
При крайния извод относно спора в полза на
ответника следва да бъдат заплатени разноски за адв.възнаграждение в размер на 9136,66
лева и за експертиза – 300,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ М. К.– гр.С.,
ЕИК ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/311/00813/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФЗемеделие – София, с
изх.№№1-6500/8609 от 19.06.2020г.
ОСЪЖДА ЕТ М. К.– гр.С., ЕИК ***, да заплати на Държавен
фонд Земеделие - София направените разноски в общ размер на 9436,66 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: