№ 157
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000090 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от
06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, изменено с Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлен, като неоснователен иска с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от Б.А. М., синдик на „Хлебозавод Велико Търново“ АД
(в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК ********* против „Хлебозавод Велико
Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК ********* и „ОББ“ АД, гр.
София, ЕИК *********, с който се претендира да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение на кредиторите в откритото производство по несъстоятелност
на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК
********* следните сделки и действия: - Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г.,
сключено между „Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК *********, Банката, и „Велттед
Инвест“ ООД, ЕИК *********; - Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г.,
сключен между „Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК *********, Банката, и „Велттед
1
Инвест“ ООД, ЕИК *********; - Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г., сключено
между „Хлебозавод Велико Търново“ АД, ЕИК *********, Банката, и „Велттед Инвест“
ООД, ЕИК *********; Извършените плащания от страна на „Хлебозавод Велико Търново“
АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК ********* в периода 15.08.2013 г. -
17.08.2017 г. в общ размер от 175 446.53 лв. – главница, 490 424.87 лв. – лихва и 35 565.92
лв. – банкови такси по Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г., изменен с Договор за
заместване в дълг от 17.07.2012 г. сключен между „ОББ“ АД, гр. София, ЕИК ********* и
„Хлебозавод Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново, ЕИК *********, „Велттед Инвест“
ООД Габрово и „Хлебозавод - ВТ 2012“ ООД, гр. Велико Търново. Със същото решение е
осъдено „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК
********* да заплати в полза на „ОББ“ АД, гр. София, ЕИК ********* сумата от 18 600 лв.,
представляваща разноски по водене на делото пред първата инстанция. Осъдено е
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК *********
да заплати в полза на Окръжен съд – Велико Търново държавна такса за разглеждане на
исковете в общ размер от 60 750.49 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Б.А. М., в качеството му на синдик на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велико Търново, м. „Дълга лъка“, чрез адв. А.К. от АК – Велико
против Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното е неправилно – необосновано,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение
на материалния закон. Излага се, че решението на първоинстанционния съд е необосновано,
тъй както не бил обсъдил нито разгледал възражението за нищожност, поради невъзможен
предмет на Договор за заместване в дълг от 17.07.2012 г., Допълнително споразумение №
5/25.06.2014 г. и Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г. На следващо място
липсвали мотиви относно произнасянето на съда за Извършените плащания от страна на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново в периода
15.08.2013 г. - 17.08.2017 г. Излага се, че липсата на мотиви на решението в тази му част
водело и до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такива нарушения
били и позоваването на решение на административен съд и допускането до разпит по реда
на чл. 176 от ГПК на представител на „ОББ“ АД. Решението било постановено и при
неправилно приложение на материалния закон (чл. 135 от ЗЗД).
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъде уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Възраждане“, ********, представлявано от Т. В. М. и С. А. Г. – изп. директори, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ********, чрез адв. Д.Д. от САК и адв. М.Р. от САК. В същия
2
се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение валидно, допустимо
и правилно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велико Търново, м. „Дълга лъка“.
С Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е изменено Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по
т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като е осъдено е
„Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, ЕИК *********
да заплати в полза на Окръжен съд – Велико Търново държавна такса за разглеждане на
исковете в общ размер от 60 750.49 лв.
Постъпила е частна жалба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ********, представлявано
от Т. В. М. и С. А. Г. – изп. директори, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, чрез адв.
Д.Д. от САК и адв. М.Р. от САК против Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д.
№ 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от Б.А. М. - на синдик на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново против „Обединена българска банка“
АД, гр. София и „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново
иск с посочено в молбата правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите
във вр. с чл. 649 от Търговския закон. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че с Решение № 92/18.08.2017 г., постановено по т. д. № 166/2017 г.
по описа на Окръжен съд - Велико Търново срещу „Хлебозавод Велико Търново” АД било
открито производство по несъстоятелност, обявено по партидата на дружеството в
Търговски регистър на 21.08.2017 г. С Решение № 8/12.01.2018 г. по в. т. д. (н) № 287/2017
г., Великотърновският апелативен съд отменил Решение № 92/18.08.2017 г., постановено по
т. д. № 166/2017 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта за началната дата на
неплатежоспособността и определил за начална дата - 01.01.2015 г. Съгласно Списък № 1 на
приетите вземания в производство по несъстоятелност на „Хлебозавод Велико Търново”
АД, публикуван в Търговския регистър на 08.11.2017 г., приетите вземания на кредитора
„Обединена българска банка“ АД въз основа на Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г.
били в общ размер на 2 353 411.24 лв. На 30.03.2010 г. е бил сключен Договор за кредитна
3
линия за предоставяне на оборотни средства до 1 000 000 евро (наричан по-долу за кратко
„Договора/ът“), между Банката (кредитор), „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ (предходно
наименование „Хлебозавод Велико Търново” ООД), ЕИК ********* (кредитополучател) -
трето лице за настоящото производство, и „Велттед Инвест“ ООД, ЕИК *********
(съдлъжник) - трето лице за настоящото производство. Договорът е бил с краен срок
30.03.2011 г. Договорът предвиждал, че кредитната линия се ползва чрез разплащателна
сметка на „Хлебозавод Велико Търново” ООД, с идентификационен номер на сметка
ВG36UВВS800***********. На 30.03.2011 г. между горепосочените страни е било
сключено Допълнително споразумение № 1 към Договора, като съгласно § 1.1 от същото
кредитополучателят „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ (предходно наименование „Хлебозавод
Велико Търново” ООД) е имал право да ползва отново средствата по кредита до
договорения размер от 1 000 000 евро за нов 12 месечен период. На 26.01.2012 г. между
същите три страни е било сключено Допълнително споразумение № 2 към Договора, като
съгласно § 1.1 от същото кредитополучателят „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ е имал право да
ползва отново средствата по кредита до договорения размер от 1 000 000 евро за нов 3
месечен период, считано до 30.06.2012 г. На 17.07.2012 г. бил сключен Договор за
заместване в дълг между длъжника „Хлебозавод Велико Търново” АД, Банката (кредитор),
„Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ (предходно наименование „Хлебозавод Велико Търново” ООД),
(кредитополучател), и „Велттед Инвест“ ООД (съдлъжник), като съгласно същия
„Хлебозавод Велико Търново” АД заместило кредитополучателя „Хлебозавод ВТ 2012
ООД“ в задълженията му към Банката по Договора. Твърди се, че към момента на
сключване на въпросния Договор за заместване в дълг от 17.07.2012 г., срокът (до 30.06.2012
г.) за ползване на оборотните средства е бил изтекъл. Излага се, че „Хлебозавод Велико
Търново” АД е заместило „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ без каквато и да било насрещна
престация или кауза. Същевременно, срокът за погасяване на главницата (също на
30.06.2012 г.) предхожда датата на сключване на Договора за встъпване в дълг от 17.07.2012
г., което го правел изначално неизпълним (без предмет). На 23.10.2012 г. между
„Хлебозавод Велико Търново” АД, (вече наречено „кредитополучател“), Банката, и „Велттед
Инвест“ ООД било сключено Допълнително споразумение № 3, съгласно което срокът за
погасяване на кредитната линия бил удължен до 03.01.2013 г. Посочена е сметка за
погасяване на кредита, с идентификационен номер ВG83UВВS800***********. На
27.06.2013 г. между „Хлебозавод Велико Търново” АД, Банката, и „Велттед Инвест“ ООД
било сключено Допълнително споразумение № 4, съгласно което срокът за погасяване на
кредитната линия е удължен до 03.03.2014 г., съгласно нарочен погасителен план. Излага се,
че в § 1.1 от Допълнително споразумение № 4 се съдържало невярно изявление, че
„кредитополучателят „Хлебозавод Велико Търново" АД е усвоил кредит в размер на
1 000 000 евро, тъй като: титуляр на сметката по която са ползвани оборотните средства бил
„Хлебозавод ВТ 2012 ООД“, а не „Хлебозавод Велико Търново” АД; срокът за ползване на
оборотните средства от страна на „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“, бил до 30.06.2012 г., а
длъжникът „Хлебозавод Велико Търново” АД е заместил кредитополучателя считано от
17.07.2012 г. и не били налице уговорки, нито в Договора за заместване в дълг, нито в
4
последвалото го Допълнително споразумение № 3/23.10.2012 г., които да сочат че
„Хлебозавод Велико Търново” АД има право да ползва или е ползвало оборотни средства по
силата на Договора и Банката не била отпускала кредит на „Хлебозавод Велико Търново”
АД, а била отпускала такъв на „Хлебозавод ВТ 2012“ ООД. На 25.06.2014 г. между
„Хлебозавод Велико Търново” АД, Банката и „Велттед Инвест“ ООД било сключено
Допълнително споразумение № 5, съгласно което срокът за погасяване на главницата по
кредитната линия бил удължен до 03.03.2015 г., съгласно нарочен погасителен план, считано
от 03.03.2014 г. при условие (§ 7 (1)), че: „Хлебозавод Велико Търново” АД и/или „Велттед
Инвест“ ООД, погасят всички просрочени лихви, неустойки, такси и комисионни по
Договора; „Хлебозавод Велико Търново” АД и/или „Велттед Инвест“ ООД, погасят изцяло
задълженията по друг договор - Договор за кредитна линия от 30.07.2010 г., сключен с
третото лице кредитополучател „Винпром бяла 2002“ ЕООД; „Хлебозавод Велико Търново”
АД и/или „Велттед Инвест“ ООД, погасят изцяло задълженията по трети договор - Договор
за инвестиционен банков кредит от 04.06.207 г., сключен с третото лице кредитополучател
„Винпром бяла 2002“ ЕООД. На 21.10.2014 г. бил сключен Договор за заместване и
встъпване в дълг, с нотариална заверка на подписите, рег. № 3225, том 3, акт 3 на Нотариус
Д. Р., рег. № 430 на НК, между „Хлебозавод Велико Търново” АД, Банката и „Велттед
Инвест“ ООД, по силата на който: Велттед Инвест“ ООД е заместило „Хлебозавод Велико
Търново” АД, в качеството му на „кредитополучател“, а „Хлебозавод Велико Търново” АД е
встъпило като съдлъжник по задълженията на „Велттед Инвест“ ООД. Чл. 2 от Договора за
заместване и встъпване в дълг предвиждал, че заместването било условно, а именно: влизало
в сила след изпълнение на условия, аналогични на горепосочените по-горе. На 26.03.2015 г.
е било сключено Допълнително споразумение № 6 между „Хлебозавод Велико Търново” АД
(вече наречено „съдлъжник“), Банката, и „Велттед Инвест“ ООД (наречено „заместващ
длъжник“), съгласно което срокът за погасяване на главницата по кредитната линия е
удължен до 03.03.2016 г., съгласно нарочен погасителен план, считано от 03.03.2015 г.,
който влиза в сила при изпълнение на условията описани по-горе (§ 7.(1)). Твърди се, че в
периода 17.07.2012 г. - 17.08.2017 г. „Хлебозавод Велико Търново” АД извършило плащания
на чужди задължения в общ размер на 701 437.32 лв., от които 175 446.53 лв. - по главница,
490 424.87 лв. - лихви и 35 565.92 лв. - такси по обслужване. Твърди се, че били налице
всички предпоставки от фактическия състав на чл. 135 от ЗД за уважаване на иска.
Включването на вземанията на кредитора „Обединена българска банка“ АД, произтичащи
от горепосочените съглашения и договори за встъпване в дълг, в писъка на приетите
вземания, не била процесуална пречка за реализиране на относителната защита,
предоставена на трети лица - кредитори срещу тези сделки чрез иск по чл. 135 от ЗЗД.
Видно от представените списъци с приети вземания, именно в периода на горепосочените
съглашения (2012 г. - 2015 г.), били възникнали вземанията на следните кредитори по
несъстоятелността - Александър Георгиевич Шеврикуко, „Аргос“ 12 ООД, „Екопак
България М“ ЕООД, ARGUS EOOD LIMTED - ОАЕ, „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. Налице
БИЛИ конкретни действия, увреждащи кредиторите в масата на несъстоятелността, по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г. било увреждащо
5
кредиторите в масата на несъстоятелността, включително и не само, поради това, че:
съгласно § 2 (1) „Хлебозавод Велико Търново” АД е поело/признало задължения в
определени размери, представляващи главница и два вида наказателни неустойки; съгласно
§ 4 (1) е предвидена/поета такса за управление в значителен размер предвид посочения
дълг; условията, предвидени в § 7 (1), съгласно които главницата ще се изплаща на 9 вноски
(съгласно погасителен план), само ако преди това бъдат погасени: всички просрочени
лихви, неустойки, такси и комисионни по Договора (които не са били задължения на
„Хлебозавод Велико Търново” АД); задълженията по друг договор - Договор за кредитна
линия от 30.07.2010 г., сключен е третото лице кредитополучател „Винпром Бяла 2002“
ЕООД (които не са задължения на „Хлебозавод Велико Търново” АД); задълженията по
трети договор - Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г., сключен с друго
трето лице кредитополучател „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. Излага се, че „Хлебозавод
Велико Търново” АД не било получило престация за поемането/признаването на горните
задължения. Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г., с нотариална сверка
на подписите, рег. № 3225, том 3, акт 3 на Нотариус Д. Р., рег. № 430 на НК, също бил
увреждащ кредиторите в масата на несъстоятелността. „Хлебозавод Велико Търново” АД
било встъпило в задълженията на „Велттед Инвест“ ООД, без да получи насрещна
престация, като с това е увредило кредиторите в масата на несъстоятелността, включително
и поради факта, че е: поело/признало задължения в определени размери, представляващи
главница и два вида наказателни неустойки (които не са били изначално задължения на
„Хлебозавод Велико Търново” АД), дало съгласие за директен дебит от наличните му
сметки, дало съгласие за погасяване, освен на задълженията на „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“
по процесния Договор, и за погасяване на задълженията на друго лице кредитополучател
„Винпром Бяла 2002“ ЕООД, по два други договора, а именно Договор за кредитна линия от
30.07.2010 г. и Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г. Допълнително
споразумение № 6/26.03.2015 г. също било увреждащо кредиторите в масата на
несъстоятелността на „Хлебозавод Велико Търново” АД, включително и не само, поради
това, че дружеството е: поело/признало задължения в определени размери, представляващи
главница и два вида наказателни неустойки (които не са били изначално задължения на
„Хлебозавод Велико Търново” АД), дало съгласие за директен дебит от наличните му
сметки, дало съгласие за погасяване, освен на задълженията на „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ -
кредитополучател по процесния Договор, и за погасяване на задълженията на друго лице
кредитополучател „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, по два други договора, а именно Договор за
кредитна линия от 30.07.2010 г. и Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г.
Извършените плащания във връзка с поетите чужди задължения (встъпването в чужди
задължения) също представляват конкретни действия, които увреждат кредиторите в масата
по несъстоятелност. Твърди се, че извършените действия са увреждащи кредиторите в
масата на несъстоятелността. В случая, сделките по встъпване и заместване в дълг, както и
съглашенията в допълнителните споразумения, са несъмнено безвъзмездни сделки, тъй като
било налице поемане на чужди задължения, без „Хлебозавод Велико Търново” АД да е
получило насрещна престация. Оборотните средства по Договора с Банката са били
6
предоставени и изцяло усвоени от трето лице, а именно „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“.
Оборотните средства и кредита по другите два договора с Банката, съответно са били
предоставени и усвоени от другото лице кредитополучател - „Винпром Бяла 2002“ ЕООД
(Договор за кредитна линия от 30.07.2010 г. и Договор за инвестиционен банков кредит от
04.06.2007 г.). Твърди се, че по този начин, пасивите на „Хлебозавод Велико Търново” АД
са увеличени поне с 1 000 000 евро, за сметка на активите. Не била налице насрещна
престация (липсвало възмездност), нито от страна на Банката, нито от другите страни по
договора, в полза на „Хлебозавод Велико Търново” АД. Излага се, че всяко допълнително
поето задължение се отразявало неблагоприятно върху финансовото положение на
търговското дружество, като по този начин се препятствала или поне затруднявала
възможността на дотогавашните кредитори (чиито вземания към него момент са били
изискуеми, ликвидни и неудовлетворени), да ги съберат успешно. Това в особена тежест
важало и за поетата тежест за директен дебит. Безспорно било, че поетите чужди
задължения и плащания извършени от страна на „Хлебозавод Велико Търново” АД по
силата на Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г., Договор за заместване и встъпване
в дълг от 21.10.2014 г., Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г. са затруднили
удовлетворяването на изискуемите вземания на кредиторите по несъстоятелността. В
периода на така посочените споразумения, както и след това „Хлебозавод Велико Търново“
АД било значително затруднено да изпълнява поетите задължения към съконтрахенти, по
договори сключени по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на
българската икономика“ 2007 - 2013 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
ВG161РОI003-2.3.02 „Енергийна ефективност и зелена икономика“, тъй като постъпващите
средства са били блокирани и не е могло да ползва от 11.11.2014 г. до 02.04.2015 г.
Следователно, поемането на чуждите задължения и извършените плащания по силата на
Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г., Договор за заместване и встъпване в дълг от
21.10.2014 г., Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г., било затруднило значително
длъжника „Хлебозавод Велико Търново“ АД да изпълнява задълженията си към другите
кредитори. Твърди се още, че било несъмнено, че „Хлебозавод Велико Търново“ АД е знаело
за увреждането, което било възникнало с поемането на/встъпването в дълг, без насрещна
престация. Излага се, че за да бъде уважен искът по чл. 135 от ЗЗД, при безвъзмездни сделки
(какъвто бил настоящия случай) било достатъчно да се установи и докаже знание за
увреждането само от страна на длъжника - „Хлебозавод Велико Търново“ АД. Длъжникът
винаги знаел за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на
кредиторовото вземане. Когато увреждащата сделка била безвъзмездна било достатъчно
длъжникът да е знаел за съществуването на задължението му към кредитора, а знанието на
третото лице не се изисквало и било без правно значение. Независимо от това, счита че
страните също са знаели увреждането.Счита, че са налице конкретни действия, извършени
от длъжника „Хлебозавод Велико Търново“ АД, които увреждат кредиторите в масата по
несъстоятелността, тъй като са безвъзмездни и изключително в полза само я - един
кредитор, в случая - Банката. Налице е било знание за увреждането, както у длъжника, така
и у третите лица - страни по сделките. Твърди и, че на самостоятелно основание
7
съглашенията, с които „Хлебозавод Велико Търново“ АД става страна по процесния
Договор са нищожни. Встъпването и заместването в дълг, извършено от страна на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД чрез Договор за заместване в дълг от 17.07.2012 г. и
Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г., в процесното кредитно
правоотношение било изначално нищожно, поради липса на кауза и възмездност. С оглед
съдържанието на процесиите сделки, респ. липса на уговорени между страните насрещни
престации за поетото чуждо задължение, или данни за взаимосвързаност или обусловеност
на сделките с поставянето им като условие за отпускането на кредита или с отстъпки от
дълга с финансово - икономическо изражение, същите следвало да бъдат квалифицирани
като безвъзмездни. Касаело се за кредитно правоотношение, по което средствата са усвоени
вече от първоначалния кредитополучател („Хлебозавод ВТ 2012” ООД), а встъпилият в
дълга му е друго търговско дружество („Хлебозавод Велико Търново“ АД), което
единствено поемало задължения, без да получи насрещна престация. Твърди се, че в така
сключените съглашения, освен че не била налице насрещна престация, не била налице и
кауза - не било ясно с каква цел са сключени договорите - по силата на договорите
длъжникът „Хлебозавод Велико Търново“ АД нито целял да получи насрещно право, нито
било налице дарствена клауза, нито било налице възможност да придобие облигационно
право да ползва оборотните средства по кредита. Излага се също, че Договор за заместване в
дълг от 17.07.2012 г. бил нищожен поради невъзможност на предмета, тъй като срокът за
погасяване на главницата - 30.06.2012 г. предхождал датата на сключване на Договора за
встъпване в дълг от 17.07.2012 г., което прави Договор за заместване в дълг от 17.07.2012 г.
с невъзможен предмет. Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г. и Допълнително
споразумение № 6/26.03.2015 г. също били нищожни, тъй като условие за влизането в сила
на уговорения допълнителен срок за изплащане на главницата по процесното кредитно
правоотношение на вноски, в §7 (1) и на двете посочени споразумения било предвидено, че
следва да бъдат погасени задължения по други кредитни правоотношения, по които
„Хлебозавод Велико Търново“ АД не е страна, а именно: Договор за кредитна линия от
30.07.2010 г. и допълнителни споразумения към него, сключени с „Винпром Бяла“ 2002
ЕООД; Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г., с първоначално одобрен
размер 1 349 867 евро и допълнителните споразумения към него, сключени с „Винпром Бяла
2002“ ЕООД; Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г., с първоначално
одобрен размер 527 250 евро и допълнителните споразумения към него, сключени с
„Винпром Бяла“ 2002 ЕООД.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се обявят за относително
недействителни по отношение на кредиторите на „Хлебозавод Велико Търново” АД (в
несъстоятелност) - Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г., сключено между
„Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД; Договор за
заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г., сключен между „Хлебозавод Велико
Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД, с ЕИК *********; Допълнително
споразумение № 6/26.03.2015 г., сключено между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“
8
АД и „Велттед Инвест“ ООД; Извършените плащания от страна на „Хлебозавод Велико
Търново” АД в периода 15.08.2013 г. - 17.08.2017 г.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Възраждане“, ********, представлявано от Т. В. М. и С. А. Г. – изп.
директори, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, чрез юриск. Т. П.. Излага се, че за
недопустимост на исковете, евентуално за неоснователност на същите. Излага се, че не може
да бъде споделено твърдението, че Договор за заместване в дълг 17.07.2012 г. е сключен без
основание, както и твърдението, че въпросното съглашение е сключено без насрещна
престация. Желанието и намерението на страните според ответника е било да бъде удължен
срокът за погасяване на кредита, преди да настъпи неговата пълна изискуемост. Поради тази
причина на Допълнително споразумение № 3/23.10.2012 г., по което страна е именно
„Хлебозавод Велико Търново" АД, е придадено ретроактивно действие - същото се счита
влязло в сила на 29.06.2012 г., тоест един ден преди уговорения в Допълнително
споразумение № 2/26.01.2012 г. падеж на задълженията по кредита. Именно удължаването
на срока за погасяване на кредита е насрещната престация на Банката. Несъстоятелно било и
твърдението, че сключването на Договора за встъпване в дълг, след датата, на която е
настъпил падежът за връщане на кредита, го прави изначално неизпълним (без предмет).
Счита, че след като „Хлебозавод Велико Търново" АД сключва договора за заместване в
дълг след настъпване на падеж на задълженията процесния договор за кредит, като по този
начин поема задълженията на един очевидно неплатежоспособен кредитополучател, това
означава, че дружеството имало интерес да направи това. Този интерес се обуславя от факта,
че първоначалния кредитополучател „Хлебозавод ВТ – 2012“ ООД и новият такъв -
„Хлебозавод Велико Търново“ АД са свързани лица. Оспорва твърдението, че атакувани
сделки и действия (плащания) са безвъзмездни, както и твърдяното знание за увреждане от
страна на длъжника и на Банката. По отношение наличието на вземанията на други
кредитори и момента на тяхното възникване, се сочи, че по отношение на кредитора А. Ш. и
кредитора „АРГОС 12“ ООД е налице свързаност с „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в
несъстоятелност) по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. За кредитора „Екопак България М“
ЕООД, чиито вземания произтичат от неплатени доставки по 6 бр. фактури се сочи, че само
една от неплатените фактури е с дата 14.12.2012 г., а останалите били от 2017 г., а освен
това, дружеството било свързано лице с длъжника. За кредитора ARGUS EOOD LIMITED
OAE излага, че вземанията му са възникнали от Договор за заем от 20.05.2015 г., който
очевидно бил сключен след датата на атакуваните от синдика договори и допълнителни
споразумения към процесния договор за кредит. За кредитора „Винпром Бяла 2002“ ЕООД
се твърди, че не може да се приеме, че вземанията на този кредитор са възникнали преди
2015 г. Тези обстоятелства се установявали и от списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в
несъстоятелност). Твърди се по изложени подробно съображения, че не е налице увреждане
за кредиторите от сключването на атакуваните сделки и извършени плащания. Навежда се
9
отвод за изтекла погасителна давност по отношение на иска за относителна
недействителност на Договор за заместване в дълг от 17.07.2012 г. Твърди се, че той е
сключен преди повече от 5 години от момента на подаване на настоящия иск по чл. 649 от
ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД. Две от атакуваните сделки според ответника – Допълнително
споразумение № 5/25.06.2014 г. и Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г.
били осъществени преди началната дата на неплатежоспособността. За тях се твърди, че
същите, както и Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г. не са безвъзмездни сделки.
Излагат се подробни доводи относно възмездността на сделките, както и относно липсата на
знание за увреждане на кредиторите на несъстоятелността у ответника „ОББ“ АД София.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Б.А. М. -
на синдик на „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), гр. Велико Търново, с
която се оспорва отговорът на исковата молба и се потвърждават заявените от ищеца с
исковата молба факти.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната исковата
молба от „Обединена българска банка“ АД, гр. София. В същия се поддържат възраженията
за нередовност на исковата молба, поддържа се доводите си по отношение на активната
легитимация на ищците, както и наличието на преюдициален спор..
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 92/18.08.2017 г., постановено по т. д. № 166/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е обявена неплатежоспособността на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2015 г.
С Решение № 8/12.01.2018 г. по в. т. д. (н) № 287/2017 г., Апелативен съд - Велико
Търново е отменил Решение № 92/18.08.2017 г., постановено по т. д. № 166/2017 г. по описа
на Окръжен съд - Велико Търново, в частта за началната дата на неплатежоспособността и
определил за начална дата - 01.01.2015 г.
С Определение от 26.06.2018 г., постановено по т. д. № 166/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е назначен за постоянен синдик Б.А. М..
В одобрения е списък на приетите вземания на несъстоятелния длъжник, обявен в
Търговския регистър на 08.11.2017 г. са включени и вземания на „ОББ” АД, въз основа на
Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г. в общ размер на 2 353 411.24 лв.
На 30.03.2010 г. е сключен Договор за кредитна линия за предоставяне на оборотни
средства до 1 000 000 евро (наричан по-долу за кратко „Договора/ът“), между „ОББ“ АД
(кредитор), „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ (предходно наименование „Хлебозавод Велико
Търново” ООД), ЕИК 10754675 (кредитополучател) - трето лице за настоящото
производство, и „Велттед Инвест“ ООД, ЕИК ********* (съдлъжник) - трето лице за
настоящото производство. Договорът е с краен срок 30.03.2011 г. Договорът предвижда, че
10
кредитната линия се ползва чрез разплащателна сметка на „Хлебозавод Велико Търново”
ООД, с идентификационен номер на сметка ВG36UВВS800***********.
На 30.03.2011 г. между горепосочените страни е сключено Допълнително
споразумение № 1 към Договора, като съгласно § 1.1 от същото кредитополучателят
„Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ (предходно наименование „Хлебозавод Велико Търново” ООД)
има право да ползва отново средствата по кредита до договорения размер от 1 000 000 евро
за нов 12 месечен период.
На 26.01.2012 г. между същите три страни е сключено Допълнително споразумение
№ 2 към Договора, като съгласно § 1.1 от същото кредитополучателят „Хлебозавод ВТ 2012
ООД“ има право да ползва отново средствата по кредита до договорения размер от 1 000 000
евро за нов 3 месечен период, считано до 30.06.2012 г.
На 17.07.2012 г. е сключен Договор за заместване в дълг между длъжника
„Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД (кредитор), „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“
(предходно наименование „Хлебозавод Велико Търново” ООД) (кредитополучател), и
„Велттед Инвест“ ООД (съдлъжник), като съгласно същия „Хлебозавод Велико Търново”
АД заместило кредитополучателя „Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ в задълженията му към
Банката по Договора.
На 23.10.2012 г. между „Хлебозавод Велико Търново” АД, (вече наречено
„кредитополучател“), „ОББ“ АД, и „Велттед Инвест“ ООД е сключено Допълнително
споразумение № 3, съгласно което срокът за погасяване на кредитната линия е удължен до
03.01.2013 г. Посочена е сметка за погасяване на кредита, с идентификационен номер
ВG83UВВS800***********.
На 27.06.2013 г. между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед
Инвест“ ООД е сключено Допълнително споразумение № 4, съгласно което срокът за
погасяване на кредитната линия е удължен до 03.03.2014 г., съгласно нарочен погасителен
план. В § 1.1 от Допълнително споразумение № 4 е уговорено, че „кредитополучателят
„Хлебозавод Велико Търново" АД е усвоил кредит в размер на 1 000 000 евро“.
На 25.06.2014 г. между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед
Инвест“ ООД е сключено Допълнително споразумение № 5, съгласно което срокът за
погасяване на главницата по кредитната линия е удължен до 03.03.2015 г., съгласно нарочен
погасителен план, считано от 03.03.2014 г. при условие (§ 7 (1)), че: „Хлебозавод Велико
Търново” АД и/или „Велттед Инвест“ ООД, погасят всички просрочени лихви, неустойки,
такси и комисионни по Договора; „Хлебозавод Велико Търново” АД и/или „Велттед
Инвест“ ООД, погасят изцяло задълженията по друг договор - Договор за кредитна линия от
30.07.2010 г., сключен с третото лице кредитополучател „Винпром Бяла 2002“ ЕООД;
„Хлебозавод Велико Търново” АД и/или „Велттед Инвест“ ООД, погасят изцяло
задълженията по трети договор - Договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г.,
11
сключен с третото лице кредитополучател „Винпром Бяла 2002“ ЕООД.
На 21.10.2014 г. е сключен Договор за заместване и встъпване в дълг, с нотариална
заверка на подписите, рег. № 3225, том 3, акт 3 на Нотариус Д. Р., рег. № 430 на НК, между
„Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД, по силата на който:
Велттед Инвест“ ООД е заместило „Хлебозавод Велико Търново” АД, в качеството му на
„кредитополучател“, а „Хлебозавод Велико Търново” АД е встъпило като „съдлъжник“ по
задълженията на „Велттед Инвест“ ООД. В чл. 2 от Договора за заместване и встъпване в
дълг било, че заместването е условно, а именно: влизало в сила след изпълнение на условия,
аналогични на горепосочените по-горе.
На 26.03.2015 г. е сключено Допълнително споразумение № 6 между „Хлебозавод
Велико Търново” АД (вече наречено „съдлъжник“), „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД
(наречено „заместващ длъжник“), съгласно което срокът за погасяване на главницата по
кредитната линия е удължен до 03.03.2016 г., съгласно нарочен погасителен план, считано
от 03.03.2015 г., който влиза в сила при изпълнение на условията описани по-горе (§ 7.(1)).
Видно от представените списъци с приети вземания, именно в периода на
горепосочените съглашения (2012 - 2015 г.), са възникнали вземанията на следните
кредитори по несъстоятелността - Александър Георгиевич Шеврикуко, „Аргос 12“ ООД,
„Екопак България М“ ЕООД, ARGUS EOOD LIMTED - ОАЕ, „Винпром Бяла 2002“ ЕООД.
От приложения формуляр за кандидатстване по открита процедура за подбор на
проекти по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската
икономика 2007 – 2013 г.“, с дата на получаване в Министерство на икономиката и
енергетиката - 19.09.2013 г. и приложените към него документи, се установява финансовото
състояние на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, гр. Велико Търново за периода към
момента на подаване на формуляра. Към формуляра е приложена банкова референция,
издадена от банката – ответник, в полза на „Хлебозавод Велико Търново“АД, гр. Велико
Търново.
Видно от Договор за издаване на банкова гаранция от 14.10.2014 г., „ОББ“ АД е
издала банкова гаранция на Министерство на икономиката и енергетиката, чрез Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентно способност“, като договарящ по оперативна
програма с размер на ангажимента по гаранцията – 825 343.90 лв., като по договора
длъжник е „Хлебозавод Велико Търново“АД, гр. Велико Търново, а съдлъжник – „Велттед
Инвест“ ООД, гр. Габрово. Във връзка с този договор „Хлебозавод Велико Търново“АД, гр.
Велико Търново на два пъти е отправял искания до банката - ищец за възстановяване на
сумата равна на учредената банкова гаранция по сметката на дружеството (стр. 205 и 243 от
делото).
Видно от договори за наем от 16.01.2012 г. и от 01.03.2012 г., „Велттед Инвест“ ООД
е предоставило на „Хлебозавод Велико Търново“ АД под наем недвижими имоти и движими
12
вещи, необходими за извършване на търговската дейност и производството, осъществявани
от „Хлебозавод Велико Търново“ АД.
Видно от решение на Административен съд – Велико Търново е оставена без
уважение жалбата на „Хлебозавод Велико Търново“ АД срещу предписания на Инспекцията
по труда във връзка със запазване на трудовите правоотношения на работници на
„Хлебозавод ВТ 2012“ ООД, поради това, че „Хлебозавод Велико Търново“ АД осъществява
дейността си чрез предприятието, ползвано и от „Хлебозавод ВТ 2012“ ООД.
По делото е приложен и Списък на приетите вземания на кредиторите на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД, приети от синдика и одобрени от съда по
несъстоятелността, като съгласно този списък освен вземането на банката – ответник,
основано на процесния договор за кредитна линия и сключените към него договори за
заместване в дълг и допълнителни споразумения, са приети и вземанията на „Винпром Бяла
2002“ ЕООД, гр. Велико Търново, основани на Договор за заем от 01.07.2013 г., „Аргос 12“
ООД, гр. Варна, основано на договор за доставка по 8 бр. фактури от 2012 г., ARGUS EOOD
LIMITED – OAE Дубай, основано на Договор за заем от 20.05.2015 г. и „Екопак България
М“ ЕООД, основано на 6 бр. фактури, като една от тях е от 14.12.2012 г., а останалите - от
2017 г.
От удостоверения за съпруг/а и родствени връзки се установява, че е налице
свързаност между „Хлебозавод ВТ – 2012“ ООД, „Хлебозавод Велико Търново“ АД
и„Велттед Инвест“ ООД, а именно: към момента на сключване на процесния договор за
заместване в дълг – 17.07.2012 г. акционери в дружеството „Хлебозавод Велико Търново“
АД са били „Холидей Фан“ ЕАД и ЕТ Д. - Й. К.. Едноличен собственик на акциите в
дружество „Холидей Фан“ ЕАД е бил Х. А. Х.. Съдружници в „Хлебозавод ВТ – 2012“ ООД
към този момент са били И. И. С. и А. С. А.. Х. А. Х. е баща на съпругата (тъст) на А. С. А..
Към 20.05.2014 г. И. И. С. е придобил 35 % от акциите на „Хлебозавод Велико
Търново“ АД.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че сумата по
процесния договор за кредитна линия е усвоена по сметка IBAN BG36UBBS800***********
с титуляр „Хлебозавод Велико Търново“ ООД. Вещото лице дава заключение, че от
направената проверка по кредитното досие на „Хлебозавод Велико Търново“ АД се
установява, че дружеството не е получавало друга сума различна от упоменатата в договора
1 000 000 евро. Вещото лице е посочило размера на извършените от „Хлебозавод Велико
Търново“ АД плащания по процесния договор за периода от 17.07.2012 г. до 17.08.2017 г.,
изразявайки информацията в табличен вид. Вещото лице сочи, че общата сума постъпила в
разплащателна сметка BG83UBBS800*********** и вътрешнобанкова сметка
BG16UBBS800*********** в евро при „ОББ“ АД за погасяване на задълженията по
Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г. за периода от 17.07.2012 г. до 17.08.2017 г. е в
13
размер на 378 939.52 евро или изчислени по фиксинга на БНБ евро/лев (1.95583) е
741 141.28 лв. Дава заключение, че след 17.07.2012 г. по направена справка от извлеченията
на „ОББ“ АД, „Хлебозавод Велико Търново“ АД е извършил плащания в размер на
340 285.84 евро или 665 541.25 лв. За останалата сума в размер на 38 653.68 евро или
75 600.03 лв. е посочен за наредител А. Ш.. Извършените плащания в периода 15.08.2013 г. -
17.08.2017 г. съгласно експертизата са в размер на 254 661.14 евро или 498 073.90 лв.,
изчислени по фиксинга БНБ евро/лев (1.95583). Вещото лице посочва, че всичко видовете
задължения (главница, лихви, неустойки и др.) погасени с постъпилите плащания от
„Хлебозавод Велико Търново“ АД и от А. Ш. са в размер на 378 939.53 евро или 741 141.30
лв. изчислени по фиксинга на БНБ евро/лев (1.95583). Дава заключение, че общият размер
на задълженията на „Хлебозавод Велико Търново“ АД към неговия кредитор „Винпром
Бяла 2002“ ЕООД по сключен договор от 01.07.2013 г. към 30.06.2014 г. са в размер на
504 154.08 лв., а към 01.01.2015 г. - в размер на 568 903.20 лв. Вещото лице посочва в
табличен вид паричните задължения на „Хлебозавод Велико Търново“ АД към „Европак
България“ ЕООД и „Аргос 12“ ЕООД, както и тези към „Европак България М“ ЕООД.
Установено е, че към 25.06.2014 г. и към 01.01.2015 г. дължимата сума от страна на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД е в размер на 58 320 лв. Установено е и че за периода от
27.02.2012 г. до момента на изготвяне на експертизата „Хлебозавод Велико Търново“ АД
дължи на А. Ш. суми по договора за управление и контрол в размер на 31 607 лв. Дава
заключение, че след проверка на отчетените финансови документи от „Хлебозавод Велико
Търново“ ООД и „Хлебозавод Велико Търново“ АД за периода 01.01.2012 г. – 01.05.2012 г.
било видно, че „Хлебозавод Велико Търново“ АД е запазил около 80 % от клиентите на
„Хлебозавод Велико Търново“ ООД.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от
06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново
е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявените искове, основано на
факта, че вземането на банката е включено в изготвените от синдика списъци на приети
вземания в производството по несъстоятелност на „Хлебозавод Велико Търново“ АД,
14
същото не е оспорено с възражение по чл. 690 от ТЗ и по отношение на него не е проведено
исково производство по реда на чл. 694 от ТЗ. При липса на обстоятелства, сочещи на
несъществуването на вземането към момента на предявяването му, за синдика не е налице
основание да откаже включването на същото в списъка, но това не го лишава от дадената му
по силата на закона (чл. 658, ал. 1, т. 15 от ТЗ във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ) процесуална
възможност да претендира относителна недействителност спрямо кредиторите на
несъстоятелността на сделките и действията, въз основа на които кредиторът се легитимира
като такъв с приетото вземане. Не е пречка за воденето на такъв иск и обстоятелството, че в
производството по съставянето и одобряването на списъците вземането не е оспорено,
доколкото това процесуално действие е предоставено в правомощие на длъжника или други
негови кредитори, а тяхното бездействие не преклудира самостоятелно възложените от
законодателя в полза на синдика правомощия да следи за интересите на всички, като
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите с вземания, възникнали в
съответствие със закона. Със задължителната си практика ВКС на РБ приема, че
определението, което съдът по несъстоятелността постановява по реда на чл. 692 от ТЗ не
създава сила на пресъдено нещо по отношение одобрените с него приети вземания, а такъв
стабилитет относно съществуването и вида им се постига едва с произнасянето на съда по
установителния иск по чл. 694 от ТЗ, респ. след постановяването на решението по исковете с
правно основание чл. 646 или чл. 647 от ТЗ (В т.см. Решение № 15/01.03.2010 г. на ВКС на
РБ по т. д. № 535/2009 г., I т. о.).
Неоснователно е възражението относно липсата на процесуалната легитимация на
синдика да предяви иск по чл. 26 от ЗЗД, доколкото такъв иск в настоящото производство не
е предявен.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
намира, че е предявен иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с
чл. 649, ал. 1 от Търговски закон.
Процесният иск е процесуално допустим. Предявен е пред съда по
несъстоятелността, от процесуално легитимирано за това лице – от назначения постоянен
синдик на дружеството, попадащ в кръга на лицата, които съобразно нормата на чл. 649, ал.
1 от ТЗ разполагат с правото да предявят искове по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ, налице е
надлежна пасивна процесуална легитимация по иска, доколкото е предявен срещу
длъжникът и третото лице, т. е. срещу страните по твърдяната относително недействителна
сделка.
С иска по чл. 649 от ТЗ във вр. с чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е уредено потестативно право в
15
полза на кредитора да иска да се обявят за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда. Основателността на иска е обусловена от наличието на елементите
от фактическия състав, визиран в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника (в
случая синдикът като процесуален субституент на всички кредитори на несъстоятелността
защитава техните интереси); длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; знание на третото
лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора при възмездност на
действието. Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е конститутивен – при неговото уважаване
атакуваното действие се обявява за недействително спрямо кредитора, упражнил правото по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Недействителността има обратно действие – от момента на извършване
на действието. Обстоятелството дали при уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ще
настъпи промяна в масата на несъстоятелността или няма да настъпи такава е без значение
за съществуването на правен интерес от предявяването на същия. Обявената относителна
недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото
състояние на длъжника по време на възникване на задължението. С иска по чл. 135 от ЗЗД
не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните,
които са я сключили – те продължават да са обвързани от нея и след уважаването на иска.
Увреждащо кредиторите действие е всеки правен и фактически акт, с който се
осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредиторите спрямо длъжника.
Увреждане е налице в случаите, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредиторите, включително
когато длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
И трите сделки предмет на предявените искове – Допълнително споразумение №
5/25.06.2014 г., сключено между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед
Инвест“ ООД; Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г., сключен между
„Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД; Допълнително
споразумение № 6/26.03.2015 г., сключено между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“
АД и „Велттед Инвест“ ООД, касаят изменение на сключения преди това на 17.07.2012 г.
Договор за заместване в дълг между длъжника „Хлебозавод Велико Търново” АД и „ОББ“
АД, по силата на който „Хлебозавод Велико Търново” АД е заместило кредитополучателя
„Хлебозавод ВТ 2012 ООД“ в задълженията му към банката по Договор за кредитна линия
за предоставяне на оборотни средства от 30.03.2010 г. до 1 000 000 евро, т.е. встъпил е в
дълга на първоначалния длъжник и е поел всички негови задължения.
С Допълнително споразумение № 5/25.06.2014 г. между „Хлебозавод Велико
Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД е удължен до 03.03.2015 г. срокът за
погасяване на главницата по кредитната линия, съгласно нарочен погасителен план, считано
от 03.03.2014 г. Тези уговорки между страните не водят до извода, да са налице действия от
страна на „Хлебозавод Велико Търново” АД увреждащи кредиторите на несъстоятелността.
Същото се отнася и до Допълнително споразумение № 6/26.03.2015 г., сключено между
16
„Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД, съгласно което
срокът за погасяване на главницата по кредитната линия е удължен до 03.03.2016 г.,
съгласно нарочен погасителен план, считано от 03.03.2015 г.
В процесните споразумения се съдържат клаузи единствено относно размера на
дълга по договора, начина на разплащане на дълга и сроковете за това. И двете
споразумения касаят удължаване на срока за изплащане на дълга, поради което не може да
се счете, че с клаузите на същите се поема по-тежко задължение от първоначално поетото по
договора за кредитна линия, с което действие биха били увредени интересите на другите
кредитори на несъстоятелния длъжник.
Релевираните от ищеца твърдения, че „Хлебозавод Велико Търново” АД е поел
задължения по атакуваните сделки, като е дал съгласие и признал задължения и е поел
задължение да ги изпълни при определени в тях условия, без да е получил престация за
поемането/признаването им биха могли да бъдат обсъждани по отношение на сключения на
17.07.2012 г. Договор за заместване в дълг, който обаче не е предмет на исковата претенция.
В този смисъл не са предмет на настоящото производство и наведените основания от ищеца
за нищожност на този договор.
Напротив с атакуваните споразумения (№ 5 и № 6) „Хлебозавод Велико Търново”
АД, в качеството си на длъжник по сключения Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г. е
предоговарял свои задължения, а не е поемал чужди такива, още повече това да е станало
безвъзмездно.
По отношение на Договор за заместване и встъпване в дълг от 21.10.2014 г. сключен
между „Хлебозавод Велико Търново” АД, „ОББ“ АД и „Велттед Инвест“ ООД, по силата на
който: Велттед Инвест“ ООД е заместило „Хлебозавод Велико Търново” АД, в качеството
му на „кредитополучател“, а „Хлебозавод Велико Търново” АД е встъпило като
„съдлъжник“ по задълженията на „Велттед Инвест“ ООД е налице „размяна“ на качествата
длъжник и съдлъжник по договора между длъжника и съдлъжника по договора, което също
не води на извод за наличие на увреждащи действия от страна на длъжника „Хлебозавод
Велико Търново” АД. Друг аргумент, подкрепящ горния извод и обстоятелството, че със
същия договор е учредено и обезпечение на вземането на банката с ипотека върху имот на
„Велттед Инвест“ ООД, което опровергава твърдението на ищеца за наличието на
намерение за увреждане на кредиторите на „Хлебозавод Велико Търново” АД от страна на
това дружество.
По отношение на: Извършените плащания от страна на „Хлебозавод Велико
Търново” АД в периода 15.08.2013 г. - 17.08.2017 г.
По делото обаче не се установиха онези конкретни сделки, на основание на които
ищецът поддържа да са извършени плащанията от първия към втория ответник и които са го
увредили. Съгласно заключението на ССЕ се съдържат данни единствено за размера на
извършените от „Хлебозавод Велико Търново“ АД плащания по процесния договор за
17
периода от 17.07.2012 г. до 17.08.2017 г., като същите са по извършени по Договор за
кредитна линия от 30.03.2010 г. Т.е. не се установяват, плащанията по които от първия към
втория ответник, да увреждат имущественото състояние на първия ответник
(несъстоятелния длъжник) и така да затрудняват удовлетворяването на кредитора. Защото
увреждането по предявен отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД се подчинява на общия
принцип, че увреждащо кредитора действие е всеки конкретен правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили реализирането на правата на
кредитора спрямо длъжника. Винаги има увреждане, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, или извършва каквито и да са действия, с които затруднява удовлетворяването
на кредитора. Това увреждане обаче винаги почива на конкретен юридически факт - сделка
или действие, от осъществяването на които именно настъпва.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице всички елементи от
фактическия състав, регламентиран в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Предявените при условията на
субективно съединяване искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по т. д. № 173/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от
06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, изменено с Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Велик, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се
потвърди.
По отношение частната жалба на „Обединена българска банка“ АД, гр. София,
против Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново.
С молба Вх. № 1000638/23.02.2021 г. „Обединена българска банка“ АД, гр. София е
заявила, че оттегля подадената частна жалба против Определение от 06.01.2021 г.,
постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и моли
производството по делото да бъде прекратено. Настоящият състав на въззивната инстанция,
като взе предвид, че волеизявлението за оттегляне на частната жалба и прекратяване на
касационното производство е направено от процесуално легитимирана страна, намира, че
искането следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ГПК във всяко
положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Това
правило се извежда и от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6,
чл. 232 и чл. 233 от ГПК. Не съществува пречка частният жалбоподател да оттегли
подадената от него частната жалба преди въззивната инстанция да се е произнесла по нея.
Отричането на това право би представлявало ограничение на разпоредителната власт на
носителя на съответното гражданско право. Гражданският процес е допустим, доколкото
легитимираното лице търси защита. Израз на принципа на диспозитивното начало в процеса
18
е и правото на страната да оттегли подадената от нея частна жалба и да поиска прекратяване
на съдебната намеса в спорното правоотношение. С оттегляне на подадената частната жалба
съдът е десезиран, поради което образуваното по нея производство е недопустимо и следва
да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ „Хлебозавод
Велико Търново“ АД-в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати на „ОББ“ АД, гр.
София направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Синдикът на „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в несъстоятелност не е претендирал
за разноски, а и такива не са направени пред въззивната инстанция, поради което не следва
да се присъждат.
На основание чл. 649, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да се осъди
ответникът в първоинстанционното производство „Хлебозавод Велико Търново“ АД-в
несъстоятелност да заплати по сметка на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса
в размер на 30 375.25 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 471/30.09.2020 год., постановено по т. д. № 173/2018
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, изменено с Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“,
представлявано от синдика Б.М. да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявана от Т. В. М. и С. А. Г. – изп. директори направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв. – юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Велико Търново“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, местност „Дълга лъка“,
представлявано от синдика Б.М. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
19
Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 30 375.25 (тридесет хиляди
триста седемдесет и пет лева и 25 ст.) лв., на основание чл. 649, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 от
ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на „Обединена българска банка“
АД, гр. София против Определение от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 173/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК – оттегляне на
жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20