Присъда по дело №948/2011 на Районен съд - Хасково

М   О   Т   И   В   И

 

към присъда №69  от 28.09.2011 год. по НОХД № 948/2011 год. по описа на РС-Хасково   

 

Против подсъдимия С.Н.И., ЕГН **********, със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за това, че на 06/07.03.2011г. в гр.Хасково е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Спринт” ХТВ 26 на стойност 93 лева от владението на С.П.С. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в немаловажен случай и повторно. Деянието е извършено умишлено с намерение за своене на чуждата движима вещ - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато, като правна квалификация на деянието, което счита за доказано по категоричен  и несъмнен начин. При индивидуализация на наказанието за непълнолетния подсъдим  прокурора предлага, като се отчете обремененото му съдебно минало да му бъде наложено наказание “пробация” със задължителните по закон пробационни мерки, с продължителност  от две години и два месеца.

Подсъдимият С.Н.И. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си. В последната си дума изказва съжаление, като изразява критично отношение към извършената противообществена проява. Заявява, че занапред ще положи нужните усилия да се поправи и че няма да върши повече кражби.

          Служебният защитник на подсъдимия, адв.Б. пледира, че предвид самопризнанията на подсъдимия, това че се разкайва за стореното и младата му възраст, както и поради ниската стойност на предмета на престъплението, следвало да му се наложи наказание, при условията на чл.55 от НК, а именно „Пробация” с двете основни мерки в размер около минимално предвидения в закона.

          Пострадалият С.П.С. заяви, че се отказва от правото си да предяви граждански иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди от престъплението и от конституирането му в качеството на граждански ищец.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със самопризнанията  на подсъдимия, приема за установено следното: На 6 март 2011 година подс. И. ***, като същата вечер след като бил пуснат, решил да се разходи из ж.к.”Орфей” в гр.Хасково. Пешком непълнолетният подс.И. пристигнал до бл.№27А, находящ се в горе цитирания жилищен квартал. Влязъл във вход „В” на блока и по стълбите се качил на осмия етаж. Там подсъдимият забелязал, че за парапета бил завързан велосипед марка „Спринт” ХТВ 26, червен на цвят. Същият бил собственост на пострадалия - св.С. ***, който същата вечер бил на работа. След като се приближил до велосипеда подс.И. видял, че същият е завързан с въже, което той дръпнал и успял да го отнеме, без да скъса въжето. С ръце той пренесъл велосипеда по стълбището на блока, след което незабелязан от никого се качил на велосипеда и се отдалечил от жилищния блок. Няколко дни по-късно подсъдимият С.Н.И. *** на св.Илиев за сумата от 30 лева. Свидетеля Илиев пък на пазара в гр.Димитровград го препродал на непознато лице.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на откраднатата вещ е 93 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, подкрепени с писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК.

            При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните наказателноправни изводи:

           От обективна страна подс. С.Н.И., ЕГН **********,***, понастоящем в ПД ”Бойчиновци” е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 06/07.03.2011г. в гр.Хасково е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Спринт” ХТВ 26 на стойност 93 лева от владението на С.П.С. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в немаловажен случай и повторно.

 Подсъдимият И. е осъждан: 1. С присъда № 90/20.09.2010 година по НОХД №627/2010 г. по описа на Районен съд-Хасково за деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК му е било наложено наказание „Пробация" със задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с определена периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 6 месеца. Присъдата е в законна сила от 05.10.2010 година. 2. С присъда № 215/06.10.2010 година по НОХД №1270/2010 г. по описа на Районен съд-Хасково за деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК му е било наложено наказание „Пробация” със задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с определена периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 6 месеца. Присъдата в законна сила от 20.10.2010 година. С определение № 654/17.11.2010 г. на РС-Хасково на основание чл.25, вр. чл.23 от НК на подс.С.Н.И. е определено едно общо наказание по тези две осъждания.

Тези му осъждания квалифицират настоящото деяние, като извършено при условията на повторност повторно по смисъла на чл.195, ал.1, т.7, съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК. Налице е повторност на престъплението, тъй като от изтърпяване на тези наказания не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Деянието не представлява маловажен случай поради предходните осъждания на подс.С.Н.И., тоест с оглед обществената опасност на деянието и дееца.

Престъплението е извършено от подс.И. при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял  да установи тази власт върху предмета на престъплението, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият И. е непълнолетен  и  към момента на извършване на деянието не е бил навършил 16-годишна възраст. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  изключително младата  възраст на подс. И., както и направените пълни самопризнания, с които допринесе  за изясняване на обективната истина  по делото, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. От друга страна подсъдимият е с обременено съдебно минало и  не е  характеризиран  положително, известен е на органите на ДПС по местоживеенето до извършване на деянието, за което е предаден на съд. Тези  осъждания  и характеристични  данни за подсъдимия инициират, от  една страна завишена степен на обществена опасност на дееца, а от друга страна и са отчетени от съда като отегчаващо отговорността с оглед личността обстоятелство. Преценявайки поотделно и съвкупно гореизложеното в контекста на целите на чл.36 от НК и най-вече с оглед  превъзпитанието  на дееца, след като редуцира предвиденото  наказание  по реда и условията на чл.63, ал.1, т.3 от НК /при задължително приложение на чл.55 от НК/ съдът счете, че са налице  многобройни  смегчаващи  вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание, по мнение на съда се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние. С оглед на това съдът определи наказанието за подсъдимия И., при условията на чл.55, ал.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” с “ пробация”  със задължителните по закон пробационни мерки, като  му наложи  следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - с продължителност от 2 /две/ години, която да се изпълнява три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 2 /две/ години.

Съдът осъди подс.И. да заплати по сметка на Районен съд – Хасково деловодни разноски в общ размер на 50 лв./за вещо лице/.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                              Съдия: