РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Пловдив, 31.01.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3007 по
описа за 2022год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата.Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на Община Родопи,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-1030-001216/18.10.2022г.
на началник група към ОД на МВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“ на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдивс
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б."а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС
№ ********* и 2бр. рег. табели ***.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, немотивирана и
издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че в
заповедта не е посочено ППС,чиято регистрация е прекратена,а за свидетелството
за регистрация не е посочена датата на издаване. Прави възражение,че за същото
нарушение е издадена предходна заповед № 248 от 17.10.2022г. Възразява и за
това,че не е уточнена хипотезата,при която се прилага мярката, което води до
неуточненост на извършеното нарушение. Иска се отмяна на заповедта. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив , редовно
призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото е постъпило становище от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, който не е страна по делото.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото,намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – собственик
на ППС, по отношение на което е постановено прекратяване на регистрацията. Заповедта не е връчвана на жалбоподателя,
поради което и не е започвал да тече преклузивния срок за обжалване. Поради
това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С процесната заповедНачалник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив е наложена
принудителна административна мярка по отношение на ППС Специален автомобил
рег.№ ***, изразяваща се в
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест
месеца“. Като правно основание за издаването й административният орган е
посочил разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от Закон за движение по пътищата.
Описано е от фактическа страна,че на 17.10.2022г. при извършена проверка е
установено,че водачът Й.Г.Й. е управлявал МПС-то, представляващо специален
автомобил Форд транзит с рег.№ ***, собственост на община Родопи, без да
притежава свидетелство за управление,валидно за категорията,към която спада
управляваното превозно средство – не притежава категория „С“. Управлява
автомобил с допустима максимална маса 3850кг.
Действително, видно от представените
данни за автомобила, същият е с допустима максимална маса 3850кг., което,
съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.2,т.8 от ЗДвП изисква водачът на
превозното средство да притежава СУМПС валидно за категория С1. Според
представената справка за водача, същият не притежава тази категория към момента
на установяване на нарушението и, следователно е бил неправоспособен. Тоест, налице
е хипотезата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.
Независимо от това, издадената заповед е
незаконосъобразна. Касае се за ПАМ, която е повторна по отношение на същото ППС
и се прилага към момент, към който вече е налице друга ПАМ, а именно тази,
приложена със Заповед № 248 от 17.10.2022г. Тоест, превантивното и преустановително
действие на принудата вече е приложено с предходен административен акт, който
не е влязъл в сила, но не е и оттеглен. Простото изявление, че производството по
отношение на първия акт било прекратено не може да замести акта на оттегляне. С
издаването на този втори акт за същото органът се е опитал да изправи допусната
незаконосъобразност, но не по установения за това от закона ред и да дублира
действията си по отношение на едно и също ППС, за едно и също нарушение и с
едно и също средство на принуда, а именно прекратяване на регистрацията на
автомобила. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и е
основание за отмяна на оспорвания акт.
Отделно от това, съдът намира,че
приложената мярка не е съобразена с общия принцип за съразмерност, установен с
разпоредбата на чл.6,ал.1 и ал.5 от АПК. Според същия административните органи
трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо
и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане.
В случая не е съобразено,че се касае за
специален автомобил, собственост на община, а не на търговец или на физическо
лице, предназначен да задоволява специфични обществени нужди. От събраните по
делото доказателства се установява, че собственикът на въпросното ППС е наел по
трудово правоотношение и друго лице на длъжност главен специалист обслужване с
подвижна платформа, което лице притежава СУМПС валидно за категория С и С1. Тоест, водачът на автомобила без
правоспособност не е единственото възможно лице,което може да изпълнява
възложените му задължения във връзка с нуждите на общината и населението на
територията й,за които е необходимо и би било необходимо използването на
специалния автомобил. Така, прилагането на мярка, с която се прекратява
регистрацията на превозното средство поради неправоспособност на един от
възможните водачи на автомобила се явява мярка несъразмерна спрямо целта на
закона, реализирана посредством тази мярка,а именно осигуряването на
безопасността на движението. Това е така, доколкото самото превозно средство,
чиято регистрация се прекратява, не е източник на презюмираната от закона
опасност.
Ето защо и по изложените съображения заповедта
ще се отмени.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена
държавна такса 50лв. и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
разпоредбата на чл.24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и съгласно
представения списък на разноските се определя в размер на 200лв.По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна,
съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за законосъобразна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Община
Родопи, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 22-1030-001216/18.10.2022г. на
началник група към ОД на МВР Пловдив,сектор „Пътна полиция“ на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдивс
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б."а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС
№ ********* и 2бр. рег. табели ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на Община
Родопи сумата от 250/двеста и петдесет/
лева разноски.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: