Р Е Ш Е Н И Е № 331
гр. П., 28.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия, в
открито заседание на шести
юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при
секретаря К. Р., като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. N 937 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предявени са искове за
репариране на неимуществени и неимуществени вреди от ищцата А.П.М. ***,с ЕГН **********,
със съдебен адрес:***,пл. Св. Неделя № 16, адвокат К. И.М. против ответниците П.Р.Б.
и Окръжен съд – гр. П..
Делото е заведено
първоначално пред СГС, но с разпореждане от 18.05.2015 г.е прекратено поради
неподсъдност на този съд и изпратено на П.ския окръжен съд по правилата за
подсъдност на този род искове на осн. чл. 7 от ЗОДОВ.
Поради отвод на всички съдии
от П.ския окръжен съд с определение на П.ския апелативен съд, при условията на
чл. 23, ал.3 от ГПК, ОС- П. е определен да разгледа исковете, предявени от А.М.,
към онзи момент срещу ответниците: Върховна касационна прокуратура и Окръжен
съд – П..
След оставяне на исковата
молба без движение с разпореждане на
Пазарджишкия окръжен съд от
111/15.01.2016 г. е постъпила в законния срок молба за отстраняване на
нередовностите от пълномощника на ищцата, с оглед изложеното в която
претенциите, предявени по реда на ЗОДОВ добиват следния вид:
1.Предявен е иск с цена
300 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от нерешаване на
следственото и съдебното дело в разумен срок, съгласно чл. 6,пар.1 от
КЗПЧОС. Ответници по този иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ са П.Р.Б. и Окръжен съд-П., като се иска солидарното
им осъждане за вредите от продължилото от 2003 г. до 2014 г. наказателно
производство, като се твърди, че това забавяне на процеса се дължи на действия,
както на прокурорските органи, така и на съда.
По-конкретно се твърди, че
прокурорските органи са ръководил и организирали зле досъдебната фаза, не са
обосновали добре и правилно според наличните доказателства повдигнатите
обвинения, продължили са да поддържат обвиненията в съда, въпреки липсата на доказателства
и въпреки наличието вече на огромно количество оневиняващи документи, обжалвали
са актовете на съда, който от своя страна пък допуснал да се образува дело,
въпреки процесуалните нарушения от досъдебната фаза, не констатирал
необективност, проявил излишна жестокост и сменил мярката за неотклонение с
най-тежката, която в последствие била отменена от АС-П..
Изложени са обстоятелства за
спазване на процедурата по чл.8, ал.2от ЗОДОВ, като на 01.04.2014 г. ищцата
била подала заявление до Инспектората на ВСС по реда на Глава ІІІ „а“ от ЗСВ,
констатирано било и признато нарушение на правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, но определеното обезщетение в размер на 4 600 лв.
от този орган, за което получила известие на 06.10.2014 г., не компенсирало
страданията, болките, униженията, пропуснатия живот в емоционален,
професионален, и обществен смисъл за цели 11 години. Ищцата не била съгласна и
с изводите на Инспектората, че тя е виновна за част от забавянето, като излага
подробни съображения защо счита, че това не е така.
2.Предявен е иск с цена
600 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение,
повдигнато срещу ищцата,с правно основание чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и ответник
– П.Р.Б.. Обезщетението се претендира заедно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Искът се основава на
обстоятелствата, че по част от повдигнатите срещу ищцата обвинения
наказателното производство е било прекратено, а по останалите е била оправдана.
3.При
условията на евентуалност /явно при условие, че искът за вреди от незаконното
обвинение бъде отхвърлен/ се предявява иск с цена 80 000 лв. за
обезщетение за неимуществените само от незаконното задържане под стража, като
мярка за неотклонение, като се твърди, че тази мярка е била взета от
разглеждащия делото първоинстанционен съд и отменена по жалба на ищцата от
въззивната инстанция – по в.ч. н. д. № 159/2008 г. на Апелативен съд – П..
Ответник по този иск с правно основание чл. 2, ал.1,т.1, предл.1 от ЗОДОВ е
отново П.Р.Б., като ищцата сочи, че съобразява петитума на тази своя претенция
с Тълкуванието на ВКС в ТР №5/2015 г., поради което не поддържа искането за
солидарното осъждане на този орган на съдебната власт и на Окръжен съд-П.,
както е заявила първоначално в исковата си молба.
И това обезщетение се
претендира заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
4.Предявени са три отделни
иска, съединени при условията на евентуалност, за присъждане на едно и също по
размер обезщетение за имуществени вреди. Цената на тези искове е 23 890
лв., която сума се претендира за репариране на разходите за адвокатска защита,
които ищцата твърди, че е направила по сл. д. № 1956/2003 г., НОХД №1188/2006
г. на П.ския окръжен съд и ВНОХД № 524/2011 г. на П.ския апелативен съд, т. е.
в различните фази на наказателното производство по повод на незаконно
повдигнатото обвинение.
Това обезщетение се
претендира на първо място на осн. чл. 2б от ЗОДОВ, при условията на
евентуалност – по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и ако не бъде уважена никоя от тези
претенции – по чл. 2, ал.1 т.1, предл. 1 от ЗОДОВ.
В доклада си в първото
съдебно заседание съдът е приел, че е сезиран с три отделни иска за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди, като не е прецизирал в съответствие със
задължителната практика на ВКС претенциите на ищцата и по-конкретно, не е
отбелязал, че при приключило с прекратяване по всички повдигнати обвинения
наказателно производство вредите от неговата голяма продължителност и
неприключване в разумен срок се включват в общото обезщетение, което се дължи
на осн. чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ Т. е. те се причисляват към вредите от
незаконното обвинение като цяло и не би следвало да се приемат като предмет на
отделен иск. В този смисъл е Решение № 16/17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2686/2016 г., ІІІ т. о.
За това, обстоятелствата,
изложени от ищцата във връзка с приложението на чл. 2б от ЗОДОВ следва да бъдат
обсъдени при разглеждане на иска за вреди от незаконното обвинение, наред с
останалите факти, на които се основава този иск, а не като основания за отделен
иск за вреди от продължителността на наказателния процес. Такъв иск по чл.2б не
може да бъде разглеждан като самостоятелен в случая, защото той се „поглъща“,
според терминологията, използвана от ВКС в мотивите по посоченото решение от
иска по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
В контекста на казаното за
съотношението между двете разпоредби от закона, следва да се приеме, че е
предявен иск за вреди от незаконното обвинение, като се претендира сумата от
600 000 лв. – обезщетение за останалите вреди, без тези, които се свързват
с неприключване на делото в неразумен срок, плюс още 300 000 лв., с които
се иска да се увеличи обезщетението за вреди от незаконното обвинение, в случай
че се докаже наличие на основанието по чл. 2б от ЗОДОВ.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника П.Р.Б., както и на Окръжна прокуратура – П.,
прокурор от който орган задължително следва да участва при разглеждане на
делото по реда на ЗОДОВ.
Двамата ответници са подали
писмени отговори на исковата молба – веднъж, докато делото е било висящо пред
СГС, преди да бъде прекратено поради неподсъднот, и след това – в 1-месечен срок от връчване на молбата на
ищцата, подадена пред Пазарджишкия окръжен съд на 21.03.2016 г., с която се
отстраняват констатираните от този съд нередовности в исковата молба.
В отговора на П.Р.Б. се
правят следните възражения:
По отношение на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за неимуществени вреди:
Този иск се оспорва изцяло
като неоснователен, по съображения, че с него се претендира обезщетение за
вреди, напълно идентични с тези, предмет на иска по чл. 2, ал1,т.3 от ЗОДОВ.
След като вече била предявена претенция
, основаваща на същите факти, то те щели да послужат за определяне на
едно справедливо глобално обезщетение за вредите от незаконното обвинение и
нямало основание да се присъжда друго по чл. 2б, основаващо се на същите тези
обстоятелства.
На това възражение съдът ще
отговори, обсъждайки основателността на исковете, с оглед на цитираната вече
по-горе задължителна практика на ВКС.
Отделно от това се твърди,
че претенцията била недоказана, защото предмета на обвинението бил с фактическа
и правна сложност,а поведението на ищцата в хода на процеса може да се оцени
като злоупотреба с правото й на защита, поради което се прави възражение,
основаващо се на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Прокуратурата основава възражение по този
иск и на факта, че основната причина за забавяне на делото била допуснато
нарушение от ОС-П.. Липсвало „по-значително забавяне на производството в
досъдебната фаза“.Причините са забавяне и периодите на спиране освен това били
по вина на ищцата-поради наложилото се издирване.
По отношение на иска за имуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ:
Възраженията са, че част от
договорите за правна помощ касаели друг род дела, а не наказателното
производство, във връзка с което се претендира обезщетение, в други не ставало
ясно по кое конкретно производство е ангажирана адвокатската защита или
липсвали доказателства за плащането му. Това правело претенцията недоказана и
неоснователна.
Същите възражения се правят и по отношение на претенциите за обезщетение за имуществени вреди на другите две основания, след като става ясно, че ищцата ги предявя при условията на евентуалност в посочения от нея ред.
По отношение на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ:
Възраженията са, че не са
налице доказателства за действително търпените вреди като пряк и непосредствен
резултат от обвинението.По-голямата част от претендираните вреди били заявени
като резултат от водените частни производства от и срещу ищцата, , по
административните , търговски , граждански и финансови взаимоотношения с други
лица. По тези процедури и дела Прокуратурата не била страна.
Алтернативно се оспорва
размера на този иск с оглед чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ, като се твърди, че
ищцата е съпричинила увреждането си със своето неправомерно поведение.
По отношение на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1,т. 1 от ЗОДОВ:
Направено е възражение за
погасяване на този иск по давност, тъй като били изтекли повече от 5 години от
2008 г., когато била наложена и отменена мярката „задържане под стража“ до
предявяване на иска.
Независимо от това
Прокуратурата счита, че по този иск не би следвало да отговаря, тъй като
твърдяното увреждане било станало по изключителна вина на ищцата – мярката й за
неотклонение била изменена в по-тежка поради нейното недобросъвестно
процесуално поведение, изразяващо се в неявяване в съдебно заседание и
злоупотреба с процесуални права.
Прокуратурата не отговаряла
и за вреди, причинени поради условията в ареста и затвора, където е била
задържана ищцата, тъй като тези звена не били в нейната структура, а тази на
друг орган.
Искът се оспорва и по
размер с оглед чл. 52 от ЗЗД и чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ.
Окръжен съд – П., в
качеството си на ответник, също се е възползвал от правото си на писмен отговор
на исковата молба, като има подаден такъв, докато делото е било висящо пред
Софийски градски съд, както и пред настоящия съд с вх. № 5970/16.06.2016 г. В
първия от отговорите е направено възражението за местна подсъдност на делото,
което разгледано и уважено от сезирания съд, както и редица възражения, които
не следва да бъдат обсъждани към настоящия момент, като неотносими, доколкото
след оставяне на исковата молба без движение ищцата е уточнила, че предявява
против този ответник единствено на основание чл. 2б от ЗОДОВ.
По отношение на този иск –
за обезщетение на вредите от това, че делото не е разгледано и приключило в
разумен срок, Окръжен съд – П. е направил следните възражения:
1. По претенцията относно
неимуществените вреди:
1.1.Съдът не носел
отговорност за продължителността на делото изобщо, а евентуално само за
периода, в който то се е развило пред него – от 02.05.2006 г. до 17.03.2011 г.,
когато била постановена изцяло оправдателна присъда, който срок ответникът
намира за разумен за неговото разглеждане, а ако имало забавяне, то се дължало
изключително на процесуалното поведение на ищцата, съставляващо злоупотреба с
права, поради се прави:
1.2. Възражение за
причиняване на вредите от забавяне на делото от самата ищца /чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ/ или евентуално:
1.3. Възражение за
съпричиняване на тези вреди от ищцата /чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ/., с искане за
съответното намаляване на обезщетенията, ако съдът прецени, че се дължат такива
изобщо.
2. По претенцията за
имуществени вреди:
2.1 .Нямало основание за
заплащане на такова обезщетение за направените от ищцата разноски, тъй като
отговорността за разноски била акцесорна и зависела от наличието на основания
за ангажиране отговорността на ПОС изобщо, каквито основания този ответник
твърди, че липсват.
2.2.Оспорва се пряката
причинно-следствена връзка, като се твърди, че тези разноски, във връзка с
които се претендира обезщетение не били направени изобщо по съответното
наказателно производство.Представени били договори за правна помощ за подаване
на сигнали и жалби до различни институции, както и за представителство по
търговски и изпълнителни дела, които са извън предмета на наказателното
производство, във връзка с чието развитите се претендира отговорността по
ЗОДОВ.
2.3. Прави се, при условията
на евентуалност, възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по наказателното дело и се иска то да бъде намалено до
минималния размер на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с възражението си
за неоснователност на иска, поради това, че делото е разгледано и решено от съда в разумен срок, се излагат
много подробни обстоятелства относно неговото насрочване, отлагане, причините
поради които това е ставало и сроковете, в които е насрочвано следващо
заседание. Описват се конкретните процесуално-следствени действия, извършени от
съда и се посочва какво е било поведението на ищцата /подсъдима по
наказателното дело/, станало според ответника причина за отлагане на делото и
за забавянето при извършване на определени действия.
Като причина на
продължителността на делото и за изготвянето на мотивите на 17.09.2011 г., след
като присъдата е била постановена на 17.03.2011 г., се сочат фактическата и
правната му сложност, като се твърди че съдията-докладчик през цялото време е
изпълнявал своите правомощия „в пълен обем и с необходимия максимален
интензитет“.
Забавянето на делото се
дължало изцяло на неправомерно виновно поведение на подсъдимата и на
упълномощените от нея във времето множество защитници,както и на процесуалното
поведение на служебния защитник. Не можело да се отграничи конкретен период от
време, за който забавянето да не се дължи поведение на ищцата и нейните
защитници.
Ответникът Окръжен съд – П.
прави възражение, че по-голямата част от представените от ищцата писмени
доказателства не следва да бъдат приемани, тъй като са неотносими към спора.
Съдът обаче счете, че всички
доказателства касаят обстоятелства, на които самата ищца основава своите
претенции, поради което ги допусна и прие, Колкото
до искането за прилагате на наказателното дело по повдигнатото срещу ищцата обвинение, то
същото вече бе приложено в изпълнение на определение от 16.09.2016 г. на П.ския
окръжен съд.
Съдът, оглед големия обем на
книжа и доказателства в наказателнотото производство указа на страните с
определението си по чл. 140 ГПК да
посочи конкретно на кои намиращи се в него доказателства основава своите претенции
и възражения. Това указание бе изпълнено, като в хода на процеса, в последното
съдебно заседание и като приложение към писмената защита на прокурора са
приложение преписи от документи,намиращи се в наказателното дело, на които
страните основават своите становища по настоящото гражданско дело.
Като
обсъди събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено
следното:
Безспорно е установено, че ищцата А.М. е била
привлечена като обвиняема по четири
отделни обвинения, като следственото дело срещу нея е образувано под №
1956/2003 г. по описа на ОСС-гр. П. с Постановление от 01.12.2003 г., от която
дата е привлечена като обвиняема по първото обвинение по чл. 212 ,ал.3 във вр.
с ал.1 от НК /документна измама в особено големи размери/ .
На 27.05.2004 г. след събиране на множество доказателства А. М. е
привлечена като обвиняема за следните три престъпления: по чл. 212,ал.1,ал.3 и 4 от НК, по чл.
257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК и същият ден е разпитана като обвиняема. А с последващо постановление от
05.07.2004 г. е привлечена и за престъпление по чл. 203, ал.1, във вр. чл. 201,
чл. 93 и чл. 26 от НК и разпитана в качеството на обвиняем за това деяние.
На 14.09.2005 г. ищцата била привлечена като обвиняема за престъпления по
посочените по-горе текстове, но вече за друг период на престъпната дейност,
която й е била приписана и осъществен разпит в качеството на обвиняема. На
следващия ден й е предявено разследването, а на 16.09.2005 г. следователят
изготвил обвинително заключение с мнение за предаването й на съд.
С постановление от 18.01.2006 г. , т. е. четири месеца след обвинителното
заключение на следователя, ОП-П. прекратила частично производството по
следственото дело, като за престъплението по чл. 257 във вр. с чл. 255 мотивът
е „недоказаност на обвинението“, а за деянията по чл.2122 и чл.203 от НК – е
прието, че не са особено тежък случай, всяко едно от тях.
Постановлението за частично прекратяване на предварителното производство е
отменено на 28.03.2005 г. от АП- П. с указания за изготвяне на обвинителен акт
от Окръжна прокуратура – П. за четирите престъпления, за които е била
привлечена първоначално като обвиняема А.М.. Такъв обвинителен акт е бил внесен
в съда на 27.04.3006 г., на 02.05.206 г. е било образувано НОХД № 1188/2006 г.
на ОС-П. и с разпореждане от 26.05.2006 г. делото е насрочено в открито съдебно
заседание та три поредни дати: 12, 13 и 14 юли 2006 г.
До тук може да бъде констатирано едно единствено забавяне на производството
– в досъдебната му фаза, което се изразя в изтичане на 4-месечен срок от
внасяне на обвинителното заключение на следователя в прокуратурата, до постановяване
на акта за частично прекратяване на делото./от 16.09.2005 г. до 18.01.2006 г./,
което забавяне следва да се приеме за неоснователно, независимо от броя на
обвиненията и немалкия обем на събрания до онзи момент доказателствен материал.
В качеството й на обвиняема по посоченото следствено дело на ищцата е
наложена мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 500 лв. с второто постановление за привличане –
от 27.05.2004 г., а с постановление от 21.10.2004 г. й била наложена забрана да
напуска страната без разрешение наблюдаващия прокурор, което е било обжалвано,
но потвърдено от АП-П..
В съдебната фаза са последвали няколко отлагания на разглеждането на делото
все поради поведение на подсъдимата и/или нейния защитник: първото заседание
през юли 2006 г. е отложено заради представен от А. М. болничен лист,
следващото – през ноември 2006 г. е отложено поради приет от съда отвод на
прокурор Т. П., поискан от защитник на подсъдимата и необходимостта да бъде
определен друг прокурор за участие в процеса, заседанието, насрочено за януари
2007 г. е отложено поради отсъствие на защитника на А. М., за който е
представен болничен лист, а заседанието на 29.03.2007 г. е отложено, след
разглеждане на редица искания по процесуални въпроси, поради направен отказ на
подсъдимата от защитата на нейния адвокат М.. Макар да е счел, че става дума за
злоупотреба с право от нейна страна, съдът в изпълнение на правомощията си да
констатира пречка за даване ход на делото по смисъла на чл. 271 НПК и е отложил
същото, като мотивите да го насрочи за след един по дълъг срок от обичайния и
разумен при отлагане на едно съдебно заседание са били да гарантира правото на
защита на подсъдимата - за да може служебния защитник, да определяте на какъвто
било отправено искане, да се запознае с материалите по делото/.
Така делото било насрочено за 03.10.2007 г., когато обаче не могло да се
даде ход на същото, този път по причина, че не бил осигурен служебен защитник,
поради пропуск на съдебния секретар да изпрати съответното писмо до
Адвокатската колегия. Въпреки последвалите незабавни действия в същия ден за
уведомяване на АК-П. и изпращане на определен адвокат, който да поеме
служебната защита на А. М. се наложило отлагане на делото за 14, 15 и 16.11.2007
г., така че да може служебния защитник да се запознае с делото.
През ноември 2007 г. отново не бил даден ход на делото, като причините за
отлагането не се коренят в поведение на органите на съдебната власт, а в това
на подсъдимата и нейните защитници: развиващите се производства пред горните инстанции по
обжалване на определение от март 2007
г., с което съдът отказал да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на
СГС били още висящи, като включително била подадена директно във ВКС, а не пред
съда, чийто акт се обжалва, касационна жалба срещу постановения по ЧНД189/2007
г. акт на АС-П.. Това довело до забавяне, дължащо се на придвижване на жалба до
съда, който е трябвало да я администрира, а след това – обратно, заедно с
делото до ВКС.
В последствие тази жалба била върната, поради това, че не било допустимо
ВКС да упражнява контрол върху актовете на съдилищата по неприключили
производства, но нейното подаване така или иначе забавило разглеждането на
делото с още няколко месеца, тъй като следващото съдебно заседание било
насрочено за 23.01.2008 г. На тази дата отново не бил даден ход на делото, а
заседанието било отложено поради представен от ищцата болничен лист.
При разпоредената от съда проверка относно спазване на реда за издаване и
регистриране на болнични лист били констатирани нередовности, изразяващи се в
това, че не е регистриран в РУСО – П., а
от ГП ПММ“Св. А.“ ООД не била изпратена изисканата документация,оформена
във връзка с издаването на листа.
В следващото съдебно заседание, насрочено за 12.03.2008 г., отново не бил
даден ход, защото имало нужда от запознаване с него от страна на нов защитник,
упълномощен от подсъдимата – адв. Б.и съдът го насрочил за 21,22 и 23 април
2008 г.
Същевременно съдът преценил, че са налице основания за изменение мярката на
подсъдимата в по-тежка и вместо гаранция и определил „задържане под стража“, но
този негов акт бил отменен и горестоящият съд определил отново мярка „парична
гаранция“, но вече в един по-голям размер – 5 000 лв. Това станало на 28.03.2008 г., но А. М. била
задържана под стража до 31.03.2008 г., когато близките й успяли да съберат и
внесат определената парична гаранция в немалкия размер от 5 000 лв. Т. е.
задържането под стража продължило за ищцата реално 20 дни. При това следва да
се има предвид, че е търпяла тази най-тежка мярка за неотклонение, постановена
с незаконосъобразен акт – отменен от горната инстанция по повод на жалбата й,
което следва да се има в предвид при определяне размера на обезщетението за
вреди от незаконното обвинение. По-конкретно би следвало да се определи
обезщетение, като се държи сметка за неоснователно понесеното ограничение на
свободата й през тези двадесет дни и за изпитаното чувство за несправедливост и
неоправдана в конкретния случай строгост, проявена от ОС –П., при замяна на
мярката за неотклонение „гаранция“ с най-тежката – „задържане под стража“.
Съвсем различно би било, ако определянето на такава мярка е било наложително и
тя беше потвърдена от горната инстанция. Тогава изтърпяването й пак би било
обстоятелство, от значение за определяне на обезщетението за вреди от
незаконното обвинение, но това обстоятелство би имало друга относителна тежест
за определяне на общото обезщетение по чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ. При
положение, че лицето е било 20 дни в ареста по силата на акт, отменен от
горната инстанция/отделно от това, че мярката е наложена по повод на обвинение,
оказало се незаконно/, то това са обстоятелства, рефлектиращи при определяне на
обезщетението в посока на неговото завишаване, в сравнение с други случаи на
незаконно обвинение, без тези допълнителни обстоятелства – изменение на мярката
в по-тежка и последвалата отмяна на по-тежката от горната инстанция.
В процесуалното поведение на А.М. обаче и след тези действия по изменение
на мярката за неотклонение са продължили действията, водещи до отлагане на
делото – от 21.04.2008 г. за 15.07.2008 г. поради упълномощаване на поредния
нов защитник и искане да му даде възможност да се запознае с делото, а от
15.07.2008 г. – поради заболяване на същия този нов защитник адвокат М..
Така ход на делото за извършване процесуално-следствени действия е даден
едва на 14.10.2008 г. , т. е. , година и
четири месеца след първото му насрочване в открито съдебно заседание, като през
целия този период единствено отлагането от 01.10.2007 г. за 14, 15 и 16.11.2007
г. /т.е за срок от 1 месец и половина/ е станало поради пропуска на съдебния
секретар да изпрати писмо за определяне на служебен защитник/.
През останалото време забавянето се дължи на отлагане на съдебните
заседания, поради отсъствия и пр. процесуално поведение на подсъдимата и
нейните защитници, описани подробно по-горе.
От октомври 2008 г. до март 2011 г. са проведени множество съдебни
заседания, в които са разпитвани свидетели, назначавани и изслушвани
експертизи, като интервалите между съдебните заседания не са били големи, т.е
няма неоснователно забавяне при разглеждане на делото от първоинстнациония съд.
На 17.03.2011 г. ОС-П. постановява по отношение на А.М. изцяло оправдателна
присъда, но изготвя мотивите си едва на 17.09.2011 г., т. е. със забавяне от 5
месеца.
Присъдата била протестирана и отменена от АС-П. с решение от 17.08.2012 г.,
който върнал делото да ОП-П. за допълнително разследване и за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
От август 2012 г. до април 2013 г. били извършвани различни следствени
действия в изпълнение указанията на въззивния съд, отменил оправдателната
присъда, а на 18.04.2013 г. А.М. била
обявена за издирване, поради това не била намерена на адреса за връчване на
призовка. Основание за това дала докладна записка от 16.04.2013 г. на полицай
от РПУ-Р., който е бил натоварен със задължението да връчи призовката на
следствените органи.
Делото било изпратено от следователя в ОП-П. с мнение за спиране на
22.04.2013 г. и спряно с прокурорско постановление от 22.05.2013 г. поради
отсъствие на обвиняемата от адреса.
Лицето не било намерено до 27.08.2013 г., когато обаче производството било
възобновено поради изменения в НПК /обн. В ДВ бр. 71/2013 и отново го спял –
вече на друго основание, давайки конкретни указания на водещия разследването
следовател.
Възползвайки се от новите процесуални норми,предвиждащи право на
обвиняемото лице да иска разглеждане на делото срещу него в определен срок по
смисъла на чл. 368,ал.1 НПК , А. М. подала молба на 29.08.2013 г. с искане до
съда да образува производство по чл. 369 НПК. Образувано било ч. н. д. №
1316/2013 г. ,по което съдът постановил определени, с което дава на ОП-П.
3-месечен срок за внасяне на делото в
съда с: обвинителен акт, предложение от освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, споразумение или пък – да прекрати наказателното
производство.
Срокът започнал да тече на 11.10.2013 г., когато материалите по делото били
получени в прокуратурата и след извършване на различни действия в рамките на
този срок, наказателното производство било прекратено с постановление от 09.01.2014
г.
Приключването на наказателното производство по този начин без съмнение води
до извода, че сме изправени пред хипотезата на чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на четири
отделни престъпления, което е останало недоказано и поради това е било
прекратено при спазване на специалните разпоредби на чл. 368-369 НПК.
Производството е било висящо в продължение на 10 години, 2 месеца и 10 дни
– от първото постановление за привличане на ищцата като обвиняема на 01.12.2003
г. до прекратяването му с постановление от 10.01.2014 г.
През целият този период ищцата е търпяла негативните последици от
незаконното обвинение в извършване на тежки престъпления, във връзка с които
негативи последици следва да и бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като се вземат предвид освен тежестта на
обвиненията и следните други обстоятелства, установени в хода на процеса:
Ищцата М. е била обвинена в извършването на престъпления и наказателното
производство срещу нея е започнало когато тя е била на възраст 41 г. До тогава
е била дейна и енергична, като заедно със съпруга й са имали проспериращ
бизнес, който за развивали в няколко различни направления и това им е носело
много високи доходи от гледна точка на жизнения стандарт в страната в онзи
период.
Продължилото повече от 10 г. наказателно производство само по себе си и
факта, че обвиненията са били свързани с дейността и като съдружник и управител
на търговското дружество, чрез което е осъществявана част от дейността й,
неминуемо са попречили тя да продължи да извършва тази дейност по начина, по
който го е правила преди да бъде обвинена и да започне разследване срещу А.М..
Разследването на тази нейна дейност е създало смут в ищцата и съпруга й, които
не са могли вече да осъществяват пълноценно дотогавашните си задължения в
техния семеен бизнес, а участието на М. в процеса е отнемало от времето,
енергията и финансовите й средства, превърнало се е в основна тревога на
семейството и техен житейски приоритет, което е една от причините развиваната
до тогава дейност да бъде преустановена, което рязко е намалило доходите на
семейството, попречило е на една от дъщерите им да продължи своето висше
образование в Г. и се отразило негативно върху жизнения стандарт и начин на
живот на цялото семейство.
Тази промяна се е отразила твърде негативно на ищцата М., която е изпитвала
тревоги и разочарование, че може да продължи да издържа и подкрепя финансово
своите две дъщери, които както една от тях /св.Д.М./ свидетелства до тогава са
получавали всичко, което поискат, пътували са много в страната и чужбина,
издържани са били от родителите без притеснение, за да учат и пр.
Докато св. М. е продължавала на учи в Г., възникнали някакви проблеми,
изискващи присъствие там на родителите й, но майката не могла да замине и да
подкрепи дъщеря си, заради наложената й забрана да напуска страната, докато
трае наказателното производство.
Този факт също много е огорчил и разочаровал А.М., която е описана от
свидетелката – нейна дъщеря, като изключително грижовна и всеотдайна майка,
която е правила винаги всичко, което е по силите й за своите две дъщери.
Цялото семейство и в частност ищцата М. започнали да живеят напълно
изолирано, без никакви социални контакти, като една от причините била тяхната
подтиснатост и тревога от развоя на наказателното производство, а друга –
създалото в гр. Р. силно негативно обществено мнение, че те – А.М. и съпруга и
за престъпници.
Показания за това даде тяхната дъщеря Д. М., а са представени и
доказателства да разгласяването на информация относно воденото срещу ищцата
наказателно дело в местна електронна медия – „Порталът на Р., Р.bg.com“.
Разпространяването на тази информация по посочения начин е било достатъчно,
за да стане известна на цялата общественост в неголям град като гр. Р. и да
създаде трайните негативни настроения срещу А.М. и семейството й сред техните
съграждани, за които говори св. Д.М..
Ето защо уронването на доброто име, загубата на авторитета сред
съгражданите й и заменянето им с антипатия от тяхна страна съдът приема за
безспорно установени негативни последици в личната сфера на ищцата, които са пряка
и непосредствена причинна връзка с повдигнатото й незаконно обвинение.
Други такива негативни последици, за които свидетелства дъщерята на ищцата
са пълната загуба на доверие в право-охранителната система в България. У ищцата
се е създало и затвърдило едно убеждение за несправедливост, дължащо се на
предприетите срещу нея без основание действия, което в комбинация с това, че е
разследвана по жалба на нейната съдружничка, без същата да бъде проверена за
някаква съпричастност към приписваните на М. деяния я е накарало да смята, че
става дума не просто за незаконно обвинение, а за преднамерено повдигане на
такова, направено „по поръчка“ и в услуга на икономическите интереси на други
лица.
Като оставим на страна твърденията и гласните доказателства за упражнен
натиск и други незаконни посегателства от трети лица върху ищцата и нейното
семейство, вредите от чиито актове не могат и не следва да бъдат обезщетявани
по реда на ЗОДОВ, все пак не може да не
се прибавят към обстоятелствата, имащи значение за настоящото дело, тези,
описани в по-горния абзац.
Без да са изяснени някакви мотиви и умисъл в действията на конкретните
длъжностни лица от следствието и прокуратурата, а и те нямат значение за
отговорността на Държавата по ЗОДОВ, която е обективна и безвиновна, установено
от фактическа страна, че наказателното производство срещу ищцата започва по
жалба на нейна съдружничка С.Х. и след продължителност от почти 9 години
второинстанционния съд връща делото за доразследване,с указания сред които
такива: да се изясни въпросът дали А. М. е имала качеството на длъжностно лице
, предвид начина на работа в дружеството „Б.“ и действията, които са извършвали
и са могли да извършват обв. М. и св. Х..
Спазвайки тези указания, в дадения от съда тримесечен срок за приключване
на досъдебното производство по реда на чл. 369 от НПК, прокуратурата не е могла
да установи и да докаже обвиненията си срещу А. М. и е прекратила същото, като
в мотивите на постановлението от
10.01.2014 г. става дума за „размиване на отговорност“ между М., Х. и други
лица /счетоводители, касиери/, хаос в отчеността и извършваните сделки, при
което и с оглед „равните правомощия“ на М. и Хемпел не можело да се направи
категоричен извод, че както едната, така
и другата „са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93,
т.1,б.“б“ от НК.
Тези констатации в мотивите на отменителното решение на въззивния съд по
наказателното дело и на самия прокурор, при прекратяване на производството
срещу А. М., поради недоказване на извършени от нея престъпления, са
достатъчни, за да подкрепят твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди,
изразяващи в чувството, че се води срещу нея несправедлив, едностранчив процес,
в който не се разследват едновременно действията на двамата равноправни
управители /видно от удостоверение за актуално състояние на „Б.“ООД към
14.08.2003 г., приложено към исковата
молба/ , а е обвинена единствено тя в продължение на 10 години, докато
въззивния съд не дал указания за изясняване на въпросите, посочени по-горе.
Тези обстоятелства съдът намира за специфични в конкретния случай с
незаконното обвинение на ищцата и ги определя като имащи значение за определяне
характера и интензитета на претърпените от нея вреди, респективно – ще следва
да бъдат взети в предвид при определяне размера на обезщетението.
Това, което ищцата не успя да докаже от твърденията си за претърпените
вреди, е влошаване на здравословното й състояние като пряка последица от
повдигнатото й незаконно обвинение. Че е била силно притеснена и под
дългогодишен стрес, докато е била
обвиняема и подсъдима по делото, е безспорен факт, който дори не се нуждае от
доказване. Логично е всеки един човек, обвинен в извършването на престъпление,
разследван и изправен пред наказателен съд да бъде разтревожен, изплашен за
бъдещото си пр. Това е нормална реакция на човешката психика. Но когато се
твърди, че това обичайно за такива случаи психическо напрежение е довело и до
някакво конкретно болестно състояние, следва да се докаже с убедителни
доказателства диагностицирането на твърдяното заболяване и причинната му връзка
с незаконното обвинение и психическия стрес, предизвикан от него.
В исковата молба ищцата твърди, че от постоянния стрес „хипертоничните й
кризи зачестяват“, „чести са и гинекологичните й кръвоизливи“.
Въпреки дадените й неколкократно възможности и съдействието на съда, чрез
служебна кореспонденция с различни лечебни заведения, ищцата не успя да
представи доказателства да и е поставяне диагноза „хипертония“ или поне да е
регистрирано от медицинско лице състояние като „хипертонична криза“.
Относно твърдяните „гинекологични кръвоизливи“ се установи следното, от
намерените медицински документи и с помощта на заключение на назначеното по
делото вещо лице д-р П.М.:
А.М. е лекувана в Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ-„Св. Г.“ –
гр. П. в периода от 07.12.2004 г. до 13.12.2004 г. с диагноза: Хеморагична
климактерична метропатия. Вторична анемия.
Вещото лице описва в заключението си това състояние като характеризиращо се
с обилни маточни кръвотечения, продължаващи повече от 7-10 дни и обикновено
водещи до вторична анемия, както е станало в случая с ищцата.
Вещото лице посочва няколко от най-честите причини да възникване на такива
кръвотечения в периода преди менопаузата: хормонални нарушения /прогестеронова
недостатъчност/, задържан фоликул,органични заболявания, които може да са
доброкачествени или злокачествени, промяна в телесната маса – рязко напълняване
или отслабване, тежки хронични заболявания и психически или физически стрес.
От данните от снетата анамнеза става ясно, че ултразвуковото изследване е
установило „хиперхогенна интрамурална сянка с размери 23 мм“, които данни вещото лице пояснява, че
означават „разположен в стената на матката миомен възел“ с посочените размери.
Не са правени никакви хормонални изследвания, а според вещото лице е било
необходимо т. нар. „хормонално огледало“, което да даде информация за нивата на
различните хормони в организма на пациентката, така че са се установи има
някакъв хормонален дисбаланс, като вероятно причина на кръвоизлива.
Също така няма данни за последващо лечение или поне проследяване на
намерения миомен възел. Не е установено имало ли е кръвоизливи и след това
ищцата и правени ли са по-щателни изследвания за установяване на причините,
които ги предизвикват.
При тези данни от анамнезата – наличие на миомен възел и при липса на
изследвания, които да отрекат или потвърдят наличие на хормонални нарушения при
ищцата, не може да се изключат първата и втората от сочените от вещото лице
причини за възникването на кръвоизлиза, който пък е довел до вторичната анемия.
Тези две причини, наред с психическия стрес, на който е била подложена ищцата в
началния период на образуване на наказателното производство срещу нея и
по-нататък в хода на същото, остава да се преценят на равни основания като
вероятни такива за възникване на гинекологичния кръвоизлив. А щом е така –
причинната връзка между стреса и заболяването остава само предполагаема, но не
е установена по безспорен начин в настоящия процес, поради което кръвоизлива,
анемията, престоя в болница и всички негативни преживявания, предизвикани от
тях не могат да се причислят към вредите от незаконното обвинение.
Другите заболявания, за които е направено заключение от вещо лице - остър бронхит и бъбречна колика, от една
страна не са описани в исковата молба, така че съдът не задължен да се занимава
с доказателствата за тях, но дори да трябваше – вещото лице е категорично, че те не биха могли да се
проявят в причинна връзка с психически стрес.
В обобщение следва да се каже, че ищцата не успя да докаже твърдяното
увреждане на здравето, като последица от незаконното обвинение във връзка с
което се претендира обезщетение по чл.2, ал1,т.3 ЗОДОВ.
Остана да се обсъдят и вредите, настъпили поради задържането под стража и
другите мерки за неотклонение и процесуална принуда, наложени на ищцата и тези
от продължаване на делото в неразумно дълъг срок, за които в случая на
незаконно обвинение се следва обезщетение по чл. 2, ал.1,т.3, /т. е. присъжда
се едно общо обезщетение за всички вреди/, а не самостоятелно такова на осн.
чл. 2б или чл. 2, ал.1,т.1, предл.1 от ЗОДОВ.
Както вече бе отбелязано, наказателното дело срещу ищцата не е приключило в
разумен срок, тъй като периода от 10 г. и 2 месеца нахвърля разумната
продължителност за такова дело, независимо от неговата фактическа и правна
сложност и броя на повдигнатите обвинения. За това, че ищцата е била принудена
да търпи всички негативни последици от незаконното обвинение в този неразумно
дълъг срок, би следвало да и се определи обезщетение в по-голям размер, като се
държи обаче сметка и за нейното поведение в хода на съдебното производство,
подробно описано по-горе, което е имало за последица многократното отлагане на
насрочените от първоинстанционния съд съдебни заседания.От фактическите
констатации направени от съда при проследяване развитието на
първоинстанционното производство стана ясно, че около 1 година и 3 месеца по-дълго е продължило то, заради поведение на
подсъдимата М. и на нейните защитници и за това забавяне на делото органите на
съдебната власт нямат какъвто и да е принос.
В период от 4 месеца /от април до август 2013 г./ пък производството по
делото е било спряно, поради това, че М. не е открита на адреса и не била
намерена въпреки, че е била обявена за издирване. Това нейно поведение също е
допринесло за увеличаване продължителността на висящото производство,
респективно – за причиняване вредите, което следва да се вземе в предвид при
определяне размера на общото обезщетение по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Основание
за намаляване на обезщетението в такива случаи дава разпоредбата на чл. 5, ал.2
от ЗОДОВ.
Взетите мерки за отклонение по повод на незаконното обвинение и начина по
който са рефлектирали върху личността на ищцата, също са факти, които се
преценяват при определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал1.т.3 от ЗОДОВ.
В случая първоначалната мярка е парична гаранция в размер от 500 лв., чието
внасяне не е затруднило ищцата и не и е създало някакви особени неудобства. Но
изменението и в „задържане под стража“ и престоя под арест за период от 20 дни
са имали сериозни негативни последици върху ищцата и обосновават присъждане на
обезщетение в един по-голям размер.
Св. М. разказва, че нейната майка не се хранила и отслабнала много в
ареста, не успяла да получи собствени дрехи и била облечена в чужди, когато я
посетили на свиждане. Чувствала се унизена и шокирана. Подтисната и разстроена,
както от собственото си положение, така и от това, че била принудена да слуша
разказите и нещастните истории на другите жени, с които била поставена в едно
помещение. Лошите битови условия в арестните
помещения увеличили неприятните и преживявани, докато била там.
Отделно от това се чувствала напълно несправедливо и незаконосъобразно
задържана, което много я разстройвало и отчайвало. И това се потвърдило с
отмяна на акта на първоинстанционния съд и определяне отново на парична
гаранция, макар и в по-голям размер. Сама по себе си новата мярка – гаранция в
размер на 5 000 лв. вече затруднила ищцата и семейството й, предвид на
това, че вече нямали предишните високи доходи и правели много разходи за
адвокатска защита. Това неудобство и нуждата да събират пари за гаранцията,
молейки техни близки и приятели да им заемат, също трябва да се причисли към
вредите от незаконно обвинение.
Забрана да напуска пределите на страната също е едно ограничение в резултат
от незаконното обвинение, за чието изтърпяване от ищцата и се дължи
обезщетение. Става дума за ограничаване на едно от и основните човешки права –
това на свободно придвижване, неоснователно засегнато в случая, като последица
от незаконното обвинение. Ищцата е била лишена от възможност да пътува при
дъщеря си, учеща в Г. и да и помогне, когато възникнала някаква проблемна
ситуация, за която свидетелства самата дъщеря Д.М..
Колкото до твърденията в исковата молба, че пропуснала да подпише някакви
договори с търговски партньори в чужбина, за това не се представиха каквито и
да било доказателства – нито гласни, нито писмени /кореспонденция,
преддоговорни споразуменияу преговори, уредени срещи и пътувания и пр./
Вземайки предвид в тяхната съвкупност
обсъдените по-горе обстоятелства, от значение за определяне размера на
обезщетението, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение от 55 000
лв. за всички вреди от незаконното обвинение, в това число
и за тези от неприключването на производството в разумен срок. Това общо
обезщетение следва да се присъди на осн. чл.2 , ал.1,т. 3 от ЗОДОВ, като за
разликата до 600 000 лв. предявения иск за вреди от незаконното обвинение
следва бъде отхвърлен, а отделно обезщетение за вреди на осн. чл. 2б от ЗОДОВ
изобщо не следва да бъдат присъждани, като претенцията за заплащане на такова
от 300 000 лв., над присъденото общо обезщетение за незаконното обвинение
е неоснователна, предвид цитираната по-горе задължителна съдебна практика на
ВКС.
Искът за вреди от незаконно задържане под стража, предявен като евентуален
на осн. . 2, ал.1,т.1, предл.1 от ЗОДОВ, не следва да бъде разглеждан и съдът
не дължи произнасяне по него.
Присъденото обезщетение
в размер на 55 000 лв. за вреди от незаконното обвинение се дължи заедно със
законната лихва, от датата на влизане в сила на постановлението да прекратяване
на наказателното производство, т. е. от 09.01.2014
г. , както се претендира и в исковата молба.
По предявеният иск
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 890 лв.:
Ищцата сочи три правни основания /при условията на
евентуалност/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в посочения
размер, макар фактите, на които основава тази своя претенция да са едни и
същи:направени от нейна страна разходи за адвокатски хонорари по сл. д. №
1956/2003 г., по НОХД № 1188/2006 г. на П.ския окръжен съд, по ВНОХД №
524/2011 на П.ския апелативен съд и по
съпътстващите ги частни производства.
На първо място това обезщетение за имуществени вреди се
претендира във връзка с неприключване на делото в разумен срок, т.е на осн. чл.
2б от ЗОДОВ, а при условията на евентуалност – като вреди от незаконното
обвинение по чл. 2,ал.1,т. 3 ЗОДОВ, а ако и този иск не бъде уважен – „с
произход незаконното й задържане под стража“.
Тъй като при евентуално съединяване на искове ищецът сам
преценява кой от тях да бъде разгледан като главен, то съдът дължи произнасяне
най-напред по иска с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, т. е. за имуществени
вреди от неприключване на производството в разумен срок.
Този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, на
първо място, защото както вече бе споменато неколкократно по повод на иска за
неимуществени вреди, при незаконно обвинение се дължи едно общо обезщетение за
него, с което при наличие на обстоятелства по чл. 2б от ЗОДОВ се обезщетяват и
вредите, произтекли в тази връзка – от неразумната продължитеност на делото.
Освен това, конкретните имуществени вреди, изразяващи се в
плащане на адвокатски хонорари за защита по делото няма как се присъдят като
такива по чл. 2б, доколкото адвокатското възнаграждение се уговаря и заплаща в
началото или в по-късен етап след повдигане на обвинението за защита до края му
и за определена негова фаза, но не е
възможно да се разграничат онези разходи, които са направени за адвокатска
защита именно за периода, надхвърлящ т. нар. „разумен срок“.
По тези съображения главният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.2б от ЗОДОВ следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и да се разгледа иска за заплащане на
същата сума от 23 890 лв. като обезщетение за претърпяните от ищцата
имуществени загуби поради незаконното обвинение.
Правното основание на втория от евентуалните искове за
имуществени вреди е чл. 2,ал.1т. 3 от ЗОДОВ и е доказано в конкретния случай,
тъй като ищцата е представила доказателства заплатените разноски за ангажиране
адвокатска защита във връзка с незаконното обвинение, а безспорно съставляват
имуществени вреди, в пряка причинна връзка с него.
На обезщетяване от страна на ответника по иска за вреди от незаконно
обвинение – П.Р.Б.,подлежат само онези разходи, за които има доказателства, че
реално са направени, т. е. адвокатското възнаграждение е платено, а не само
уговорено, и разбира се – да е установено, че за правна защита и съдействие
именно в наказателното производство, прекратено в последна сметка поради
недоказаност на обвиненията.
Такива разходи доказват само част от представените доказателства във връзка
с иска й за имуществени вреди: договори за права защита и съдействие с
адвокатите Б., Б., М. и В. М.., намиращи се в кориците на наказателното дело,
но и на л. 82, л.84,л. 86, л. 88 от настоящото гражданско дело /в заверени от
ищцата преписи/.
Във всеки от тези договори е посочено, че е за възложена правна защита и
съдействие по сл. д. № 1956/2003 г., НОХД № 1188/2006 г. на Пловдивския окръжен
съд или по ВНОХД № 524/2011 на П.ския
апелативен съд, уговореното адвокатско възнаграждение и размера на сумата,
която фактически е платена от А.М. на съответния адвокат.
Общия размер на разходите за адвокатска защита, платени по тези договори е
4 600 лв. и това е размера на доказаните имуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване във връзка с незаконното обвинение против ищцата.
Останалите писмени доказателства, на които се позова ищцата са или за
направени разходи за защита в други производства, в това число и за
упълномощени от съпруга на А.М. адвокати или пък макар да са по наказателното
дело срещу нея, няма данни уговорените възнаграждения да са платени било то
изцяло или от части. Последното се отнася за представените говори с адвокатите
Г., К., Д., С./фамилията не се чете/ - на л. 80 от делото, в който дори изрично
е отбелязано, че уговорената сума не е платена.
Колкото до договорите, в които се твърди, че е уговорено почасово
заплащане, условията в него са така нечетливо изписани, че не е ясно каква е
била действителната воля на страните. А представените извлечения от банковите
сметки на адв. К.М., не дават ясна представа по кой договор и във връзка с
какви предоставени адвокатски услуги А.М. й е заплащала възнаграждения по
банков път.
При така събраните и анализирани доказателства искът за имеществени вреди
във връзка с незаконното обвинение на ищцата следва да бъде уважен частично до
размера от 4 600 лв,. като тази сума се присъди заедно със законната
лихва, считано от 09.01.2014 г. до окончателното плащане.
За разликата до 23 890 лв. този иск следва да бъде отхвърлен като
неосновател.
Третият от евентуалните искове за неимуществени вреди не следва да бъде
разглеждан, доколкото вторият от тях по чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ бе доказана по
своето основание и всъщност незаконното обвинение е основанието във връзка с
което биха могли да се претендират този вид вреди – разходи за адвокатска
защита.
На осн. чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ
ответникът П.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно
с уважената част от исковете направени разноски по делото, които са общо
2 050 лв. /50 лв.-ДТ и 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение/.
С оглед съотношението между размера на предявените и
уважени искове ответникът дължи разноски до размера от 132, 24 лв.
Следва да се отбележи, че направеното от участващия в
производството прокурор възражение за прекомерност на запратеното от ищцата
адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. е напълно неоснователно, като се
има в предвид цената на предявените искове /общо 923 890 лв./
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 55 000
лв. /петдесет и пет
хиляди лева/ на ищеца А.П.М. ***,с ЕГН **********, със съдебен
адрес:***,пл. Св. Неделя №
16, адвокат К. И. М., за обвинение в извършване на престъпления,
за които образуваното производство по сл. д. №
1956/2003 г. по описа на СО-гр. П. е прекратено, което обезщетение е общо за всички
вреди от незаконното обвинение, включително за вредите
от неприключване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ, заедно със законната лихва върху размера на
присъденото обезщетение, считано от 09.01.2014
г. до окончателното му плащане,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДО против П.Р.Б.
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за
разликата
от 55 000 лв. до 600 000
лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ищеца А.П.М. ***,с ЕГН **********
против П.Р.Б. и Окръжен съд-П. за
заплащане на 300 000 лв. като
отделно обезщетение за неимуществени вреди /над размера на претендираното от 600 000 лв. във връзка
с незаконното обвинение/ за вредите
от неприключване на делото в разумен срок по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ищеца А.П.М. ***,с ЕГН **********
против П.Р.Б. и Окръжен съд-П. за
заплащане на 23 890 лв.. като обезщетение за имуществени вреди на осн.
чл.2б от ЗОДОВ - поради неприключване на делото в разумен срок.
ОСЪЖДА П.Р.Б., представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение
за имуществени вреди на осн.
чл. 2 , ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 4 600
лв. /четири хиляди и
шестстотин лева/ на ищеца А.П.М. ***,с ЕГН **********,
със съдебен адрес:***,пл. Св. Неделя
№ 16, адвокат К. И. М., за обвинение в извършване на престъпления,
за които образуваното производство по сл. д. №
1956/2003 г. по описа на СО-гр. П. е прекратено, което обезщетение е общо за всички
вреди от незаконното обвинение, , заедно със законната лихва върху размера на
присъденото обезщетение, считано от 09.01.2014
г. до окончателното му плащане, като отхвърля този иск за разликата от 4 600 лв. до 23 890 лв.
ОСЪЖДА П.Р.Б., представлявана от
Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.П.М. ***,с ЕГН **********,
със съдебен адрес:***,пл. Св. Неделя № 16, адвокат К. И. М., разноски по делото в размер на 132, 24 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от получаване на препис от него от всяка от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: