Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 5038 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от 24.03.2021 г.
на У.Е.У.“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-140174, Будапеща, У., чрез адв. К.И., срещу разпореждане от 17.03.2021 г.
на ЧСИ А.П., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №
20218490401905 на ЧСИ А.П..
В жалбата се
поддържа, че длъжникът (жалбоподателят) на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е отправил молба до ЧСИ А.П. за прекратяване
на изпълнителното дело № 20218490401905 на ЧСИ А.П., тъй като цялата сума по
изпълнителния лист е платена на взискателя преди образуване на изпълнителното
производство, за което прилага платежно нареждане, в което е посочен
резервационния код на пътника. Жалбоподателят сочи, че след като е посочил, че
плаща във връзка със съдебно решение № 30073/2019 г. по описа на СРС,
следователно в плащането се включват и присъдените с него разноски по
заповедното производство ч. гр.д. № 10002/2018 г. на СРС.
Взискателят по изпълнителното дело В.Б.В.сочи,
че по никакъв начин длъжникът не е обективирал
воля за погасяване на дължимите разноски по ч. гр.д. № 10002/2018 г. на СРС,
както и че към момента на плащането присъдените разноски по въззивното производство
са били дължими, независимо че впоследствие са отменени.
В представените по реда на чл. 436,
ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ А.П. сочи, че жалбата е неоснователна, като между
страните е налице спор, който е извън изпълнителния процес и следва да се
разреши в исков процес.
Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Изпълнително дело № дело №
20218490401905 на ЧСИ А.П., е образувано по молба на В.Б.В.от 04.02.2021 г. въз
основа на изпълнителен лист от 25.01.2021 г., издаден по гр.д. № 30073/2018 г.
СРС, 163 с-в, с което е осъден „У.Е.У. КФТ – Клон България“, да заплати на
взискателя сумата от 325 лв.,
представляващи сторени пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящето исково
производство, както и за сумата от 325 лв., представляващи сторени пред СРС
съдебно деловодни разноски по ч. гр.д. № 10002/2018 г. на СРС, 163 състав.
В молбата за образуване на изпълнителното дело
е посочено, че сумата от 325 лв. разноски по гр.д. № 30073/2018 г. е
доброволно платена и по отношение на нея процесуални действия не следва да
бъдат извършвани.
С обжалваното разпореждане от 17.03.2021 г. на ЧСИ А.П., с което е отказано
прекратяване на изпълнително дело № 20218490401905 на ЧСИ А.П..
Видно от платежно нареждане от 03.12.2020
г., представено от длъжника, по
банковата сметка на процесуалния представител на длъжника е платена сумата от 653,28 евро, с левова равностойност на
1277,79 лв., с които е погасена главницата в размер на 488,96 лв., 325 лв. -
разноски по гр.д. № 30073/2018 г. СРС, 163 с-в и 325 лв. - разноски по ч.гр.д. № 10002/2018 г. на СРС, както и сумата от 138,83
лв. - законна лихва от 13.02.2018 г. до 03.12.2020 г., съобразно изявлението на
длъжника, кореспондиращо на посочения номер на исковото производство. Ирелевантни
са доводите на страните, касаещи присъдените разноски пред въззивния съд, които
впоследствие са изменени по реда на чл. 248 ГПК, защото изпълнителния лист, по
който е образувано изпълнителното производство не включва разноски пред
въззивната инстанция, а единствено по заповедното производство и исковото
производство пред Софийски районен съд. Отделно от това, доколкото разноските
по заповедното производство, са включени в осъдителния диспозитив на СРС, по гр.д. № 30073/2019 г. на 163 с-в, съобразно т. 12 от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК НА ВКС, безспорно е,
че е налице изявление от длъжника за погасяването им, тъй като номерът на гражданското
дело пред СРС е посочен в платежното нареждане.
Следователно, доколкото в случая
дължимите разноски са заплатени преди образуване на изпълнителното дело и е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което изпълнителното
производство подлежи на прекратяване от съдебния изпълнител. Ето защо
обжалвания отказ на съдебния изпълнител следва да бъде отменен и делото върнато
на съдебния изпълнител за предприемане на съответните действия по прекратяване
на изпълнителното производство, съобразно мотивите на настоящето решение.
Относно искането в жалбата за вдигане на наложен запор на банкова сметка ***нителното
дело, компетентен да се произнесе е съдебния изпълнител. С оглед предмета на настоящето производство,
доколкото се касае за процесуални действия на съдебния изпълнител, разноски на
жалбоподателя не се следват.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника „У.Е.У.“ ЛТД, представлявано от адв. К.И.,
отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство,
обективиран в разпореждане от 17.03.2021 г. на ЧСИ А.П. по изпълнително дело №
20218490401905.
ВРЪЩА
делото
на ЧСИ А.П. за предприемане на
необходимите действия по прекратяване на изпълнителното производство .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.