РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. гр. Хасково, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640101879 по описа за 2022 година
Предявени са от Ж. Д. Ж., от гр.Д., против **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата
в размер на 455 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г. и с правно основание чл.215 от КТ за
сумата в размер на 1574.44 лева, представляваща неизплатени пари за
командировка в чужбина за периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 25.01.2022г. до окончателното
им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на
служител/работник от една страна и ответника в качеството му на
работодател от друга страна сключили Трудов договор №25 на 15.09.2021г., с
който страните били уговорили, че ищецът ще полага своя труд на длъжност
„****** тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, а ответникът ще му
заплаща трудово възнаграждение за извършената работа в размер на 650 на
месец, уговорено в чл. 2.4. от същия. Посочва се, че въпреки липсата на
изрична уговорка как да се извършва плащането на въпросното
възнаграждение, то винаги било извършвано по банков път. Тъй като
1
основната дейност на ответното дружество била транспорт на стоки в
чужбина, ежемесечно били издавани заповеди за командировка, възоснова на
които и на основание чл. 215 от КТ се изплащало и обезщетение за времето на
командировката. Твърди се още, че в периода 15.09.2021г. - 24.01.2022г.
ищецът изпълнявал своите задължения, транспортирайки товари из страни в
Европа с тежкотоварен автомобил, предоставен от ответника, но на
21.02.2021г. той уведомил ответника, че желае да прекрати трудовото си
правоотношение с него, тъй като често имало забавяния в плащанията. Като
допълнителен довод ищецът посочва факта, че на 24.01.2022г. той се прибрал
в Република България и командировката му приключвала. На тази дата той се
прибирал със самолет от Нидерландия, където бил изпратен на командировка,
за да извършва превоз на стоки с товарния автомобил, посочен в
Командировъчна заповед № 44 от 14.12.2021г. и на същия ден му била
връчена Заповед № 18 от 24.01.2022г. С нея, на основание чл. 71 от КТ,
едностранно се прекратявал горепосочения трудов договор, но в заповедта
работодателят не бил посочил обезщетенията, които трябвало да се изплатят
на ищеца, въпреки че според него такива му били дължими на основание чл.
128 от КТ и чл. 215 от КТ. Сочи се, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ищецът многократно разговарял с
управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като
всеки път му било обещавано възнаграждението да му бъде заплатено, но това
не се случвало. Предвид на това, на 20.07.2022г. на имейла за кореспонденция
на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която му
бил предоставен срок за изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за
периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., както и възнаграждение за
командировката, която била с продължителност от 01.01.2022г. до
24.01.2022г., а не както било посочено в заповедта до 15.01.2022г. Ищецът
поддържа, че през процесния период и по силата на трудов договор №25 на
15.09.2021г. той полагал труд при ответното дружество на длъжността
„****** тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ по силата на валидно
възникнало между тях трудово правоотношение, поради което ответникът му
дължал неизплатено брутно трудово възнаграждение за процесния период от
01.01.2022г. до 24.01.2022г. в размер на 455 лева, която сумата била
калкулирана съобразно отработените от него 14 дни от месеца. Отделно от
това, според него ответникът му дължал и обезщетение в размер на 1 574.44
2
лева на основание чл. 215 от КТ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 37 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, дневни
пари се отчитали съобразно фактическия престой в страна и времето на
пътуване по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за
влизане и излизане и тъй като ищецът напуснал Нидерландия на 24.01.2022г.,
му се дължали парични средства за всички 23 дни, през които той бил там.
Съгласно чл.15 от Наредбата за покриване на разходите на командированите
лица в чужбина, се изплащали дневни и квартирни пари в размери и валути
съгласно приложение № 2, съгласно което на ищеца се дължали по EUR 35 на
ден, за всеки ден в чужбина, т.е. – ответникът му дължал сумата от 805 евро,
представляващи 1574.44 лева по фиксинга на БНБ. Въпреки изложеното,
ответникът не бил заплатил дължимите суми на ищеца, с оглед на което за
него възникнал правния интерес от предявяване на исковете. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати: сумата в размер на 455 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., както и
сумата в размер на 1574.44 лева, представляваща неизплатени пари за
командировка в чужбина за периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 25.01.2022г. до окончателното
им изплащане. Ищецът претендира разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете като неоснователни. Признава, че между страните визникнало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор №25/15.09.2021г.,
което било прекратено на 24.01.2022г., съгласно Заповед №18/ 24.01.2022г.,
но оспорва твърденията на ищеца за наличието на неизплатени от него суми,
като поддържа, че на същия били изплатени суми в повече от
претендираните, представляващи работни заплати и командировъчни за
времето на съществуване на трудовото правоотношение. Твърди, че всички
плащания от страна на дружеството ответник към ищеца били извършвани
чрез банкови преводи, като за времето на съществуване на трудовото му
правоотношение по негова сметка била преведена общо сумата от 5 619 евро
или 10 989,80 лева по официалния курс на БНБ. Тази сума включвала: 2 405
лева средства за работни заплати и 7 187,67 лева за общо 105 дни
командировки в чужбина, съобазно което според счетоводството на фирмата
ищецът бил получил 1 397,13 лева в повече от дължимото му като трудово
3
възнаграждение и командировъчни. Отбелязва още, че след завръщането му
от командировка, ищецът не бил представил отчет за дейността си по време
на командировката, поради което било възможно същият да е направил
допълнителни разходи, свързани с дейността на дружеството-ответник.
Относно претенцията на ищеца за неполучено обезщетение при командировка
на основание Заповед №44/15.12.2021г. ответникът отбелязва, че още същия
ден била издадена друга заповед за командировка под №45/15.12.2021г., с
което срокът на командировката се удължавал до 22.01.2022г. От изложеното
според ответника се налагал извода, че той изплатил пълния размер на
дължимите към ищеца средства за работни заплати и командировъчни,
поради което исковете му се явявали неоснователни. Предвид изложеното,
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди
направените в производството разноски. В съдебно заседание се поддържа
подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено, че страните са се намирали в трудовоправни
отношения по силата на сключен между тях Трудов договор №
25/15.09.2021г. Видно от представения трудов договор е, че ищецът е
изпълнявал длъжността „****** тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“,
сключен е със срок за изпитване от 6 месеца, който изпитателен срок е
уговорен в полза на работодателя, т.е. до 15.03.2022г. Уговорено е трудово
възнаграждение в размер на 650 лева месечно, при пълно работно време от 8
часа.
Страните не спорят, че основната търговска дейност на ответника е
транспорт на стоки в чужбина, както и че ищецът е изпълнявал тази дейност,
като са били издавани съответни командировъчни заповеди. Безспорно е
също, че отношенията по повод тези командировки са се уреждали съгласно
Наредбата за командировки на лицата в чужбина.
Установи се още по делото, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, считано от 24.01.2022г., за което е представена
Заповед № 18/24.01.2022г., издадена на основание чл.71, ал.1 от КТ.
За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, която не бе оспорена от страните и
4
заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено. От същото се установява, че за исковия период, а именно от
01.01.2022г. до 24.01.2022г. на ищеца са били начислявани суми за трудово
възнаграждение, както и разходи за командировка в чужбина за същия период
общо в размер на 2284.41 лева. От така посочената сума вещото лице не е
определило каква част представлява работна заплата и каква обезщетение за
командировка, но е категорично в извода си, че така посочената сума от
2284.41 лева, начислена за времето от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., е била
изплатена на ищеца с платежно нареждане по сметка на ищеца, т.е. плащането
е извършено по банков път, който представлява един от начините за
изплащане на трудови и други вземания на работници и служители. В
заключението си вещото лице е установило, че така изплатената сума е била
преведена по сметката на ищеца още на 13.01.2022г., макар трудовият договор
да е прекратен на 24.01.2022г., т.е. плащането на този последен месец е било
извършено авансово. Установено е, че при превода не са били разграничени
двете задължения по размер, а е записано само „командировки и заплати“.
Вещото лице при извършените проверки е констатирало, че работодателят
своевременно е начислявал през целия период на трудовия договор както
трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца, така също и сумите за
командировачни разходи, като е изплащал същите. Установено е дори, че има
надплащания.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за неоснователни и в изложения смисъл ще следва
същите да се отхвърлят.
Както се установи от неоспореното заключение на вещото лице,
ответникът за исковия период е изплатил сумата 2284.41 лева, т.е. в повече от
исковата претенция, която общо възлиза на 2029.44 лева. Плащането е
извършено по законосъобразен начин, чрез банков превод, поради което
съдът приема, че работодателят е изпълнил едно от основните си задължения
- да изплаща трудовите възнаграждения на своите работници и служители в
срок, по смисъла на чл.128 от КТ. Изплатени са и претендираните
командировъчни пари за исковия период. Съдът приема, че плащането е
направено в срок, тъй като вещото лице е установило, че то е станало още на
13.01.2022г., т.е. дори преди прекратяването на трудовия договор, но в крайна
сметка е ясно и недвусмислено основанието за това плащане.
5
С оглед изхода на делото ще следва, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 500 лева, произтекли от платено възнаграждение за
адвокат в размер на 400 лева и разноски за вещо лице в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. Д.,
**********, против *********, със седалище и адрес на управление -
**********, искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер
на 455 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.01.2022г. до 24.01.2022г. и с правно основание чл.215 от КТ за сумата в
размер на 1574.44 лева, представляваща неизплатени пари за командировка в
чужбина за периода от 01.01.2022г. до 24.01.2022г., като -
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. ЕГН **********, от гр. Д., **********, да
заплати на ********* със седалище и адрес на управление - *********,
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6