Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6950 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу В.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 5 от 02.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19394/2017г. по описа на ВРС за следните
суми: сумата от 322.33 лева, незаплатена главница по
договор за потребителски заем № CREX
-13772249/22.08.2016г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.Н.Б.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 15.29 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 20.02.2017 г.; сумата от 22,92 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 22.08.2016г. между страните е сключен договор за потребителски заем № CREX -13772249. По силата на договора на длъжника бил
отпуснат кредит в размер на 622.96 лева. Задължението на кредитора за
предоставяне на сумата по кредита било изпълнено, като усвояването на
получената сума ответникът удостоверил с подписа си в поле „удостоверение на
изпълнението“. Длъжникът следвало да погаси заема на 6 равни месечни вноски от
по 112.54 лева, които съставлява изплащане на главницата, ведно с оскъпяването.
Длъжникът преустановил плащането по заема на 20.12.2016г., като към тази дата
имал погасени 3 месечни вноски. При неплащане на две или повече вноски заемът
ставал изискуем съгласно чл.3 от договора в пълен размер. На адреса на длъжника
по договора била изпратено уведомление за предсрочната изискуемост.. Отделно от
това се твърди, че е падежирала и последната погасителна вноска на 20.02.2017г.
В
законоустановения срок назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се твърдението, че
ответникът е усвоил в пълен размер средствата по кредита. Оспорва се уведомяването
за предсрочната изискуемост. Твърди се недействителност на договора, тъй като
бил сключен при явно неизгодни за длъжника условия и при невъзможност същият да
влияе върху съдържанието му. Твърди се, че договорът е нищожен и на основание
чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа необходимата информация за условията за
издължаване на предоставения кредит. Недействителни били и клаузите с
предвидено право кредиторът еднолично да изменя лихвения процент. Договорът бил
недействителен и поради обстоятелството, че не е подписан от страна на
кредитора от лице, което разполага с правомощия за това.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № CREX -13772249/22.08.2016г от 20.08.2016г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество, и В.Н.Б.. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на
ответника паричен заем за закупуване на стоки – могофункционални озвучителни
системи на обща стойност 1299 лева. След заплащане от потребителя на
първоначалната вноска от 700 лева, остатъкъ от цената се покрива от
предоставения кредит в размер на 622,96 лева. Предвидено е кредитът да бъде
погасен на 6 равни месечни вноски в размер на 112,54 лева. Уговореният лихвен
процент е 28,22 %, а ГПР е 32,18 %.
Представено е уведомително писмо от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД до
„Технополис България” ЕАД за сключения договор за кредит. Приложен е и касов
бон, издаден от „Технополис България” ЕАД за сумата от 1299 лева.
Представена е и последна покана, адресирана до ответника, с която е
обявена предсрочна изискуемост на кредита, с обратна разписка за получаването й
от лицето Стефанка Бянова.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че размерът на задължението на ответника по процесния договор за
потребителски кредит е, както следва: главница: 322,33 лева, договорна лихва:
15,29 лева. Размерът на лихвата за забава за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г. е 29,21 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длжника в
забава и началната дата на същата.
Безспорно се установи сключването на
договора за кредит. Същият е подписан от ответника, като първоначалното
оспорване на автентичността на подписа след представяне на оригинала на
документа е оттеглено от процесуалния представител на ответника.
Съдът намира,
че при сключване на процесния договор за кредит са спазени условията на ЗПК, включително във връзка с посочените от
ответника конкретни разпоредби – договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на кредита,
стоката, лихвения процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
инкорпориран е погасителен план и т.н. Начина на усвояване на кредита е
подробно описан в Общите условия. Пo изложените съображения,
съдът намира, че процесният договор не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Ответникът е
възразил, че не е усвоил в пълен размер сумата по кредита. Видно от представените
от ищеца доказателства кредит е сключен за закупуване на стока, като за същия е
уведомен продавача на стоката –
„Технополис България”, който от своя страна е издал на ответника касов
бон за платената сума.
Възражението
за липсата на настъпила предсрочна изискуемост не следва да бъде разглеждано,
предвид че още преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е настъпил крайният падеж на процесния договор за кредит, а
именно 20.02.2017г., видно от погасителния план.
Ответникът е
оспорил като неравноправни клаузите за едностранно изменение на лихвения
процент. Доколкото няма данни за такова изменение, възражението е ирелевантно.
По отношение на възражението за поради
противоречие с добрите нрави съдът намира, че същото е относимо към
възнаградителната лихва, а не и към главницата. В тази връзка съдът не
констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на задължението за
възнаградителна лихва. Общият размер на ГПР е 32,18 %, който не надвишава
допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК. Размерът на лихвата, както и
ГЛП и ГПР са ясно посочени в договора за кредит.
Обстоятелството
дали договорът е сключен от лице без представителна власт по отношение на
кредитора касае само и единствено кредитора. Същият е търговско дружество и
очевидно е приело действията на представителя дори и да няма данни за
представителната му власт.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че по кредита
са правени плащания, след приспадане на които са останали дължими сумите от 322,33 лева за главница и 15,29 лева за договорна
лихва. Всички вноски са с определен в погасителния план падеж, който е
настъпил. Предвид обстоятелството, че вноските не са внасяни на падежа,
ответникът е изпаднал в забава и следователно дължи законна лихва за забава
върху неплатените погасителни вноски. Съгласно заключението на ССчЕ законна та
лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия период за период от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г. е в
размер на 29,21 лева.
По гореизложените съображения съдът
намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски. Съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на
125 лева, 300 лева за депозит за особен представител, 150 лева за депозит за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 25
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните суми: сумата от
322.33 лева, незаплатена главница по договор за потребителски заем №
CREX -13772249/22.08.2016г. сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.Н.Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 15.29
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 г. до
20.02.2017 г.; сумата от 22,92 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г., за
които суми е издадена Заповед № 5 от 02.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19394/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 сумата от 675 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: