Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 12.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1 ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №11624 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД срещу разпореждане от 01.04.2020 г. на съдебния
изпълнител по
изп. дело № 20207880400196 по описа на
ЧСИ М.К.с peг. №788 с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като не са извършени такива действия и прави евентуално
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Твърди се, че адвокатски хонорар не
съответства на фактическата и правна сложност на делото и поисканите и
извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване в същата на способа за изпълнение. На следващо
място - счита определената пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за
прекомерна, тъй като неправилно е начислена след включването на адвокатското
възнаграждение в завишения му размер, поради което след намаляването му и
размера на таксата следва да се намали. Претендира присъждане на разноските,
сторени в настоящето производство.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение. Прави евентуално възражение по
чл.78, ал.5 ГПК в производството пред съда.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското
възнаграждение е определено за образуване на изпълнително дело и осъщественото
процесуално представителство по делото, затова се дължи възнаграждение и по
чл.10, т.2 от Наредбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от взискателя, чрез адв.Румяна Маринова от САК, против
застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД за принудително
събиране на парично вземане в размер на 961, 30 лв. за възнаграждение за
процесуално представителство и 1055 лв. възнаграждение за процесуално представителство
пред САС, възоснова на изпълнителен лист от 04.03.2019 г. изд. по гр.дело № 2412/2016
г. по описа на СГС, I-3 състав и решение по
в.гр.д.№ 3219/2019 г. на САС, ГК, 14 състав.
С молбата по чл.426 от ГПК взискателят е
поискал образуване на изпълнително производство за събиране на вземането, без
да е посочен начин на изпълнение. С молбата за започване на изпълнението са
претендирани и разноски в изпълнителното производство за платени такси и
адвокатско възнаграждение и е представен договор за правна помощ и съдействие
от 12.03.2020 г. с упълномощения адвокат. Уговореното в договора възнаграждение
е в размер на 385 лева и е заплатено в брой. С покана за доброволно изпълнение
до длъжника, връчена му на 27.03.2020 г. е бил поканен да заплати сумата по
изпълнителния лист, както и 380 лв. разноски в изпълнителното дело и 302, 53 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ.
С молба от 14.05.2020 г. взискателят е
поискал ЧСИ да извърши справка за имущественото състояние на длъжника, а с
молба от 15.05.2020 г. е поискал да се наложи запор на вземания па банкови
сметки в посочените 9 банки, които са наложени със запорни съобщения от
15.05.2020 г. С молба от 12.06.2020 г. взискателят е поискал принудително събраните
суми да бъдат преведени по посочената банкова сметка ***.06.2020 г. Последвали
са действия по вдигане на наложените запори от ЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът
е подал възражение до съдебния изпълнител с вх. № 2151 от 01.04.2020 г. и на
основание чл.78, ал.5 ГПК, е поискал да се намали размера на адвокатския
хонорар на взискателя да му определи такъв само до минималния размер по чл.10,
т.1 от Наредба №1/2004 г. – 200 лв., и да е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото. Длъжникът е поискал ЧСИ да намали съответно и размера на
дължимата се такта по т.26 от ТТЗЧСИ. С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил възражението
на длъжника без уважение.
С оглед на изложеното, Софийският градски
съд прие от правна страна следното: Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр.86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени
от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи
се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молба по чл.426 от ГПК, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване
на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя и такива са
извършени в хода на делото. Настъпилото плащане е в резултат на предприетото
изпълнително действие и наложен запор на вземане.
Взискателят по образуваното изпълнително
дело е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за
образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително
дело. Видно от договор за правна защита и съдействие същото е било уговорено и
заплатено в брой, като договорът служи за разписка за плащането– т.2 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Ето защо, съдът намира,
че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1
и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери
на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 в редакцията й към момента
на определяне на възнаграждението, за
образуване на изпълнително дело – 200
лв. (т.1) плюс ½ от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2,
т. 2 – 185, 71 лв., или 385, 71 лв., така
че общият размер от 385 лв. на уговореното и заплатено възнаграждение не ги надвишава
и не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото, поради което не могат да присъдени по-малко от така определените минимални
размери за адвокатско възнаграждение (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв).
Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се
явява неоснователна.
Жалбата, в частта срещу определените
разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е неоснователна. Това е така, защото съгласно т.26,
б. "в" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването
на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед
това, правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и при съобразяване на размер на
вземането по изпълнителния лист и размера на разноските за заплатеното адвокатското
възнаграждение.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „ЗАД ОЗК – З.“ АД с ЕИК ********** против разпореждане от
01.04.2020 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20207880400196 по описа на ЧСИ М.К.с peг. №788 с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските за
адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.