Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 29.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети март, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1506 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация
–П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова срещу „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“,
представлявана от законния си представител - СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2448,53 лв. / две хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 53 ст./ представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю. Г.
”, бл**вх**ап***от които главница в размер на 2209,43 лв., за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 239,10 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
16.10.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 2209,43 лв.; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 16.10.2018 г. и копие от вестник “СъП.” бр. 82 от
29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Отправени са следните доказателствени искания:
За прилагане по делото и на ч. гр. д.
№ ***г. по описа на Пернишки районен съд; приложено от съда по делото с доклада.
За издаване на три броя съдебни
удостоверения, както следва:
1. Съдебно
удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Местни приходи” към Община П.,
за установяване на обстоятелството, кой е декларирал собствеността върху
топлофицирания недвижим имот, находящ се в град П., ул.“Ю. Г. ”, бл**вх**ап***както
и въз основа на какви документи, като същото да послужи на ищцовата страна за
снабдяване със заверен препис от данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ.
2. Съдебно удостоверение, по силата на което
ищцовата страна да се снабди с копие от документ за собственост за недвижим
имот, находящ се град П., ул.“Ю. Г.”, бл**вх**ап***от Служба по вписванията към
Районен съд-П., уважени от съда с доклада.
По делото по искане на ищеца и с
въпроси, поставени в исковата молба са били изслушани и приети два броя
заключения по съдебно-икономическа
експертиза
и респ.
съдебно — техническа експертиза.
Представени към
исковата молба са и писмени доказателства, приети по делото, а именно: Копие от извлечение
от сметка., Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г.,
Ищецът прави изрично възражение срещу
претендирания адвокатски хонорар и моли при определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение, в полза на противната страна, същите да бъдат
съобразени с минималните такива, съгласно НМРАВ към ЗА, с оглед материалния
интерес и липсата на правна сложност на казуса - предмет на настоящето
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции. Посочва, че със Заповед №1620/29.08.2000г. на Кмета на Община П. в
процесното общинско жилище, находящо се на адрес: гр.П., ул.Ю. Г., бл**вх.Ж,
ап.140, е настанена И.И.Д., ЕГН **********, заедно с петчленното си семейство.
Посочено е, че от датата на издаване
на настанителната заповед - 29.08.2000г. до издаването на Заповед №2056/19.12.2018г.
и връчването и чрез залепване на 22.01.2019г. жилището е обитавано от И.И.Д. и
семейството й.
Посочено е, че със Заповед
№2056/19.12.2018г. са прекратени наемните отношения между Община П. и И.И.Д..
Твърди, че видно от гореизложеното
през процесния период, посочен в исковата молба - 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително, общинското жилище е било обитавано от И.И.Д. и семейството й,
които са били потребители на топлинна енергия и сумите се дължат от тях, а не
от Община П..
Към исковата молба от страна на
ищцовото дружество е описано, че е
приложена справка - от която е видно, че партидата за процесното общинско
жилище се води на името на И.И.Д..*** не е уведомявана през процесния период,
посочен в исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана
топлоенергия и не са получавани фактури за дължими суми. Едва с получаването на
исковата молба, Община П. е била уведомена, че за имота - общинска собственост,
отдаден под наем, има неразплатени задължения към топлопреностното дружество.
Твърди се, че съгласно чл.11, т.2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
- П.“ ЕАД на потребители в град П.: „купувачът има право да получава информация
от продавача за измерените и начислени количества топлинна енергия в абонатната
станция“, което в конкретния случай ищцовото дружество не е изпълнило по
отношение на Община П., за която в исковата молба се твърди, че дължи
процесиите суми.
В разпоредбата на чл.20 от Общите
условия било регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача
количество топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване -
топломер. В случая топлопреносното дружество не било спазило разпоредбите на
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
- П.“ ЕАД на потребители в град П. за измерени и начислени количества
топлоенргия, тъй като Община П. не била уведомена за осигуряване на достъп за
отчитане на измервателните уреди.
Твърди се, че от исковата молба и
приложените към нея писмни доказателства не става ясно как са начислени сумите,
за които ищцовото дружество твърди, че се дължат за процсния приод.
Предвид гореизложеното, се моли съдът
да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да присъди на
Община П. направените по делото разноски, предсавляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00лв. Представени са писмени доказателства,
които се моли да бъдат приети - 1.Заверено копие от Заповед №1620/29.08.2000г.
2.Заверено копие от Заповед №2056/19.12.2018г. 3 .Молба по чл.219, ал. 1 от ГПК; 4.Обратен иск.
Моли се съдът на основание чл.219,
ал.1 от ГПК да бъде привлечена по делото като трето лице — помагач на страната
на Община П. – И.И.Д., ЕГН **********,*** в качеството й на наемател на
общинското жилище през процесния период, като съдът е уважил искането.
Предявен е и обратен иск,
приет от съда, срещу И.И.Д., ЕГН **********,*** от страна на Община П.. В същия
е изложено съдържание сходно на това в отговора по чл.131 ГПК, като е описано,
че през процесния период, посочен в исковата молба - 01.05.2017г. до
30.04.2018г. включително общинското жилище е било обитавано от И.И.Д. и
семейството и, които са били потребители на топлинна енергия и сумите се дължат
от тях, а не от Община П..
Ето защо Община П. има правен интерес
да поиска привличане на И.И.Д., в качеството и на наемател на общинското жилище
през процесния период, като трето лице - помагач на страната на Община П., т.к.
същата ще има интерес решението да бъде постановено в полза на Община П.. Със
своето участие посоченото лице ще докаже, че е изпълнило задълженията си по
договора за наем за заплащане на консумативните разходи във връзка с откритата
на негово име партида към Топлофикация П. АД и посочените в исковата молба суми
не се дължат.
Пораждал се и правният интерес на
Община П. за предявяване и на обратен иск срещу И.И.Д. в качеството и на
наемател на общинското жилище през процесния период, в случай че ищцовото
дружество докаже, че сумите за посочения период не са заплатени от наемателя и
се дължат.В гореизложения смисъл се моли да бъде прието, че Община П. не е
легитимиран ответник в производството. Именно по изложените по-горе съображения
и в случай, че Община-П. бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните суми, то
за същата се пораждал правният интерес да предяви регресен иск срещу И.И.Д.-
същата да бъде осъдена да заплати на Община П. сумите, които евентуално Община П.
би била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД.
Ето защо се пораждал и правният
интерес на Община - П. да предяви обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК
срещу подпомагащата страна, привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ГПК и който
ответникът моли да бъде приет за съвместно разглеждане с настоящият иск по
гр.д.№ 1506/2020г.
Предвид гореизложеното, се моли съдът
да призове ответната страна И.И.Д., ЕГН **********,***, в качеството и на
наемател на общинското жилище през процесния период и като докаже претенцията си, да постанови
съдебно решение, с което ако евентуално уважи предявените от Топлофикация П.
АД, искове срещу Община П., то със същото съдебно решение да ОСЪДИ ответника по
обратния иск да заплати на Община П. сумата за която е осъдена Община П.
-главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от предявяване на настоящият иск до окончателното
издължаване на сумите, както и направените по делото разноски.
Съдът уважил искането на Общината, като на
основание чл.219 ГПК е конституирал в качеството на трето лице- помагач на
страната на Общината, лицето- И.И.Д., по предявения от
ответника по първоначалния иск обратен иск а именно осъдителен иск по чл.124 ГПК, с който Община П., моли съда да ОСЪДИ ответника по обратния иск –
И.И.Д.,
ЕГН ********** *** сумите, които евентуално Община П.
би била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД. Бил е връчен препис от
иска на ответника по иска като по делото ответницата по обратния иск е била
представлявана от назначения й от съда особен представител-адв. А., като същата
оспорва заявената осъдителна претенция по обратния иск и моли за отхвърлянето
й.
В проведените по делото няколко
съдебни заседания, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата
молба. Ответникът, по първоначалния иск се представлява от юк Л. и
подържа своите претенции. Третото лице, се представлява от назначения му особен
представител-адв. А., която оспорва претенциите по насрещния иск.
Съдът е изслушал и приел заключенията по назначените по делото СИЕ и СТЕ. По
същество представителя на първоначалния ищец моли съда да постанови решение,
съобразно всички събрани и приети в производството доказателства. Моли, да им
бъдат присъдени сторени разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК.Ответната страна чрез юк Л. моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отхвърли предявените срещу Община П. искове по мотиви подробно изложени в
писмения отговор. Видно от приложените към писмения отговор доказателства през
процесния период общинското жилище сочи че е
било отдадено под наем, като за всички консумативни разходи е следвало
да се заплащат от наемателя. През процесния период Община П. не е била
уведомявана за дължимите суми, не са получавани нито фактури, нито изравнителни
сметки. В случай, че счетете предявените искове за основателни и доказани и
осъди Община П., то моли, до същия размер, в който бъдат уважени исковете, да
бъде уважен и предявеният обратен иск срещу наемателя на общинското жилище.
Претендира и направените по делото разноски, за което представя списък по чл.
80 ГПК. Представителят на третото лице- адв. А. в пледоарията си по същество по
делото, сочи, че претенциите по обратния иск са неоснователни и излага пространни доводи в защита на тезата
си.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 133
от 17.01.2020 г.на ПРС, като
заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор,
като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. Копие от извлечение от сметка., Копие от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., .Заверено
копие от настанителната
заповед - 29.08.2000г. и впоследствие издадената и представена Заповед
№2056/19.12.2018г. и връчването и чрез залепване на 22.01.2019г. жилището е
обитавано от И.И.Д. и семейството, Заверено копие от
Декларация по чл. 14 ЗМДТ, И АКТА ЗА ЧАСТНА ОБЩИНСКА собственост, приложена към
същата, се установява, че имотът е собствен на Община П., за което и не се
спори по делото и че именно Общината го е декларирала като такъв. Видно от
двете цитирани заповеди, приложени към обратния иск се установява, че съответно
от настанителната
заповед - 29.08.2000г., че ответницата по обратния иск е била настанена в
процесното жилище, като няма данни или оспорвания до втората
Заповед-№2056/19.12.2018г. и връчването и чрез залепване на 22.01.2019г. , че жилището е обитавано от И.И.Д. и семейството,Тоест
през процесния период, по делото лицето- ответник по обратния иск е обитавало
имота.
Следва да се приеме, че действително от датата на първата заповед и до втората
прекратителна за настаняването същата е
живеела в процесния имот, който е Общинска собственост, за което не се спори по
делото, като към декларацията по чл.14 ЗМДТ е представен и самият АДС и имотът е деклариран по реда на чл.14 ЗМДТ от Община П.. Няма и
данни по делото и в периода общинското жилище да е отдавано под наем на друго лице.Тоест по делото, безспорно се установява, че именно
ответникът по насрещния иск обитател на
имота, но същият е собствен на Община П.. По делото не е представен изричен
договор за наем на процесния недвижим имот, за да се приеме, че е бил отдаден под наем на наемател, който по
силата на наемното правоотношение е следвало да поеме консумативните разноски
по имота, в това число и към ищеца, което не е сторил, видно от събраната по
делото доказателствана съвкупност.
В тежест на
ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност, като последните факти, са били установени по делото от
изслушаните два броя СИЕ и СТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от
цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно, то не се спори,
че първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост,
като се установява при ангажираните доказателства от ОБщина П., горецитираните
заповеди, че в имота от 2012 г. и понастоящем живее лицето ответник по
насрещния иск. Както съдът посочи по-горе извън цитираните заповеди за
настаняване и последваща заповед по
делото не е представен договор за наем, но следва да се посочи и че договорът за наем е облигационно правоотношение,тоест дори и да
бе представен такъв, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от закона
случаи, като не е такъв процесният случай.
Такова изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената
за доставената топлинна енергия до наетия имот.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е
длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването
на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия,
съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията между наемодателя и
наемателя, а не между собственика и дрежеството доставило услугата.
Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане
цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за страните по него,
но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят.
По делото не се
установява и ответникът по насрещния иск
да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, макар
и видно от извлечението от представените сметки да е вписано нейното име, каквато
възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна
енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради което съдът намира, че
в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране
отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото
на Община П. жилище, като следва в качеството си на собственик да отговаря
именно първоначалния ответник, а именно Община П..
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай, като нещо повече партидата се води на името на ответницата
по обратния иск, но не е представена молба за откриване на партида от нея/ АРГ. Решение на ПОС по възз.гр. дело №
850 по описа за 2019 год., /.Настоящият състав, вземайки предвид
разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за исковия
период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и по
изготвените по делото СИЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен
състав, следователно намира, че главният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл***ал.1,
т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В случая се касае за имот, които не е
топласнабден Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и
изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се установява безспорно,
но същевременно е била потребена гореща вода, видно от заключението и водомерът
в жилището е изправен, поради което и именно за това потребление е исковата
претенция. В заключението си вещото лице е посочило, че в сградата не е въведена системата за дялово
разпределение, не се използва топлинна енергия за отопление.Топлофикационното
дружество е фирмата извършваща разпределението на топлинната енергия в СЕС,
както и че през процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Посочено е, че и сградата е
общинска собственост. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата
етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към реално
отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото
лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки вещото лице
е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в
законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното заключение
по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговор на
поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите
решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът не
е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са
минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането
им и че е потребена гореща вода в имота, отчетена от водомера.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
В
случая, съобразно назначената и
изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се
установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в
адрес: в гр. П., ул. „Ю. Г.", бл. 42, вх**ап***е както е посочило в
заключението си в.л. А.- която е посочила, че в счетоводството на ищеца е
начислена сума на
името на М.Д.И. - абонатен № ***********
в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 2209,43 лв., за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 239,10 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
16.10.2018 г.. Като сумите
са съответни на и.м.
От изложеното е видно,
че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за
определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание
определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия
едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството
се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил
уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова
уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за
периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия,
сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение на ответника се явява неоснователно такова.
Както беше изяснено
по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Следователно съдът
намира заявената искова претенция към първоначалния ответник за доказана в цялост, както по основание, така и по
размер.
С оглед на което исковете заявени от Дружеството
срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира за основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По насрещния иск:
Предвид уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния
иск. За да бъде уважен предявеният
насрещен иск, с правно основание чл.124 ГПК, съдът с доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест,
че- Общината следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати
процесните суми, основанието от което това задължение произтича, като
ответникът по този иск следва да наведе правоизключващи възражения за
недължимост на сумите или погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е
постъпил. Видно от гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по
делото безспорно се установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от
И.И.Д..
Видно от представените писмени доказателства –
настанителната заповед - 29.08.2000г. до издаването на Заповед
№2056/19.12.2018г. и връчването и чрез залепване на 22.01.2019г. жилището е
обитавано от И.И.Д. и семейството й, се установява, че
видно от първата цитирана заповед в жилището е била настанена ответницата по
обратния иск, до датата на втората заповед, с която настаняването се
прекратява, но която е след датата на крайната дата на процесния период по
исковата молба, следователно ответницата е обитавала имота през процесния
период.Ето
защо и при сбъдване на условието за произнасяне по обратния иск, съдът намира,
че при ангажираните писмени доказателства по делото, се установява, че Община П.
е ангажирала надлежни писмени доказателства за облигационнага си връзка с И.И.Д.,
досежно процесния имот и че за процесния период, имотът е бил обитаван от нея,
като това не е било оспорено като факт, като същата по делото е представлявана
от особен представител. От изложеното се налага извод за основателност на
претенцията по обратния иск, но за посочените размери, за които е бил уважен и
главният иск в цялост, а имено И.И.Д. следва да бъде осъдена да заплати на
първоначалния ответник сумите както следва – от общо - 2448,53 лв. / две хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и 53 ст./ представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско
жилище, находящо се в град П., ул.“Ю. Г. ”, бл**вх**ап***от които главница в
размер на 2209,43 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 239,10
лв. за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; както и законната лихва върху
главницата от 2209,43 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, в посочените размери. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за частично основателни.
Тоест по делото, безспорно се
установява, че именно ответникът по насрещния иск е бил обитател във фактическо владение на имота/наемател/ на
имота, което последният и не отрича и е обитавал
същия за процесния перидо, като дължи претендираните суми по силата на
цитираното облигационно отношение, които при положение, че не е заплатил и
ответникът – собственик е осъден да заплати, следва да репарира на същия именно
в качеството си на наемател на имота по силата на облигационното правоотношение,
като същата е и понастоящем във владение
на имота на облигационно основание. Както
съдът посочи по-горе- Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по
арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по
него, а спрямо трети лица- само в предвидените от закона случаи. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на
доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда
само отношенията между наемодателя и наемателя. Материално-правното основание
на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по
договор за търговска продажба, който също
поражда задължения само за страните по него, но не и за трето лице,
каквото в случая се явява наемателят. От
всичко изложено се налага извод, че насрещният е иск също се явява основателен
както по размер, така и по основание, и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.118 ОТ
ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 280 лв и от по 48,97 лв- държавни такси
за двете производства, 10 лв за д.т. за
СУ, които следва да му се присъдят в цялост или общо 537,94 лв
Ответникът по първоначалния иск също е
отправил надлежно искане за присъждане на разноски, като претендира съобразно
представен списък /стр.134 от делото/ за разноски сумите от юк възнаграждение в
размер на 300 лева, държавна такса по обратния иск- 97, 94 лева и 200, 70 лева-
заплатен депозит за особен представител- или общо разноски в размер на 598,64
лева, които следва да се присъдят в цялост, предвид уважаване и на този иск по
делото.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от ОБЩО 2448,53 лв. / две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 53
ст./ представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско
жилище, находящо се в град П., ул.“Ю. Г. ”, бл**вх**ап***от които главница в
размер на 2209,43 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 239,10
лв. за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; както и законната лихва върху
главницата от 2209,43 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** ***, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, СУМАТА от общо -
2448,53 лв. / две
хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 53 ст./ представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю. Г. ”, бл**вх**ап***от
които главница в размер на 2209,43 лв., за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 239,10 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; както и
законната лихва върху главницата от 2209,43 лв.; считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА
П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ ДА ЗАПЛАТИ НА
първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от 537,94лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК И.И.Д., ЕГН **********
*** , ЕИК: *********, представлявана от
законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ сумата от 598,64 лева,
разноски по делото относно предявения
насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № ***г. на ПРС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: