Решение по дело №421/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1479
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№………./………2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                               

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело 421 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 4778/21.01.2019г. от Е.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Ч., против решение № 5406/28.12.2018г. по гр.д. № 5755/2018г. на 16-ти състав на ВРС, с което на основание чл. 51, ал. 4 от СК са изменени постановените по гр.д. № 6198/2015г. на ВРС мерки досежно режима на лични отношения между ищеца Д.Ж.Ж. , ЕГН: ********** и детето С.Д.Ж, ЕГН: **********, като е постановен следния режим на лични отношения между бащата и детето : През първите два  месеца, считано от влизане на решението в сила, да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 11 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ - ***;През следващия един месец да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ - ****; След този тримесечен период , в  тримесечен  период да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 18 ч., като след изтичането му да взема детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя да се задължи до 30 април на съответната година да го уведоми писмено кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, да има право да определя дните, през които ще взема детето, като я уведоми писмено до 31 май на съответната година; След горния шестмесечен месечен преходен период,  през четните години бащата да взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взема  детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа., когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взема детето на рождения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя; През нечетните години да взема детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взема детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взема детето в 16 ч. на 28 декември и го връщам до 17 ч. на 2 януари; както и да взема детето на имения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим и размерът на определената със същото решение издръжка, която Д.Ж.Ж. , ЕГН: ********** е осъден да заплаща на малолетната С.Д.Ж,  ЕГН: **********,чрез нея, като майка и законна представител е намалена от 230,00 лева на 200.00лв., считано от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва при забава, с падеж  пето число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Считайки първоинстанционното решение за необосновано и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложените за това съображения, въззивницата иска да бъде отменено, а исковите претенции-отхвърлени. Бащата не се възползва и от определения му до изменението на предходното решение режим и с неохота заплаща издръжка ,въпреки ,че разполага със средства.   

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Д.Ж.Ж. , ЕГН: ********** ***, оспорва въззивната жалба като неоснователна.  Иска решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. 

ДСП-Варна редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

ВОС взема предвид следното:

В исковата си молба Д.Ж.Ж. излага, че с решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на ВРС е утвърдено споразумение между него и ответницата Е.С.С., с което родителските права по отношение на детето ****, р. 26.08.2011г. са предоставени на майката, при нея е определено местоживеенето на детето, а на него е определен режим на лични отношения, както следва: за периода до 01.11.2016г.-всяка втора  и четвърта събота и неделя от 10.00ч. до 16.00ч. без преспиване; след 01.11.2016г.-всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00ч. до 16.00ч. с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; той е осъден да плаща издръжка в размер на 230.00лв. месечно, от датата на подаване на молбата в съда-30.06.2015г., ведно със законната лихва, с падеж до пето число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение, както и издръжка за минал период от 30.06.2014г. до 30.06.2015г. в размер на 2760.00лв. Навежда оплаквания, че отношенията му с Е.С. са крайно влошени, не водят нормален диалог и не поддържат контакти. Майката отказа контактите на детето с него. То се отчуждава. Не го нарича „тати“, а човека, с когото майката живее на съпружески начала. От 2016г. не е виждал детето си, както е уговорено в споразумението. Ако не получи отговор, че детето е болно, го вижда пред дома му за няколко минути, а майката не го насърчава и не съдейства за осъществяване на срещите. Налице е синдром на родителско отчуждение. Иска да бъде изменен режима на лични отношения с детето Стефани, като му бъде предоставен възможно най-широк такъв. Иска да бъде намален и размера на месечната издръжка на детето от 230.00лв. на 130.00лв., понеже вече не пътува по корабите и е безработен.

В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, Е.С.С. изказва становището си, че според нея не се налага промяна на режима на лични отношения между бащата и детето, защото и този определеният му не спазва. Никога не му е пречила да контактува с детето, но той няма подход към него, не показва привързаност, обич и грижи, говори с ултиматуми. Предлагания от бащата режим на лични отношения не е съобразен с това, че от 15.09.2018г. дъщеря им ще бъде ученичка. Не проявява разбиране относно трудовите й ангажименти в събота, а тя трябва да работи, понеже издръжката за детето е поета основно от нея, тъй като бащата не плаша издръжка и дължи такава за минало време. Не е налице промяна в обстоятелствата при които е определен режима на лични отношения на ищеца с детето и издръжката с предходното решение. Искът за изменение на определения режим и издръжка е неоснователен. Моли се да бъде отхвърлен.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна :

Видно от приложеното по първоинстационното дело решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на ВРС е утвърдено на осн. чл. 127, ал. 1 от СК споразумение, по силата на което родителските права по отношение на детето Стефани, р. 26.08.2011г. са предоставени на майката Е.С.С., местоживеенето на детето Стефани, р. 26.08.2011г. е определено при майката, като на бащата Д.Ж.Ж. е определен режим на лични отношения с детето Стефани, р. 26.08.2011г. както следва: за периода до 01.11.2016г.-всяка втора  и четвърта събота и неделя от 10.00ч. до 16.00ч. без преспиване; след 01.11.2016г.-всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00ч. до 16.00ч. с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Д.Ж.Ж. е осъден да плаща издръжка в размер на 230.00лв. месечно, от датата на подаване на молбата в съда-30.06.2015г., ведно със законната лихва, с падеж до пето число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение, както и издръжка за минал период от 30.06.2014г. до 30.06.2015г. в размер на 2760.00лв.

Според справка-данни за осигуряване на Д.Ж.Ж., той е работил в „Дж-Строй“ гр. *** в периода от м.04.2016г. до м. 11.2017г.  и е осигуряват за периода върху сумата в общ размер на 2779.32лв. От 15.12.2017г. е регистриран в БТ-**** като търсещ работа.

Е.С.С. е започнала работа на 02.05.2018г. и срок до 13.10.2018г. като организатор работа с клиенти, с месечно трудово възнаграждение от 750.00лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6% за придобит професионален опит и квалификация.

За доказване на твърденията си, съответно направените възражения, страните са се възползвали от гласните показания на водените от тях свидетели: Красимир Красимиров Димитров, без родство и дела със страните и Красимира Илиева Желева-майка на ищеца, водени от него и ***** и *****.-баща и майка на ответницата, водени от нея.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”–***** представя социален доклад, в който заключава, че е в интерес на Стефани, двамата родители да осигурят в пълен обем грижи, внимание и обич, като участват с финансови средства неговата издръжка. Редовните и пълноценни контакти на детето с бащата биха благоприятствали нейното правилно развитие. Предвид продължителното отсъствие на бащата от живота на детето, режимът на лични отношения между тях би следвало да бъде плавен, но нарастващ както продължителност във времето.

Пред въззивния състав е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, вещото лице по която-психолог, поддържа, че детето *****е в силна емоционална връзка с майка си. Такава силна емоционална връзка липсва в отношенията му с бащата, но детето без проблем се свързва  емоционално с него и осъществява диалог.  Липсва желание за физически контакт на **** с баща й. Двамата родители имат изградена връзка на привързаност към своето дете. Вещото лице намира, че е възможно да се влияе от друг възрастен  по отношение на представите, които изгражда и възприятията, които има. Синдром на родителско отчуждение вещото лице не забелязва у детето, понеже динамиката на отношенията между неговите родители не е позволила изграждането на триангулация и отъждествяване със семейство в кръга дете ,майка, баща. Такава е изградена със съпруга на майката. Стефани е амбивалентна към своя баща, но , но ако контактите с него не започнат да се осъществяват пълноценно , може да се стигне до „дисквалификация“ на бащината фигура. Препоръчва ползването на подходяща социална услуга.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, вр. чл. 59, ал. 9, вр чл. 51, ал. 4 от СК.  Неоснователни са възраженията на ответната страна, настояща въззивница, че не са налице основания за изменение на вече постановения с решението на ВРС режим на лични отношения, а и няма нужда от такава промяна, защото бащата не използва и досега определения му режим да контактува с детето, а и за изменение на размера на издръжката.

В о.с.з. на 12.11.2019г. страните, чрез процесуалните си представители са заявили, че са постигнали споразумение, което молят да бъде одобрено от съда. Приели са, че режимът на лични отношения на бащата с детето, който съответства на интереса му следва да бъде, както следва: 1. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на майката. 2. През лятната ваканция детето Стефани ще пребивава по един месец всяко лято /юли или август/ при баща си, когато майката не е в платен годишен отпуск, като всяка година до първи юни по взаимно съгласие с майката ще се определя месеца, през който ще се ползва бащата от режима, а през останалото време режимът ще бъде според установения в т. 1 от настоящото споразумение.  Изменя се размера на издръжката, определена с предходното решение, като се намалява от 230.00лв. на 200.00лв. месечно ,считано от влизане в сила на решението на ВОС. Разноските остават в тежест на страните, така, както са ги направили.

Настоящият състав намира, че следва да бъде одобрено постигнатото споразумение. То не противоречи на закона и добрите нрави и защитава интереса на детето С.Д.Ж.

Първоинстационното решение следва да бъде отменено в частта относно  режима на лични отношения и постановено друго, с което бъде определен режим в съответствие с постигнатото споразумение. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за издръжката на детето С.Д.Ж и постановено друго, като същата бъде намалена от 230.00лв. на 200.00лв., но считано от датата на влизане на решението на ВОС.

Разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, както са направени, с оглед постигнатото между страните споразумение.

Воден от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 5406/28.12.2018г. по гр.д. № 5755/2018г. на 16-ти състав на ВРС, в частта в която е изменено решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на 40-ти състав на ВРС, като е определен режим на лични отношения на бащата Д.Ж.Ж. ЕГН: ********** и детето С.Д.Ж, ЕГН: **********, както следва: През първите два  месеца, считано от влизане на решението в сила, да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 11 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ - ****;През следващия един месец да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ - ***; След този тримесечен период , в  тримесечен  период да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 18 ч., като след изтичането му да взема детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя да се задължи до 30 април на съответната година да го уведоми писмено кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, да има право да определя дните, през които ще взема детето, като я уведоми писмено до 31 май на съответната година; След горния шестмесечен месечен преходен период,  през четните години бащата да взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взема  детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа., когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взема детето на рождения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя; През нечетните години да взема детето по време на следните официални празници: Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взема детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взема детето в 16 ч. на 28 декември и го връщам до 17 ч. на 2 януари; както и да взема детето на имения му ден - от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим, както и в частта в която е изменен размера на определената с решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на 40-ти състав на ВРС издръжка, дължима от  бащата Д.Ж.Ж. ЕГН: ********** в полза на детето С.Д.Ж, ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Е.С.С., в размер на 230.00лв., ведно със законната лихва при забава, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяне или прекратяване, като я намалява от 230.00лв. на 200.00лв., считано от датата на постановяване на първоинстационното решение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определения с решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на 40-ти състав на ВРС, режим на лични отношения на бащата Д.Ж.Ж. ЕГН: ********** с  детето С.Д.Ж, ЕГН: **********, като му дава възможност да го вижда и взема при себе си, както следва:

1. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на майката;

2. През лятната ваканция детето С.Д.Ж ще пребивава по един месец всяко лято /юли или август/ при баща си Д.Ж.Ж., когато майката Е.С.С. не е в платен годишен отпуск, като всяка година до първи юни, по взаимно съгласие с майката, ще се определя месеца, през който ще се ползва бащата от режима, а през останалото време режимът ще бъде според установения в т. 1.

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение от 06.04.2016г. по гр.д. № 6198/2015г. на 40-ти състав на ВРС, месечна издръжка, дължима от бащата Д.Ж.Ж. ЕГН: ********** *** в полза на детето С.Д.Ж, ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител Е.С. ***, като го намалява от 230.00лв. на 200.00лв., считано от датата на влизане в сила на въззивното решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: