№ 9156
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110101901 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 14.01.2022 г. от ИВ. ЕВГ. СТ.,
ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу лицето, с
което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и от което има
дете - В. ВЛ. П., ЕГН **********, при твърдения да извършен от него акт на домашно
насилие на 12.01.2022 г., на входната врата и в близост до жилище на родителите на
ответника, находящо се в гр. София, ул. „Иван Краличев” № 12, изразяващи се в псувни,
обиди, заплахи за побой, удари по лицето, блъскане по раменете, удари по ханша, събаряне
на земята. В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
1
По делото се установява, че страните имат общо дете /л. 6 от делото/, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
Представена е по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани твърдените актове на
насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато
по делото няма други събрани доказателства. В случая обаче на актовете на домашно
насилие са присъствали свидетели, поради което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва
да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като
молителката следва да проведат пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие.
Събрани по делото са свидетелски показания на разпитания свидетел – Теодора Колева.
Показанията на свидетеля Колева съдът кредитира, като намира, че същите са обективни и
последователни. От показанията на този свидетел се установява, че ответникът изритал
молителката в областта на кръста и я дърпал за ръкавите, след което избягал. Предвид
установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответникът е осъществил
спрямо молителката акт на физическо насилие, поради което молбата е основателна, и като
такава, следва да бъде уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката както и забрана да я доближава. За посочената мярка за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.
Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо, второ и
трето ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ срок от шест месеца, което
време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
2
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид липсата на
искане за присъждане на такива, съдът не следва да присъжда такива. На основание чл. 11,
ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН **********, срещу В. ВЛ. П., ЕГН
**********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. ВЛ. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН
**********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН В. ВЛ. П., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. „Бенковски“, ул. „Геле Китов“, бл. 17, за срок от 6 месеца, считано от 11.08.2022
г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на В. ВЛ. П., ЕГН
**********, да приближава ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50
метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6 месеца, считано от 11.08.2022
г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на В. ВЛ. П., ЕГН **********,
да приближава обитаваното от ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Бенковски“, ул. „Геле Китов“, бл. 17, на разстояние по-малко от 50 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6 месеца, считано от 11.08.2022 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето на В. ВЛ. П., ЕГН **********,
да приближава местоработата на ИВ. ЕВГ. СТ., ЕГН ********** – Център за оценка на
риска от храните към Министерството на земеделието, находящ се в гр.София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 136, на разстояние по-малко от 50 метра, освен по разпореждане на държавен
орган, за срок от 6 месеца, считано от 11.08.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. ВЛ. П., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
3
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. ВЛ. П., ЕГН **********, ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. ВЛ. П., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4