Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;Постъпила е частна жалба против определение № 614/20.3. 2013 г. по гр.д. № 2196/2012 г на ГОРС, с което на основание чл. 248ал.1 от ГПК е изменено определение № 41/9.1.2013 г. на ГОРС по същото дело в частта относно разноските, като отменя същото в частта му, с която на основание чл. 78 ал.4 от ГПК Д. К. К. е осъдена да заплати на П. „М.В. Л.” гр.Г.О., сумата 200 лв.,представляваща направени по делото съдебни разноски. Със същото определение е осъдена „М.В. Л.” гр.Г.О. да заплати на Д. К. К. сумата 50 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски. Недоволен от определението е останала П. „М.В. Л.” гр.Г.О., като се обжалва определението в неговата цялост. Относно отмяната на определение № 41/9.1.2013 г. на ГОРС се твърди ,че се твърди ,че съдът не е изложил мотиви в тази насока. Твърди се ,че ищцата е заявила, че са и платени претендираните суми в исковата молба и се е отказала от предявените искове, поради което съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, като обстоятелството, че са направени тези разноски са представените по делото писмени документи за платен адвокатски хонорар. Относно частта на определението ,в която е осъден жалбоподателя да заплати 50 лв. разноски се твърди ,че няма доказателства, че такива са направени. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата и доказателствата по делото приема за установено следното: Жалбата е подадено в срок, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Делото пред ГОРС е образувано по повод исковата молба на Д. К. К. против П. „М.В. Л.” гр.Г.О. за заплащане на обезщетения по чл. 222 КТ и по Наредба №1 от 4.1.2010 г. на М-ра на образованието, младежта и науката. След провеждане на процедурата по чл. 131 от ГПК по делото е постъпила молба от ищцата, в която заявява ,че са й изплатени исковите суми, заявява ,че прави отказ от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено, като иска да й се заплатят направените разноски в размер на 50 лв. С определение №41/ 9.1.2013 г. съдията на основание чл. 233 от ГПК е прекратил производството, отхвърлил е претенцията на ищцата за разноски и е осъдил ищцата да заплати на ответника 200 лв. направени разноски по делото. Срещу това определение в частта за разноските е постъпила частна жалба. По повод тази жалба ВТОС е прекратил производството по повод тази жалба и е върнал делото за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по исканията в нея. Във връзка с горното пред ГОРС се развива производството по чл.248 от ГПК, което завършва с определение № 614/20.3. 2013 г. по гр.д. № 2196/2012 г на ГОРС, което е предмет на жалбата в настоящото производство. За да го постанови съдията е приел в мотивите си с оглед заплащане от ответника на исковите суми, че той неоснователно е предизвикал правния спор и е дал повод за завеждане на делото. С определението е осъден работодателя да заплати и 50 лв. разноски, направени в това производство по чл. 248 от ГПК. Неоснователно е оплакването в жалбата ,че няма доказателства за направени такива разноски, тъй като по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането на сумата от 50 лв. за адвокатски хонорар. Въззивният съд напълно споделя изводите на ГОРС и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на определението на първоинстанционния съд. По делото липсват доказателства, които да подкрепят оплакванията на жалбоподателя, поради което жалбата е неоснователна и недоказана. С оглед изложеното съдът счита ,че обжалваното определение в частта за подсъдността следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното , съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 614/20.3. 2013 г. по гр.д. № 2196/2012 г на ГОРС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |