Решение по дело №430/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 218
Дата: 3 юли 2024 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20243630200430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Шумен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630200430 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №27-2400003/05.02.2024г. на директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3
от КТ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, ЕИК ***************** гр.Варна, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. В жалбата си
до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намира, че НП било издадено при
непълнота на доказателствата, при неизяснена фактическата обстановка, както и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което довело до нарушаване
правото на защита. Санкционираното лице било в невъзможност да разбере какво точно
нарушение му било вменено. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно
призовано, се явява процесуален представител – адв. Ася Аспарухова от ШАК, която
поддържа жалбата. В хода по същество излага доводи, че дружеството не е осъществило
състава на вмененото му нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, поради което неправилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли за пресъждане на
направените в производството разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
НП излагайки съображенията си за това в хода по същество и в депозирани писмени
бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, между които и св.М. А.
Я. извършили проверка на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, ЕИК ***************** гр.Варна,
относно спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на 30.11.2023г. на обект – строеж „Център за спешна медицинска помощ –
вътрешно преустройство и промяна на предназначението на част от съществуваща сграда в
ЦСМП, с навес за линейки, дизел генератори и паркинг““ в гр.Шумен, ул. „Жечко
Спиридонов“ №4, при извършване на СМР от екип на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД и на
18.12.2023г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. В хода на проверката на
обекта било установено, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало до
1
работа на обекта като общ работник лицето Х. С. Х., ЕГН**********, без да му е
предоставил екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към
момента на проверката на 30.11.2023г. на обекта, Х. работел на строежа като извършвал
шпакловъчни дейности. В 11.00 часа на 30.11.2023г., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ,
лицето писмено декларирало, че дошъл на обекта в 08.00 часа и ще работи до 17 часа, като
договорката била да му се заплаща минимална заплата. На 18.12.2023г. в Дирекция „ИТ“ -
Шумен били представени документи, между които и трудов договор №192/30.11.2023г.,
сключен с Х. С. Х., ЕГН********** на длъжност „общ работник, строителство на сгради“, в
който е отразено, че е постъпил на работа на 30.11.2023г. и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления от 30.11.2023г.,11:57:03 часа.
На 18.12.2023г. В. И. Ж. – счетоводител в дружеството, на основание чл.402 ал.1 т.3
от КТ декларирала, че трима от работниците между които и Х. С. Х., били подписали
трудови договори на 30.11.2023г. сутринта преди да се явят на работното място в гр.Шумен.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател, е
допуснало до работа на обекта като “общ работник“ Х. С. Х., без да му е предоставило
екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Резултатите от
проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2345955 от
04.01.2024г.
На 04.01.2024г. М. А. Я. съставил срещу дружеството АУАН № 27-2400003, в
присъствието на упълномощеното лице Г.А.С., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ,
извършено на 30.11.2023г. в гр.Шумен. При предявяване на акта не са отразени възражения.
Такива са депозирани в законоустановения срок. Оспорва се по същество нарушението и се
излага, че изложеното в АУАН не отговаряло на истината и действителната фактическа
обстановка, без да се излагат конкретни аргументи.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ на
“ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, ЕИК ***************** гр.Варна, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. М. А. Я. - актосъставител и участник в
проверката, както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същия пресъздава това което е
възприел непосредствено, като показанията му са логични и безпротиворечиви,
кореспондират със събраните писмени доказателства. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели,
или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. В хода на съдебното производство по искане на дружеството – жалбоподател са
разпитани като свидетели В. И. Ж. и Х. С. Х.. Според показанията на св. В. И. Ж.,
декларираните от нея обстоятелства на 18.12.2023г., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, че
трима от работниците между които и Х. С. Х. били подписали трудови договори на
30.11.2023г. сутринта преди да се явят на работното място в гр.Шумен, не отговаряли на
действителността. Същата посочва, че на 30.11.2023г. тя била уведомена по телефона за
извършваната от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен проверка и за
обстоятелството, че на обекта има лица без трудови договори , поради което й било казано
да изготви трудови договори за тези лица, между които и Х. С. Х., както и същите да бъдат
регистрирани в НАП. Според показанията на свидетелката приложеният по делото трудов
договор №192/30.11.2023г., сключен с Х. С. Х., ЕГН********** на длъжност „общ
работник, строителство на сгради“ бил изготвен от нея на 30.11.2023г. и същият ден бил
регистриран в НАП като това станало преди да бъде подписан от работника. Изготвеният
трудов договор на работника Х. бил подписан впоследствие – най – вероятно на следващият
ден. Разпитан в съдебно заседание Х. С. Х. потвърждава обстоятелството, че към момента
на извършване на проверката на 30.11.2023г. той е работил на обекта без да има сключен
трудов договор с дружеството, такъв му бил предоставен за подпис по - късно след
проверката.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
2
неговата отмяна Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва
да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и
административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а именно, че при
нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с
“имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2 от КТ да
допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на
тези норми също се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от
КТ.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че в деня и часа на проверката Х. С. Х. е бил в обекта и престирал
труд като извършвал шпакловъчни дейности. Писмено е декларирал, че работи в “ЕВРО
СТРОИТЕЛ 1” ЕООД като общ работник, заедно с още едно лице, с работното време е от
08.00 часа до 17.00 часа, както и договореното възнаграждението. В декларацията лицето не
е посочило изрично по какъв начин са били уредени отношенията му с дружеството. Дали
полага труд въз основа на сключен трудов договор или не. В момента на проверката на
стоежа не бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да
обективира отношенията на лицето с дружеството. Такъв е представен впоследствие на
18.12.2023г., а именно - трудов договор №192/30.11.2023г., сключен с Х. С. Х.,
ЕГН********** за длъжността „общ работник, строителство на сгради“, в който е отразено,
че е постъпил на работа на 30.11.2023г. и справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления от 30.11.2023г.,11:57:03 часа. В трудовия договор е посочено, че същият е
сключен на 30.11.2023г. и същият ден работникът е постъпил на работа. Тези обстоятелства
не се оспорват и от дружеството – жалбоподател.
Спорно се явява обстоятелството кога е изготвен и подписан представения
впоследствие трудов договор №192/30.11.2023г.
От показанията на актосъставителя и приетата и изложената фактология в
обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че в случая от страна на дружеството е осъществено
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, въз основа на представените на 18.12.2023г. от дружеството
трудов договор №192/30.11.2023г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от
30.11.2023г.,11:57:03 часа, както и декларираните саморъчно от В. И. Ж., счетоводител в
дружеството, под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, обстоятелства на
основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ.
Не в този смисъл са показанията на св. В. И. Ж., която пред съда, също под страх от
наказателна отговорност, заяви че декларираните от нея обстоятелства пред контролните
органи не са верни. Заяви, че трудов договор №192/30.11.2023г. с лицето Х. С. Х. бил
изготвен от нея в гр.Варна, след като била уведомена по телефона, че на строителния обект
в гр.Шумен се извършва проверка и има лица без трудови договори, регистрирала го в НАП
преди да бъде подписан от работника и впоследствие го изпратила за подписване от Х.. По
отношение декларираните от нея неверни обстоятелства заявява една страна, че ги написала
под давлението на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, а от друга - мислела,
че по този начин защитава интереса на дружеството.
Съдът намира показанията на св.Ж. пред съда за достоверни. Обстоятелството, че в
3
декларацията декларирала неверни данни, кореспондира и с факта, че в сключения трудово
договор е отразено, че екземпляр от него и копие от удостоверението по чл.62 ал.5 от КТ,
заверено от ТД на НАП са връчени на работника на 30.11.2023г. От приложената Справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления се установява, че дружеството подало
уведомление за лицето в НАП на 30.11.2023г. в 11:57:03 часа, т.е. след извършване на
проверката и доколкото в трудовия договор е посочено , че на работника заедно с трудовия
договор било връчено и копие от удостоверение заверено в НАП, това хронологически
няма как да се случи сутринта на 30.11.2023г., както е декларирала св. В. И. Ж..Това по
безспорен начин се доказва и от показанията на св. Х. С. Х., които съдът кредитира като
депозирани от лице, което пряко и непосредствено е възприел фактите, за които
свидетелства и по отношение на което не са налице данни за възможна заитересованост,
тъй като лицето още в деня след проверката е прекратило отношенията си с дружеството и
няма интерес да затаи истината. Показанията му съставляват пряко доказателство по делото.
Съдът намира, че в процеса се доказаха факти и обстоятелства, които обосновават
становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че дружеството, в качеството му на
работодател е нарушило разпоредбите на чл. 62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, за което е
регламентирана административно-наказателна отговорност също съгласно чл. 414. ал.3 от
КТ.
Независимо, че дружеството с процесното НП е санкционирано въз основа на същата
разпоредба - чл. 414. ал.3 от КТ, съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Както преди, така и след изменението на ЗАНН съдът не разполага с правомощие да
потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това
приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Според разпоредбата на чл.63
ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл.
58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни
указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020
г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, във вр. с чл.84
от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление, респект. електронния фиш. Установяването на нови
факти, различни от приетите от наказващият орган, какъвто е настоящият случай, съставлява
съществено изменение на обстоятелствата, обосноваващи и различен състав на нарушение,
поради което описаното в наказателното постановление изпълнително деяние не може да
бъде преквалифицирано.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и недоказано следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В депозираните писмени
бележки наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен
адвокатски хонорар над минималните размери.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Също така е
регламентирано в чл.14 ал.2 от Наредба №1 допълнително заплащане по 250 лева за всяко
следващо заседание за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни
4
заседания. С обжалваното НП е наложена санкция в размер на 1500 лева, поради което
размерът на минималното възнаграждение е 450 лева към момента на договарянето и към
настоящия момент. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е
осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, поради което
има право на допълнително заплащане в размер на 250 лева. Т.е. минималното
възнаграждение за осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита
е в размер на 700 лева. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, което съдът намира, че е прекомерно по смисъла на
чл.78 ал.5 от ГПК и молбата за намаляването му е основателна. Преценката за прекомерност
се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от процесуалният
представител на жалбоподателя защита се изразява в единствено в процесуално
представителство в три открити съдебни заседания. Предвид обема на извършената от
процесуалния представител работа претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
следва да бъде присъдено възнаграждение в минимално предвидения размер, а именно –
700 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №27-2400003/05.02.2024г. на директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3
от КТ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, ЕИК ***************** гр.Варна, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София“ ДА
ЗАПЛАТИ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, ЕИК ***************** гр.Варна направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5