Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 16.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Александрова
разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 550 по описа на Добричкия
районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от С.М.Ю. ЕГН ********** срещу НП № ПИОС 151
от 13.05.2020г.,
издадено от Кмета на Община гр. Д., с което на
жалбоподателката за нарушение на т. 9 от Заповед с peг. №
РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена
със Заповед с peг. № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед с
peг. № РД-01-236/24.04.2020г. /издадена на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗЗ/,
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
С жалбата се
прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно
заседание, жалбоподателят
поддържа жалбата на изложените в нея основания, като прави искане
наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител изразява становище по жалбата, като прави искане същата да бъде оставена без уважение,
а НП -
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Добричкият
районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения седемдневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка
атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното от фактическа страна:
На 28.04.2020г.
около 14.40ч.
в гр. Д. актосъставителят С.М.С.
и свидетелят по АУАН А.Н.А. - служители на Първо РУ на МВР – Добрич,
осъществявали служебните си задължения по ул. „***“,
в близост до ***,
когато установили жалбоподателката да се движи, без да е поставила защитна
маска за лицето си или друго средство, покриващо носа и устата.
Така на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 28.04.2020г.
около 14.40ч.
в гр. Д.,
по ул. „***“ в близост до ***, на обществено място е без
поставена защитна маска за лице си или друго средство, предпазващо
носа и устата, с което не изпълнява въведената противоепидемична мярка с т. 9
на Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и
допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020г. – нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Впоследствие
било издадено и процесното НП, в което цитирайки описаната в АУАН фактическа
обстановка административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по т. 9
от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и
допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020г. /издадена
на основание чл. 63, ал. 1
от ЗЗ/.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя С.М.С. и свидетеля по АУАН А.Н.А., както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
При
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на жалбоподателката и съображенията на съда в
тази насока са следните:
АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Като
нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл. 209а ал. 1 /от Закона за здравето/. Тази разпоредба обаче съдържа състав на административно нарушение, но е
бланкетна и следва да бъде запълнена със съдържание чрез посочване на друга
разпоредба, съдържаща описание на мерките. Чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във връзка
с чл. 63, ал. 4
ЗЗ, във връзка с т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-236/24.04.2020г.
Нито в АУАН,
нито в НП се упоменава
чл. 63, ал. 4
ЗЗ, според който при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
като чл. 63, ал. 1
ЗЗ се цитира единствено в описанието на нарушението в НП, сочещо, че
цитираните заповеди са издадени на това основание.
Атакуваното НП
също е издадено, в
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. Посочена е различна от описаната в АУАН разпоредба,
която е била нарушена - т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-197/11.04.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра
на здравеопазването.
Подвеждането
на описаното в АУАН и в НП поведение на дееца под различни правни норми
съставлява съществено процесуално нарушение, което води до накърняване правата
на нарушителя в производството, респ. правото му на защита – да разбере в какво
точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него и обуславящо
цялостната отмяна на наказателното постановление.
Правилната
квалификация на деянието е чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4
от ЗЗ във връзка с т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Посочване на
правната квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед
гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение
му е наложено административно наказание. Освен това следва между текстовото
описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно
единство и съответствие. Отделно от това следва квалификацията на нарушението
да е една и съща в АУАН и НП.
Производството
по налагане на административно наказание е строго формален процес, който
изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от
съда нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават
правото на защита на жалбоподателя и представляват формална предпоставка за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Отделно от
това,
по същество на делото следва да се направи и
следното отбелязване:
Със заповед на
министъра на здравеопазването е въведена противоепидемична мярка, установена с
т. 9 на заповед № РД-01-197/11.04.2020г. - носене на защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
/в т. ч. кърпа, шал и др. / от всички лица, които се намират в закрити или на
открити обществени места /в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др. /. За целите на мярката е посочено, че са обществени и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено
ползване /в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/.
Впоследствие,
със заповед № РД-01-247/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването, т. 9 на
заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е била
изменена, като думите "или на открити" и думите "паркове" и
"улици, автобусни спирки" са заличени.
Съгласно чл. 63, ал.
11 от Закона за здравето, заповедите на министъра на
здравеопазването, с които се въвеждат временни противоепидемични мерки, макар
да могат да бъдат обжалвани, подлежат на предварително изпълнение.
При това положение
е видно, че към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление –
на 13.05.2020г.,
деянието, за което е санкционирана жалбоподателката, вече не съставлява
административно нарушение. Считано от датата на издаване на заповед №
РД-01-247/01.05.2020г. носенето на защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата по улицата, не е измежду въведените със заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки.
Налице е
хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, за жалбоподателя е
по-благоприятно установеното със заповед № РД-01-247/01.05.2020г., тъй като
според нея деянието не е административно нарушение и за него не следва да се
носи административно наказателна отговорност.
С оглед
изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № ПИОС 151
от 13.05.2020
г., издадено от Кмета на Община гр. Д., с което на С.М.Ю. ЕГН ********** за нарушение на т. 9 от Заповед с
peг. № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед с peг. № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със
Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020г. /издадена на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗЗ/,
на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: