№ 795
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213078 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на адв. А. С. - упълномощен представител на
ГР. Б. П., ЕГН **********, против Наказателно постановление №
ХХХХХХХХ/17.08.2021г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с
което на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
Със срочно подадената жалба наказателното постановление се атакува
като издадено при неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се нарушения
при съставянето на АУАН, тъй като не е посочен ЕГН на свидетелите. Сочи
се, че не е посочена коректната правна квалификация досежно нарушението
по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, тъй като наказващият орган не е посочил конкретното
предложение. Твърди се нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 7 ЗАНН, тъй като не е
посочена конкретната разпоредба, на основание на която е постановено
отнемане на контролни точки на жалбоподателя. Излагат се доводи, че
жалбоподателят не е осъществил нарушението по чл. 150а ал. 1 ЗДвП, тъй
като към датата на нарушението, за което е съставен АУАН, не е бил лишен
1
от право да управлява МПС. Оспорва се резултата от извършеното
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
на жалбоподателя. По изложените съображения се претендира отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.П., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. А. С., който пледира за отмяна на
наказателното постановление по аргументите в жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна - редовно уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ГР. Б. П. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории В и АМ, като му било издадено СУМПС № ХХХХХ, издадено на
06.07.2020г. от ОДМВР - София, валидно до 06.07.2030г.
На 17.07.2021г. от Н. Илиев - младши автоконтрольор при ОДМВР -
Бургас, РУ - Приморско, бил съставен АУАН серия GA №
ХХХХХ/17.07.2021г., с който по отношение на въззивника П. било
повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 174
ал. 3 ЗДвП. Със съставения АУАН били иззети СУМПС № ХХХХХ, издадено
на 06.07.2020г. от ОДМВР – София, и контролен талон.
На 18.07.2021г. от С. О. - полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас,
РУ Приморско, била издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП №
ХХХХХХХХ/18.07.2021г., с която по отношение на жалбоподателя П. била
приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач". Към
08.08.2021г. ЗППАМ № ХХХХХХХХ/18.07.2021г. не била връчена на
въззивника.
На 08.08.2021г. около 15:51 часа жалбоподателят П. управлявал лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № ХХХХХХХХ,
собственост на И.Г. П.а, на територията на село В. по ул. "Зорница" с посока
на движение от ул. "Пламък" към ул. "Градина", когато срещу № 30 бил спрян
за проверка от служители на 09 РУ - СДВР - полицай Ж.П. и полицай О.Б..
Служителите на 09 РУ - СДВР извършили проверка в информационната
система на МВР и установили, че жалбоподателят е лишен по
административен ред от право да управлява МПС. Служителите на 09 РУ -
СДВР поискали съдействие от СДВР - ОПП, за да бъде изпробван водача за
употреба на алкохол. На място били изпратени свидетелят И.Д. - младши
автоконтрольор при ОПП - СДВР, и младши автоконтрольор Г.Б. Свидетелят
2
И.Д. пристъпил към извършване на проверка на жалбоподателя за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0208.
Жалбоподателят П. отказал да му бъде извършена такава проверка. Младши
автоконтрольор Г. Б. съставил талон за медицинско изследване №
ХХХХХХ/08.08.2021г. с указание, че жалбоподателят следва да се яви в срок
до 45 минути от връчването на талона в УМБАЛ "Света Анна" - София, за да
му бъде извършено медицинско изследване за вземане на проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Талонът бил връчен на въззивника на 08.08.2021г. в 16.20 часа.
Свидетелят И.Д. съставил АУАН серия GA № ХХХХХХХ/08.08.2021г., с
който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно
обвинение за това, че управлява МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред - нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, и
затова, че отказва проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта - нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на двама свидетели - полицейските служители от 09
РУ - СДВР, както и на жалбоподателя, който го подписал и му бил връчен
препис.
На 08.08.2021г. в 17.00 часа жалбоподателят П. се явил в УМБАЛ
"Света Анна" - София, където му били взети кръвни проби за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта. След проведеното химическо
изследване била установена концентрация на алкохол в кръвта от 1, 05 ‰.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. А. С.
депозирал възражения срещу АУАН вх. № ХХХХХХХХХ/11.08.2021г. с
доводи, че не е извършил нарушенията, за които е образувано
административнонаказателното производство.
На 17.08.2021г. Г.Б. - началник група в ОПП - СДВР издала
атакуваното наказателно постановление № ХХХХХХХХ/17.08.2021г., с
което на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева за това,
че управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред - нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
174 ал. 1 т. 2 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП
- затова, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8 на
хиляда до 1, 2 на хиляда включително. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 31.08.2021г., когато му била връчена и ЗППАМ
№ ХХХХХХХХ/18.07.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля И.Д., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - справка - картон на
3
водача, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, АУАН серия GA № ХХХХХ/17.07.2021г., ЗППАМ №
ХХХХХХХХ/18.07.2021г., талон за медицинско изследване №
ХХХХХХ/08.08.2021г., АУАН серия GA № ХХХХХХХ/08.08.2021г.,
възражения срещу АУАН вх. № ХХХХХХХХХ/11.08.2021г., наказателно
постановление № ХХХХХХХХ/17.08.2021г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби от 08.08.2021г., протокол от
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта лаб.
№ 5241/11.08.2021г., лист за преглед на пациент от 08.08.2021г., докладна
записка от 08.08.2021г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г..
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Д., като намери, че
същите са логични, последователни и кореспондират на писмените
доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни и безпротиворечиви. От доказателствената съвкупност, въз
основа на която изгради фактическите си изводи, съдът изключи единствено
представената жалба срещу ЗППАМ № ХХХХХХХХ/18.07.2021г., тъй като
няма доказателства за датата на входирането й пред АС - Бургас.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност и при спазване на сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намери, че актът за установяване на нарушението е съставен
при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, които са и свидетели на нарушението, тъй
като именно те са спрели жалбоподателя при управление на МПС за
извършване на проверка. Актът е съставен в присъствието и на
жалбоподателя, предявен му е, подписан е от свидетелите, съставителя и
жалбоподателя, на когото е и връчен препис.
Действително в АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 7 ЗАНН
/редакция ДВ, брой 59 от 21.07.1992г./, но това нарушение не е съществено,
защото по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Макар да не е посочен ЕГН на свидетелите, те са
индивидуализирани с посочване на три имена и адрес, така че същите биха
могли да бъдат установени и при необходимост - разпитани в съдебното
4
следствие.
При издаване на АУАН и съставяне на НП обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно
приложение на материалния закон, което налага цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Досежно нарушението по чл. 150а ал. 1 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП липсва описание на обстоятелствата на
нарушението, което е нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5
ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита
на въззивника и правото му да разбере срещу какво конкретно
административнонаказателно обвинение следва да се защитава. Както в
АУАН, така и в НП обстоятелствата на нарушението са описани по следния
начин: "водачът управлява с отнето СУМПС", като в НП е прибавено и
"лишен". Липсва посочване с какъв акт жалбоподателят е лишен от правото
да управлява МПС, както и не е посочено ясно и конкретно дали е лишен от
това право по съдебен или по административен ред. Посочването на
конкретния акт, по силата на който жалбоподателят е бил лишен от правото
да управлява МПС, е от съществено значение за правото на защита на
жалбоподателя, който може да провежда защитата си като навежда твърдения
например за последваща отмяна на акта или като доказва, че срокът на
наложеното му лишаване от право е изтекъл. Този пропуск в съдържанието на
АУАН и НП налага отмяна на НП в частта относно нарушението по чл. 150а
ал. 1 ЗДвП.
Дори и да бъде направено предположение, че наказващият орган и
актосъставителят са визирали принудителната административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач", наложена на въззивника със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ХХХХХХХХ/18.07.2021г., то
отново са налице основанията за отмяна на наказателното постановление в
тази му част поради субективна /а не обективна, както се твърди в жалбата/
несъставомерност на нарушението. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДвП
принудителната административна мярка по чл. 171 т. 1 ЗДвП се прилага с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Съгласно чл. 172 ал. 6 ЗДвП е предвидено предварително изпълнение на
заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка. Ето
защо не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че жалбоподателят не
5
е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, тъй като е
предприел обжалване на издадената ЗППАМ. В случая въззивникът П. е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред по силата на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ХХХХХХХХ/18.07.2021г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР -
Бургас, РУ Приморско. Жалбоподателят обаче не е съзнавал това
обстоятелство, тъй като към 08.08.2021г. ЗППАМ №
ХХХХХХХХ/18.07.2021г. не му е била връчена. Същата му е връчена едва на
31.08.2021г., на която дата му е връчено и наказателното постановление, с
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
нарушението на чл. 150а ал. 1 ЗДвП. Ето защо дори и да се приеме, че в
АУАН и НП са описани всички обстоятелства от състава на нарушението, то
наказателното постановление в тази му част отново следва да бъде отменено
поради субективна несъставомерност на нарушението.
По отношение нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП
И в тази част наказателното постановление следва да се отмени поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, макар и
различни от твърдените от жалбоподателя. С НП на жалбоподателя е
наложено административно наказание за нарушение, различно от това, за
което е образувано административнонаказателното производство. Така с
АУАН срещу въззивника е повдигнато административно обвинение за това,
че е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба
на алкохол, както и че не е изпълнил предписание за медицинско изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта - нарушение на чл. 174
ал. 3 ЗДвП. С НП отговорността му е ангажирана за различно нарушение - за
това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 8 на
хиляда до 1, 2 на хиляда включително - нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
Така за първи път с НП на жалбоподателя са предявени нови фактически
положения и отговорността му е ангажирана за нарушение, съвсем различно
от онова, за което е образувано административнонаказателното производство.
Още повече, въззивникът не е осъществил нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП,
защото макар да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, се е явил в медицинското заведение, където му е било
извършено медицинско изследване и взети проби за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид горното законосъобразният
подход е бил наказващият орган с мотивирана резолюция по реда на чл. 54
ЗАНН да прекрати административнонаказателното производство в частта
досежно нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП, и доколкото не е бил изтекъл
срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН да върне преписката и да укаже съставянето на
АУАН за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП. Вместо това наказващият орган
е наложил на въззивника административно наказание за нарушение по чл. 5
ал. 3 т. 1 ЗДвП, за каквото не му е било повдигнато обвинение с АУАН, с
което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което
налага отмяна на наказателното постановление и в тази му част.
6
При тези изводи само за пълнота съдът ще посочи, че не могат да
бъдат споделени оплакванията на въззивника за нарушение на процесуалните
правила, поради непосочване в НП на конкретната разпоредба, въз основа на
която е постановено отнемане на контролни точки на жалбоподателя. В член
3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение е посочено,
че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Т.е. отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване. Същото няма самостоятелен
санкционен характер и не представлява наказание по член 13 ал. 1 от ЗАНН,
което да подлежи на самостоятелен съдебен контрол, различен от съдебния
контрол върху законосъобразността на наказателното постановление. Ето
защо непосочването на конкретната разпоредба от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г., въз основа на която е постановено отнемане на контролни точки
на въззивника, не сочи на нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 7 ЗАНН.
Предвид извода за основателност на жалбата право на разноски има
жалбоподателят, който е заявил такава претенция. В производството
въззивникът е бил представляван от процесуален представител при условията
на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38 ал. 2
вр. чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18 ал. 2 вр. 7 ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 314, 00 лева.
С оглед на изложеното депозираната жалба се явява основателна и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ХХХХХХХХ/17.08.2021г.,
издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 177
ал. 1 т. 1 ЗДвП на ГР. Б. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 150а
ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I-ви" № 5, ДА ЗАПЛАТИ
на ГР. Б. П., ЕГН **********, сумата от 314, 00 /триста и четиринадесет/ лева
- разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8