Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… /………………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Веселка Крумова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №772/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна  против Решение №260366/15.03.2021 г. по НАХД № 543/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №105/02.06.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите по същество на ВРС са неправилни. Сочи, че обстоятелството дали едно деяние покрива наказателната отговорност на състава по чл.355, ал.2 от НК или този на административно нарушение по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Намира, че в този смисъл деянията, които не представляват обект на наказателно преследване следва да ангажират административнонаказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Твърди, че щом законодателят е преценил, че състава на едно деяние може да осъществява престъпление, визирайки наказателната отговорност по реда на чл.355, ал.2 от НК то не може да се приеме, че подобно деяние е малозначитлено и няма обществена опасност. Намира, че обстоятелството, че в конкретната хипотеза въпреки, че не е създадена опасност за заразяване на конкретни други лица би следвало да доведе до ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционирания И.Г.М., вместо наказателна такава. Намира, че нарушението на противоепидемичната мярка, приета на основание чл.73 от АПК в условията на извънредно положение не би могло да бъде маловажен случай. Намира, че с оглед постигане на целите на административното наказание снизходителното отношение към нарушителите би довело до чувство за безнаказаност у тях, а това би довело до масово несъобразяване с противоепидемичните мерки, което от своя страна би довело до усложнения в епидемиологичната обстановка. Желае да бъде отменено обжалваното въззивно решение на ВРС и да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответната страна - И.Г.М. представя отговор на касационната жалба.  В него сочи, че подадената жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното решение на ВРС е правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията в жалбата, че наказателната отговорност обосновава  липсата на обществена опасност касателно деяния, които осъществявайки състава се наказват като административни нарушения. Сочи, че според нормата на чл.11 от ЗАНН в административно-наказателния процес се прилагат общите правила на наказателния и следователно единствената приложима презумпция била тази за невиновност.  Намира, че в наказателното производство законодателят е предвидил възможността всички видове престъпления да се квалифицират като маловажен случай, което може да се приложи и в административно наказателното производство предвид нормата на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че и при формалните и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърди, че ако се приеме обратното е все едно да има мълчалива отмяна на нормата на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че за да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Намира, че следва да се прави преценка за липсата и тежестта на вредните последствия, както и други смекчаващи обстоятелства, които винаги представляват конкретни факти от обективната действителност. Намира, че правилно е прието от съдът в обжалваното решение, че случаят е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, направен е анализ на доказателствата и заключенията му са аргументирани като е посочено, че липсват каквито и да са били вредни последици за здравето и живота на останалите граждани, както и фактът, че се касае за първо установено нарушение, както и наличната критичност на дееца към деянието още при съставяне на АУАН. Сочи, че нито в НП, нито в хода на проведеното съдебно производство отегчаващи обществената опасност на конкретното деяние. Предвид изложеното моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

На датата на съдебното заседание не се явяват представители на касатора и ответника по касационната жалба. Страните депозират писмени становища, в които поддържат изложеното от тях в касационната жалба и отговора на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.Г.М., ЕГН **********против наказателно постановление №105/02.06.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 13.04.2020 г. въззивникът М. *** като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата. Към този момент били в сила Заповед №РД-01-72/11.04.2020 г. и т.І.1. от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. След извършена проверка, срещу въззивникът М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно нарушаване на въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Актът бил надлежно предявен на въззивника. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закона за здравето, но АНО неправилно е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. От въззивния съд е прието, че е налице хипотеза при която извършеното деяние не представлява нарушение. Приема се, че безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но установеното от съда, както и факта, че се касае за първо установено нарушение и изградената критичност от страна на въззивника към момента на съставяне на АУАН очертават извършеното нарушение, като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е приел, че става въпрос за маловажен случая на административно нарушение и били налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 13.04.2020 г. въззивникът М. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по ч.63 ал.1 Закона за здравето. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице се намирал в гр. Варна, на улица „Дрин“ като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата.  Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, като нарушението не се и оспорва.

Неправилно въззивният съд е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Относно съображенията за приложение на чл.28 от ЗАНН изложени в обжалваното решение съдът намира, че не е предвиден конкретен критерий за маловажен случай на административно нарушение. При преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН предвид установените от въззивния съд факти и обстоятелства. Неправилно е неколкократно изтъкваното от страните твърдение, че едно административно нарушение може да не е обществено опасно или да разкрива ниска степен на обществена опасност. В легалната дефиниция на административно нарушение, каквато е заложено в нормата на чл.6 от ЗАНН – „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ отсъства признак „обществена опасност“. Т.е., за да е налице административно нарушение законодателят е преценил, че не е необходимо да е налице обществена опасност на деянието. Дефиницията на чл.6 от ЗАНН е в контрапункт на нормата на чл.9 от НК („Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.“), който по определение включва в присъщите за престъплението белези наличие на обществена опасност. Явно е, че законодателят е преценил, че административните нарушения не е нужно да включват в себе си обществена опасност. Това е и причината много от административните нарушения като деяния да са такива с формален характер – без изискване за конкретен резултат настъпващ вследствие на деянието, както и без необходимост от установяване или наличие на обществена опасност в тях. Ето защо всяка преценка за характеристиките на деянието касаеща обстоятлества, които влияят на неговата обществена опасност съдът намира за неотносими към ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя. Такива биха били – наличието или не на предишни подобни деяния (макар за влиянието на това обстоятелство да може да се окаже влияние от страна на административно-наказващия орган чрез размера на наказанието – в случая обаче е наложен минимумът), което е в отношение към обществената опасност на дееца, по специфични характеристики на деянието, които биха разкрили по-голяма обществена опасност на същото и т.н. Обществената опасност отсъства не само в дефиницията на административно нарушение, която дава чл.6 от ЗАНН, но и не присъства в нормата на чл.28 от ЗАНН, който дава възможността при маловажен случай на административно нарушение да не се налага санкция. Наложеното в настоящият случай наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Ето защо настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Преценката за това е обща и следва да се съобразят всички факти и обстоятелства – неизпълнението на задължението за ползваните на предпазни средства.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.

В касационната жалба и в представеното от жалбоподателят преди съдебно заседание становище не се съдържа претенция за заплащане на разноски

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение №260366/15.03.2021 г. по НАХД № 543/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №105/02.06.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 105/02.06.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на И.Г.М., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.