№ 731 / 04.11.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №615 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕООД
КАПО 77 – гр.Д., ЕИК *********, против Решение №76/18.04.2022г., постановено по
анд №638/2021г. по описа на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона.
Материалният закон бил нарушен, като неправилно дружеството било санкционирано.
Иска се отмяна на съдебния акт.
Ответната страна – Директор Дирекция
Инспекция по труда Хасково, счита, че решението на РС Димитровград следва да
бъде оставено в сила. Претендират се направените разноски по делото.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Димитровград следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
е потвърдил Наказателно постановление №26-2100028 от 19.11.2021г. на Директор Дирекция
Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД КАПО 77 – гр.Д., за нарушение на
чл.61, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ, е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
Въззивният съд приел, че не били извършени нарушения на
административнонаказателната процедура, които до водят до отмяна на
наказателното постановление. Нарушението било описано точно, конкретно и ясно,
поради което не следвало волята на административнонаказващия орган да е
неразбрана от дружеството жалбоподател. Въз основа на събраните доказателства
съдът е приел, че лицето П. е престирало труд срещу заплащане, но не е имало
предварително сключен договор за това. Не можело да се приеме, че нарушението
било недоказано. Доказателствата за извършването му били налице, като същите
били достатъчни, ясни и еднопосочни. Фактическото престиране на труд било
възприето от проверяващите органи, като фактът че това ставало без договор бил
достатъчен, за да се приеме, че това действително било така.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано чрез събраните писмени и гласни доказателства. По безспорен начин е
установено, че посоченото в АУАН и НП лице – А.Г. П., в момента на проверката е
работел, изпълнявайки възложената му работа като барман-сервитьор - извършвал дейност зад бара, като прави кафе, а също
и сервира на клиенти, т.е на конкретно определено работно място, за определено работно време - от 08.00 часа до 16.00
часа и при определени почивни дни – по график / в
случая – 19.10.2021г./, и без почивки в работния ден. Няма спор, че между изпълняващия и дружеството, което стопанисва проверявания обект – бистро, не е имало сключен в писмена форма трудов
договор. Районният съд правилно е определил основния
спорен елемент, а именно: дали е доказано, че П. действително
работи в заведението, каквото оспорване е въведено от жалбоподателя, ангажирал
свидетелски показания чрез разпит на съпругата на управителя на дружеството, която
твърди, че тя била на работа, а не П., когото не била видяла да сервира.
Правилно въззивната инстанция определя, че в случая дали съпругата на
управителя знае или не знае дали П. работи в заведението е без значението, тъй като проверяващите за възприели пряко и непосредствено извършваната
от П. дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Категорично и с
оглед на декларацията, подписана от работника, така установените отношения между
жалбоподателя и работника са били трудовоправни, респ.
следвало е да бъде подписан трудов договор. Районният
съд правилно приема, че събраните доказателства са достатъчно ясни и
еднопосочни, както и че е установено лице, което фактически извършва трудова
дейност по смисъла на КТ, но няма сключен преди това трудов договор. Именно с трудовия договор следва
да се уговаря осъществяването на трудова функция, а към датата на нарушението – 20.10.2021г., няма сключен валиден договор между жалбоподателя и А. П.. Извършваната дейност по обслужване на клиенти /направа на кафе и сервиране/ в проверявания обект е била с определено работно време, с определени
почивни дни, срещу заплащане, което към момента на проверката още не било
получено, като така представлява престиране на работна сила. В случая са налице всички елементи
на трудово правоотношение, установени безсъмнено от събраните доказателства - посоченото лице е полагало труд,
осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и
повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време при
заплащане на трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, като така са налице
характерните елементи на трудовото правоотношение, при което се предоставя
работна сила.
Процесното нарушение - с оглед неговата правна
квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да
бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на
районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена,
като ориентирана към минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№76/18.04.2022г., постановено по анд №638/2021г. по описа на Районен съд
Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-2100028 от
19.11.2021г. на Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД
КАПО 77 – гр.Д., за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда и на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е определена имуществена санкция
в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА ЕООД КАПО 77 –
гр.Д., ЕИК *********, да
заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково направените по делото разноски
за юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.