Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. П., 12.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание
на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 1070/2020 г. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.“, представлявано от
управителя А.К.С., против Наказателно постановление № 13-002154 от 29.06.2020
г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано
писмено становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените от
дружеството-жалбоподател разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законовия
представител, но изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата,
ангажира доказателства и излага обосновано писмено становище, относно
законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканите разноски за поисканото адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното
НП, за това че в качеството си на възложител по смисъла на §1 т.1 от ДР на
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, на обект: „Жилищна
сграда“, находяща се в гр. П., на ул. „***“ №49, УПИ ІІ-571, кв.448, не е
изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т.2 от Протокол
ПР1939690/11.12.2019 г. на главен инспектор Г.И.Й. в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. П., със срок на изпълнение до 22.12.2019 г., а именно „Възложителят
„****“ ЕООД да запише в информационната табела за обект „жилищна сграда- гр. П.,
ул. „***“, УПИ ІІ-571, кв.448 по плана на гр. П., дата на откриване на
строителната площадка, съгласно чл.13 т.1 от Наредба №2/2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи“.
Нарушението било извършено на 23.12.2019 г. в гр. П.,
т.е. в първия работен ден след изтичане срока за изпълнение на даденото
задължително за изпълнение предписание.
Нарушението било констатирано на 17.03.2020 г. в гр. П.
при извършена проверка в гореописания обект, когато било установено, че обектът
откъм северната фасада на сградата, бил ограден с временна плътна ограда, на
която имало монтирана информационна табела, която съдържа следната информация
„Обект: жилищна сграда, УПИ ІІ-571, кв.448; Строител „****“ ЕООД; Инвеститор: „****“
ЕААД; Разрешение за строеж: № 118-16.05.2019; Строителен надзор: „ВИГ-ММ“ ЕООД;
Проектант: арх. Т.Д.. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ
не били установени данни за входирани документи от страна на дружество „****“
ЕООД.
Направените констатации от контролните
органи били отразени в съставения Протокол за извършена проверка №
ПР2007963/27.04.2020 г.
Така установеното съставлявало нарушение на
разпоредбата на 415 ал.1 от Кодекса на труда, която правна норма разписва, че при не изпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство лицето
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
За констатираното нарушение св. Т.Д. съставила срещу
дружеството-жалбоподател АУАН № 13-002154 от 27.04.2020 г. в присъствието на
управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. В акта управителят вписал възражение, че не е видяна новата табела от
контролните органи.
Срещу АУАН в законоустановения срок било депозирано
писмено възражение, което не било възприето от АНО и на 29.06.2020 г. въз
основа на акта било издадено атакуваното НП. Последното е връчено лично на
управителя на санкционираното дружество по пощата на 16.07.2020 г., видно от
известие за доставяне на л.7 от делото. Жалбата против НП е подадена от
управителя на санкционираното дружество чрез АНО до съда, като е входирана в Д
„ИТ“- П. на 20.07.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на свидетелите Т.Д., Г.Й., Р.М. и С.А., обясненията
на управителя на дружеството А.С. и веществените доказателства- снимки на
обекта.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
хронологично точни и взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на съдебното следствие от събраните гласни
доказателства се установи, че на 17.03.2020 г.
директорът на ДИТ П.- Д.Т.и св. Т.Д.- инспектор в Д „ИТ“, посетили строителен
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател намиращ се на ул. „***“ №49 в
гр. П.. Обикаляйки обекта те установили някои нередности във връзка със
строителството и за това извикали за съдействие и още един инспектор от
Дирекцията- св. Р.М., за да бъде извършена по-обстойна проверка. Извършвайки
обстоен обход на обекта, св. М. забелязал на входа на обекта информационната
табела за същия, в който не били отразени някои от нормативно изискуемите
реквизити, между които и „дата на откриване на строителната площадка“.
След приключване на обхода на обекта, свидетелите Д. и М., при проверка на
документацията в сградата на Д „ИТ“- П., установили, че строителната площадка вече
била проверявана от инспектор Г.Й., като за същата бил съставен Протокол № ПР1939690/11.12.2019
г. В него били отразени констатациите от извършената проверка и били дадени
предписания. По т.2 от цитирания протокол било дадено предписание „Възложителят „****“ ЕООД да запише в информационната
табела за обект „жилищна сграда- гр. П., ул. „***“, УПИ ІІ-571, кв.448 по плана
на гр. П., дата на откриване на строителната площадка, съгласно чл.13 т.1 от
Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи“. При извършената на проверка на обекта 17.03.2020 г. било
констатирано, че в поставената информационна табела липсвал задължителния
реквизит от нормативно изискуемото й съдържание, а именно „дата на откриване на
строителната площадка“, св. Д. съставила срещу дружеството коментирания АУАН за
неизпълнение на дадено задължително предписание.
В рамките на извършената служебна проверка съдът
установи, че в хода на административнонаказателното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато
насока са и основните възражения на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател.
Видно от АУАН и НП е, че от актосъставителя и
наказващия орган е било прието, че нарушението е извършено от
дружеството-жалбоподател на 23.12.2019 г., тъй като това било първият работен
ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото задължително предписание.
Според последното и с оглед посоченото в Протокол № ПР 1939690/11.12.2019 г. срокът за изпълнение бил-
22.12.2019 г. Това предписание и срокът му за изпълнение са дадени от
компетентен административен орган- инспектор в Дирекция „ИТ“- П.- св. Г.Й. по
отношение на конкретен правен субект- дружеството-жалбоподател, на чиито
управител Протоколът, съдържащ даденото предписание е бил връчен. При това
положение още към датата- 23.12.2019 г. нарушителят е бил известен. Освен това
контролните органи са разполагали и с информация, че е дадено конкретно
задължително предписание на дружеството и срокът му за изпълнение. След като
администрацията приема, че изпълнението на това предписание става с
депозирането на информация в инспекцията за допълване на информационната
табела, то е разполагала с възможността да извърши и проверка в информационните
регистри на ИА ГИТ още към датата на изтичане на срока за изпълнение на
предписанието и да констатира неговото неизпълнение. Още повече, че св. Й.,
който е дал това предписание е бил посетен от управителя на дружеството, който
му е показал как ще изглежда новата информационна табела с оглед на дадените
предписания и това се е случило именно в срока за изпълнение на същите. Тоест
той е бил наясно за предприетите действия по изпълнение на дадените от него
предписания и е имал възможността да провери дали те са окончателно изпълнени в
дадения срок. С оглед на това, че към 23.12.2019 г. нарушителят е бил напълно
известен на контролните органи, то и от тази дата тече тримесечният по чл.34
изр.2-ро от ЗАНН за съставяне на акта, а именно от откриване на нарушителя и
изтича на 23.03.2019 г., още повече че към тази дата вече е била извършена и проверка
от инспекторите и на място на обекта и в информационната система на ИА ГИТ.
Видно от АУАН той е съставен на 27.04.2020 г., тоест повече от месец след
изтичане на законоустановения срок за съставянето му.
С оглед на всичко това, съдът намира, че съставеният
АУАН е извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и неправилно с него е било
започнало настоящето АНП на 27.04.2020 г. В случая не следва да се приема
по-дългия шестмесечен или двугодишен срок по чл.34 ал.2 и чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, доколкото уредените с Кодекса на труда отношения не попадат в хипотезата
на регулираните такива посочени в цитираните разпоредби.
С оглед на изложеното атакуваното НП ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на неправилно
съставен АУАН.
Налице е и друго основание за отмяна на обжалваното НП, което касае
аргумент по същество. От събраните доказателства и по-конкретно показанията на
свидетелите Д., М. и А., обясненията на С. и Протокола за извършена проверка на
17.03.2020 г., се установява, че проверката на процесния строителен обект и
направените констатации, в това число и за липсващия в информационната табела
на строителния обект задължителен реквизит, за който преди това е дадено
задължително за изпълнение предписание, са били направени на 17.03.2020 г.
Липсва каквото и да е доказателство, че проверка е била извършена от
контролните органи на 23.12.2019 г.- както на място на строителния обект, така
и документално в информационните масиви на ИА. При това положение е безспорно,
че на възприетата за дата на извършване на нарушението- 23.12.2019 г. проверка
на процесния строителен обект и в частност на поставената информационната
табела в него, не е извършвана. При това положение на тази дата липса на
информационна табела, респ. поставяне на нова такава и нейното местоположение и
др. под. не е установено. С оглед на това нито едно от доказателствата събрани
в АНП, а и на съдебното следствие, не сочи че на 23.12.2019 г. на обекта е
имало поставена информационна табела и в нея е липсват задължителния реквизит
„дата на откриване на строителната площадка“. При това положение недоказано
остана вмененото на жалбоподателя извършване на 23.12.2019 г. нарушение по
чл.415 ал.1 от КТ. Всички констатации, въз основа на които са правени
фактическите и правни изводи в АУАН и НП се отнасят до датата на извършената от
инспекторите проверка- 17.03.2020 г., за която дата обаче на дружеството не е
вменено нарушение.
Съдът намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, а именно че
вмененото на дружеството нарушение не е извършено. Това е така, тъй като както
се посочи и по-горе, в дадения срок за изпълнение на предписанията и то скоро
след връчването на протокола от проверката на управителя на дружеството,
последният е посетил Дирекция „ИТ“ и се е срещнал със св. Й., на който
представил изготвена на формат А4 и поставена в найлонов джоб информационна
табела, която съдържала всички задължителни елементи. В този смисъл са не само
обясненията на С., но и показанията на св. Й., като поясни, че представената му
от управителя табела изглеждала по същия начин, както и представената и приета
по делото табела на л. 22 от делото и съдържанието и отговаряло на нормативните
изисквания. При положение, че в Наредба №2/2004 г. не е предписано върху какъв
материал да е изработена табелата, нито в какъв формат, то и напълно логично
св. Й. е приел, че представената му табела отговаря на нормативните изисквания.
Вярно е, че според дадените в протокола предписания и предвиденото в закона, за
тяхното изпълнение е следвало да бъде уведомена Дирекция „ИТ“, което не е било
сторено от дружеството. Но няма никаква житейска логика, при положение, че
табелата е била изготвена и представена на контролния орган, който я е одобрил
и при положение, че се е очаквала контролна проверка за изпълнението на
предписанията, табелата да не е била поставена на видно място на строителния
обект. Затова и съдът прие за неубедителни показанията на св. М., че бил
обходил и огледал много внимателно строителния обект и не видял поставена нова
информационна табела. Освен това не се обориха и показанията на св. А.-
работник в дружеството, който лично е поставил по нареждане на управителя
новата информационна табела, като подробно описа кога, къде и как е поставил
табелата.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, за допуснато нарушение
на материалния закон, изразяващо се в това, че за всеки липсващ реквизит от
информационната табела били съставени пет отделни АУАН и дружеството било
санкционирано с пет НП, като се изтъква че се касае за едно единствено
нарушение. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това
,че разпоредбата на чл.13 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, в няколко точки са разписани съответните реквизити
/информация/, която следва да съдържа информационната табела, като липсата на
посочване на информация, предвидена в всяка една точка, съставлява отделно
административно нарушение. Липсата въобще на информационна табела съставлява друго
нарушение- на чл.12 ал.2 от Наредбата.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на същото. Искането е своевременно направено, а именно в хода
на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид
изхода на делото изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л.29), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева дружеството-жалбоподател
чрез своя управител е заплатило в брой на адвокат С.Д. от ПзАК. При това
положение ИА „Главна инспекция по труда“- София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе
съдебни разноски. Съдът не приема направеното от ответната страна възражение за
прекомерност с искане да бъде присъдено минимално предвиденото в закона
възражение, тъй като изплатеният адвокатски хонорар е в минимален размер
съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
на това, че по делото бяха проведени три съдебни заседания, с разпит на
четирима свидетели и изслушване на управителя на дружеството.
Отново с оглед изхода на делото, не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС П. в настоящи състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-002154 от 29.06.2020 г., издадено
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
с което на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Х.“, представлявано от управителя А.К.С., на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 600 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана
от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Х.“, представлявано от управителя А.К.С.,
разноски в размер на 300 /триста/ лева за изплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: