РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав
Узунов въззивно гражданско дело № 2028 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 1699/ 03.05.2019 г.,
пост. по гр. д. № 6949/ 2018 г. по описа на ПдРС, XI - ти гр.
с-в, с въззивна жалба от адв. З.В., пълномощник на М. З.И.. Решението е
обжалвано в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен,
и то не до пълния му размер, а до размера от 25 000 лв. В жалбата се
навеждат възражения за неправилност на първоинстанционното решение в тази му
част. Сочи се, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат при вина,
която може да се релевира като груба небрежност. Твърди се, че изводът на съда
за справедливия размер на дължимото обезщетение е неправилен. Моли се съдът да
отмени обжалваното решение в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 10 500 лв. до 25 000 лв. и да уважи иска
до посочения размер ведно със законната лихва.
По делото е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Общинско
предприятие „Чистота“, чрез пълномощник адв П., с който се оспорва депозираната
въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че претендираният размер на
обезщетение от 25 000лв. е прекомерно завишен. Посочва се, че изводите на
съда за наличие на съпричиняване са правилни, като се твърди, че посоченият
процент на съпричиняване – 30%, е нисък, защото в случая съпричиняването е
пълно от страна на ищеца. Моли се съдът да остави жалбата без уважение и да
бъдат присъдени разноските в производството за въззивната инстанция.
По делото е
постъпила и насрещна въззивна жалба от Общинско предприятие „Чистота“, чрез
пълномощника адв П. срещу същото решение, като решението се обжалва частично за
сумата от 5000 лв. до общо присъдения размер от 10 500 лв. Твърди се, че в
тази част решението е неправилно, като противоречащо на материалния и
процесуалния закон и на събраните по делото доказателства. Сочи се, че приетото
от съда обезщетение от 15 000 лв. е прекомерно завишено и в противоречие с
чл. 52 ЗЗД, както и на установената съдебна практика. Посочва се, че
определеният размер на съпричиняване от 30% е неправилен и не следва да бъде
по-малък от 50%. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго по съществото на спора, с което да се отхвърли искът за разликата от 5000
лв. до присъдения размер от 10 500 лв.. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
подадени в предвидения от закона срок от лица, имащо право на жалба, респ. на
насрещна въззивна и жалба, и са процесуално допустими. Разгледани по същество,
същите са неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
От фактическа страна безспорно е между страните, че М.
З. И. е имал сключен безсрочен трудов договор с Общинско предприятие „Чистота“
от 28.03.2017г. и е изпълнявал длъжността „***“ към 03.04.2018г. Не се оспорва
и обстоятелството, че на 03.04.2018г., при изпълнение на трудовите му задължения
като „***“, И. претърпял трудова злополука. На същата дата, около 09,30 ч., на ***,
докато изпълнявали работата с колегите му, качвайки контейнер за смет на
сметоизвозващия автомобил и поставяйки го на повдигащия механизъм, контейнерът
се заклещил и не можел да се освободи. Тогава И. се качил на степенката и с
помощта на метална тръба се опитал да освободи контейнера, като в същия момент
бил ударен от повдигащия кофата за смет механизъм и паднал от степенката на
земята. Не се спори и че вследствие на падането претърпял счупване на левия
крак в областта на глезена. И. бил приет в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, където
били установени множествени счупвания на подбедрицата, закрито, фрактура крурис
синистра. Било му извършено оперативно наместване на счупването с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, поставени били метални импланти. С разпореждане на ТП
на НОИ Пловдив от 18.04.2018г. злополуката, претърпяна от ищеца, била призната
за трудова. Ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода
03.04.2018г. - 14.11.2018г., като
впоследствие с ЕР на ТЕЛК № 0358 от 012 заседание от 22.01.2019г. на ТЕЛК,
Трети състав при УМБАЛ Пловдив АД са му определени 20 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, с посочени в ЕР причини – общо заболяване
и дата на инвалидизацията – 22.01.2019г., с диагноза – множествени счупвания на
подбедрицата. ЕР е влязло в сила на
06.02.2019г., като в него било посочено, че заболяването, за което на ищеца се
определя горният процент ТНР е „състояние след
РСОМ по повод счупване на лявата подбедрица на 03.04.2018г., състояние
след фасциотомия по повод супурация на раната
- 11.08.2018г., състояние след екстракция на имплантираните уреди от
тибия и фибула – 12.10.2018г., артрозни промени за лява талокрурална става“.
Противопоказана е работа, свързана с правостоене и продължително ходене, като
процентът ТНР е определен за ограничените движения в лява глезенна става и е
предписано трудоустрояване, имайки предвид, че лицето има 23г. и 9 месеца
трудов стаж и работи като сметосъбирач. Коментирано е, че И. се оплаквал от
болки в оперативната рана, в лява глезенна става и се придвижвал с помощно
средство. Не се спори и че И. бил хоспитализиран още три пъти – през юли,
август и октомври 2018г.
В хода на първоинстанционното производство била
назначена и СМЕ, която е установила, че при трудовата злополука на 03.04.2018г.
на М.И. *** е причинено множествено закрито счупване на костите на лявата
подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник. Описаните травматични увреждания били причинени по индиректен
механизъм при бутане от повдигащия кофата механизъм и последващо падане
отвисоко на лявото стъпало. След приемането в болнично заведение е било
извършено оперативно лечение с цел наместване на счупените костни фрагменти и
метална фиксация, предписани са стерилни превръзки на всеки 3 дни до свалянето
на конците на 15-ти следоперативен ден, след което била извършена гипсова
имобилизация. На 45-ти ден след операцията било предвидено премахване на
метални тела, която операция към извършване на прегледа била извършена. Било е
предписано да не се стъпва на оперирания крак три месеца и половина. Към датата
на прегледа на ищеца е извършена операция по премахване на метални импланти –
част от всички поставени такива, като към прегледа през лятото на 2018г. ищецът
се е придвижвал с помощта на помощни средства – две патерици. Според вещото
лице прием на обезболяващи е бил наложителен първите няколко дни след
операцията, след това не.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице уточнило,
че прегледът на пострадалия е извършен на 17.07.2018 г., допълнително му е представена епикриза за юли
месец, че са му махнати импланти, за които установил, че има белези. Относно
епикризата от м. август вещото лице посочило, че ищецът е имал възпаление на
мястото на операцията, а именно получил е възпаление на оперативната рана и затова
се е наложило да влезе в болнично заведение, за да се излекува това възпаление.
Уточнил е, че закрито множествено счупване на лявата подбедрица означава, че
костта, която е счупена, е счупена не само на едно място, а на няколко места,
поради което и травмата на ищеца се води „закрито множествено счупване“, като в
случая ставало дума за лява глезенна става, където има раздробяваща фрактура на
голямата пищялна кост и напречна фрактура с разместване на малката пищялна
кост. Когато са счупени двете кости и има такова раздробяване, операторите
решават колко разреза да направят и колко планки да поставят, дали една или
две, за да могат да фиксират фрагментите по различен начин. Вещото лице е
посочило, че нещата са различни в зависимост какво е счупването. Ортопедът
решава колко разреза да направи. Закрито счупване означава, че е нямало открита
рана в подбедрицата. Разрезите са извършвани впоследствие, за да фиксират
фрагментите. При такова „множествено закрито счупване“, по принцип, операцията
се прави именно да зараснат счупените фрагменти и да може човекът да си
възстанови обема на движението. В случая говорим за млад човек, на 43 г., който
е в разцвета на силите си и би следвало да възстанови движението си в пълен
обем, естествено, ако изпълнява предписанията на лекарите. Вещото лице е
посочило, че след като зарасне, ще трябва да се провежда рехабилитация, ако
спазва това, би следвало да си възстанови обема на движението на крака, но дали
това ще стане, никой не може да отговори. Настъпила е инфекция, която, в случай
че влезе в костта, тази кост се смила, налага се да се присажда кост и др.
От допълнителното заключение на в. лице Б., изготвено
по повод последващи оперативни интервенции на ищеца и продължаващ
възстановителен период, се установява, че след първоначалната хирургична
интервенция на 03.04.2018г., ищецът е претърпял до датата на изготвяне на заключението
– 17.12.2018г., още три такива – на 12.07.2018г., на 11.08.2018г. и на
12.10.2018г. Операцията на 12.07.2018г. е извършена за изваждане на част от
металните фиксатори, тази на 11.08.2018г. – за оперативно премахване на гнойно
възпаление, и тази на 12.10.2018г. – за премахване на друга част от металните фиксатори.
След извършване на операциите са постигнати частични резултати, кракът на ищеца
не е напълно възстановен, налага се да продължи лечението във връзка със
супориращите рани и да провежда лечебна физкултура. След провеждане на пълно и
ефикасно лечение би следвало да се възстанови напълно, Настъпилите усложнения
са в резултат на възникване на гнойно възпаление на лявата подбедрица, което
може да се дължи както на внесена инфекция при операцията, така и ако не е
спазвана добра хигиена на оперативната рана.
В с.з. в. л. уточнява, че супорираща рана е такава,
която отделя постоянно секрет, че ако се налага, се провежда допълнително
лечение с ток, че на прегледа ищецът е отишъл накуцвайки, придружаван от жена
си, че първо трябва да се преодолее възпалението, да се проведе лечебна
физкултура, ако се наложи и процедури с ток, и едва тогава да се дават прогнози
за възстановяване, и че в момента превръзки на ищеца се правят в домашни
условия.
Всички тези обстоятелства са били изследвани от
първата инстанция, подкрепени са с доказателства и страните в настоящото
производство не ги оспорват, поради което и настоящата инстанция ги приема за
установени по делото.
От представените пред въззивната инстанция
доказателства – Епикриза КОТ и.з. № 19052/2019г., по КП 198 хирургично лечение
при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани (л. 15) и Епикриза
КОТ и.з. № 34516/2019г. по КП 219 Оперативни процедури на таза и долния крайник
със среден обем и сложност, се установява, че И. е бил приет в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД в още два периода – от 23.03.2019г. до 28.03.2019г. и от 31.05.2019г. до
03.06.2019г. От представения по делото документ за извършен консултативен
преглед от 06.06.2019г.(л. 14) се установява, че на И. е била поставена
диагноза – посттравматична невропатия на н. фибуларис и н. табиалис вляво.
По въззивното дело е била допусната СМЕ, със задача да
бъде проследено състоянието на И. след извършването на последната по време СМЕ
и да се отговори какво е наложило извършването на поредната операция, дала ли е
същата очаквания резултат и какво е състоянието на И. към момента. От
експертизата, която съдът кредитира като достоверна, компетентно изготвена и
обективна, както и изготвена при съобразяване на представените по делото
медицински документи, се установява, че И. е претърпял хирургични интервенции
на 23.03.2019г. и на 30.05.2019г., като на 23.03.2019г. са извадени част от
металните фиксатори и гнойното възпаление, а на 30.05.2019г. са премахнати
всички метални фиксатори и гнойното възпаление. Установява се също, че двете
операции са се наложили поради наличието на възпаление и изместване на
металните фиксации. Съдът приема за доказано и че към момента на прегледа И.
куца с левия крак и обемът на движението в лявата глезенна става са силно
ограничени, като вещото лице е посочило също, че след провеждане на физиотерапия и
ЛФК ищецът би следвало да възстанови напълно обема на движения в лявата
глезенна става. От проведеното в о.с.з. на 22.01.2020г. изслушване на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза д-р Б. се установява, че причина за
удължаването на оздравителния процес е неспазването на предписания режим на
лечение, тъй като И. е съобщил при прегледа, че не е могъл да провежда
физиотерапия и лечение поради факта, че има спрени осигурителни права. Вещото
лице също така е посочило, че възпаленията са се образували вероятно поради
неспазване на хигиенните условия.
Във въззивното производство е била разпитана и свид. И.,
съпруга на И., относно обстоятелствата за състоянието на И. след приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция. От показанията ѝ се установява,
че след операциите през м. март и м. май 2019г. е било казано на И. да не
стъпва месец и половина и е ходел с патерици. Посочва се също, че пръстите му
били извити и има проблеми с чувствителността на глезена. Свидетелката сочи, че
И. изпитва болки, подуване и кракът му изтръпва, има трудности да излиза от
апартамента им. Установява се също, че ищецът не може да носи тежки работи.
Съдът при преценката на свидетелските показания за тези обстоятелства при
условията на чл. 172 от ГПК установи, че макар да са дадени от съпругата на
страната, те са логични, достоверни и непротиворечиви, както и че кореспондират
с останалите доказателства по делото – приетите по делото медицински документи
и СМЕ, поради което ги кредитира.
Спорен между страните от фактическа страна е въпросът дали преди настъпването на трудовата
злополука на И. е бил проведен инструктаж за безопасна работа.
По този въпрос ответното дружество, с отговора на
исковата молба, е представило препис от Инструкция до работещите на длъжност „***“
за безопасна работа с повдигащата уредба на сметовоз/контейнеровоз, видно от т.
5 на която при заклинване на повдигнатия от уредбата контейнер и при
невъзможност същият да се свали механизирано, веднага следва работниците да
преустановят работа и да уведомят шофьора. Съгласно т. 6 от същата, се
забранява стоенето в обсега на вдигнатия контейнер, както и качването и извършването
на всякаква работа на платформата на контейнеровоза при вдигането на товара. По
делото в хода на процеса са били представени и преписи от служебна бележка №
64/29.03.2017г., Декларация за уведомяване с Плана за бедствия и аварии в ОП
„Чистота“ от 29.03.2017г., Декларация за уведомяване за правилата за
здравословни и безопасни условия на труд от 29.03.2017г. и извлечение от
инструктаж за периода 08.03.2017г.-03.04.2017г., видно от които жалбоподателят И.
е бил уведомен за правилата за здравословни и безопасни условия на труд,
включително за Инструкцията за безопасна работа, на 29.03.2017г. Представени
били и препис от извлечение на ежедневен инструктаж, според който на М.И. бил
проведен такъв на 03.04., както и препис от извлечение на периодичен
инструктаж, според който на И. бил проведен такъв на 02.04.18. И в двата
инструктажа, в графата „подпис на инструктирания“ в реда на М. З. И. присъствал
подписа на И., като подписът, респ. автентичността на изявлението, не е било
оспорено от ищеца в хода на производството по реда на чл. 193 от ГПК. В хода на
първоинстанционното производство била оспорена датата на извършването на
инструктажа, като се твърдяло от ищеца, че подписът е бил положен в по-късен
момент, когато са му били донесени документи след датата на злополуката. По
същество, с направеното от ищеца оспорване на датата на провеждане на
инструктажа, той е целил да опровергае съдържанието на документите, в частта за
посочената дата в тях.
Относно оспорването на датата, страните са ангажирали
доказателства, като са били разпитани свидетели и са били приети преписи от работни
графици на сметосъбирачите на предприятието за м. март и м. април 2018г.
При разпита на свид. И., съпруга на ищеца, пред
първата инстанция, същата е посочила, че на 1 и на 2 април И. е почивал по
график, а на 3 април е станал през нощта в 03,30 ч. и е отишъл на работа. Сочи,
че след изписването му от болницата на 11.04., свид. А. отишъл в дома им и дал
на ищеца да подпише документи и извадил едно картонче, като казал че И.
следвало да се разпише и на него, а картонът бил за инструктаж. Свидетелката
твърди, че след като попитала мъжа си през колко време се инструктира, той
ѝ отговорил, че за 23 години работа в предприятието само първия ден се е
подписал на инструктаж.
Свид. А. е посочил, че задължителният първоначален
инструктаж на И. е бил проведен от негов колега. Относно периодичния,
извънредния и ежедневния инструктаж, той по принцип се извършвал от прекия им
ръководител Е.М., който за деня е бил заместван от свид. Х. Сочи, че
инструктажът протичал с пълно описание на работата, която ще се извършва, като
се наблягало на опасността от повдигащите механизми. Твърди, че след като И.
бил изписан от болницата, свид. А. отишъл в дома им, където написал
собственоръчно показанията на ищеца относно трудовата злополука под диктовката
на пострадалия, след което ищецът се подписал след консултация с адвокат.
Отрича да са подписвали други документи.
Свид. Д. посочва, че шофьорите всеки месец се
инструктират и се подписват и твърди, че сметосъбирачите се подписват като
почват работа. Сочи, че при взимането на сметосъбирачите, същите се подписват в
една тетрадка, че са инструктирани.
Свид. Х. твърди, че подписът на провелия инструктажа в
ежедневния инструктаж за 03.04. е бил на Е.М., а в периодичния за 02.04. –
подписът е неин. Твърди, че вероятно И. е бил в предприятието на 02.04. по
повод раздаването на подаръци от фирмата за работниците за Великден. Сочи, че
ежедневният инструктаж се извършва рано сутрин, като работното време започвало
в 6,00ч., а ръководителите излизали около и малко след 5 и минавали на място по
колите да извършат ежедневния инструктаж, като същият се извършвал всеки ден.
Свид. Р.И., чийто мъж е братовчед на И., сочи, че на
02.04. с М. били на погребение на дете. Твърди, че го видяла в 11,00 ч. на
улицата и той ѝ казал, че отива където е починало детето, а в 14,00 ч.
отишли на погребението. Сочи, че ищецът цял ден е бил там, като е останал до
вечерта.
От представените преписи от работни графици на
сметосъбирачите на предприятието за м. март и м. април 2018г. е видно, че И. не
е бил на работа на 02.04., а на 03.04. е бил на работа, като тези обстоятелства
са установени по делото и страните не спорят за тях.
Настоящият състав намира на първо място, че
представените инструктажи са частни документи, удостоверяващи неизгодни за
подписалото ги лице факти, поради което се ползват с висока доказателствена
стойност. На следващо място, същите удостоверяват писмено изявление на
пострадалия, че на посочените дати му е бил проведен съответният инструктаж.
Гражданският процес в България поначало се характеризира със засилен приоритет
на писмените документи пред свидетелските показания при доказването на факти от
значение по делото. В тази връзка съществува регламентът на чл. 164 от ГПК,
съгласно който за доказването на определени обстоятелства изобщо не се допускат
свидетелски показания или такива се допускат единствено при изрично съгласие на
страните. Доколкото представените извлечения от проведени инструктажи са частни
документи и съдържат изявление на ищеца, че инструктажите са му били проведени
на посочените в документите дати, за опровергаването на съдържанието им са
недопустими свидетелски показания на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК,
освен при изрично съгласие на страните. Ответната страна не е давала в хода на
производството изрично съгласие да бъдат допуснати свидетелски показания на
ищеца за установяването на тези факти, поради което е било недопустимо да се
изслушват свидетели за опровергаване на съдържанието на тези писмени документи.
В тази връзка, показанията на разпитаните свидетели в тази си част не е
следвало да бъдат обсъждани от първоинстанционния съд поради тяхната
недопустимост.
Дори и да бъдат изследвани показанията на свидетелите
обаче, настоящият състав е на мнение, че с оглед представените доказателства се
установява по делото, че инструктажите са били проведени, поради следните причини:
По отношение на периодичния инструктаж от
02.04.2018г., действително ищецът не е бил на работа в същия ден. Въпреки това
и свид. Х., и свид. А. сочат, че предприятието имало практика да предоставя на работниците
си подаръци за Великден. Действително е правилно посоченото в жалбата, че не е
напълно логично пострадалият да иде до работата си само поради тази причина,
при положение че на следващия ден е бил на работа и е могъл да ги вземе тогава.
Не е невъзможно обаче работникът да е отишъл да вземе подаръците – ищецът може
да живее близо до предприятието или да е имал друга работа в близост до него и
да е минал да вземе подаръците, както и не е невъзможно да е отишъл до
предприятието специално по този повод. Съдът обаче не приема за установени или
не факти въз основа на догадки, а прави изводите си въз основа на
доказателствата по делото. С оглед на подписания от И. документ за проведен
периодичен инструктаж, и с оглед на потвърждаващите го показания на свид. Х. и
свид. А., съдът приема, че действително инструктажът е бил проведен на втори
април. При изследването на показанията на тези свидетели съдът съобрази
евентуалната тяхна заинтересованост поради обстоятелството, че са служители на
ответното предприятие, но прие, че показанията кореспондират с подписания от
ищеца писмен документ и в тях не се съдържат съществени противоречия, поради
което ги кредитира.
За оспорване на това обстоятелство ищецът е ангажирал
свидетели – съпругата му свид. Н.И. и свид. Р.И. Както съдът вече посочи, за
опровергаването на тези обстоятелства е недопустимо да бъдат допускани
свидетелски показания без изричното съгласие на другата страна, но дори и да
беше допустимо, те не опровергават факта на провеждането на инструктажа. По
отношение на свид. Р.И., съдът намира, че показанията ѝ са непоследователни,
неубедителни и противоречиви. Тя първо посочва, че на 02.04. са били с И. на
погребение на едно дете. След това сочи, че на 01.04. го видяла на улицата, а
на 02.04. към 11,00 ч. го видяла и го е питала къде отива, като той и казал че
отивал на мястото където е починало детето. Твърди, че ищецът цял ден е бил
там, а в 14,00 ч. тръгнали с него и с децата на погребението. После сочи, че
след погребението И. пак е отишъл на улицата и до вечерта е бил там, без обаче
свидетелката да посочва дали тя е останала. В следващия момент свидетелката
твърди, че на 02.04. пак го е видяла и го е питала дали е на работа, като
ѝ отвърнал, че почива. Показанията не са последователни и са
противоречиви, тъй като свидетелката посочва различни дати, впоследствие
използва изрази, предполагащи при естествената последователност на събитията от
разказа ѝ, че датата 02.04. следва деня на погребението на детето. Следва
да се посочи също, че е възможно показанията да не са обективни, тъй като
свидетелката е съпруга на братовчед на И.. В тази връзка и с оглед на
посоченото, съдът не кредитира показанията на свид. Р.И.
Касателно ежедневния инструктаж от 03.04.,
провеждането на същия се потвърждава както от подписания писмен документ от И.,
така и от показанията на свид. А., Д. и Х. По делото не са постъпили
доказателства, които да оборват този факт. Налице са единствено твърденията на
жалбоподателя И., че няма логика инструктажът да е извършен преди работното
време на провеждащите го лица, но той се оборва от представените доказателства
по делото. Следва да се посочи също, че свид. Н.И. сочи, че съпругът ѝ в
деня на инцидента е станал в 3,30 вечерта, което е индиция, че същият е бил в
предприятието известно време преди 6,00 ч., а свид. Р.И. дори посочва, че
сметосъбирачите стават в 3,00ч. и в 3,30ч. тръгват за работа, което
кореспондира с казаното от съпругата на ищеца.
По отношение на показанията на свид. Н.И. и
твърденията ѝ, че след изписването на И. от болницата свид. А. е отишъл в
дома им и е дал на ищеца да подпише инструктажите, както вече се посочи, в тази
си част свидетелски показания са недопустими, доколкото се цели опровергаването
на изходящ от страната частен документ. За да се отговори на възраженията на
жалбоподателя И. обаче, съдът следва да ги анализира и съпостави с показанията
на свид. А. На първо място следва да се посочи, че и за двамата свидетели има
известна степен на заинтересованост, доколкото свид. И. е съпруга на ищеца, а
свид. А. е служител на ответника. Ако обаче трябва да се степенува тази
заинтересованост, безспорно свид. И. е значително по-заинтересована от изхода
на делото, доколкото тя е член на семейството на една от страните. На следващо
място неоснователно е възражението на жалбоподателя И., че неправилно съдът е
приел, че показанията на пострадалия относно трудовата злополука са дадени от
него. Както посочва свид. А., показанията са били продиктувани от И. и са били
записани от свидетеля, след което са били прочетени и И. се е подписал. Това
обстоятелство съдът приема за установено, като същото се потвърждава и от
приетата по делото преписка за трудова злополука, в която от писмения документ
с показанията на И. (л. 81 от първоинстанционното дело) е видно, че посоченото
от него е било продиктувано лично, като се е подписал собственоръчно на
документа, удостоверявайки верността на написаното. В тази връзка действително
показанията са били дадени от пострадалия, без да са били записани от него, а
от свид. А.. Обстоятелството, че в дадените от И. обяснения липсват данни за
проведен инструктаж, е логично, защото провеждането или не на такъв е без
значение за възникването на трудовата злополука и за механизма на настъпването
ѝ, за които факти именно дава обяснения пострадалия. Показанията на свид.
А. кореспондират с писмения документ на л. 81, докато свид. И. въобще не
посочва съпругът ѝ да се е разписвал на обясненията за трудовата
злополука, нито да е диктувал такива, а сочи, че свид. А. им е дал документи,
свързани с операцията, както и картони с инструктажи, като е поискал от
пострадалия да се разпише на тях. В тази насока показанията на свид. И.
противоречат на показанията на свид. А., но не се подкрепят от други
доказателства.
Относно възражението, че ответното дружество не е
представило всички налични документи за провеждането на инструктажи, настоящият
състав счита, че с оглед на представените доказателства е видно, че ищецът е
бил уведомен през 2017г., както и че от значение по делото е дали
непосредствено преди настъпването на трудовата злополука ищецът е бил уведомен
за инструкцията за безопасност. С оглед на горепосоченото, съдът приема за
установено, че ищецът е бил уведомен за
правилата за безопасни условия на труд при проведения периодичен инструктаж
на 02.04. и при проведения ежедневен инструктаж на 03.04.
От така установеното от фактическа страна, настоящият
състав приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 200 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. С оглед на установеното по делото, че е била налице трудова
злополука, действително претърпените вреди следва да бъдат обезщетени от
работодателя. Пред въззивното производство не се спори по отношение на
претърпените от ищеца имуществени вреди (и не е предмет на разглеждане пред
въззивния съд), като спорът е съсредоточен върху размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания и наличието или липсата
на съпричиняване при условията на проявена груба небрежност.
По въпроса за размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата инстанция намира
следното:
При преценката си първоинстанционният съд е посочил,
че е съобразил интензитета на болките и страданията, броя операции, претърпени
от ищеца и продължителния период на временна неработоспособност, както и определения
такъв 20% ТНР за срок от 3 години, като е определил обезщетение в размер на 15 000
лв. Съдът е посочил също, че се касае за средна телесна повреда, счупване на
един долен крайник, който една година след злополуката не е напълно
възстановен, поради поетапното отстраняване на имплантите и възпалението, но
предстои подобрение и възстановяване след рехабилитация, както и след
заздравяване на оперативните рани. Посочил е, че ищецът е млад, с добри
регенеративни способности, както и че към момента на приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция вече е започнал да стъпва на увредения крак,
възстановителният процес не е завършил, и вероятността за пълно възстановяване
е значителна, което донякъде е отразено и в експертното решение, с което са му
определени 20 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.
Съгласно установеното по делото пред въззивната
инстанция, оздравителният процес не е протекъл според очакваното от първата
инстанция. От събраните доказателства по делото е видно, че жалбоподателят И. е
претърпял нови две операции вследствие на влошеното му състояние и към момента
не може да стъпва на крака си, както и да вдига тежки предмети, придвижва се с
патерици. От изслушването на вещото лице Б. обаче е видно, че причина за настъпването
на тези усложнения е неспазването на предвидения рехабилитационен режим, като
вещото лице е изразило и опасението си, че образуваното гнойно възпаление е в
резултат вероятно на лоша хигиена от страна на пострадалия. И двете посочени от
вещото лице причини са довели до по-голяма продължителност на оздравителния
процес от очакваното при последваща вина на жалбоподателя И.. В тази връзка не
би могло да се иска обезщетяването на тези претърпени от работника болки и
страдания от работодателя, който няма вина за неправилните действия на
работника и неспазването на определения режим от компетентните здравни органи.
В тази насока е и решение № 97/26.05.2015г. по гр.д. №
5783/14 на ВКС, III г.о., според което „Правилото на чл.201 КТ е
изключително и се прилага при съпричиняване само на трудовата злополука от
страна на работника / р. по гр.д. №387/12 г. на трето г.о. на ВКС/. За вредите
от нея обаче / причинна връзка със злополуката и поведение на пострадалия за намаляването
им/ важат на общо основание правилата на гражданския закон – чл.212 КТ, както е
посочено и в цитираната по –горе задължителна практика. Отговорността по чл.200
от КТ е безвиновна договорна отговорност / р. по гр.д. №855/09 г. на четвърто
г.о. на ВКС./. При нея според цитираната по –горе практика се прилага правилото
на чл.83,ал.2 ЗЗД, наричано в литературата „последваща вина на пострадалия”,
като според този състав на ВКС това правило се прилага и за неимуществените
вреди от трудова злополука, които се обезщетяват на осн. чл.200 КТ, с оглед
обстоятелствата на случая. В хипотезата на чл.83, ал.2 ЗЗД бездействието на
кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на
вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението на
длъжника няма причинна връзка. Вината на пострадалия може да се състои и в
това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни
му мерки, за да я намали или ограничи.“
По отношение на възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя И., направено в хода на устните състезания, че
доверителят му не е здравно осигурен, същото представлява твърдение,
неподкрепено с доказателства, приети по делото по предвидения от закона ред.
Към писмената му защита е прикрепена разпечатка от справка за
здравноосигурителния статус на пострадалия. За да не остане некоментирано от
съда възражението на ищеца, следва да се посочи, че дори да се приеме, че И. е
с прекъснати здравноосигурителни права, съгласно разпоредбите на ЗЗО (и
по-конкретно чл. 33, ал. 1 от ЗЗО), законово задължение на жалбоподателя е да
бъде здравно осигурен, като съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО дори лицата, които не
подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на чл. 40 от ЗЗО, са длъжни да внасят
осигурителни вноски. В тази връзка, няма как да се вмени във вина на ответното
дружество неспазването на законови разпоредби. Нещо повече – представената от И.
справка с писмената защита (неприета по реда на ГПК) касае прекъсването на
здравноосигурителните права към 29.01.2020г., като няма данни за заплащани
здравни осигуровки за месеците от април до ноември 2019г. Следва да се посочи и
че съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, И. във всички случаи не е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към март и май 2019г. (датите на последните две
операции), съответно преди тях е бил с непрекъснати здравноосигурителни права и
е имал възможност и е следвало да спазва предвидения от лекарите режим.
По начало, по въпросът за критериите при оценката на
съда за обезщетяване на неимуществени вреди е формирана съдебна практика на ВС
и ВКС, обобщена с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Тези указания
се прилагат последователно и са доразвити в решения на Върховния касационен съд
- решение № 414/21.11.2012 г. по гр. д. № 1543/2011 г., ІV г. о., решение №
69/18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г., ІV г. о., решение № 151/12.11.2013
г. по т. д. № 486/2012 г., ІІ т. о. и решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. №
669/2012 г. на ІІ т. о., в които се приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий
за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на
претърпените телесни болки и душевни страдания. С решение № 69/18.03.2014 г. се
приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. В тази връзка съдът се солидаризира с приетото от първоинстанционния
съд и приема, че действително посочените от него обстоятелства, които са взети
предвид, отговарят на критериите за определяне на обезщетението, респ. на
обществения критерий за справедливост и те са взети предвид и от въззивния съд
при определянето на дължимото обезщетение.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че за репарирането
на претърпените болки и страдания от въззиваемия най-справедливо се явява
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., каквото е и посоченото
от първоинстанционния съд. При определянето на обезщетението съдът взема
предвид съобразил интензитета на болките и страданията, броя операции,
претърпени от ищеца и продължителния период на временна неработоспособност,
както и определения такъв 20% ТНР за срок от 3 години, но не взема предвид
настъпилите усложнения, установени в хода на въззивното производство, тъй като
те не подлежат на обезщетяване от работодателя. Поради тази причина е
неоснователно възражението на жалбоподателя И., че се дължи по-голямо
обезщетение с оглед на по-продължителния период от време за възстановяване –
над година и половина, нито че първоинстанционният съд е преценил неправилно
размера.
В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно
възражението в насрещната въззивна жалба на ответното дружество, че
постановения от съда размер от 15 000 лв. е завишен. От доказателствата по
делото е видно, че периодът на възстановяване е бил значително по-дълъг от
обичайния. Следва да се отчете и броя на извършените оперативни интервенции. Освен
това, в първите няколко дни болката е била с голяма интензивност, видно и от
показанията на свид. Н.И. и свид. А., като се е наложило приемането на обезболяващи
медикаменти, което се подкрепя и от заключението на в.л. по СМЕ. Поради тези
причини настоящият състав е на мнение, че определянето на по-нисък размер на
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания не би отговарял на
обществения критерий за справедливост.
Между страните спорен е и въпросът за наличието или
липсата на съпричиняване при груба
небрежност, респ. за процента на
съпричиняване.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Върховният касационен съд е
последователен в практиката си, че за да е налице груба небрежност, следва
пострадалият да не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна ситуация – в този смисъл са Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК. Също така с Решение № 1 от 10.11.1993г по
гр.д. № 86/93г ВС 4 г. о. е посочено, че „Не всяко нарушение на правилата на
безопасността на труда обаче, мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ, а само подчертано субективното
отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от
негова страна, като елемент от неговото виновно действие”.
За да приеме, че е налице съпричиняване при условията
на груба небрежност, първоинстанционният съд е счел, че безспорно е било
установено по делото, че на жалбоподателя е бил провеждан инструктаж. Посочил
е, че от показанията на свид. Х., А. и Д. се установява, че на сметосъбирачите
многократно е било повтаряно да стоят извън обсега на повдигателната
уредба по време на работа, а при
заклинване на контейнера да преустановят работа и да уведомят шофьора. Приел е,
че ищецът, въпреки изричните забрани, се е качил в обсега на контейнера, за да
го освободи с помощта на метален лост, вследствие на което и паднал. Счел е, че
тези действия са проявна форма на груба небрежност, която и най-небрежният
работник не бил извършил.
Настоящият състав приема, че изводите на съда са
правилни. Действително описаните от него факти са били установени по делото и
настоящият състав се солидаризира с направените правни изводи за наличие на
груба небрежност.
По отношение на твърдението на жалбоподателя И., че е
било обичайна практика заседнала кофа за боклук да се изважда от сметоизвозния
камион, следва да се отбележи, че действително от показанията на св. Д. е
видно, че е имало чести случаи сметосъбирачите да освобождават заседналата
кофа. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свид. А. Нужно е да се
посочи обаче установеното по делото, че е бил провеждан инструктаж за безопасна
работа на ищеца. Нещо повече, съгласно показанията на свид. А., на
сметосъбирачите се е напомняла непрекъснато опасността от повдигащите
механизми, като дори са им се разказвали случаи, че има вече пострадали лица. В
тази връзка, настоящият състав следва да отбележи, че макар да съществува
такава обичайна практика в предприятието, работодателят е положил усилия да я
преустанови, а не я е допускал и търпял с безразличие. С оглед на посоченото,
ищецът е действал с ясното съзнание, че действията му представляват повишен
източник на опасност и че вече е имало и други хора, които са претърпели
злополуки, поради което при действията му е липсвало елементарно старание и
внимание. По делото няма и доказателства дали при практиката на другите
сметосъбирачи да освобождават заседналите кофи, същите са го правили при сходен
на механизма на процесната злополука начин – при качване на степенката (от
което да последва евентуално падане от високо), или са освобождавали механизма
здраво стъпили на земята. С оглед на всички тези обстоятелства настоящият
състав намира, че извършените действия се характеризират като неполагане на грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация.
Касателно възражението на И., че работата е приета в
интерес на работодателя, поради което няма как да има проявна форма на груба
небрежност, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. На първо място, самият факт че работникът се
намира на работа, предполага извършването на действия, които са в интерес на
работодателя. Също така, видно от показанията на св. А., редът за действие при
засядане на контейнер в повдигателния механизъм на сметоизвозния камион е
преустановяване на работата и съобщаване за обстоятелството на шофьора или на
контрольора по качество, като впоследствие се действа по етапен ред – или се
прибира колата, или отива автомонтьор на място, за да отстрани повредата. В
тази връзка, в зависимост от конкретната ситуация, отговорното лице следва да
прецени по кой от двата реда да се действа. Съгласно показанията на св. Д.
обаче практиката е когато заседне контейнер, шофьорът да го върне в гаража. При
всички положения обаче предвидения от работодателя ред в конкретната ситуация
не е бил спазен, като работникът е действал противно на указанията и знаейки за
предходни такива инциденти, и по свое собствено решение, без да уведоми
шофьорът на камиона, е взел метален лост, качил се е на стъпалото и се е опитал
да премахне заседналата кофа, вследствие на което е паднал и е претърпял
трудовата злополука. Настоящият състав намира, че в интерес на работодателя е в
крайна сметка не само работният процес да продължи несмущавано, без да се губи
време, но и да се спази предвидения от него ред, включващ изпълнението от
страна на работниците на инструкциите за безопасна работа.
С оглед на посоченото, настоящият състав намира, че е била налице проявна форма на груба
небрежност.
По отношение на размера на съпричиняване на ищеца,
първоинстанционният съд е определил такъв в размер на 30%, като е отчел
обстоятелството, че работодателят и отговорните лица са знаели за практиката на
сметосъбирачите сами да освобождават контейнерите, но не са били предприети
действия, за да я предотвратят. Приел е също, че шофьорът не е направил
забележка на работника, както и че камионът е бил оборудван с метален лост,
даващ възможност за освобождаване на контейнера, макар и предназначението на
лоста да е било друго. Посочил е и че работодателят не е осигурил авариен екип
от механици, които на място да освободят заклинения контейнер, както и че
работодателят е създал застрашаващ движението по пътищата ред за
освобождаването на контейнера. Приел е, че ищецът е извършил работа в интерес
на работодателя.
Така определения размер на съпричиняване от
първоинстанционния съд е правилен. Действително обичайната практика на
сметосъбирачите е била известна на работодателя и той, макар да е опитал да я
преустанови, не е положил достатъчно усилия, които да доведат до целения от
него резултат. Могло е и шофьорът, също работник на ответното предприятие, да
спре работника и да действа по предвидените от работодателя правила. Също така
е установено по делото, че предвиденият ред за справяне със ситуацията включва
придвижване на камиона от мястото на заклинване на контейнера до гаража, което видно
и от показанията на свид. Д. и Х. е бил най-честият начин за справяне със
ситуацията – а той действително не е целесъобразен за обществото, поради
опасността от настъпването на щети, както правилно е констатирал и
първоинстанционният съд. От показанията на свидетеля Д. също така няма данни
работодателят да е осигурил авариен екип от механици. Всички тези
обстоятелства, в тяхната съвкупност, предполагат определянето на размер на съпричиняване от 30%, с оглед
на което е и неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател, че
процентът би трябвало да е по-висок.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени
разноски на страните по съразмерност. По отношение на процесуалния представител
на жалбоподателя И., адв. В., същият претендира заплащането на възнаграждение
при условията на чл. 38 от ЗАдв. Съобразно обжалваемия интерес в размер на 5500
лв. (10 500 лв. – 5000 лв.), по който адвокатът успешно е защитил клиента
си, съдът определя възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 8, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, в размер на 605 лв.
(580 лв. + 5% от 500 лв.). Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
По отношение на дружеството-жалбоподател, същото
претендира разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По
отношение на държавната такса, същата е заплатена във връзка с подадената
насрещна въззивна жалба, която с оглед изхода на спора е била оставена без
уважение като неоснователна. В тази връзка насрещната страна не дължи
заплащането ѝ на жалбоподателя. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение, за заплащането на такова не са представени доказателства пред
въззивната инстанция от дружеството-жалбоподател, поради което и такова не
следва да бъде присъждано.
По отношение на назначената по делото СМЕ, същата е
била заплатена от бюджета на съда и е целяла да докаже твърдението на
освободения от разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподател за
влошеното му здравословно състояние, съответно за заплащането на по-голямо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на по-продължителния
му период на възстановяване. Доколкото настоящият състав не прие обезщетението
да следва да бъде увеличено, в случая се явява неприложима разпоредбата на чл.
78, ал. 6 от ГПК и дружеството-жалбоподател не следва да бъде осъждано да
заплати разноските за експертизата. По аналогични съображения,
дружеството-жалбоподател не следва да заплаща и дължимата държавна такса за
въззивно обжалване на освободения от такси жалбоподател И., тъй като същата е
била оставена без уважение. В негова тежест от дължимите такси остава
единствено държавната такса по насрещната въззивна жалба, която е била
заплатена от него.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1699/ 03.05.2019 г., постановено по гр. д. №
6949/2018г. по описа
на ПдРС, XI - ти гр.
с-в, в обжалваните му части, а именно:
в частта, в която е било
осъдено ОП „Чистота“-Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604 да заплати на М. З. И., ЕГН ********** сумата за разликата над
5000 лв. до общо присъдената сума от 10 500 лв., представляващи обезщетение на
основание чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 03.04.2018г.,
призната за трудова с разпореждане № 5104-15-106/18.04.2018г. на ТП на НОИ –
Пловдив, при която на ищеца са причинени множествени счупвания на лявата
подбедрица - закрито, довело до открито наместване на фрактурите с вътрешна
фиксация, което е довело до временната нетрудоспособност на М. З. И. за период
от 8 и повече месеца, както и до трайно намалена работоспособност 20% за срок
от три години, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на настъпване на увреждането –
03.04.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума,
както и в частта, в която е бил отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 500 лв.
до размера на 25 000 лв.
В останалата част, в която е било осъдено ОП „Чистота“-Пловдив да заплати на М. З. И. сумата от 5000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 84 лв. за претърпените имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на увреждането –
03.04.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и в частта, в
която е бил отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 25 000лв. до общо претендирания пред първата инстанция размер от
40 000лв. и е бил отхвърлен искът за
имуществени вреди за разликата над сумата от 84 лв. до пълния предявен размер
от 313,25 лв., като неоснователни, решението не е било обжалвано, поради което
е влязло в сила.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Чистота” – Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604, да заплати на адвокат З.П.В., с ЕГН: **********, сумата от 605 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, присъдено по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за представителство пред
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.