Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260139 23.04.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 24 март
две
хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. №1105 по описа за 2021 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от С.И.К. от гр.С.З., чрез пълномощника ѝ
адв.Р.Ж.М. *** против решение № 260406 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело
№ 4630/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивницата сочи, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни
съображения. Цитира практика на ВКС.
Претендира отмяна на
първоинстанционното решение, с което е допуснат до делба процесният недвижим имот
при квоти: 29 000 / 36 000 ид.части за С.К. и 7000 / 36 000 ид.части за С.К. и
вместо него бъде постановено ново, с което делбата да бъде извършена при квоти
– по 1/2 ид.част за С.К. и С.К..
Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият С.Г.К. чрез пълномощника
си адв.Д.П.-Г. ***, оспорва изцяло
подадената въззивна жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения.
Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. ГПК, като
производството е във фаза по допускане на делбата.
Ищецът С.Г.К., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че ответницата С.И.К. е негова бивша съпруга.
Сключеният между тях на 23.08.1995г. граждански брак е прекратен с влязло в
законна сила на 19.01.2016г. Решение № 113/29.01.2016г., постановено по гр.д.№
6403/2015г., по описа на Районен съд-С.З.. По време на брака си, на
12.03.2008г. съпрузите придобили с
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт за продажба на недвижим имот
№ 182 т.1 рег.№ 1257 дело № 131 от 2008г. на нотариус Х.С.с рег.№ ** и район
РС-С.З., вписан в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията С.З. вх.рег.№
264 от 12.03.2008г. акт № 197 том VI дело № 1622/12.03.2008г.т, следния
недвижим имот: Апартамент № 17, находящ се в гр.С.З., улица *****състоящ се от:
спалня, дневна-столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, склад, антрета и
балкон със застроена площ 63.58 кв.метра, заедно с 3.025% ид.части от общите
части на сградата, равняващи се на 13.52 кв.м, както и 3.025% ид.части от правото на строеж върху дворното място,
подробно описано по-горе, при граници: на апартамента: север-апартамент № 18,
изток-улица, юг-двор и запад-апартамент № 16, коридор и стълбищна клетка, който
апартамент се намирал в масивната жилищна сграда с гаражи и ОСД, построена в
дворно място с площ от 510 кв.м, находящо се в град С.З., улица *****,
представляващо УПИ XI-4184 в квартал 312, по плана на града, при граници на
дворното място: север-улица „Илинден”, изток- улица „*****”, юг-УПИ №№
XII-4183, XIII-4186, XIV-4127 и запад- УПИ № X- 4188, построен до степен „груб
строеж”, който имот съгласно кадастралната карта и регистри представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.4184.1.17 /шестдесет и
осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и девет, точка, четири
хиляди сто осемдесет и четири, точка, едно, точка, седемнадесет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр.С.З.,
п.к.6000, ул.***** *****самостоятелният обект се намира на етаж 5/пети/ в
сграда с идентификатор 68850.509.4184.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и девет, точка, четири хиляди сто осемдесет и
четири, точка, едно/, брой надземни етажи 5/пет/, брой подземни етажи 0/нула/,
предназначение : Жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4184/шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и девет, точка, четири хиляди сто осемдесет и
четири/; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1/едно/; посочена в документа площ: 63.58 кв.м/шестдесет и три цяло
петдесет и осем стотни квадратни метра/; прилежащи части:...; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.509.4184.1.16,
68850.509.4184.1.18; под обекта: 68850.509.4184.1.12; над обекта: 68850.509.4184.1.21.
Ищецът твърди, че една година преди
изповядване на сделката-на 22.03.2007г. е сключил предварителен договор с
продавача за покупка на описания апартамент за сумата от 36000 евро, която била
действителна продажна цена, платима на вноски съгласно т. ІІІ от договора, със
собствени средства на купувача и с жилищен кредит, съгласно т.Х1 от договора.
Първата вноска в размер на 11000 евро ищецът изплатил при сключване на
предварителния договор с лично негови средства, дарени от родителите му,
втората вноска в същия размер - 11000 евро заплатил в срока по т.ІІ-Б с лично
негови средства, дарени от родителите му, а сумата в размер на 1382 евро
заплатил преди нотариалното прехвърляне с лично негови средства, дарени от
родителите му, или общо сумата в размер на 23382 евро била изплатена от ищеца
на продавача, преди прехвърлянето, с лично негови средства, с извънсемеен
произход, дарени лично на него от неговите родители. Само сумата в размер на
24680 лева, посочена в нотариалния акт, представляваща левовата равностойност
на 12618 евро, била изплатена със заемни средства от изтеглен от страните заем
от Р. Б. ЕАД на 12.03.2008г. В нотариалния акт била посочена цена в размер на
24680 лева, а действителната продажна
цена на апартамента била 36000 евро, от които 23382 евро ищецът заплатил на
продавача с лично негови средства, дарени от родителите му. Посочената в акта
сума била всъщност част от последната вноска от договорената действителна цена,
близка до данъчната оценка. По това време, основно ищецът осигурявал издръжката
на семейството си, а ответницата почти не е работила. Дарената на ищеца сума от
23 382 евро била от родителите му, които имали добри финансови възможности и
разполагали с парични средства, събрани от заплати, пенсии, обезщетения при
пенсиониране и продажба на имоти. Съгласно договора-т.ІІ прехвърлянето на имота
се извършило при заплащане на последната вноска от договорената продажна цена
след като била изплатена изцяло действителната цена. Ето защо, според ищеца, е
налице трансформация на лични негови средства при придобиването на апартамента
в размер на 23382 евро. С прекратяване на брака съпружеската имуществена
общност била прекратена, поради което с ответницата са съсобственици на
гореописания апартамент, от който, с оглед наличието на частична трансформация
на негови лични средства, с извънсемеен произход, дарени лично на него от
родителите му и вложени в придобиването на апартамента, в размер на 23382 евро,
той притежавал 29691/36000 ид.части, а ответницата притежавала 6309/36000
ид.части от описания апартамент. Актуалната данъчната оценка на имота е
57229.50 лева.
Ищецът излага, че бракът им бил прекратен по
реда на чл.50 от СК, като ползването на този апартамент, като семейно жилище,
било предоставено на ответницата, с оглед интересите на детето им, тъй като на
нея било предоставено упражняването на родителските права върху тогава
непълнолетния им син Г.С.К., род. на ***г. Синът им вече не живеел в
апартамента, бил пълнолетен и учел и живеел в чужбина от 2017г. Ответницата
сама ползвала изцяло съсобствения им апартамент, повече от притежаваните от нея
права в съсобствеността, като ищецът нямал достъп и възможност да го ползва
съобразно правата си. Опитите на страните за уреждане доброволно и извънсъдебно
взаимоотношенията помежду си, не дали резултат.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
между него и ответницата описания в исковата молба недвижим имот при квоти: за
ищеца - 29691/36000 ид.части, а за ответницата - 6309/36000 ид.части, както и
да извърши делбата на имота до пълното ликвидиране на съсобствеността.
Тъй като бил лишен от възможността да ползва
съсобствения имот, съобразно правата си в съсобствеността, а имотът се държи и
ползва изцяло само от ответницата, тя му дължала обезщетение за ползите, от
които бил лишен за частта му от имота, поради което с настоящата молба -като писмено поискване на основание
чл.31 ал.2 от ЗС отправя покана към ответницата да му заплаща обезщетение за
ползите, от които е лишен за частите му от описания имот, а именно по 250 лева
месечно, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумите.
Ответницата С.И.К., чрез пълномощника си, е
депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, касаещи частична трансформация на лични средства
на ищеца при придобиването на имота. Твърди, че придобитият по време на брака
Апартамент № 17, находящ се в град С.З., ул. "*****, е на цена от 24 680
лева., като сделката е обективирана в Нотариален акт № 182, том I, peг. № 1257,
дело № 131 / 2008 г. на Нотариус Х.С., peг. № ** в регистъра на Нотариалната
камара. От същия нотариален акт ставало ясно, че цялата сума по сделката е била
заплатена чрез банков кредит, отпуснат на купувачите от „Р.Б.” ЕАД. На стр. 2
от горецитирания нотариален акт изрично било посочено, че: „Страните по
настоящия договор декларират, че не им е известно да съществуват други
документи, извън представените, които да са от значение за извършване на
сделката.” Този текст от нотариалния акт давал ясно и категорично опровержение
на твърдението на ищцовата страна, че цената, на която е бил придобит имота, е
съвсем различна и това е цената, посочена в представения предварителен договор
от 22.07.2007 г.
Ответницата С.К. категорично заявява, че до
момента на депозиране на исковата молба не е знаела за съществуването на такъв
предварителен договор, като сумата, посочена в нотариалния акт е тази, която е
заплатена на дружеството-продавач, в съответствие на степента на завършеност на
имота /в „груб строеж”/ към момента на неговото придобиване. Според
ответницата, за довършване строителството на имота до степен - издаване на Акт
15, страните са извършили допълнителни плащания, като парите за това са били
осигурени от отпуснатия им банков кредит от „Р.Б.” ЕАД. Към настоящия отговор
прилага Договор за банков кредит от 12.03.2008 г. и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 183, том I, per. № 1258
дело № 132 / 2008 г. на Нотариус Х.С., per. № ** в регистъра на Нотариалната
камара. От тях ставало видно, че на 12.03.2008 г., на С.К., като кредитополучател,
и на С.К., като съдлъжник, е отпуснат банков кредит в размер на 35629, 72 лева,
който кредит е целеви и за:
-24 680 лева - за покупка на горепосочения
Апартамент № 17, със застроена плащ от 63, 58 кв. метра;
-10 949, 72 лева - за довършителни работи по
закупения имот и за застраховка имущество за 5 години.
От приложения нотариален акт за договорна
ипотека пък ставало ясно, че този кредит, и то в посочения размер, е обезпечен
чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот в полза на
банката-кредитодател.
От гореизложеното се налагал извода, че
процесният недвижим имот - апартамент, действително е придобит през време на
брака в режим на СИО. Същият бил закупен с ипотечен кредит от банка, поради
което не били налице твърдяната от ищеца частична трасформация на лични
средства с извънсемеен произход. По тази причина счита, че имотът следва да
бъде допуснат до делба, при квоти - по 1/2 ид. част за всяка от страните.
Ответницата счита за неоснователни и
твърденията на ищеца, че е лишен от достъп до апартамента и няма възможност да
го ползва, а от там и за неоснователна претенцията му за заплащане на
ежемесечно обезщетение от 250 лева за ползите, от които бил лишен. Твърди, че
ищецът разполага с ключ за апартамента и му е осигурена възможност да го
ползва. Оспорва и твърденията на ищеца, че средствата в семейството били
осигурявани единствено от него. Твърди, че през цялото време тя също е
работила, а и освен това основно тя се е грижила за отглеждането и възпитанието
на сина им. Претендира за направените по делото разноски.
Видно от представеното по делото заверено
ксерокопие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том І, рег. №
1257, дело № 131/2008г., на нотариус Х.С., вписан под № ** в НК, и с район на
действие СтРС, страните по делото са
закупили от „М.Б.“ ООД, гр. С.З., недвижим имот, представляващ реална част от
построената до степен „груб строеж“ масивна жилищна сграда с гаражи и ОСД,
представляващ Апартамент № 17, находящ се в гр.С.З., улица *****състоящ се от:
спалня, дневна-столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, склад, антрета и
балкон със застроена площ 63.58 кв.метра, заедно с 3.025% ид.части от общите
части на сградата, равняващи се на 13.52 кв.м, както и 3.025% ид.части от правото на строеж върху дворно място, цялото
с площ от 510 кв.м, находящо се в град С.З., улица *****, представляващо УПИ
XI-4184 в квартал 312, по плана на града, при граници: на апартамента: север-апартамент
№ 18, изток-улица, юг-двор, и запад-апартамент № 16, коридор и стълбищна
клетка, при граници на дворното място: север-улица „Илинден”, изток- улица „*****”,
юг-УПИ №№ XII-4183, XIII-4186, XIV-4127, и запад- УПИ № X- 4188.
Посочената в нот. акт продажна цена на имота е
24 680 лв., платима от купувачите чрез „Р.Б.“
ЕАД със средства от кредит, който Банката ще отпусне на С.К. със съдлъжника
съпругата си С.К., по силата на сключен договор за банков кредит от
12.03.2008г., обезпечен с договорна ипотека върху посочения недвижим имот в
полза на Банката.
Ищецът представя предварителен договор от
22.03.2007г., с нотариална заверка на подписите при нотариус П.И.с рег.№ **, и
с район на действие СтРС, сключен между С.К./ в качеството на купувач/ и „М.Б.“ ООД, гр. С.З. / в качеството на
продавач/, по силата на който страните
са се договорили продавачът да продаде на ищеца процесния недвижим имот срещу
продажната цена от 36 000 евро, платима както следва: първата вноска, в размер
на 11 000 евро, платима в деня на подписване на предварителния договор; втората
вноска, в размер на 11 000 евро, платима в срок до 30.09.2007г.; последната
вноска, в размер на 14 000 евро, платима при прехвърляне на имота с нотариален
акт, и предоставен жилищен кредит от Банка на купувача, в срок до
30.03.2008г.
За въвеждането на жилищната сграда, в която е
построен процесният апартамент, в експлоатация, е издадено Удостоверение № 68 –
00 – 1182/09.04.2009г. на Началник Отдел „Контрол по ЗУТ и регистрация на
строежа“ към Община С.З., представено по делото.
По делото е представен договор за банков
кредит, сключен на 12.03.2008г. между кредитодателя „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя
С.К., и съдлъжника С.К., по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат банков кредит, в размер на 35
629.72 лв. Договорът е обезпечен с
договорна ипотека върху процесния недвижим имот, видно от нот.акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 183, том първи, рег.№ 1258, дело №
132/12.03.2008г. на нотариус Х.С., с рег. № ** на НК и с район на действие
СтРС.
Съобразно схема № 15 – 768767/22.08.2019г. на
СГКК – С.З., процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект с идентификатор
68850.509.4184.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.С.З., п.к.6000, ул.***** № 27-а, етаж 5, апартамент 17, на етаж
5, в сграда с идентификатор
68850.509.4184.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4184; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 63.58 кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.509.4184.1.16, 68850.509.4184.1.18; под обекта:
68850.509.4184.1.12; над обекта: 68850.509.4184.1.21.
По делото не се спори, че гореописаният
недвижим имот е придобит от страните по време на сключения помежду им
граждански брак. Същият брак е прекратен по одобрено от съда споразумение по
чл. 50 от СК, с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 6403/2015г., по
описа на СтРС. С бракоразводното решение съдът е предоставил за ползване
семейното жилище, представляващо процесния апартамент № 17, находящ се в гр. С.З.,
ул. *****, на ответницата по делото С.К. и роденото от брака дете Г. К..
Ищецът, с цел установяване извънсемейния
произход на средства, вложени при закупуването на процесния имот, представя
писмени доказателства: Договор за потребителски кредит от 12.12.2014г., искане
за предсрочно погасяване на кредит до „Р.Б.“ ЕАД с вх. № 905 – 25/20.01.2015г.
/с което е поискано пълно предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по договор
от 12.03.2008г., като ищецът е направил
и искане за заличаване на договорната ипотека/, договор за потребителски кредит
от 21.11.2017г., искане за предсрочно погасяване на кредита от 22.11.2017г.,
справка за лице от Служба по вписвания – С.З. за лицето С. К.; справка за лице от Служба по вписвания – С.З.
за лицето Г. К., извлечение по сметка на С.К. от Р.Б. от 20.01.2020;,
извлечение по сметка на С.К. от 13.01.2020г.; спестовна книжка на С. К.; договор за доброволна делба на
поименни компенсаторни бонове от 29.05.2000г.;
удостоверение за раждане на С.К., издадено въз основа на акт зараждане
а№ 2485/23.12.1970г.
По делото е изслушано заключение по назначена
съдебно техническа експертиза, изготвено от лицензиран оценител, прието от съда
като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от същото, средната пазарна
стойност на процесния делбен имот, към момента на сключване на
предварителния договор от 22.03.2007г.,
възлиза на 36 021 евро, а към момента на продажбата през м. март 2008г. – 36
590 евро.
За изясняване на обстоятелствата по делото са
допуснати до разпит и изслушани
свидетели. От показанията на свидетелката
С. К. - майка на ищеца се установява, че през 2008г. е бил подписан
предварителен договор с фирмата продавач за покупко- продажбата на процесния апартамент, в груб строеж.
Договорката за покупко- продажбата била направена от ищеца и неговите родители,
и управителя на фирмата продавач, при осъществена лична среща. Била постигната
договорка жилището да бъде закупено на цена от 36 000 евро, като плащането
следвало да е на три вноски, първите две на стойност по 11 000 евро. Родителите
на ищеца му дали парите за първата вноска, която била платена в кантората на
нотариус П.И.. Втората вноска, в размер на 11 000 евро, била платена от ищеца и
неговия баща в офиса на строителя. В момента, в който ищецът е отишъл да вземе
парите за втората вноска, в дома на родителите му е присъствала свидетелката К.А.С..
За третата вноска свидетелката твърди, че е трябвало да се тегли кредит, от
който да се доплати сумата от 36 000 евро, и остатъка да послужи за
довършителни работи по апартамента. Първите две вноски родителите на ищеца са
му ги дарили, с цел да закупи жилище за семейството си. Родителите на ищеца са
разполагали със съответните суми, вследствие на получено от бащата на ищеца
обезщетение при пенсиониране, както и от
продажба на имоти- земи. Сред
спестените средства била и сумата от 16 000 лв., платена от дъщерята на
свидетелката, по повод „наплащане“ за собствения на родителите ѝ
апартамент. Парите са били съхранявани в
дома на родителите на ищеца, „в касата и винаги във валута.“. Свидетелката
твърди, че не е имала информация семейството на ищеца да е разполагало с
налични пари по време на закупуването на жилището. Така договорената със
строителя продажна цена на имота от 36
000 евро не била отразена реално в нотариалния акт. Притежаваните ключове за
жилището, били върнати както от ищеца, така и от неговите родители.
Св. К.С.познава ищеца и неговите родители още
от 1989 – 1990г., като е тяхна близка приятелка. Още оттогава знае, че
родителите на ищеца са търсили „дори бързаха да намерят“ апартамент на сина си. За закупуването на
процесното жилище, свидетелката знае, че е бил подписан предварителен договор, с договорена обща
стойност на жилището от „30 и няколко хиляди евро“, платима „на траншове“. За
парите свидетелката знае, че те са дарени лично на С.К. от неговите родители.
Последните имали налични спестявания – от пенсии, от платено на бащата
обезщетение за пенсиониране, от продажба на много имоти, а и сестрата на ищеца
била наплатила на родителите му около 16000 – 20000 лева, с оглед уреждане
собствеността върху притежаваното от тях жилище. Свидетелката е присъствала по
време на предаване на парите на ищеца от неговите родители за втората вноска:
„Бащата на С. извади от сейфа парите и ги даде на С. за втората вноска.“ Лично
свидетелката, няколкократно е чувала от майката на ищеца, че парите за
апартамента ги даряват на сина си.
Свидетелите Г. К. и З.Г.твърдят в показанията
си, че жилището на страните е закупено с кредит.
Съдът кредитира показанията на всички
свидетели с доверие, като тези на св. С. К. и Г. К., са преценени съобр. чл.
172 от ГПК. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви,
дадени въз основа на преки и непосредствени впечатления.
Първият спорен по делото въпрос е каква е
действителната продажна цена на процесния недвижим имот. Разрешаването на този
въпрос е от съществено значение, при наличието на спор по чл. 23 СК, какъвто в случая е налице.
По отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е относимо каква
е действителната придобивна цена, с оглед установяване и на произхода на
средствата, с които е заплатена цената.
Действително, в обективираната в нот. акт №
182, том І, рег. № 1257, дело № 131/2008г., на нотариус Х.С., вписан под № ** в
НК и с район на действие СтРС, сделка
покупко -продажба на процесния имот, е отразено, че продажната цена на имота е
в размер на 24 680 лв. Ищецът твърди, че действителната продажна цена на имота
е 36 000 евро. Твърдението, че е
заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява
оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на
страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща
съда формална доказателствена сила само относно авторството/. Фактите за
действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които
същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания / в този смисъл Решение №
8/15.02.2019г. по гр.д. № 1314/2018г., II Г.О. на ВКС, Решение №86/04.07.2018г.
по гр. д. № 2862/2017 г. на ІІ г. о./.
Безспорно се установява, че на 22.03.2007г.
между ищеца С.К., в качеството му на купувач, и „М.-Б.“ ООД, в качеството му на
продавач, е сключен предварителен договор, уреждащ правоотношенията по покупко-
продажбата на процесния имот – с посочена продажна цена на имота от 36 000
евро, платима на три вноски: първата и втората в размер на по 11 000 евро, а
третата в размер на 14 000 евро. Договорени са сроковете за плащане на вноските
– първата – в деня на подписване на предварителния договор, втората – в срок до
30.09.2007г., третата – при прехвърляне на имота с нотариален акт и предоставен
жилищен кредит от Банка на купувача в срок до 30.03.2008г. Така постигнатите
договорки се потвърждават от показанията на изслушаните по делото свидетели К.С.и
С. К..Последната лично е присъствала на среща с управителя на фирмата –
продавач, като твърди, че уговорената продажна цена на имота е била 36 000
евро. От същите свидетелски показания, безспорно се установява, че плащането на
цената е станало на три вноски. Сумите за първите две вноски са били дадени на
ищеца от неговите родители, като при даването на втората вноска, в размер на 11
000 евро, е присъствала лично и св. С.. В показанията на двете свидетелки е
налице пълно съвпадение на сочените от тях обстоятелства – ищецът е отишъл в
дома на родителите си да поиска парите по втората вноска, последните са
извадили сумата от касата /сейфа/, и са му ги дали.
Видно от заключението на съдебно-
техническата оценителна експертиза, се установява, че към момента на подписване
на предварителния договор, действителната средна пазарна цена на процесния имот
възлиза на 36021 евро, а към момента на извършената окончателна покупко -продажба
през м. март 2008г. – 36590 евро.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема
за установено, че действителната цена по покупко -продажбата на процесния имот
е в размер на 36 000 евро. Това е сумата, срещу която е бил закупен
апартамента, по време на брака на страните.
Вторият спорен по делото въпрос, относно
произхода на средствата, вложени при закупуването на жилището:
Съгласно чл.21 от СК вещните права придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи. Това правило е приложимо към случаите, като страните не са избрали
режим относно имуществените си отношения, както е в настоящия случай.
Вещните права придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил – чл.22, ал.1 СК.
Според
разпоредбата на чл.23, ал.1 СК лични са и вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество по чл.22, ал.1 или с друго лично имущество
придобито преди или по време на брака.
Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, притежание на съпруга е съответната част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна – чл.23, ал.2 СК.
При разрешаването на спор по чл. 23, ал.2 от СК и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички
събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при
придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези
доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния
придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено
значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при
придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на
предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена.
Фактите относно произхода на средствата, с
които е заплатена действителната цена на имота подлежат на доказване с всички
доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
От събраните по делото гласни доказателства,
безспорно се установява, че част от недвижимия имот е бил закупен със средства,
предоставени от родителите на ищеца – в размер на 22 000 евро. Ищецът се
позовава на частична трансформация на лични средства, дарени му от неговите
родители. За установяването на това твърдение, са допустими всички доказателствени средства, включително
и свидетелски показания. Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не
създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага (гледа) дарителя
си. До доказването на противното, даденото от родителите на единия съпруг е
дарение за него, а не за двамата съпрузи. /Решение № 756 от 22.I.1996 г. по гр.
д. № 809/95 г., I г. о., докладчик съдията Т.М./.
Като доказателство относно притежаваната от
родителите сума от 22 000 евро, ищецът представя: договор за доброволна делба
на поименни компенсационни бонове, по силата на който майка му е получила
бонове на стойност от 7 453 лв.; справки от Службата по вписвания – С.З., в
които фигурират извършени продажби на имоти от страна на бащата и от страна на
майката на ищеца. Представянето на тези доказателства, обаче не е достатъчно за
установяване дарение на сумата от родителите на ищеца и за оборване
презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имота,
т.е. не установява задължително и единствено дарствено намерение на родителите
сумата да е дарена само на ищеца, а не за двамата съпрузи.
Оборването на презумпцията за съвместен
принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от
съпруга, който се позовава на нея, в случая, ищеца. Видно от показанията на св.
К. и св. С., първите две вноски по плащането на апартамента, всяка в размер на
11 000 евро, са били дарени на ищеца от неговите родители. С оглед изключението
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК гласните доказателства за установяване на даренията
на съпруг са допустими, в какъвто смисъл е и последователната практика на ВКС.
Тази обща сума от 22 000 евро била дарена на ищеца, като лично св. С.
няколкократно лично е чувала от майката на ищеца, че даряват на сина си тези
суми по първите вноски за апартамента. Даването на тези средства е било продиктувано от
съзнанието на родителите на ищеца, че първите две вноски по кредита ще бъдат
платени от дарените му средства, а третата – последна вноска, чрез теглене на
кредит от съпрузите.
С оглед на изложеното, и при преценка на
доказателствата, относно тяхната достоверност и доказателствена сила, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и
зависимост, съдът приема, че дарственото намерение на родителите на ищеца е
напълно реализирано и установено, като дарената сума от 22 000 евро на ищеца е
само за него, а не за семейството. В подкрепа на този извод е и направеното от
ответницата изявление в писмения отговор, че до момента на предявяване на
исковата молба не е знаела за сключен предварителен договор за покупката на
апартамента. Т.е., за даряването на тези средства ответницата не е била
осведомена, тъй като същата не е била страна по дарствения акт. Или, за придобиването на 12.03.2008г. правото на
собственост върху недвижимия имот, на обща стойност от 36 000 евро, са
използвани средства на ищеца, в размер на 22 000 евро, като над тази сума до
пълния размер на покупната цена, не е
оборена презумпцията за съвместен принос. Поради това притежаваните за
съделителя С.К. делбени права върху процесния имот са 29 000/36 000 ид.ч. от
имота, а за съделителя С.К. – 7 000/36 000 ид.ч.
При направените констатации от съда, не
следва да се обсъждат представените от ищеца доказателства – квитанция за
приходен касов ордер от 22.03.2007г., договори за потребителски кредит, искания
за предсрочно прекратяване на кредити, извлечение от сметка на ищеца. От същите
доказателства не се установява влагане на средства от страна на ищеца,
представляващи лично имущество, по смисъла на закона, по закупуването на
процесния имот.
Ето защо, съдът следва да допусне до делба
недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор 68850.509.4184.1.17, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.С.З.,
п.к.6000, ул.***** № 27-а, етаж 5, апартамент 17, на етаж 5, в сграда с идентификатор 68850.509.4184.1, с
предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.509.4184; с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 63.58
кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.509.4184.1.16, 68850.509.4184.1.18; под обекта: 68850.509.4184.1.12; над
обекта: 68850.509.4184.1.21., при квоти: за С.К. 29 000/36 000 ид.ч., за С.К. –
7 000/36000 ид.ч.
Предвид
гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.
По
разноските:
С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба не следва
да се присъждат разноски на въззивника за настоящото производство.
Въззиваемият е направила
искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което следва
да му се присъдят такива. Видно от представения по делото списък по чл.80 от ГПК страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1390лв. –
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. С оглед на
това следва въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемият тези разноски.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260406 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело № 4630/2019г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА СНАЖАНА И.К., ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********,*** сумата 1390 лв. /хиляда триста и деветдесет лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: