Решение по дело №447/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 208
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20192160100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    N  208

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Поморие, 24.10.2019год.

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на  двадесет и четвърти  септември през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при участието на секретаря  Валентина Атанасова

като разгледа докладваното от  съдия  Н.Япаджиева гр.дело N 447 по описа за  2019год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството  пред ПРС е образувано въз основа на искова молба с която е предявен иск от М.М.И. против В.Г.И. за развод. Ищцата твърди, че са сключили гр.брак на 28.05.2005г. и от брака си имат едно дете – Д.В.И., роден на ***г.  В началото отношенията им били нормални, живели в дома на родителите й, но от две години отношенията им охладнели и брачната им връзка била лишена от смисъл. Грижите за детето изцяло поемала  ищцата, както и  разходите в домакинството, а след  конфликт на 06.07.2019г. решила да прекрати брака с ответника. Моли брака й с ответника  да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината, след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилното име Д., ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея, родителските  права върху роденото дете да бъдат предоставени на нея, а на ответника да се определи режим на лични отношения с детето и  да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 140.00лв.  В съдебно заседание В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, подържа иска и моли съдът да допусне предварително изпълнение на решението.

В срока  по чл. 131 ГПК е  постъпил отговор от ответника. Същия оспорва изложеното в исковата молба и твърди, че брака им не е разстроен и съпрузите не са имали сериозни недоразумения, а  и счита, че влияние върху ищцата оказват родителите и които се държали грубо с него.

              Предявеният иск е за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на децата и фамилното име на съпругата след неговото прекратяване – чл.322, ал.2 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че страните са съпрузи и това се установява от  представеното удостоверение за сключен гр.брак. Установява се от представеното удостоверение за раждане, че страните са  родители на детето  Д.В.И., роден на ***г.

По делото са допуснати до разпит четирима свидетели. Свидетелката Л. сестра на ищцата свидетелства, че нейното семейство и това на сестра й живеят в една жилищна сграда, собственост на майка им, като страните по делото ползват две стаи, в едната от които В. е натрупал натурии и няма къде да се седне и счита, че не може да живееш в две стаи и едната да е за натурии. Твърди, че последните  година, две отношенията между съпрузите са влошени и  наскоро сестра й купила за детето нов велосипед, който В. вандалски счупил. Сочи, че родителите й се грижат за детето, когато се налага и е само в къщи  и същото е много превързано  към  майка си, непрекъснато я търси и тя му купува всичко от което то има нужда – карта за училище, дрехи, обувки и др.

Свидетелката С. свидетелства, че познава ищцата от 24 години и от М. знае, че отношенията между съпрузите са влошени, но тъй като и двамата работят в една фирма, ищцата  не искала да се разбира, че имат проблеми.  Свидетелства, че ищцата е притеснена и от това, че  имат само две стаи едната от които В. е превърнал в стая за натурии и в същата е много разхвърляно, но за него това няма значение,  че тя се грижи за детето и задоволява  потребностите  му и родителите й и помагат при отглеждането на детето. Известно й е, че М. не е искала да наемат друго жилище в което да живеят, защото тя е трябвало да плаща и наем, а по голямата част от заплатата си давала за да плаща сметките. Не е виждала В. в пияно състояние, но М. й е споделяла, че желае съпруга й да напусне жилището в което живеят и да живее на квартира. Сочи, че е говорила с М. след която В. счупил колелото на детето, което тя купила и същата  била много разстроена и ядосана. Свидетеля Д. познат на съпрузите  свидетелства, че  е бил изненадан да узнае, че съпрузите имат проблеми помежду си. Сочи, че двамата са му колеги, много а добри и те полагат грижи за детето си и  не знае  В. да употребява алкохол, никога не го е виждал пиян.  Свидетелката Г. майка на ответника свидетелства, че не е знаела, че съпрузите имат проблеми и ги уважава и двамата. Сочи, че имат в Поморие къща и  децата й са се разбрала, тя да  бъде за В. и че снахата не е искала да живеят на квартира самостоятелно.

По делото е представена служебна характеристика в която са посочени добри характеристични данни за съпруга.

По делото в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ал. 3 от СК, съда е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Поморие. Становище относно упражняването на родителските права в представения социален доклад не се съдържат. В социални доклад  предоставен от Д „СП” Поморие, при проучване на  семейната и социалната среда  при която живее детето  е посочено, че семейството живее на приземен етаж в къща собственост на родителите на М., състоящ се от две стаи, кухненски бокс и санитарен възел, като едната стая е за работа и почивка на В. и в тази стая има  резервни части навсякъде, а във втората стая спят и почиват майката и детето.  Отразено е в доклада, че потребностите на детето са задоволени, то е завършило с отличие учебната година и има изграден приятелски кръг.  Посочено е, че майката при  отглеждането на детето, може да разчита на  подкрепата на своите родители и на сестра  си.

Представено е по делото  Постановление  от 12.07.2019г. на прокурор при РП Поморие с което е отказва образуване на наказателно производство, като видно от изложените мотиви в постановлението преписката е образувано по  заявление от съпругата за упражняван психически тормоз от съпруга й на 06.06.2019г. Образуваната преписка е била повод,  да се  изземат от В.Г.И. и да се оставят на съхранение  в РУ Поморие пистолет Барета и 40бр. боеприпаси.

Според  ПРС  иска за развод е основателен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите макар и да не са във фактическа раздяла са отчуждени и помежду им няма взаимно уважение, търпимост и комуникация. Фактическата  раздяла не е настъпила, тъй като съпрузите живеят в жилище на родителите на ищцата и съпруга не желае да го напусне, въпреки желанието на съпругата. Видно е, че след възникнал конфликт между съпрузите на 06.06.2019г.  който не са могли да разрешат, съпругата е подала сигнал в РУ на МВР, което доказва  проблеми в семейството. Ползването на кредит от страна на съпругата без съгласието на съпруга е доказателство за разногласия в семейството, липса на доверие и различни приоритети. Конфликта не  е бил в границите на допустимото, както счита  процесуалния представител на ответника, тъй като съвсем скоро е  последвал скандал  по повод закупен от майката за детето велосипед с даден от ответника ултиматум велосипеда да бъде върнат. Особено възмутително е поведението на  съпруга, във връзка с този велосипед, който той счупил, след като майката не го върнала. Явно, е че между  съпрузите няма добра комуникация  и има сериозно неразбирателство, след като при  несъгласието за закупена вещ от единия родител и то необходима за детето, се стига до  нейното унищожаване от страна на съпруга. Разбираемо е поведението на двамата съпрузи да не излагат на показ своите проблеми, тъй като те работят в една и съща фирма, но проблемите им не са останали незабелязани от св. Л. и съдът кредитира показанията й макар същата да е в родствени връзки с ищцата, като за проблеми в семейството свидетелства и св. Стойкова. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Според съда брака е  разстроен и  запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано нито от гледище на интересите на съпрузите, нито на детето. 

        Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК,  съдът се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като ищцата не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав не следва да изследва вината и да се произнесе по този въпрос.

Съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, това е така защото тя е създала добри условия за живот за детето в стаята която са й предоставили родителите ли й и може да разчита при отглеждането на детето на помощта на своите родители. Установи се от събраните гласни доказателства, че детето основно общува с майка си, търси нейната подкрепа и внимание и  тя притежава много добър родителски капаците. В грижата за детето ищцата може да разчита на своите родители които живеят в същата жилищна сграда.  Майката е грижовна, силно привързана към детето, задоволя потребностите му ,  то посещава училище и според съда има капацитет да полага грижи и за детето и следва да упражнява  родителските права. Ответникът счита, че той следва да  упражнява родителските права, но съдът счита че  конфликтите  които предизвиква в семейството  и привързаността на детето към майката, дават основани на съда да приеме, че майката следва да упражнява родителските права. 

Съда следва да определи режим на лични контакти между бащата и детето. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето и за да се запази емоционалната и социалната връзка между родител и дете и съдът счита, че следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата В.  Г.И.  с детето Д.В.И., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване при бащата, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Родителите  следва да редуват помежду си Коледните и Новогодишни празници, като по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година детето ще бъде при майката си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна календарна година по време на Коледа, детето ще може да бъде при баща си, а на Нова година – при майка си;

Съгласно чл. 143, ал. 1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Майка  претендира издръжка в минималния предвиден от закона размер. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съда при определяне на издръжката е обвързан от чл. 142 ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 140.00лв. Детето е на 13г.  и посещава училище в гр.Поморие.  И двамата родители работят и не издържат други лице. Бащата получава месечно възнаграждение в размер на 600.00лв., няма данни да страда от заболяване, което да му пречи да се труди, не издържа други лица и следва да отделя средства за издръжка на детето си.  При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Безспорно е, че детето редовно посещава училище и освен  разходи за облекло и за прехрана имат и разходи за учебни помагала. Съдът, счита че за задоволяване потребностите на детето е необходима издръжка от 300 лв. месечно, като бащата  следва да бъде осъден да заплаща издръжка от 140.00лв. на детето Д.В.И., чрез неговата майка и законен представител, считано от подавана на исковата молба, а останалите необходими средства следва да се осигуряват от майката, която полага непосредствени грижи за детето.

Съдът с решението си следва да се произнесе и по въпроса за ползването на семейното жилище, като  доколкото жилището е на родителите на съпругата и същата ще упражнява родителските  права върху детето, то ползване на семейното жилище, находящо се в гр.Поморие, състоящо се от две стаи, кухня и тоалетна и баня на приземен етаж в жилищната сграда следва да се предостави за ползване на съпругата. Относно  фамилното име на съпругата, съдът счита, че след като съпругата изрично е поискала да възстанови предбрачното си фамилно име, то молбата й следва да бъде уважена и след прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име -  Д..

На основание чл.6 т.2 от Тарифата за д.т. които се събират от съдилищата, ответникът  следва да бъда осъден да заплати сумата от 241.60 / двеста и четиридесет и един лева и 60ст-/  включваща 201.60лв. - д.т. върху иска за издръжка и 40.00лв. допълнителна д.т. по иска за развод.
Съдът намира за неоснователна молбата на ищцата за допускане предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно семейното жилище. Делото не съдържа твърдения и доказателства за наличие на предпоставките на чл. 242, ал.2 т.3 ГПК,  поради което искането е необосновано и недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение. Предварително изпълнение следва да се допусне само относно присъдената издръжка.

             Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И :

 

  ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен с  акт  за граждански  брак №0024/28.05.2005г.   съставен в гр.Поморие  между  М.М.И., ЕГН **********, със съд.адрес *** адв. Т.Я. и В.Г.И., ЕГН **********, със съд. адрес *** Ц. 2/15 адв. Д. К., като допуска развод  без да се произнася по въпроса за вината и ПОСТАНОВЯВА:

Родителските  права  върху роденото от брака дете  – Д.В.И., ЕГН ********** се предоставят на майката – М.М.И.,  като на бащата В.Г.И. се определя режим на лични отношения с детето Д.В.И.  както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 18.00ч. без  приспиване; един месец през лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен отпуск; по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година детето ще бъде при майката си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна календарна година по време на Коледа, детето ще може да бъде при баща си, а на Нова година – при майка си;

           ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето - при майката.

           ОСЪЖДА бащата В.Г.И., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на  140  /сто и четиридесет/ лева за детето  Д.В.И., ЕГН **********,  чрез неговата майка и законен представител М.М.И., считано от подаване на исковата молба  до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

         Предоставя ползването на семейното жилище, собственост на родителите на съпругата, състоящо се от две стаи, кухня и тоалетна и баня и тоалетна, находящо се  на приземен етаж в жилищна сграда с адрес гр.Поморие, ., на съпругата.

         След прекратяване на брака съпругата  ще носи предбрачното си фамилно име – Д.. 

         ОСЪЖДА  В.Г.И., ЕГН **********, със съд. адрес *** Ц. 2/15 адв. Д. К.  да заплати държавна такса по сметка на ПРС  в размер на общо 241.60 / двеста и четиридесет и един лева и 60ст-/  включваща 201.60лв. - д.т. върху иска за издръжка /4% върху тригодишните платежи/  и 40.00лв.– д.т. по чл.6 т.2 от Тарифата за д.т.  

         Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.

                                             

   

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: