Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2494 22.06.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20570 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищците И.С.Т. и А.Н.Т. твърдят,
че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот – дворно място
съставляващо УПИ ***** по плана на с. Н.Г., о.С., подробно описан в исковата
молба. Поддържа се, че в имота са построени сгради, притежавани от различни
страни по настоящото производство. Съществувал спор относно съсобственото
дворно място, тъй като ответниците имали
претенции, че ищците ползват по-голяма част от него. С оглед това се иска да
бъде разпределено ползването на незастроената част от имота.
Ответниците Н.С.М., С.В.С. и К.В.С. не отричат, че
дворното място е съсобствено. Поддържат, че настоящото разпределение на имота е
извършено от ищците без да има за него съгласие от страна на ответниците, както
и че то е било осъществено посредством поставяне на ограда от мрежа. Ето защо
също искат да се извърши разпределение на ползването.
Съдът намери за установено следното:
Процесният недвижим имот видно, от представената скица
и заключението на експертизата, представлява дворно място с площ от 1490 кв.м.,
като съставлява понастоящем УПИ ********** по плана на село Н.Г.. По предходния
план дворното място е било заснето като парцел ********* / лист 4 и 35/.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № *********. на П.н.ищецът И.С.Т. и неговият б.В.С.М. придобили правото
на собственост върху гореописаното дворно място, което към онзи момент било
заснето като
парцел ********* / лист 44/. Съгласно договора правата на купувачите били
равни.
По делото не е спорно и се установява от представеното
удостоверение за родствени връзки, че ответниците са наследници на В.С.М.,
който е п. на 01.11.2016г. / лист
7/.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза / лист 35- 36/, че според заснетите в плана от 1996г. имотни
граници площта на имот № ***, включваща и предаваемо място от 70 кв.м. е 1514
кв.м. По източната, западна и южна граници са построени леки огради, а от
северната страна няма ограда с изключение на най-западната й част, където
частично има ограда. През средата на имота е построена вътрешна ажурна ограда
от метални колове и мрежа, като по този начин фактически са обособени два дяла
– северен, ползван от наследниците на В.М. и южен ползван от И.Т.. В имота са
построени следните сгради: в северния дял – едноетажна масивна жилищна сграда с
площ 77 кв.м., към която има пристройка с площ 10 кв.м. и нова стопанска
постройка с площ 78,65 кв.м.; в южния
дял са налични – двуетажна масивна жилищна сграда с площ 82 кв.м., масивна
стопанска постройка от 17 кв.м., паянтова постройка –гараж с площ 25 кв.м. и
паянтова стопанска постройка с площ 16
кв.м. Общо застроената част в северния дял е 165,65 кв.м., а в южния – 140
кв.м. /лист 36/.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи: Според чл. 32 ЗС общата вещ се използува
и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на
който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно назначава управител на общата вещ.
Ищците и
ответниците съпритежават процесното дворното място при равни права от по
½ ид.ч.
Съдът счита за най-целесъобразно разпределението
предложено във вариант трети от заключението на вещото лице /лист 56 от делото/. Този, вариант освен че е съобразен максимално с
реалното ползване на дворното място, беше одобрен и от двете страни в
последното проведено съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът
намира, че ползването следва да се разпредели между страните, съобразно вариант
трети на заключението, както следва: ищците И.Т. и А.Т. да ползуват южната част
от имота заключена между точки 12,6,7,8,9,10,12 с лице от 11,96 м., която е обозначена
на скицата на вещото лице като дял ІІ /лист 56/; ответниците да
ползват, северната част от имота, заключена между точки 1,2,3,4,5,6,12,1 с лице
от 11,97 м. която е обозначена на скицата на вещото лице като дял І /лист
56/.
Относно
разноските:
Предвид предмета на производството страните следва да
понесат такава част от разноските, включваща заплатените такси и възнаграждения
за вещи лица, каквато е съответна на дела им в съсобствеността, а разходите за
адвокатско възнаграждение да се понесат от тях така както са направени / в този смисъл - Решение № 275 от 30.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/.
Ищците са внесли държавна такса от 115,51 лв. и
заплатили 82 лева разноски за експертиза. Ответниците са платили сумата 81,74
лева за възнаграждение за вещо лице. Общият размер на заплатените разноски е 279,25
лева, като съобразно дяловете си всяка от страните следва да понесе половината
от тази сума – 139,65 лв. Тъй като ищците са заплатили 197,51 лева, следва
ответниците да им възстановят разликата до дела им в разноските, тоест 57,86 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗУВАНЕТО, на осн. 32, ал.2
ЗС, на незастроената част от поземлен имот УПИ ********** по плана на село Н.Г.
одобрен със заповед № ********г., целият с площ от 1490 кв.м., находящ се в с. Н.Г.,
**********, при граници: **************** както следва: 1. И.С.Т. ЕГН ********** и А.Н.Т.
ЕГН **********, двамата с адрес *** да ползуват южната част от имота заключена
между точки 12,6,7,8,9,10,12, с лице от 11,96 м. която е обозначена на скицата
на вещото лице – вариант трети на заключението, като дял ІІ; 2. Н.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, С.В.С.
ЕГН ********** с адрес *** и К.В.С. ЕГН **********
с адрес ***, да ползват северната част от имота, заключена между точки
1,2,3,4,5,6,12,1, с лице от 11,97 м., която е обозначена на скицата на вещото
лице – вариант трети на заключението, като дял І.
Скицата
– вариант трети към заключението на вещото лице / лист 56 от настоящото дело/,
подписана от съдията да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Н.С.М., С.В.С. и К.В.С. да заплатят на И.С.Т.
и А.Н.Т. сумата 57,86 лв. /петдесет и седем лева и 86 ст./ представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД