Решение по дело №4134/2019 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4134 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, с цена на иска 50 000 лева.

Ищецът С.Г.М. излага, че на 04.12.2013 г. било образувано досъдебно производство ЗМ № 2883/2013 г. по описа на 02 РУ СДВР , по което с постановление от 09.05.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,, с взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението му било предявено на 15.05.2014 г. След приключване на разследването, на 16.07.2015 г. Софийска районна прокуратура внесла срещу ищеца в СРС обвинителен актза престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С присъда от 15.11.2017 г. по НОХД № 12071/2015 г. на СРС – НО 107 състав, ищецът бил признат за виновен по обвинението и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, отложено по чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок, както и бил осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева. По жалба на ищеца срещу присъдата било образувано ВНОХД № 1491/2018 г. на СГС. С присъда № 107 от 27.04.2018 г. въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и признал за невиновен и оправдал подсъдимия. Присъдата била оставена в сила с решение № 260 от 08.02.2019 г. по наказателно дело № 981/2018 г. на ВКС – І н.о. Ищецът твърди, че вследствие незаконните според него действия от страна на прокуратурата по повдигане и предявяване на обвинение, извършване на полицейска регистрация, налагане на мярка за неотклонение, изготвяне на обвинителен акт и последващо протестиране на оправдателната присъда, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто му име, подлагане на психически тормоз, промяната на отношението на приятелите му към него, сриване на авторитета му вследствие разнасяне на мълвата, че бил „престъпник“. Обвинението предизвикало и чувство на несигурност и страх от несправедливо осъждане и възможни неблагоприятни последици от това. Позовава се и на нарушаване на разумните срокове на наказателното производство и неблагоприятните последици от наложената му мярка за неотклонение „подписка“.

Въз основа на така изложените обстоятелства, ищецът С.Г.М. прави искане до съда да осъди ответника Прокуратурата на Р. България да му заплати сума от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в престъпление от общ характер, по което ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда № 107 от 27.04.2018 г. по ВНОХД № 1491/2018 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. 

Ответникът Прокуратурата на Р. България прави следните възражения:

1. Възражение за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди, с твърдение за образувани други наказателни производства срещу лицето.

2. Възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Не се спори между страните и е прието от съда за безспорно, че ищецът С.Г.М. е бил обвинен в престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК по ДП № 2883/2013 г. и по това обвинение е постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 1491/2018 г. на СГС. Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган от 09.05.2014 г. за това, че на 17.06.2013 г. в гр. София чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето причинил на А.С.З.средна телесна повреда, изразяваща се в травма на носа и съставляваща според обвинението постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. На лицето в качеството му на обвиняем е взета мярка за неотклонение „подписка“. За деянието е внесен в СРС обвинителен акт от 24.06.2014 г. от СРП и е образувано НОХД № 12380/2014 г. Съдебното производство е било прекратено с протоколно определение от 16.12.2014 г., поради констатирани от съдебния състав процесуални нарушения, и делото е върнато на СРП. От прокуратурата е внесен повторно обвинителен акт на 23.01.2015 г., по който е образувано НОХД № 1087/2015 г. на СРС. Съдебното производство е било прекратено с протоколно определение от 19.05.2015 г. с мотив неотстраняване на констатираните от предишния състав на съда процесуални нарушения. От прокуратурата е внесен обвинителен акт от 16.07.2015 г., по който е било образувано НОХД № 12071/2015 г. на СРС. Делото е приключило с присъда от 15.11.2017 г., с която СРС като първа инстанция е признал ищеца в качеството му на подсъдим в наказателното дело, за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и му наложил наказание 8 месеца лишаване от свобода, като е приложил чл. 66 от НК. Присъдата е била отменена от СГС като въззивна инстанция с присъда № 107 от 27.04.2018 г. по ВНОХД № 1491/2018 г. на същия съд, като вместо това ищецът бил оправдан. Въззивната оправдателна присъда била потвърдена решение № 260 от 08.02.2019 г. по н. дело № 981/2018 г. на ВКС.

По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца Т.Д.М.. Според нейните показания, с предявяването на обвинението у ищеца е настъпила промяна, изпитвал напрежение, свързано с вероятността да бъде осъден, контактите му се ограничили, а за него се говорело, че бил „престъпник“. Дава показания за  невъзможност за излизане в чужбина (без да е правил искане за това) и невъзможност за започване на работа (без да конкретизира кога и къде е правил такива опити).

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от оправдаването на лицето с присъда, както е било в конкретния случай. Тук следва да се отбележи, че последващото оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението, също попада в хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от прогласената в чл. 16 от НПК презумпция за невинност, недоказаността на обвинението в извършване на престъпление е приравнена на неизвършване на престъпление от обвиняемия по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от НПК.

С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което би могло да се отрази на неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем: причиняване на средна телесна повреда, наказуемо с лишаване от свобода до шест години, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Безспорно се установи от показанията на свидетелката М., че обвинението и наказателното производство са се отразили отрицателно на емоционалното състояние на ищеца М., неговия личен живот и социалните му контакти. Следва да се отчете и действието на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“, с продължителност три години и 6 месеца, до отмяната й от първоинстанционния съд с протоколно определение от 15.11.2017 г. по НОХД № 12071/2015 г. Съгласно чл. 60 ал. 1 от НПК, мярката за неотклонение „подписка“ се изразява в поемане на задължение на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Това по същество е забрана за напускане на населеното място без разрешение, което по своето съдържание. Макар и най-лека сред мерките за неотклонение, мярката „подписка“ също ограничава правото на обвиняемия и подсъдимия на свободно придвижване. Това е едно от основните човешки права и неговото ограничение само по себе си е вреда на лицето, на което тази мярка е била наложена. Горните последствия несъмнено са неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие обвинението срещу него, които следва да се обезщетят по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съобразно характера и обема на доказаните по делото неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за тях е в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Следва ответникът Прокуратура на Р. България гр. София да бъде осъден да заплати на ищеца С.Г.М. сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът е неоснователен над сумата от 5000 лева, до пълния предявен размер от 50 000 лева. Привличането на лицето като обвиняем не е било съпроводено с други ограничения на правата на ищеца. Недоказано е причиняването на вреди на ищеца от твърдяна от него невъзможност да пътува в чужбина. Свидетелката М. дава показания за осуетено вследствие на тази мярка пътуване на ищеца в чужбина. Мярката за неотклонение „подписка“ обаче не създава безусловна забрана за пътуване, каквото обвиняемият може да осъществи с разрешение на прокурора или съда. Няма доказателства по делото за искане на такова разрешение от ищеца и за постановен отказ на прокурора или съда за даване на разрешение за пътуване в чужбина. Не се доказа и препятстването на ищеца да започне работа вследствие повдигнатото му обвинение. Показанията на свидетелката М. в тази им част са лишени от конкретизация и не са подкрепени с никакви други доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда  П. на Р. България гр. София, адрес: гр. София бул. „Витоша“ № 2 да заплати на С.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличане като обвиняем с постановление от09.05.2014 г. на разследващ полицай по ДП № 2888/2013 г. на 02 РУП – СДВР, по което е образувано НОХД № 12071/2015 г. на СРС, приключило с оправдателна присъда № 107 от 27.04.2018 г. по ВНОХД № 1491/2018 г. на СГС, в сила на 08.02.2019 г., ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Отхвърля предявения от С.Г.М. срещу П. на Р. България гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.

            Осъжда  П. на Р. България гр. София да заплати на С.Г.М. разноски по делото в размер на 51 лева, според уважената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: