Присъда по дело №433/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

С Решение №45 от 19.04.2024 г по Административно наказателно дело №
20245210200088 по описа за 2024 година на РС Велинград е ПРИЗНАТ
обвиняемия Д.Г.В., , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21. и 22. ноември 2021 г.
във Велинград, е нарушил правила и мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората – COVID-19, въведени с чл.
61, ал. 1 от Закона за здравето – на задължителна изолация подлежат лица
болни от и заразоносители на COVID-19, и с т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването - на задължителна
изолация в домашни условия за период от 14 дни от датата на
потвърдителното лабораторно изследване подлежат
потвърдените случаи на COVID-19 – заразоносители и лица с леки клинични
оплаквания, като е напуснал дома си, намиращ се в хотел „Свети Спас“ във
Велинград на ул. „Н.В.“ № 97, ет. 2, ап. 224, в който е поставен под изолация
за срок от 14 дни – за времето от 09.11.2021 г. до 22.11.2021 г. включително с
предписание за изолация в домашни условия изх. № 16-95505/2632 от
09.11.2021 г. на Регионална здравна инспекция –Пазарджик -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 355, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл.78а, ал.1от НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност за това
деяние и му НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева, платими в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт.
О С Ъ Д И Л го на основание чл. 189, ал.3 НПК, да заплати сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: по сметка на ОДМВР –
Пазарджик – 444,56 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет
и шест стотинки/ - за видеотехнически експертизи, изготвени в досъдебна
фаза, както и пет лева - в случай на служебното издаване на изпълнителния
лист.
Недоволен от решението е останал обвиняемият,който във въззивна
жалба и допълнение към нея развива оплаквания,за неговата неправилност,че
е постановено в нарушение на материалният закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване
правото му на защита,че решението практически не съдържа мотиви.Искането
е за неговата отмяна и оправдаването му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
Представителят на ОП не подкрепя жалбата против уважаването й е.
Окръжен съд Пазарджик, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в жалбата, като изслуша явилите се в съдебно
заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за допустима, разгледана по
същество- за основателна.
1

Първоинстанционният съд,в производството по реда на глава ХХVIII,
чл. 375 и сл. от НПК въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна
следното:
След като с ноторно известната Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването – са въведени правила и мерки против
разпространяване на заразна болест по хората – COVID-19, на 09.11.2021г.,
поради положителен PCR-тест за COVID-19 – за обвиняемия В. е издадено
Предписание изх. № 16-95505/2632/09.11.2021г. от ИД Директор на РЗИ-
Пазарджик за изолацията му в домашни условия за времето от 09.11.2021
до 22.11.2021г. включително, което е връчено на Д.В. лично на 11.11.2021г.
По повод наложена на обвиняемия мярка за неотклонение по друго дело, от
15.11.2021г. служители на ОЗ-Охрана, сред които свид. М.Х. и Б.Г.
посещават в работни дни адреса, където обвиняемият е изолиран – в хотел
„Свети Спас“ - гр. Велинград,ул. „Н.В.“ № 97, ет.2, ап.224. При тези проверки
се осъществява комуникация
през затворената врата на апартамента между служители на ОЗ-Охрана (а и на
РУВелинград) и обвиняемия, който им отговаря, че се намира в жилището и
отказва да им отвори поради карантината си. Служителите на ОЗ-Охрана
регулярно се уверяват и че ползваните от обв. В. два леки автомобила –
„Сеат-Ибиза“ с рег. № С***ХР и „Мерцедес“ с рег. № РА***КС са на местата
си в паркинга на хотела. В последния ден от предписаната изолация никой не
отговаря на потропалите на адреса служителите М.Х. и Б.Г.. Същия ден не
успяват да установят В. на адреса му и свидетелите-полицаи Й.Ч. и Ч.Г.. След
като обв. В. не отговаря на служителите на ОЗ-Охрана – Х. и Г., те проверяват
и установяват, че неговия лек автомобил „Сеат-Ибиза“ с рег. № С***ХР
липсва от подземния паркинг, а на показаните им от охраната на хотела
видеозаписи от дата 21.11.2021г. виждат как човек с маска на лицето, зимна
шапка и чанта, излиза от апартамента на В., придвижва се и в подземния
паркинг, след което автомобилът на В. – „Сеат-Ибиза“ излиза от паркинга и
напуска хотела, като е засечен от камери на АПИ на 21.11.2021г. да напуска
Велинград – в посока с.Ветрен дол, а на 23.11.2021г. – в гр. София.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната съдебен
акт подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т. е. до изложените по
2

горе фактически констатации.
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е
обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията
на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства. Събраните в
хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за
установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства,
необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на
доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните
обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд
изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на
проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени
материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка,
доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а
също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, районният съд е приел, че с извършеното деяние Д.Г.В. е
осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл. 355, ал.
1 от НК. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е
приложил разп. на чл. 78А от НК, като е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по по чл. 355,
ал. 1 от НК и му е наложил адм. наказание "глоба" в размер на 1 000 лева.,и
възложил направените по делото разноски.
За разлика от първоинстанционният съд,настоящата инстнация
намира,че обвиняемият В. формално с действията си е осъществил състава на
чл. 355 ал. 1 от НК.
Обстоятелството, че той е напуснал адреса, който е посочил в заповедта
за карантиниране /последните два дни/ не води автоматично до извод за
извършване на престъпление.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая приложение
намира разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и Д.Г.В. следва да
бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Настоящата инстанция, намира,че обществената опасност на
инкриминираното деяние, която е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 о т НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и
3

привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление:
когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва
никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения,
или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е
напълно изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза. В
принципен план, когато се обсъжда въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 о
т НК, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на
престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която
той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които
намират отражение върху обществената опасност на неговата личност,
обществено опасните последици от деянието.
Обществените отношения - предмет на защита от нормата на чл. 355 ал.
1 от НК, са били засегнати в минимална степен.
По делото не са налице данни,обвиняемият към и след
инкриминираната дата, да е проявил симптоми на Ковид 19, с което да е
поставил в опасност живота и здравето на други лица. Отделно от това,когато
е напуснал адреса е бил с предпазни средства /с поставена маска/,като по този
начин е и взел всички необходимите предпазни мерки за непоставяне в
опасност на здравето на другите граждани. Отделно от това към момента на
деянието е неосъждан, трудово и социално ангажиран.
С оглед изложеното, ПОС осъществи намесата си по чл. 336, ал. 1, т.3,
вр. чл. 334, т.2 НПК,като ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 45 от 19.04.2024 г.
по Административно наказателно дело № 20245210200088 по описа за 2024
година на РС Велинград, като вместо това ПРИЗНАВА обвиняемия Д.Г.В.,
ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 21. и 22. ноември 2021 г. във Велинград, е
нарушил правила и мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората – COVID-19, въведени с чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето –
на задължителна изолация подлежат лица болни от и заразоносители на
COVID-19, и с т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - на задължителна изолация в домашни
условия за период от 14 дни от датата на потвърдителното лабораторно
изследване подлежат потвърдените случаи на COVID-19 – заразоносители и
лица с леки клинични оплаквания, като е напуснал дома си, намиращ се в
хотел „Свети Спас“ във Велинград на ул. „Н.В.“ № 97, ет. 2, ап. 224, в който е
поставен под изолация за срок от 14 дни – за времето от 09.11.2021 г. до
22.11.2021 г. включително с предписание за изолация в домашни условия изх.
№ 16-95505/2632 от 09.11.2021 г. на Регионална здравна инспекция –
Пазарджик и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК .
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Окръжен съд обсъди възможността да наложи административно
наказание на обвиняемия, доколкото извършеното от него деяние съставлява
4

административно нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето. В
конкретният случай, обаче, тази възможност не следва да бъде реализирана,
тъй като, на първо място, такова искане не е направено от страна на
прокуратурата при разглеждане на делото пред първоинстанционният съд и,
на второ място, е изтекъл давностният едногодишен срок от извършване на
нарушението по чл. 34 от ЗАНН с което се погасява възможността за
реализирането на отговорността на обвиняемия.
Ръководен от изложеното съдът постанови новата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

5

Номер на акта:	20
Дата:	24 юни 2024 г. (в сила от 24 юни 2024 г.)
Съдия:	Коста Стоянов Стоянов

Дело:	20245200600433
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2024 г.

Присъда по дело №433/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите