Решение по дело №6074/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 263
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330206074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330206074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АНДР. К. АНДР. от *** против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4724745, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/
на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата се моли ел.
фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен като се
излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява неговият защитник адв. Т.Т. от АК-Пловдив с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от правоимащо лице, в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Издаден е ел. фиш за това че на 03.04.2021 г. в 15.47 ч. на реп.път II-64
километър 50+500 посока от с.Труд към гр.Пловдив извън населено място
при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В-26 заснето с АТС TFR 1
–M529 след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача било
1
установено движение на МПС л.а. БМВ Х1Драйв 18 Д с рег.№ *** със
скорост 60 км/ч.
Ел. фиш бил издаден на името на собственика на МПС.
Към преписката са приложени заверено копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, заверено копие на
удостоверение за извършена метрологична проверка № 2-32-30, заверено
копие на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за
използване на АТСС, справка за собственост на МПС, както и веществено
доказателствено средсво по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, клип 38652.
Служебно по искане на съда е постъпила информация от АПИ, Областно
пътно управление –Пловдив на 04.10.2021 г., ведно с извадка от ГИС, както и
допълнителна информация от АПИ, Областно пътно управление –Пловдив
на 13.12.2021 г.
Ппри проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на ел. фиш съдът прие, че същият отговаря на формалните
изисквания, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Нарушението е установено с АТСС TFR 1 –M529, за което е
представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, със срок на валидност 24.02.2020 г. Независимо че срокът на
валидност съгласно удостоверението е изтекъл, е приложима фикцията на
чл.30 ал.5 от Закона за измерванията. Съгласно цитираната разпоредба когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване
на скоростта. Единственото условие е АТСС да е преминало метереологична
проверка. Представено е удостоверение за последваща метереологична
проверка, извършена на 12.06.2020 г., която към датата на извършване на
твърдяното нарушение е била валидна. Поради изложеното следва, че
изготвеното веществено доказателствено средство чрез мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“ е годно да установи съставомерните факти.
АТСС , с което е установено нарушението, е мобилно по смисъла на §6
т.65 б.а от ЗДвП. За използването на АТСС е съставен протокол, съдържащ
данни за дата, място на контролирания участък, начало и край на работа с
АТСС, имена на служителя, поставил началото и края на работния процес с
АТСС, имената на служителя, проверил данните в съставения протокол.
Разположението на АТСС е удостоверено със снимка.
С оглед приложените писмени доказателства - протокол за използване
на АТСС, снимка за разположението на уреда, съдът намира, че при
установяване на нарушението чрез използване на АТСС не са допуснати
процесуални нарушения.
Движението на МПС на процесната дата с посочената в ел. фиш скорост
се доказва посредством приложения към преписката клип № 38652 .
При проверка относно правилността на установената в ел. фиш
2
фактическа обстановка съдът констатира, че неправилно е прието, че на
процесния участък реп.път II-64 километър 50+500 посока от с.Труд към
гр.Пловдив извън населено място водачът на МПС не се е съобразил с пътен
знак, въвеждащ ограничение на скоростта 60 км/ч. Установява се предвид
оспорената от страна на жалбоподателя фактическа обстановка посредством
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, че на
процесния участък, през който водачът е преминал - км 50+500 посока от
с.Труд към гр.Пловдив, такъв пътен знак не е поставен. При това положение
неправилно на водача е била вменена административнонаказателна
отговорност за превишение на скоростта извън населено място с пътен знак.
Посоченото в протокола за изполване на АТСС отбелязване, че на
процесния участък е бил поставен пътен знак, се явява оборено предвид
постъпилата информация, според която на реп. път II -64 посока от с.Труд
към гр.Пловдив при посочения километър няма налични пътни знаци.
Предвид неправилно установената от наказващия орган фактическа
обстановка, неправилно се явява нарушението на материалния закон.
Посочената за нарушена материалноправна норма визира случаите на
управление на МПС с превишена скорост извън населено място при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак. По делото се приема за правилно
установено управление на МПС извън населено място със скорост 72 км/ч.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост на МПС от
категория В извън населено място е 90 км/ч. При това положение при
управление на МПС от категория В със скорост 72 км/ч водачът се е
съобразил с посоченото в законовата норма ограничение на скоростта,
въведено при управелние извън населено място. На същия не следва да му
бъде ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение
както на чл.21, ал.2 от ЗДвП поради липса на въведено ограничение с пътен
знак, така и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е
съобразил с въведеното законово ограничение на скоростта извън населено
място.
Предвид липса на доказателства за осъществено нарушение на чл. 21 от
ЗДвП от обективна страна съдът намира за безпредметно да обсъжда
приложената в ел. фиш санкционна разпоредба, обуславяща налагане на по-
тежко наказание при повторност на извършеното нарушение.
Поради изложеното следва електронният фиш да бъде отменен като
неправилно и незаконосъобразно издаден поради липса на проявени от
обективна страна релевантни, свързани с извършване на нарушението
по чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП, факти.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да
се присъдят сторените по делото разноски. Претендираното адвокатско
възнаграждение с оглед представения договор за правна помощ е на
основание чл.38, ал.1 т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като в съдебно
заседание от пълномощника на жалбоподателя е направено уточнение, че
същото се прави на правно основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗА. Съгласно чл.38,
3
ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 38, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката,
оказал безплатна правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид
това, че спорът пред настоящата инстанция е с определен материален интерес,
то приложима е разпоредбата на чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 о т Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва в полза на пълномощника на жалбоподателя да се присъдят разноски
в размер на 300 лв.
Поради изложеното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4724745, с
който на АНДР. К. АНДР. от *** , ЕГН ********** за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.4 от от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адв. Т.Т. от АК-Пловдив
сумата от 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .



Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4